Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     1336                       13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Десислава Кръстева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2254 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.23, ал.1 СК вр. чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът С.А.З. твърди, че по време на брака си с ответницата е закупил лек автомобил марка „БМВ 32 Д“ с рег. номер .., като цената му била заплатена изцяло с негови лични средства. По повод на водено между страните дело за развод, въпросният автомобил бил предоставен за ползване от ответницата по силата на привременни мерки. Предвид това се иска да бъде установено, че ищецът е индивидуален собственик на автомобила предвид пълна трансформация на лични средства.

Ответницата С.Х.З. отрича влагането на лични средства в покупката на вещта. Твърди, че фактическата власт върху нея е придобита от ищеца още преди договора за продажба – през 2015г., като тогава била заплатена и цената. С оглед заплащането ищецът бил изтеглил потребителски кредит – тоест със средства които не са лични на ищеца. Предвид това моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са сключили граждански брак на …. в гр. П. /лист 5/. С решение №3179 от 26.07.2019г. по гр.д. №4250/2018г. на Пловдивския районен съд бракът е бил прекратен, считано от .., тоест след завеждане на настоящото дело / лист 39/.

На 20.01.2017г. ищецът З. закупил моторно превозно средство – лек автомобил марка БМВ 320 д, с рег. номер .., рама …, двигател № .. за сумата 500 лева. Автомобилът бил регистриран на името на ищеца / лист 6 и 7/.

Според показанията на свидетелката А. З., която е д. на страните, съпрузите са във фактическа раздяла от..., когато ответницата напуснала семейното жилище. Още преди раздялата семейството разполагало с три автомобила: „Форд Фиеста“ който ползвала свидетелката, „Опел Фронтиера“ и процесното БМВ. Този автомобил първоначално бил предназначен за свидетелката, но ищецът започнал да го ползва лично, тъй като преценил, че е твърде мощен с оглед нейните нужди. Затова той ѝ предоставил автомобила марка “Форд“. В последствие свидетелката разбрала, че този автомобилът БМВ бил заплатен със средства от кредит / лист 41/.

 Обстоятелството, че ищецът е придобил владението върху автомобила преди сключване на договора за покупко-продажба през 2017г. се потвърждава от неговите отговори по реда на чл.176 ГПК, дадени в производството по делото за развод № 4250/2018г. на ПРС. Така в съдебно заседание проведено на  29.01.2019 г. той е заявил, че през 2016г. негов приятел му дал възможност да ползва автомобила няколко месеца и да го закупи, ако му хареса. Така той взел колата за известно време. После тя била върната, а след това получена отново за ползване. Реалната продажба била осъществена през 2017г. /лист 158 от приложеното дело 4250/2018г./.

На 16.01.2017г. ищецът З. е сключил с Централна кооперативна банка АД договор за кредит в размер на 15 000 лева / лист 32/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Според чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 23, ал.1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Правото на собственост върху процесния автомобил е придобито по силата на договор за покупко-продажба. Следователно релевантния за прехвърляне на собствеността момент е постигането на съгласие в надлежната форма – арг. от чл. 24, ал.1 ЗЗД. Придобиването на собствеността не може да настъпи преди сключването на договора, независимо от това, че е възможно вещта да е била предадена на бъдещия купувач в по-ранен момент. Това е така, защото при вещно-траслативните сделки традирането на предмета не е част от фактическия състав за придобиване на вещни права върху него. Следователно в случая собствеността е преминала в патримониума на ищеца на 20.01.2017г., тогава когато страните са били вече във фактическа раздяла.

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 35 от 14.VI.1971 г. на ВС, ОСГК когато е налице фактическа раздяла прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът, на чието име са придобити, вещите може да установи, че тези имущества не са общи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК /отм./ понастоящем - чл.2 СК. В случая е безспорно, че вещта е придобита от ищеца по време на фактическата му раздяла с ответницата.

Възражението на ответницата, че за закупуването на автомобила са вложени средства придобити чрез заем получен по време на брака, поради което той съставлява СИО съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.32 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Плащането на цената по договор за продажба може да бъде извършено едва след като тя е сключена, преди този момент не е налице основание за разместване на имуществени права между продавача и купувача. По делото не е доказано, че е налице плащане от страна на ищеца към собственика на автомобила, което да е било извършено преди сключването на сделката и преди фактическата раздяла. Следва обаче да се има предвид, че дори такива доказателства да бяха налични, това не би било достатъчно да се приеме, че така платената сума е предназначена да погаси задължението на ищеца по все още несключения договор за продажба. Що се отнася до средствата по договора за заем сключен от ищеца на 16.01.2017г., тоест след фактическата раздяла, те не могат да бъдат квалифицирани като такива поети за задоволяване на нужди на семейството, тъй като към този момент страните вече са били трайно разделени.

Предвид изложеното съдът намира, че вещта е придобита по време на фактическата раздяла, без да е налице съвместен принос, поради което същата е индивидуална собственост на съпруга ищец.

Ето защо искът следва да се уважи като основателен.

С оглед изхода на делото ответницата дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 500 лева, от които 50 лв. държавна такса / л.10/ и 450 лв. възнаграждение за адвокат / л. 9/.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.23, ал.1 СК вр. чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на С.Х.З. ЕГН ********** с адрес ***, че С.А.З. ЕГН ********** с адрес *** е индивидуален собственик, по силата на покупко-продажба, осъществена по време на брака, но при липса на съвместен принос от страна на С.З. на следното моторно превозно средство - лек автомобил марка БМВ 320 д, с рег. номер РВ .., рама .., двигател № ...

 

 ОСЪЖДА С.Х.З. да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на С.А.З. сумата 500 лв. /петстотин лева/ представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП