МОТИВИ:
С обвинителния акт
подсъдимият А.П.С. е предаден на съд затова, че на 10.06.2018 г. в гр. Долна
Митрополия, Плевенска област, ул. „***“ ***, чрез използване на неустановено
огнестрелно оръжие направил опит умишлено да умъртви В.Д.Д.
***, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини –
престъпление по чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението, намира че то е доказано по
несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода, към предвидения в закона максимум, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Защитниците на подсъдимия – адвокат А.К. и адвокат П.Е.,
изразяват становище, че деянието на А.П.С. не е общественоопасно,
тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана, поради което предлагат
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.
В обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът е приел, че по време на досъдебното
производство е установена и доказана следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А.П.С. е
роден на *** ***, но е с постоянен адрес ***. Притежава основно образование, не
е женен и е осъждан.
А.П.С. и негови роднини обитавали недвижими имоти, намиращи
се в гр. Долна Митрополия, на ул. „***“ ***. В съседство с тях – на ул. „***“ ***,
живеело семейството на свид. В.Д.Д..
Двете фамилии били в дългогодишни влошени отношения, членовете им взаимно се
обвинявали в извършване на противоправни деяния, като
между членовете на двете семейства във времето възниквали вербални и физически
конфликти.
С оглед на обстоятелството, че свид.
Б.П.С. – сестра на обвиняемия А.С., за определен период от време изтърпявала
наказание лишаване от свобода във Федерална Република Германия, малолетната й
дъщеря А. Б.С. не била празнувала рожден ден със своите роднини в България.
Предвид горното на 10.06.2018 г. свид. Б.С.
организирала в дома на своята майка – свид. А.И.С.,***,
тържество по повод рождения ден на дъщеря си, на което били поканени и
присъствали много деца, както и обвиняемият А.С., заедно със своите низходящи,
и свид. А.С.. Празненството започнало в ранните
следобедни часове на 10.06.2018 г. – около 14.00 часа, и за озвучаването му се
ползвала музикална уредба, силната музика от която се чувала и в съседните
недвижими имоти.
По същото време двегодишният син на свид.
В.Д.Д. спял следобеден сън в дома на семейството в
гр. Долна Митрополия, ул. „***“ ***. Предвид обстоятелството, че било много
шумно от изключително високата музика, а и празненството се провеждало във
времето от между 14.00 часа и 16.00 часа, свид. В.Д.
решил да отиде до къщата на съседите си, за да им направи забележка. В.Д.
заедно с живеещата с него на семейни начала свид. Л.С.М.
се отправил към имота, обитаван от семейството на А.С., от който се чувала
силната музика. При приближаването свид. В.Д.
застанал на улицата пред къщата и помолил намиращите се лица да намалят
музиката, тъй като детето му спяло. От вътрешността на помещението излезли
свидетелките А.С. и Б.С., като музиката била намалена. В този момент се появил
и обвиняемият А.С., който настоял отново да се усили музиката, като започнал да
отправя обидни и заплашителни реплики спрямо свид. В.Д.
и се обърнал към своите роднини с думите: „Дайте ми бързо вилата, да му изкарам
червата“. Свид. Л.М. се уплашила и започнала да моли В.Д.
да се приберат, за да не възникне конфликтна ситуация, при което двамата се
отправили към дома си, а след това Д. отишъл до обора, в който се намирал
неговият баща – свид. И.А.Ф.. В същото време Л.М.,
намирайки се вече в обитавания от нея и семейството й недвижим имот, продължила
да чува викове и закани на висок тон, произнасяни от обвиняемия А.С. към свид. В.Д.: „Елате де! Ей сега ще
ви гръмна!“. Силно уплашена от чутото, Л.М. телефонирала на живеещия с нея на
семейни начала В.Д., който се върнал в дома си заедно с баща си И.Ф.. Двамата
отишли до съседния имот и застанали на улицата, непосредствено пред тухлената
ограда на имота. В този момент вратата на антрето към къщата била отворена,
като на прага стоял обвиняемият А.С.. Свидетелите В.Д. и И.Ф., намирайки се
извън оградата, в близост до портата, започнали да подканят А.С. да излезе, за
да решат конфликта помежду си, но последният ги замерил с тухла, която И.Ф.
хвърлил обратно към него. Обвиняемият А.С., който бил пред вратата на антрето
на къщата, видял, че В.Д. не носел в ръцете си предмети, с които би могъл да го
нарани. Въпреки това, целейки настъпването на смъртта на В.Д., съзнателно и
целенасочено произвел изстрели срещу Д. с неустановено огнестрелно оръжие.
Предвид обстоятелството, че свид. И.Ф. се намирал
пред своя син, един от изстрелите преминал през долния край на висулката на
лявата ушна мида на Ф., след което куршумът се забил в гърдите на В.Д..
Изстрелите били насочени към гръдния кош на В.Д., като единият попаднал в трето
междуребрие, в непосредствена близост до гръдната
кост вдясно, а другият – в седмо междуребрие по
вертикалната линия, минаваща през гръдното зърно,
като изстрелите причинили излив на кръв в гръдната
кухина и проникване на въздух под кожата /кожен емфизем/.
Непосредствено след изстрелите, свид. В.Д. усетил
парене, болка в гърдите, като започнало силно кръвотечение от гръдния му кош
вдясно, тениската му била цялата напоена с кръв. В.Д. се опитал да спре
кръвотечението, след което тръгнал към намиращата се наблизо Л.М.. М., виждайки
че В.Д. е ранен в гърдите и предвид множеството кръв по него, изпаднала в
паника. В този момент в близост се намирал свид. И.Д.Д., който се притекъл на помощ и заедно с Л.М. качил В.Д. в
личния си автомобил и отпътували за гр. Плевен, с оглед оказване на медицинска
помощ. Пътувайки, Л.М. се обадила на тел. 112, като при придвижването си
забелязали екип на ЦСМП-Плевен, чрез който Д. бил транспортиран. В.Д. незабавно
бил приет в отделението но гръдна хирургия на Клиниката по гръдна хирургия при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-Плевен, където му
била оказана медицинска помощ чрез извършена по спешност операция.
Непосредствено след извършване на деянието, обвиняемият А.С.
напуснал местопроизшествието с притежавания от него лек автомобил и се укрил. С
оглед установяване на местонахождението му били предприети действия от органите
на МВР по издирването му, включително и чрез обявяването на С. за общодържавно
издирване.
В периода на укриването си обвиняемият А.С. укрил и
средството за извършване на престъплението – огнестрелно оръжие с неустановен
калибър и модел, като въпреки извършените действия по време на досъдебното
производство, оръжието не било локализирано.
С протокол за доброволно предаване от 10.06.2028 г. свид. А.И.С. предала на органите на МВР 1 бр. пистолет,
марка „ZORAKI“, модел
914, с фабричен № ***, с пълнител, с поставени в него патрони и муфа с топче,
монтирана на пистолета, като бил направен опит да се заблудят разследващите, че
С. е произвел изстрелите срещу Д. с този пистолет.
Съобразно заключението на вещото лице доц. д-р Д.П.Д. на свид. В.Д.Д. са причинени две
входни огнестрелни наранявания на гръдния кош вдясно, проникващи в гръдната
кухина, причиняващи излив на кръв в нея /хемоторакс/ и проникване на въздух под кожата /кожен емфизем/. Пострадалият бил приет в отделението по гръдна
хирургия и опериран по спешност. Извършена била гръдна операция /така
наречената „торакоцентеза“/Кървящите междуребрени
артерии били прошити, а излятата кръв и кръвните съсиреци били източени. Разкъсаните дялове на паренхима на белия дроб били зашити. От шестия сегмент на
десния бял дроб било отстранено чуждо тяло с метална плътност /проектил/. Второто чуждо тяло не било извадено, тъй като
било локализирано между големи кръвоносни съдове и изваждането създавало
значително по-голям риск за живота.
Съгласно заключението на вещото лице доц. д-р Д.Д. описаните увреждания са причинили реална опасност за
живота на В.Д.. При такива увреждания, без навременната високо специализирана и
квалифицирана медицинска помощ, би настъпила смърт от кръвозагуба и травматичен
шок / за срок от няколко часа до около половин денонощие/. Травматичните
увреждания са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Те са резултат от два изстрела с еднопроектилно
оръжие. Липсата на следи от допълнителни фактори /сажди, пламък, горещи газове,
барутни частици/ означава, че изстрелите са нанесени от далечна дистанция –
разстояние по-голямо от 1-2 пъти дължината на цевта на оръжието. Изводи за
„ъгъла и посоката“, от която е проникнал проектилът,
се правят по време на аутопсия, след измерване на височината на петата на
входната рана и мястото на сляпо завършващия раневи
канал. Такива действия не се извършват при животоспасяващи медицински операции
и мероприятия.
От заключението на назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза е видно, че при обвиняемия
А.С. липсват данни за умствена недоразвитост или психично разстройство, за
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието към момента на
деянието – той е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си,
както и да ги ръководи.
От същото заключение става ясно, че от медицинска гледна
точка А.С. е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да
възпроизвежда факти, от значение за разкриване на обективната истина. Но в
ситуацията на обвиняем избягва да анализира миналото си поведение рационално и
в дълбочина. По-скоро са налице типичните за нарцистичната
му личност форми на защитно поведение, намиращи своя израз в омаловажаване,
завоалиране и пренебрегване на дадени факти, както и пречупването им през
призмата на собствените му разбирания, в стремеж да поддържа фасада на
приемливо социално поведение.
Според вещите лица д-р Н.Ф.Л. и М.К.В. в клиничен аспект
няма основание да се приеме хипотеза за повлияност от
уплаха или смущение при криминализираните действия на
обвиняемия, тъй като липсват физическите симптоми на експлозивен афект. Освен
това състоянието на А.С. след инцидента, свързано с напускане на мястото на
ескалиране на конфликта и предпазливостта в действията до задържането му,
противоречат на тезата, да е реагирал афектно.
Съобразно заключението е обоснована хипотезата, че в
ситуацията на деструктивен конфликт с проява на агресия, вероятно и от двете
страни, обвиняемият е изпитвал нервна напрегнатост, непрераснала в експлозивен
афект на уплаха или смущение.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно
химическа и балистична експертиза става ясно, че представеният за изследване
пистолет представлява самозаряден газово-сигнален
пистолет, калибър 9 мм, Р.А.К., марка „ZORAKI“, модел 914, турско производство. Пистолетът е технически
изправен, но не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. С този
пистолет не е възможно да бъде изстреляна оловна или друга метална сачма /проектил/, която да причини нараняване при стрелба срещу
човек. С пистолета е произвеждан изстрел след последното му почистване.
От същото заключение е видно, че представената за изследване
1 бр. гилза, представлява гилза от сигнален патрон, калибър 9 мм, Р.А.К.,
фабрично италианско производство. Иззетата при огледа на местопроизшествието 1
бр. гилза, калибър 9 мм, Р.А.К., не е стреляна с изследвания пистолет, а с
друго оръжие от същия калибър.
От заключението на вещото лице доц. д-р Д.П.Д. става ясно,
че при прегледа и освидетелстването на И.А.Ф. са установени оток и
кръвонасядане в областта на ъгъла на долната челюст вляво, малка входна
огнестрелна раничка по предната повърхност на долния
край на висулката на лявата ушна мида, изходна огнестрелна раничка
по задната повърхност на долния край на висулката на лявата ушна мида. Отокът и
кръвонасядането на лицето са резултат от удар с твърд предмет с ограничена
удряща повърхност, възможно удар с ръка
или крак. Травмите са причинили разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка прокурорът е приел за
установена и доказана, въз основа на показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели И.А.Ф., В.Д.Д., И.Д.Д., Л.С.М., С.С.М., С.М.С., Р. М.А.
и Д.И.Н., въз основа на заключенията на вещите лица, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на приетата за установена и доказана фактическа
обстановка, прокурорът е достигнал до правния извод, че обвиняемият А.П.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115,
във връзка с чл. 18, ал. 1 НК, поради което е изготвил обвинителен акт срещу
него и го е внесъл в съда.
Възприетата от прокурора фактическа обстановка не е основана
на всички събрани по време на досъдебното производство доказателства, а
единствено и само на свидетелските показания на пострадалия В.Д. и на
показанията на групата свидетели от неговото семейство, които са пристрастни и
необективни.
От анализа на
събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.П.С. е
роден на *** ***, но има настоящ и постоянен адрес ***. Завършил е основно
образование и в момента е безработен. Не е женен, но е във фактическо съжителство
със З.Н.А. и от това съжителство има четири малолетни деца. Осъждан е за
извършени умишлени престъпления от общ характер.
Подсъдимият и негови роднини притежавали недвижими имоти в
град Долна Митрополия, Плевенска област, разположени на ул. „***“ ***. В
съседство с тях – на ул. „***“ ***, живее семейството на пострадалия В.Д.Д.. Отношенията между фамилията на подсъдимия и фамилията
на пострадалия през годините били противоречиви. Отначало – близки и добри, тъй
като една от сестрите на А.С. е във фактическо съжителство с един от братята на
В.Д.. Впоследствие обаче отношенията се влошили значително и били съпроводени с
възникване на словесни и физически конфликти между членовете на семействата.
Влошените отношения между двете фамилии продължавали да съществуват и към
10.06.2018 г.
На 10.06.2018 г. свид. Б.П.С. –
сестра на подсъдимия, организирала в къщата на своята майка А.И.С.,***,
тържество по повод рождения ден на малолетната си дъщеря А. Б.С.. Празненството
започнало в следобедните часове на 10.06.2018 г. и на него присъствали предимно
деца. Единствените възрастни били подсъдимият А.С., Б.С. и А.С.. За
озвучаването на рождения ден била използвана музикална уредба, силната музика
от която се чувала и в съседните къщи.
По същото време малолетният син на пострадалия В.Д. спял в
дома на семейството си, разположен в гр. Долна Митрополия, ул. „***“ ***.
Поради шума от музиката, както и поради това, че тържеството се провеждало
между 14.00 часа и 16.00 часа, В.Д. решил да иде заедно с жената, с която е във
фактическо съжителство – свид. Л.С.М., до къщата на
съседите си и да им направи забележка. В изпълнение на взетото решение Д. и М.
се придвижили до дома на А.С.. Пострадалият застанал на улицата, пред къщата и
извикал на празнуващите да спрат музиката. От остъкленото антре, в което се
провеждал рождения ден, на двора излезли А.С. и Б.С., а музиката била спряна. Малко след майка си и сестра си в двора се
появил и подсъдимият. Той и В.Д. си разменили обидни думи, псувни и закани. Свид. Л.М. се изплашила и започнала да моли пострадалия да
се приберат вкъщи, за да не възникне по-сериозен конфликт. Разправията
приключила след като В.Д. отишъл до дома на баба си, а след това се прибрал в
дома си. Веднага след това обаче, той се качил в автомобила си, потеглил рязко и
заминал за обора, където се намирал неговият баща – свид.
И.А.Ф.., когото информирал за случилото се. Междувременно в 15,44,30 часа на
10.06.2018 г. Б.С. се обадила на телефон 112 и съобщила за възникналия конфликт
между А.С. и В.Д. /звуков файл „Повикване 1“ от „Национална система 112“/.
Обаждането имало за цел изпращане на полицейски екип на място, за да се
предотврати ескалирането на конфликта. Такъв обаче не бил изпратен.
В.Д. и И.Ф. се придвижили от обора до дома на пострадалия, а
впоследствие и до къщата на А.С., с намерение за физическа саморазправа с
фамилията на подсъдимия и най-вече лично с него – като единствения пълнолетен
мъж в къщата. Д. носел лопата, а баща му – овчарска
тояга /топоришка/ - приложена като веществено доказателство по делото, и
вила. Двамата застанали до оградата на къщата на А.С. и започнали да хвърлят
големи камъни и парчета от тухли по прозорците. В резултат от действията им
били счупени прозорците на къщата и прозорците на остъклената веранда /виж
снимки 10,11,12,23,24,25,29,30,31,32,33,34,35,42,43,44,46,47,48,49,50 и 51 от
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието/.
Камъните и
тухлите, които влетели през прозорците на къщата и на верандата, представлявали
реална опасност за здравето на намиращите вътре множество деца, които се
изплашили и започнали да крещят. Въпреки това В.Д. и И.Ф. – с носените от тях
земеделски сечива, влезли в двора на къщата, приближили се до остъклената
веранда и направили опит да проникнат в нея. Не успели да сторят това, тъй като
подсъдимият и майка му А.С. подпирали с телата си вратата на верандата, от
вътрешната й страна.
Виждайки
агресивното поведение на пострадалия и неговия баща, както и проявената от тях
упоритост, подсъдимият взел притежаваното от него в онзи момент и неустановено
по време на разследването огнестрелно оръжие – преправен газово-сигнален пистолет, и излязъл пред входа на верандата. В.Д.
и И.Ф. забелязали, че А.С. е въоръжен и започнали да отстъпват към оградата на
къщата, но не преустановили агресивното си поведение – продължили да хвърлят
камъни по прозорците, а И.Ф. запратил и овчарската тояга срещу подсъдимия.
Действията им били възприети от свид. М. В. П., който в този момент пристигал на
рождения ден. П. се изплашил от демонстрираната от Д. и Ф. агресия, върнал се
вкъщи, взел съпругата и детето си и избягал към разположеното наблизо училище,
където продължително време се укривал в
тревата. Веднага след това – в 16,16,33 часа на
10.06.2018 г., той се обадил на телефон 112, което се удостоверява и от
изпратените от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – Монтана,
писмо и звуков файл. При обаждането С. объркал имената си от страх, представяйки се за М.А.П..
Подсъдимият
– след като излязъл пред вратата на остъклената веранда, започнал да произвежда
изстрели по посока на В.Д. и И.Ф.. Стрелял три пъти. Единият от куршумите
преминал през долния край на висулката на лявата ушна мида на И.Ф.. Другите два
куршума уцелили В.Д. – единият попаднал в трето междуребрие,
в непосредствена близост до гръдната кост вдясно, а другият – в седмо междуребрие по вертикалната линия, минаваща
през гръдното зърно. В.Д. усетил парене и болка в гърдите. Започнало и
кръвотечение от гръдния му кош в дясно, от което тениската му се напоила с
кръв. Пострадалият излязъл от двора и, подпирайки се върху оградата, започнал
да се движи към своята къща. Баща му обаче не преустановил агресивните си
действия. Въпреки, че бил ранен, той подгонил с вилата брата на подсъдимия – свид. М.П.С..
В.Д. се опитал да
спре кръвотечението, но не успял. Тръгнал към намиращата се наблизо Л.М.,
която, виждайки окървавения Д., изпаднала в паника. В този момент на помощ се
притекъл свид. И.Д.Д.. Д. и
М. качили ранения в лекия автомобил на Д. ***, за да откарат Д. в болница. По
пътя били пресрещнати от линейка с екип на ЦСМП-гр. Плевен. В.Д. бил откаран с
линейката в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, където
бил настанен на лечение в отделение по гръдна хирургия при Клиниката по гръдна
хирургия. На пострадалия била извършена гръдна операция, по време на която от
шести сегмент на десния бял дроб било отстранено чуждо тяло с метална плътност
/проектил/. Второто чуждо тяло не било извадено, тъй
като било локализирано между големи кръвоносни съдове и това обстоятелство
създавало значително по-голям риск за живота на Д..
След като прострелял В.Д. и И.Ф., подсъдимият незабавно
напуснал местопроизшествието, като – страхувайки се от отмъщение от роднините
на простреляните, се укрил в околностите на гр. Долна Митрополия. По-късно
обаче – на 18.06.2018 г., той се предал доброволно на полицията в гр. Плевен.
От заключението на вещото лице доц. д-р Д.П.Д. / ***0/2018
г./ е видно, че на В.Д.Д. са били причинени две
входни огнестрелни наранявания на гръдния кош в дясно, проникващи в гръдната
кухина, и причинили излив на кръв в нея /хемоторакс/ и проникване на въздух под кожата /кожен емфизем/. Описаните увреждания са създали реална опасност
за живота на пострадалия. Без навременната високо специализирана и
квалифицирана медицинска помощ, за срок от няколко часа до около половин денонощие,
би настъпила смърт от кръвозагуба и травматичен шок.
Уврежданията са резултат от два изстрела с еднопроектилно оръжие. Липсата на следи от сажди, пламък, горещи
газове и барутни частици, означава, че изстрелите
са произведени от далечна дистанция – от разстояние по-голямо от 1-2 пъти
дължината на цевта на конкретното оръжие.
Изводи за „ъгъла и посоката“, от която е проникнал проектилът, се правят по време на аутопсия, след измерване
на височината от петата на входната рана и мястото на сляпо завършващия раневи канал. Такива действия не се извършват при
животоспасяващи медицински мероприятия и операции.
От заключението на вещото лице доц. д-р Д.П.Д. /№ 300/2018
г./ става ясно, че при прегледа и освидетелстването на И.А.Ф. са установени
оток и кръвонасядане в областта на ъгъла на долната челюст в ляво, малка входна
огнестрелна раничка по предната повърхност на долния
край на висулката на лявата ушна мида, изходна огнестрелна раничка
по задната повърхност на долния край на висулката на лявата ушна мида.
Отокът и кръвонасядането на лицето в областта на ъгъла на
долната челюст са резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща
повърхност, възможно от удар с ръка или крак.
Огнестрелните рани са резултат от изстрел с оръжие с много
малък размер на проектила, най-вероятно сачма.
Липсата на следи от така наречените „допълнителни фактори“ означава, че изстрелът е произведен от далечна
дистанция.
Травмите на И.А.Ф. са причинили разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота.
От заключението на вещите лица д-р Н.Ф.Л. и М.К.В. е видно,
че при подсъдимия А.П.С. липсват данни за умствена недоразвитост или за
психично разстройство в тесния смисъл на думата, както и данни за продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието. Към момента на инкриминираното
деяние той е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги
ръководи.
От същото заключение става ясно, че в клиничен аспект няма
основание да се приеме хипотеза, че действията на освидетелствания са повлияни
от уплаха или смущение, тъй като в случая липсват физическите симптоми на
експлозивен ефект. Освен това състоянието на подсъдимия след деянието,
напускането на мястото на инцидента и предпазливостта в действията му до
задържането му, изключват възможността
той да е действал афектно. Вещите лица приемат за обоснована хипотезата,
че в ситуацията на деструктивен конфликт, с проява на агресия и от двете
страни, подсъдимият А.С. е изпитвал
нервна напрегнатост, непрераснала в експлозивен афект на уплаха или смущение.
От заключението на вещото лице Ц.Л.П. е видно, че
представеният за изследване предмет с фабричен № *** представлява самозаряден газово-сигнален пистолет, калибър 9 мм Р.А.К.,
марка „ZORAKI“, модел
914 – фабрично турско производство. Пистолетът е технически изправен и не
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. С пистолета не е възможно да бъде изстреляна оловна или друга метална
сачма, която да причини проникващо нараняване при стрелба срещу човек.
От същото заключение става ясно, че представената за
изследване гилза, представлява гилза от сигнален патрон, калибър 9 мм Р.А.К. –
фабрично италианско производство, както и че иззетата при огледа на
местопроизшествието 1 бр. гилза, калибър 9 мм Р.А.К., не е стреляна с представения за изследване пистолет „ZORAKI“, а с друго оръжие от същия калибър.
От заключението на вещото лице Н.К.К.
става ясно, че с представения за изследване пистолет „ZORAKI“ е произвеждан изстрел след
последното му почистване.
От назначената по време на съдебното следствие съдебно-балистична
експертиза е видно, че:
1.Приложеният като веществено доказателство по делото
метален проектил, изваден от тялото на В.Д.Д., е изстрелян от
огнестрелно оръжие;
2. Металният проектил е изстрелян
от гладкоцевно огнестрелно оръжие, което според
събраните по делото данни, е стандартен газов пистолет, който е преправен
самоделно и е пригоден да изстрелва твърди предмети – сачми. Преработката
вероятно е извършена самоделно посредством премахване на механичната преграда в
канала на цевта, като по този начин е променено предназначението на оръжието и
то от сигнално вече се явява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от ЗОБВВПИ;
3. Изследваният метален проектил е
изстрелян от нестандартно гладкоцевно огнестрелно
оръжие, което е незаконно и вероятно не е регистрирано и не се води на отчет в
информационните масиви на МВР;
4. Оръжието, с което е изстрелян проектилът,
е неизвестно и не може да бъде установено, тъй
като проектилът не е годен за
сравнително-идентификационно изследване;
5. Не е възможно да се установи дали металният проектил е бил част от боеприпаса /патрона/, чиято гилза е
намерена при огледа на местопроизшествието, тъй като няма установена методика
за такъв вид изследване;
6. Приложената като веществено доказателство по делото гилза
е от сигнален патрон, калибър 9 мм Р.А.К., който е предназначен за стрелба само
със сигнални и предупредителни оръжия по смисъла на чл. 4, ал. 7 от ЗОБВВПИ;
7. Гилзата, иззета при огледа на местопроизшествието, която
е приложена като веществено доказателство по делото, е стреляна със сигнален
пистолет, калибър 9 мм Р.А.К., но точната марка и модел на оръжието не могат да
бъдат определени;
8. Възможно е по следите, оставени върху гилзата, да бъде
идентифицирано оръжието, с което тя е стреляна, но при условие, че бъде установено и представено за сравнително
изследване конкретно оръжие от същия калибър.
Иззетата
при огледа на местопроизшествието гилза, калибър 9 мм Р.А.К. не е стреляна с
приложения като веществено доказателство по делото пистолет „ZORAKI“, а с друго подобно оръжие от
същия калибър;
9.
Приложеното като веществено доказателство по делото каучуково /гумено/ топче,
което се поставя в муфата на газовия пистолет, приложен като веществено
доказателство, е изработено от еднороден материал /гума/ и не съдържа никакви
метални елементи.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се с обясненията на подсъдимия, с показанията на
разпитаните свидетели А.И.С., М.П.С., А.Б.С., Б.М.С., Д.И.Н., А.З.Л., Р. М.А., Н.А.С.,
К.Н.С., З.Н.А., Я. Е. Л., П.И.Д., И.К.А., Ч.С.Ч., с показанията на свид. Б.П.С., дадени пред органа на ДП и пред друг състав
на Плевенския окръжен съд, отчасти с
показанията на разпитаните свидетели М. В. П., И.Д.Д.,
Л.С.М., С.С.М., С.М.С., И.А.Ф., отчасти с показанията на В.Д.Д., дадени
пред органа на ДП и пред друг състав на Плевенския окръжен съд, със
заключенията на вещите лица доц. д-р Д.П.Д., Ц.П., Н.К.К.,
д-р Н.Ф.Л. и М.К.В., както и със събраните по делото писмени и веществени
доказателства и веществени доказателствени средства.
Подсъдимият
и изброените по-горе свидетели /с изключение на полицейските служители Л., А. и
Ч./ изясняват по несъмнен и безпротиворечив начин
отношенията между фамилиите на подсъдимия А.П.С. и на пострадалия В.Д.Д., които през годините от нормални прераснали в открито
враждебни и създавали предпоставки за непрестанни словесни и физически
конфликти. Те установяват и времето и мястото на инцидента, както и повода за
този инцидент. Поради това съдът възприе показанията на изброените свидетели,
както и обясненията на подсъдимия - по посочените въпроси от предмета на
доказване, като обективни и достоверни.
Свидетелите А.С., А.С., Б.С., Б.С., Л.М., Р. А., С.М. и С.С. установяват действията на подсъдимия и пострадалия,
както и разменените помежду им ругатни, обидни думи и заплахи по време на първата част от инцидента.
Изброените свидетели /С.М., Л.М. и С.С. по време на
съдебното следствие/ по безспорен начин установяват и съществения факт, че след направената от В.Д. забележка – още в
началото на инцидента, музиката в дома на А.С. е била спряна. Показанията им по
посочените въпроси са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
възприема като достоверни.
От анализа
на показанията на посочената група свидетели могат да се направят единствено
възможните изводи, че не е съществувал повод инцидентът между подсъдимия и
пострадалия да продължи и да ескалира, тъй като музиката е била спряна, както и
че действията на В.Д. след първата част на конфликта – отиването до обора,
където се е намирал баща му, „въоръжаването“ на баща и син с вила, овчарска
тояга и лопата и придвижването им до дома на майката на подсъдимия, са имали
една единствена цел – физическа саморазправа с подсъдимия.
Свидетелите А.С., А.С., Б.С., Б.С., М.С. както и подсъдимият
А.С., установяват по безпротиворечив начин
агресивните действия на пострадалия и свид. И.Ф. след
пристигането им пред дома на А.С. – хвърлянето на големи камъни и парчета тухли
по прозорците, счупването на прозорците, страха, обзел присъстващите на
рождения ден малолетни деца, нахлуването на Д. и Ф. в двора на къщата, опита им
да влязат в остъклената веранда, където се провеждало тържеството. Тези
свидетели изясняват и обстоятелството, че пострадалият е носел лопата, а баща
му – вила и овчарска тояга /топоришка/. Обстоятелството,
че И.Ф. е бил „въоръжен“ с „топоришка“ се потвърждава
и от свидетелските показания на Л.С. и С.С., които са близки на пострадалия и неговия
баща.
Показанията на посочената група свидетели са последователни,
непротиворечиви и убедителни и се потвърждават и от констатациите, съдържащи се
в протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към същия протокол,
както и от свидетелските показания на Я.Л., П.Д., И.А. и Ч.Ч..
Поради това съдът възприе показанията на тези свидетели като обективни и
достоверни.
Съдът прие като обективни, последователни и достоверни и
свидетелските показания на полицейските служители Я.Л., П.Д., И.А. и Ч.Ч., които са пристигнали на местопроизшествието малко след
края на инцидента и установяват нанесените поражения по прозорците на къщата и
верандата на А.С., намерените вътре в помещенията камъни и парчета от тухли,
както и емоционалното състояние, в което са се намирали А.С. и присъствалите на
рождения ден деца.
Съдът възприе като недостоверни свидетелските
показания на В.Д., И.Ф., И.Д., Л.М., С.М. и С.С. относно действията на пострадалия и неговия баща по време на втората част от
инцидента – че са застанали до тухлената ограда на къщата на А.С., но не са
влизали в двора, че не са хвърляли камъни и парчета от тухли по прозорците на
къщата и по остъклената веранда, че не са проявявали каквато и да било агресия
по отношения на подсъдимия и близките му, както и че подсъдимият без каквато и
да е причина ги е прострелял.
В.Д. и И.Ф. са пострадали от действията на подсъдимия.
Съобразно константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение №
836 от 28.12.1990 г. по н. д. № 812/90 г., І н.о., показанията на пострадалия
свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за защита на
накърнените му от престъплението права. Пострадалият малко или повече е
заинтересован от изхода на процеса. Особеното положение на пострадалия в
процеса може да го мотивира – както това
е и в разглеждания случай, да бъде тенденциозен, недобросъвестен и
необективен и да породи у него желание да отмъсти на подсъдимия. Точно това
налага съдът, когато преценява показанията му, да ги подложи на задълбочен
анализ.
Свидетелските показания на С.М. и С.С.,
в които те интерпретират своята гледна точка за втората част от инцидента, съдът прие за недостоверни и на друго
основание - обстоятелството, че от мястото, на което те са се намирали –
пейка, разположена пред оградата на дома на В.Д., М. и С. не са имали видимост
към двора на къщата на А.С., което обстоятелство се потвърждава от
свидетелските показания на Р. А. и П.А..
Очевиден е
стремежът на групата свидетели от
фамилията на В.Д. – по разбираеми причини, да омаловажат действията на
пострадалия и неговия баща. Показанията им са пристрастни, нелогични,
неубедителни и се опровергават не само от показанията на свидетелите от
фамилията на подсъдимия, но и от показанията на полицейските служители Л., Д., А. и Ч., които са незаинтересовани от изхода
на делото, от констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към него, както и от звуковите файлове, изпратени от Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112-гр. Монтана и приобщени като
веществено доказателствено средство по делото. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 156 от 07.06.1995 г. по н. д. № 562/94 г., І н. о.,
достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от
съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им
убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност, непротиворечивост и
обективност.
Показанията
на свидетелите от фамилията на пострадалия са нелогични и неубедителни и поради
това, че – след като музиката в къщата на А.С. вече е била спряна, не е имало
причина за продължаване на конфликта, респективно – за повторното появяване на В.Д.,
придружен от своя баща, пред къщата на А.С., освен саморазправа с подсъдимия и
близките му. От тази гледна точка посочената група свидетели е заинтересована
да депозира подобни показания, тъй като в противен случай би уличила в
извършване на престъпление В.Д. и И.Ф. – по чл. 216, ал. 1 НК или по чл. 325, ал. 1 НК.
Съдът не даде вяра на свидетелските показания на М. В. П. в частта им, в която той твърди, че в
нападението над дома на А.И.С. са участвали не само В.Д. и И.Ф., но и свид. И.Д.Д. и лице с
неустановена по делото самоличност, тъй като тези показания са изолирани и не
намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия А.П.С. в частта им, в която той твърди, че е
стрелял срещу пострадалия и свид. И.Ф. с притежавания
от него газово-сигнален пистолет „ZORAKI“, тъй като от заключението на вещото лице Ц.П. е видно, че
този пистолет не представлява огнестрелно оръжие, с него не е възможно да бъде
изстреляна оловна или друга метална сачма, която да причини проникващо
нараняване, а приложеният като веществено доказателство по делото метален проектил, изваден от тялото на В.Д., е изстрелян от
нестандартно гладкоцевно огнестрелно оръжие.
Съдът, след
анализ на събраните по делото доказателства, не възприе тезата на
прокурора, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
единият от изстреляните от подсъдимия куршуми първо е пронизал лявата ушна мида
на свид. И.Ф., а след това е пронизал и тялото на свид. В.Д.. Това е така, тъй като от свидетелските
показания на И.Ф., М.С. и И.Д. се установява, че произведените изстрели са три
на брой. Тези показания се потвърждават и от обстоятелството, че са налице три
огнестрелни наранявания – две на В.Д. и едно на неговия баща. Освен това тезата
на прокурора – макар и теоретично възможна, представлява само една хипотеза,
която не е подкрепена с никакви доказателства. В тази връзка следва да се има
предвид и заключението на вещото лице доц. д-р Д.П.Д., съобразно което изводи
за „ъгъла и посоката“, от която проектилът прониква в
човешкото тяло, се правят по време на аутопсия, след измерване на височината от
петата на входната рана и мястото на сляпо завършващия раневи
канал. Такива действия не се извършват при животоспасяващи медицински
мероприятия и операции и по тази причина не се описани в намиращата се в делото
медицинска документация.
Въз основа на
приетата за установена и доказана фактическа обстановка, съдът намери, че
деянието на подсъдимия А.П.С. не съставлява престъпление, тъй като не е общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е
обявено от закона за наказуемо, а е извършено при условията на неизбежна
отбрана.
Съгласно разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 НК не е общественоопасно деянието,
което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси,
личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Съобразно непротиворечивата практика на ВС и ВКС на РБ,
например Постановление № 12 от 29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на
ВС,:
1. Деянието,
извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо. Затова при пряко и непосредствено общественоопасно
нападение върху държавни или обществени интереси и върху личността или правата
на гражданите, всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да
помогне да бъде отблъснато нападението;
2.
Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или
бездействия. Неизбежна отбрана се допуска и срещу нападение от непредпазливи
деяния;
3. Противоправно е всяко общественоопасно
деяние, независимо дали е наказуемо или не. При продължаваните и съставни
престъпления нападението продължава до завършване на последното деяние. Не може
да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна
повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана и срещу деяния, извършени при
крайна необходимост;
4.
Нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и
когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и
обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Неизбежна
отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение;
5.
Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица,
когато нападателят сам се е отказал да го довърши, завършил го е и пр.
Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови,
не означава прекратяване на нападението;
6.
Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон, да
се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене на помощ от трети лица,
държавни и обществени органи и др. Съответствието между защитата и нападението
се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и
интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден
обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и
възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на
нападението и др.;
От анализа на събраните и проверени на
съдебното следствие доказателства по делото, може да бъде направен правен
извод, че към момента на произвеждане на изстрелите от страна на подсъдимия, е
било започнало непосредствено и противоправно
нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК,
от свидетелите В.Д.Д. и И.А.Ф..
Основание
за този правен извод е обстоятелството, че е била налице словесна и физическа
агресия от страна на В.Д. и И.Ф., насочена срещу подсъдимия и неговите близки,
намиращи се в дома на майка му – свид. А.И.С..
Агресивните действия са се изразили в отправени от двамата закани за убийство,
в хвърляне на големи камъни и парчета от тухли, посредством които са били
счупени прозорците на къщата и на верандата, в нахлуването на Д. и Ф., които
били „въоръжени“ със земеделски сечива, в двора на къщата, в опита им да
проникнат чрез сила в остъклената веранда, в която се е провеждало тържеството.
По време на
нападението в къщата на А.С. е имало повече от 15 малолетни деца – единствените
пълнолетни са били подсъдимият, майка му и сестра му. Децата са били изплашени
от действията на пострадалия и неговия баща и са крещели на висок глас. Само
благодарение на невероятния си късмет, децата и възрастните не са пострадали от
хвърлените от В.Д. и И.Ф. камъни и тухли, които са могли да им причинят
сериозни телесни увреждания. Агресията на Д. и Ф. е наложила А.С. и Б.С. да
евакуират децата във вътрешността на къщата и да ги укрият.
Описаните
действия на пострадалия и неговия баща носят всички белези на непосредствено и противоправно нападение срещу подсъдимия, срещу неговите
близки роднини и срещу имуществото на майка му А.И.С.. В тази връзка е
необходимо да се припомни и отразеното по-горе в мотивите, че след спирането на
музиката в началото на първата част от инцидента, не е имало никаква логична
причина за продължаване и ескалиране на конфликта. Повторното връщане на
пострадалия до дома на А.С., този път заедно с баща си, както и „въоръжаването
им“ със земеделски сечива, по недвусмислен начин показват, че единствената цел
на Д. и Ф. е била физическа саморазправа с подсъдимия и близките му.
Красноречиво свидетелство за интензивността и сериозността
на нападението, както и за агресивните действия на В.Д. и И.Ф., е поведението
на свид. М.П.. Този свидетел е бил силно изплашен от видяното, взел е незабавно съпругата и
детето си от къщи и се е укривал продължително време заедно с тях в тревата в
училищния двор. Когато се е обадил на телефон 112 – емоционално повлиян от случилото
се, е объркал имената си, а рано на следващата сутрин – страхувайки се от
фамилията на пострадалия, спешно е заминал във Федерална Република Германия,
без предварително да е планирал подобно пътуване.
След внимателен
анализ на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото,
съдът намери, че в разглеждания случай не е налице превишаване пределите на
неизбежната отбрана.
Съобразно
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 НК превишаване пределите на неизбежната отбрана
има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на
нападението.
Съгласно цитираното вече Постановление № 12 от 29.11.1973 г.
по н.д. № 11/73 г. на Пленума на ВС на РБ превишаване на пределите на
неизбежната отбрана има, само когато защитата явно надхвърля необходимото за
отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не
буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението, нападнатият може да
използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, от тези, използвани от
нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана.
Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само
неуязвими /неопасни/ части от тялото на нападателя.
В разглеждания случай
няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, тъй като:
1.Обект на непосредственото и противоправно
нападение от страна на пострадалия и неговия баща са били имуществото на
майката на подсъдимия, както и живота и здравето на А.С. и неговите близки;
2. Животът и здравето на подсъдимия и близките му са били
сериозно застрашени от хвърляните камъни и парчета от тухли, които са попаднали
в помещенията на къщата и в остъклената веранда, както и от опита на В.Д. и И.Ф.
да нахлуят през вратата във вътрешността на верандата;
3. Нападението е причинило имуществени вреди по къщата на
майката на подсъдимия;
4. Нападението е било осъществено от двама възрастни мъже, въоръжени
със земеделски сечива, камъни и парчета от тухли, които са могли да причинят
сериозни телесни увреждания на подсъдимия и близките му. То не е било
преустановено дори след прострелването на В.Д. и И.Ф. – бащата на пострадалия,
вместо да помогне на ранения си син, е подгонил с вила брата на А.С.;
5. Подсъдимият А.С. е бил единственият пълнолетен мъж в
къщата, който е трябвало да брани себе си и роднините си;
6. Сестрата на подсъдимия – Б.С., още преди започване на
конфликта, е потърсила съдействие от служителите на МВР, обаждайки се на
телефон 112, но не го е получила. При това положение за А.С. не е съществувала
друга възможност да защити себе си и близките освен чрез употребата на
огнестрелно оръжие срещу нападателите.
На фона на изложените аргументи не е възможно да се поддържа
тезата, че е налице несъответствие между защитата и нападението, а още
по-малко, че е налице „явно несъответствие“.
По изложените съображения съдът, на основание чл. 304 НПК,
призна подсъдимия А.П.С. за невинен и го оправда по обвинението му по чл. 115,
във връзка с чл. 18, ал. 1 НК.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
приложените към делото веществени доказателства 1 бр. самозаряден
газово-сигнален пистолет, калибър 9 мм Р.А.К., марка „ZORAKI“, модел 914, № ***, заедно с
пълнител към него, предаден с протокол за доброволно предаване от 10.06.2018 г.
от А.И.С., 8 бр. патрони за газово-сигнален пистолет, 9 мм. Р.А.К., 3 бр. гилзи от газово-сигнален пистолет,
9 мм. Р.А.К. и 1 бр. муфа за газов пистолет с пластмасово топче, да се върнат на подсъдимия А.П.С..
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
приложените към делото веществени доказателства 2 бр. камъчета от чакълената
настилка на улицата със засъхнала червена на цвят течност, 1 бр. гилза от жълт
метал със зелена пластмаса в горната част /остатък/ и 1 бр. метален проектил, изваден от тялото на В.Д.Д.,
да бъдат унищожени.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
приложеното към делото веществено доказателство 1 бр. обработено парче дърво с
дължина 88 см., дебелина в единия край 5,5 см. и
дебелина в другия край 3,5 см., предадено с протокол за доброволно предаване от
10.06.2018 г. от А.И.С., да се върне на А.С..
На основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът постанови направените
по делото разноски да останат за сметка
на държавата.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
19.03.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: