Р Е Ш Е Н И Е
Номер 138 13.02.2023 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, дванадесети състав, на първи
февруари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1266 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.Й.Ч. ***, чрез адв.Л.Р., против Заповед
№34/20.06.2022 г. на кмета на Община Средец, с която на основание чл.225а, ал.1
от ЗУТ на жалбоподателя е наредено да премахне следния незаконен строеж, а
именно: „селскостопанска сграда – животновъден обект“, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 17974.1.153 по кадастралната карта на гр.Средец. В жалбата се излагат възражения за
незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна, тъй
като е издадена в противоречие с
процесуалноправни и материалноправни норми, като се претендират
и направените по делото разноски.
В първото
по делото съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с
адв. Л.Р., която поддържа жалбата по доводите изложени в нея. Ангажира
доказателства, а именно съдебно-техническа експертиза. В проведеното съдебно
заседание на дата 01.02.2023г. жалбоподателя не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът–кмет
на Община Средец, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото
е постъпила молба - становище с вх.№ 7067/20.07.2022г. с искане жалбата да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Заинтересованата
страна –ВИК ЕАД Бургас, редовно призовано не се явява и не се представлява.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед №34/20.06.2022
г. на кмета на Община Средец, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на
жалбоподателя е наредено да премахне следния незаконен строеж, а именно:
„селскостопанска сграда – животновъден обект“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 17974.1.153 по кадастралната карта на гр.Средец. Построената
сграда е с размери 6,5/8м, височина 2.5 м. и площ 52 кв.м. Покривната
конструкция на сградата е изпълнена от дървени елементи и покрита с керемиди.
Основите са бетонови, стените са иззидани от тухли. Застроената площ на
сградата е 52 м2. Строежът е разположен в югоизточната част на ПИ 17974.1.153,
непосредствено до границата на ПИ 1794.46.567 по КККР на землището на
гр.Средец.
Със заповедта е
наредено при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж от и за сметка на извършителя.
По
делото не се спори, че на 02.06.2022г. по повод повод постъпила молба (л.15) от ВИК за извършено строителство в
имот, в който се намира напорния водопровод, е извършена проверка на обект „селскостопанска сграда
–животновъден обект“ по плана на гр.Средец. В констативния протокол (л.13-14 от
делото) е посочено, че при проверката е установено, че обекта се намира в поземлен
имот с идентификатор 17974.1.153, с площ от 2363 м2, НТП, изоставена нива, трета
категория, местност „Градишка река“ по КККР в землището на гр.Средец. Посочено
е, че поземления имот е собственост на жалбоподателя по силата на писмен
договор №31, рег.№ 1141/28.07.2021г. В
хода на проверката е установено, че построената стопанска сграда е с размери
6,5/8м., покривната конструкция на сградата е изпълнена от дървени елементи и
покрита с керемиди. Основите са бетонови, а стените са иззидани с тухли. Площта
на застрояване е 52 кв.м. Строежът е разположен в югоизточната част на ПИ 17974.1.153,
непосредствено с имотната граница на ПИ 1794.46.567 по КККР в землището на
гр.Средец. В констативния акт е отбелязано, че строителят и възложителят на
обекта на проверката, извършена на 02.06.2022г., е построил селскостопанската
сграда на терен, за който не е допустимо масивно строителство, без да е сменен
статута на земеделската територия. В съседния ПИ 17974.46.567 се намира помпена
станция „Средец – стара“, собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
Отбелязано е, че А.Ч. отглежда дребен рогат добитък в ПИ 17974.1.153, което създава предпоставки
за замърсяване на питейната вода. През имота, собственост на Ч., преминава
напорен водопроводен етернит, като част от шахтите на главния водопровод
попадат в съседните поземлени имоти.
С
писмо с рег.№94-00-1289/06.06.2022 г. (л.12) жалбоподателят е уведомен за
проверката и констатациите. Констативният акт е връчен на 07.06.2022г. (л.11).
Съгласно молба с вх.№ 10754/24.11.2022г. (л.45) от кмета на Община Средец, след
извършена проверка и при разговор с длъжностното лице, връчващо съобщения, е
установено, че констативния акт е връчен лично на съпругата на жалбоподателя,
като тя собственоръчно е подписала разписката и е изписала името на съпруга си.
Във
връзка с изготвения Констативен акт не са постъпили писмени възражения от
страна жалбоподателя (л.10).
По
искане на процесуалният представител на жалбоподателя по делото е допусната и
назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице,
прието от съда, процесната стопанска сграда е с размери 6.5/8м, покривната
конструкция на сградата е изпълнена от дървени елементи и покрита с керемиди.
Основите са бетонови, стените са иззидани с тухли, съгласно Констативен акт
№3/02.06.2022г., съставен от служители на Община Средец.Установен е извлечен
бетонов фундамент и дървени колони,
подробно описани в заключението, като вещото лице е установило и наличието на
строителни отпадъци –парчета от счупени тухли и керемиди. Времето на изграждане
на постройката е месец май 2022г. При
изготвяне на заключението вещото лице е установило, че обекта е разрушен, като
при огледа е констатирано, че е със запазени частично конструктивни елементи
–ивичен фундамент и дървени колони на мястото на изграждането му, като липсват -пренесени
са на друго място тухлите на ограждащите стени и покривното покритие. В
заключението е посочено, че процесния обект е строеж и е разрушен. В съдебно
заседание на въпрос на съда вещото лице уточнява, че независимо от вида на
обекта и това, че е съборен, става въпрос за строеж, а не за преместваема
постройка.
С оглед установеното от фактическа
страна и след като извърши проверка на оспорения административен акт съобразно
чл.168
от АПК, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна (адресат на оспорваната заповед), в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорване пред настоящия съд е заповед за премахване на незаконен строеж като
адресат на заповедта е А.Ч.. В производството по обжалване на заповеди по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, страни са административният орган, издал акта и
адресатът на административния акт. В настоящия случай адресат на оспорената
заповед е собственикът на разпоредения за премахване строеж –А.Ч., в чиято
правна сфера рефлектират негативните последици от премахване му и който е пряко
и непосредствено засегнат. С процесната заповед не се възлагат задължения на
конституираната по делото заинтересувана страна - ВИК ЕАД Бургас, поради което
и дружеството не е пряко и непосредствено засегнато от оспорената заповед и
няма законово основание за участието в
съдебното производство като заинтересована страна. По изложените съображения,
съдът следва да отмени Определение №1536/19.09.2022 г., в частта, в която „Водоснабдяване
и канализация ЕАД е конституирано като заинтересована страна, като дружеството
следва да бъде заличено като страна по делото.
Решението в тази част, която
има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.
По приложението на материалния
закон, съдът съобрази следното:
Съдът намира, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материално-правна
компетентност. Заповедта касае строеж от
V категория и съгласно чл.225а ал.1 ЗУТ се издава от кмета на общината.
Съгласно §1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може
да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния
архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. В
случая оспорената заповед е издадена от кмета, т.е от компетентен орган.
При издаването на оспорения административен акт не са
допуснати съществени нарушения на общите и специални административно-процесуални
правила. Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити и съдържание. Налице са конкретни фактически основания за издаването
на заповедта, като на тези факти се дава и конкретна правна обосновка. Фактическите
основания, с които се мотивира обжалваният административен акт, изцяло
възпроизвеждат установеното при извършената
проверка, отразено в КА №3/02.06.2022 г. Постановяването на заповедта се
предхожда от цитирания Констативен акт, който е задължителен акт в особената
административна процедура, съгласно чл.225а ал.2 ЗУТ. Констативният акт е
връчен на жалбоподателя, чрез съпругата му и на последния е дадена възможност
да направи възражения. Заповедта за премахване на незаконния строеж е издадена
след изтичане на срока за подаване на възражения, поради което възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.
Заповедта се явява и съответна на закона, доколкото
разпореденото премахване е извършено при наличието на посочените законови
предпоставки за това. Като правно основание за издаването на акта е посочена разпоредбата
на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, според която
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и /или без разрешение за строеж.
Съставеният
КА е предвидено от специалния закон по чл.225а ал.2 ЗУТ доказателство за съществуването
и вида на строежа. Същият е официален свидетелстващ документ и като такъв има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните
доказателства. Констатациите на КА следва да се оборят от жалбоподателя в хода
на съдебното производство, което в случая не е сторено, независимо от
ангажираната и допуснатата експертиза, която не опровергава фактическите и
правни основания, изложени в заповедта.
Безспорно е, че процесния обект, съставлява „строеж“
по дефиницията, съдържаща се в §5 т.38 от ДР на ЗУТ, като така описан, както в
КА, така и в оспорената заповед, същият е от V категория по смисъла на чл.137
ал.1 ЗУТ. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което в съдебно
заседание сочи, че в случая не се касае за преместваем обект, а за строеж,
независимо от вида на обекта и това, че е съборен.
С определение №1536/19.09.2022 г. (л.29) съдът е разпределил доказателствената
тежест, като определението е изпратено на страните. В цитираното определение
съдът изрично е указ на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни
последици, както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт,
включително чрез съдебно-техническа експертиза, като следва да ангажира
доказателства и за момента на извършване на строежа, както и за вида на обекта.
Предвид разпределената доказателствена тежест жалбоподателят ангажира
съдебно-техническа експертиза, заключението по която не опровергава фактическите
и правни основания, изложени в заповедта, като съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и безпристрастно.
На
следващо място, неоснователно е и твърдението в жалбата, че се касае временна постройка. Видно от заключението на
вещото лице, което не е оспорено от страните, е установен ивичен бетонов
фундамент, дървени колони, бетонирани в земята, подробно описани в
заключението, като процесния обект е разрушен. Съдът намира, че към момента на
издаване на заповедта 20.06.2022г. обекта е бил налице. Видно от съставения
констативен акт № 3/02.06.2022г. обекта –селскостопанска сграда –животновъден
обект е съществувал и с дата 02.06.2022г. е обективирана негова снимка (л.17).
От така изложеното може да се обоснове извод, че към момента на подаване на
сезиращата съда жалба -12.07.2022 год., обекта е съществувал и се е владеел от
жалбоподателя. Предвид факта, че констативния протокол №3/02.06.2022г. е
официален писмен документ, неоспорен от жалбоподателя по надлежен ред, съдът
приема, че към момента на издаване на заповедта „ селскостопанската сграда –
животновъден обект“ е съществувал. Този извод не противоречи и на заключението
на вещото лице, което при оглед е установило липсата на обекта, тъй като от
момента на депозиране на жалбата –12.07.2022 год. до извършения оглед (м.
януари 2013 год. по данни на вещото лице) е изминал достатъчен период от време,
през който е възможно обекта да е погинал. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. От приложените по административната преписка писмени
доказателства – констативен акт и фотоснимка се установява, че към момента на
постановяване на заповедта, селскостопанската града - животновъден обект е съществувал, т.е.
предмета на заповедта е бил наличен.
Съдът не
споделя и възражението, че констативния акт не е връчен. Както бе отбелязано и
по – горе, констативният акт е
връчен на 07.06.2022г. (л.11). Съгласно молба с вх.№ 10754/24.11.2022г. (л.45)
на кмета на Община Средец, след извършена проверка и при разговор с
длъжностното лице, връчващо съобщения, е установено, че констативния акт връчен
лично на съпругата на жалбоподателя, като тя собственоръчно е подписала разписката
и е изписала името на съпруга си.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателят,
че се касае за преместваем обект, тъй като съгласно заключението на вещото
лице, неоспорено от жалбоподателя, става въпрос за строеж, а не за преместваем
обект, независимо от вида на обекта.
Въпреки, че с определението за
насрочване на делото, на жалбоподателя изрично е указано, че следва да ангажира
доказателства и за момента на извършване на строежа и е уведомен за
определението на съда, такива не са ангажирани.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно §16, ал.2
от ДР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни
1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998г.
За да се приеме, че строежът е
търпим, следва да бъдат установени в условията на кумулативност следните
обстоятелства: строежът да е извършен в
периода 08.04.1987г. – 30.06.1998г., да
е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ и да е бил
деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
В случая не е налице която и да
било от трите предпоставки, като видно от заключението на вещото лице времето
на изграждане на постройката е месец май 2022 г. по документи, а именно писмо
от ВИК ЕООД Бургас.
С
оглед изложеното и след като не са налице едновременно и трите предпоставки на
нормата на § 16, ал.2 от ЗУТ, то
тя не намира приложение и процесния строеж не е търпим.
Оспореният акт за издаден и в съответствие с целта на
закона, тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в
разпоредбата на чл.225а ЗУТ.
С оглед на изложеното, оспорената заповед следва да се
приеме като законосъобразна, а жалбата против нея е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя не
се дължат направените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение
№1536/19.09.2022 г., в частта в която „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
конституирано като заинтересована страна и заличава дружеството като
заинтересована страна по делото.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Й.Ч. ***, чрез адв.Л.Р., против Заповед
№34/20.06.2022 г. на кмета на Община Средец, с която на основание чл.225а, ал.1
от ЗУТ на жалбоподателя е наредено да премахне следния незаконен строеж, а
именно: „селскостопанска сграда – животновъден обект“, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 17974.1.153 по кадастралната карта на гр.Средец.
Решението
в частта, която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба в седемдневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на
Република България, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: