№
Гр.София, 21.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен
състав , в публично съдебно
заседание на тридесети
април през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Поля Г., като разгледа докладваното
от съдия Кордоловска гр. д. № 12450 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 380695/10.04.2018г., постановено по гр.д. № 45214/2012г. от
Софийски районен съд, ІІ ГО, 163 състав, искът, предявен от Х.И.Г. на основание чл.232 от ЗЗД
срещу Е.В.А. е
уважен за сумата от 260 лв., представяваща
наем за периода 01.08.2012 г. - 30.09.2012 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 26.09.2012 г. до окончателното й изплащане. С
решението е отхвърлен като неоснователен искът за солидарно осъждане на Е.А. и
втория ответник К.В.А., предявен на същото основание въз основа на договор за
наем на 01.08.2012 г., отхвърлен е и този иск за разликата над 260,00 лева до
предявения размер от 290,00 лева. С решението са отхвърлени претенциите срещу
двамата ответници както следва: за
сумата от 30 лв. за
ползвана ел.енергия и за сумата от 11
лв. за ползвана вода за периода 19.07.2012г.-23.09.2012г., за сумата от 120 лв. – стойност на един брой
емейлирана чугунена мивка, за сумата от 150
лв. – стойност на два броя врати
за л.а. „Волга 2410“, за сумата от 560 лв. – стойност на 2 бр.
акумулаторни батерии от инвалидна количка, за сумата от 200 лв. – стойност на 2 бр. тръби със заверени панти за врата Ф
150мм X бмм, за сумата от 250 лв. –
стойност на 1 бр. желязо профил П№ 12 X
4м, за сумата от 40 лв. – стойност
на 1 бр. деференциал от л.а. “Лада“, за сумата от 60 лв. – стойност на 15 бр.
тръби Ф 60 с дължина 2,50м., за сумата от 40 лв. - стойност на 20 бр.винкели
40/40 с дължина 2 мивки обикновенни, за сумата от 36 лв.
– стойност на 2 бр.батерии за баня с подвижен душ, за сумата от 24 лв.,
представляваща стойността на 2 бр. батерии за мивка – обикновени, както и за
сумата от 20 лв., дадени на заем
за съдебни удостоверения.
В
отхвърлената част на претенциите: за 30
лв., представляваща стойността на ползвана ел.енергия, за 11 лв. , представляваща стойността на
ползвана вода, за периода 19.07.2012г. - 23.09.2012г.; за 120 лв., представляващи стойността на 1 бр. емайлирана чугунена мивка; за 150 лв., представляващи стойността на 2 бр. врати за л.к. „Волга 2410“; за 560 лв., представляващи стойността на 2 бр. акумулаторни батерии за
инвалидна количка; за 250 лв., представляващи
стойността на 1 бр. желязо профил П N2 12х4м.; за 40 лв., представляващи стойността на 20 бр. винкели 40/40 с дължина 2 м.; за 24 лв., представляващи стойността на 2
бр. батерии за мивка-обикновени; за 36
лв., представляващи стойността на 2 бр. батерии за баня с подвижен душ, общо за сумата от 1221 лв., решението е
обжалвано от ищеца Х.И.Г. в срока по чл.259, ал.1
от ГПК чрез особения му представител адв.Г. с оплаквания за незаконосъобразност. Според жалбоподателя
първоинстанционният съд неправилно е преценил свидетелските показания, като е
приел, че собствеността на липсващите от имота му вещи не е доказана - всички
вещи, находящи се в патримониума на собственика на имота, са негова
собственост. Изложени са твърдения за грешки
в протокола от съдебното заседание на
23.03.2018г., в който не всичко било отразено точно и категорично,
поради което съдът е направил неправилен извод, че собствеността на ищеца върху
претендираните вещите не е била отнета от ответниците. Жалбоподателят моли в
обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество,
с което претенциите да бъдат уважени.
Въззиаемите оспорват жалбата и молят решението в обжалваната част да
бъде потвърдено.
В
настоящото производство доказателства при условията на чл. 266 ГПК не са
ангажирани.
Решението в частта на уважената претенция по чл.232 ЗЗД спрямо
ответницата Е.В.А. за сумата от 260 лв., в частта, в която този иск е отхвърлен
до предявения размер от 290 лв., в частта в която претенцията по чл.232 ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците е отхвърлена изцяло, в частта, в която е
отхвърлена претенцията за сумата от 200
лв. , представляваща стойността на
2 бр. тръби със заверени панти за врата Ф 150мм X бмм, в частта, в която
е отхвърлена претенцията за сумата от 40
лв., представляваща стойността на 1 бр. деференциал от л.а. “Лада“ и в
частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата от 60 лв., представляваща стойността на 15 бр. тръби Ф 60 с дължина 2,50м., решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от
19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. №
1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Разгледана по същество на заявените
в нея основания (чл.269, изр.второ ГПК), при съобразяване на становищата на
въззиваемите и на ангажирания доказателствен материал, Софийски градски съд
намира следното:
Претенциите са за заплащане на наем
въз основа на наемен договор от 01.08. 2012г. за периода 01.08.2012 г. -
30.9.2012 г., както и за заплащане на равностойността на подробно описани
движими вещи, собственост на ищеца, намиращи се в отдадения под наем имот,
отнети на ищеца от ответниците.
По делото е безспорно
установено, че на 01.08.2012 г. между ищеца Х.И.Г. като наемодател и
ответницата Е.А. като наемател е сключен Договор
за наем при месечна наемна цена в размер на 130 лв. Безспорно е, че около 2-3
месеца след сключване на договора ответниците са напуснали имота.
За установяване на твърденията
на ищеца за изнесени от ответниците собствени на ищеца движими вещи в
производството пред първата инстанция са разпитани свидетелите С.и А..
Св.С.обитава друга част от имота на ищеца на бул.“*****, работи там като
охрана и поддържа градината. По пълномощия на ищеца събирал наема и
консумативите от ответниците. Консумативите били общи (при общ водомер и при
общ електромер) и се разделяли в зависимост от броя на хората. Близо до антрето
имало тръби, винкели, душове, нови акумулатори за инвалидната количка,
количествата им намалявали, но свидетелят не е видял лично кой ги е изнасял,
дворът бил ограден, но не се заключвало, имало кучета – ротвайлер, вързан за
беседката, и улично куче, които не биха допуснали непознати, в имота живеели само
той (свидетелят) със семейството си и ответниците.
Св.А. е през един имот съсед на
имота на ищеца. Виждал е най – често ответникът, минавайки покрай него, да носи
около 2 м.тръба – метална, желязна, около 10-15 см. в диаметър, Г- образни
винкели около 1 – 1.5 м. шест, седем пъти по 5 броя, но свидетелят сочи, че не
е гледал точно какво е, но според него тези неща се намирали в двора на ищеца.
Свидетелят не е очевидец на изнасянето.
При посочените данни първоинстанционният
съд законосъобразно е приел претенциите, по отношение на които е постановен
отхвърлителен диспозитив, за неоснователни и недоказани.
Доводът на жалбоподателя за
незаконосъобразност на решението поради непълноти в протокола от о.с.з. на
23.03.2018г. е неоснователен. Законът – чл.151, ал.1 ГПК - дава възможност на
всяка страна в определен преклузивен срок да поиска поправка или допълване на
протокола от съответното съдебно заседание. В случая ищецът не е поискал
протоколът от посоченото сдебно заседание да бъде допълнен, респ.поправен,
поради което следва да се приеме, че същият отразява точно, ясно, конкретно и в
цялост показанията на всеки един от свидетелите. Така показанията на св.С.не
установяват по несъмнен и категоричен начин изнасянето на вещи от ответниците от
имота на ищеца – свидетелят не е очевидец на действия на ответниците в тази
насока. Въз основа на показанията му, че в имота са се намирали движими вещи,
за които ищецът претендира, че са живеели само свидетелят и ответниците, че
дворът бил ограден, че имало кучета – пазачи, които не допускали чужди хора, не
може да се направи релевантен извод за изнасяне на вещите именно от
ответниците. Показанията на св.А. съще не установяват несъмнено изнасяне от
двора на ищеца на движими вещи от ответниците – свидетелят е виждал тръби и
винкели в двора на ищеца, както и носенето от ответника на тръби и винкели, но
не може да заяви с точност какви са били вещите. Не е очевидец на изнасянето.
Въз основа на свидетелските
показания следва да се приеме, че в имота на ищеца е имало тръби, винкели,
батерии и пр., но липсват категорични доказателства за изнасянето им от
ответниците. В този смисъл ищцовите претенции за заплащане на равностйността на
1 бр. емайлирана чугунена мивка; на 2 бр. врати за л.к. „Волга 2410“; на 2 бр. акумулаторни батерии за инвалидна
количка; на 1 бр. желязо профил П N2 12х4м.; на
20 бр. винкели 40/40 с дължина 2
м.; на 2 бр. батерии за мивка - обикновени; на 2 бр. батерии за баня с подвижен
душ, са неоснователни и недоказани. По
делото не са ангажирани и доказателства за това, че движимите вещи, сочени от
ищеца като изнесени неправомерно от ответниците, са били негова собственост. В
този смисъл тези претенции законосъобразно са отхвърлени – в тази част
въззивната жалба е неоснователна.
Неоснователна е
жалбата и в частта й досежно отхвърлените претенции за сумата от 30 лв., представляваща стойността на
ползвана ел.енергия е за 11 лв. ,
представляваща стойността на ползвана вода за периода 19.07.2012г.
23.09.2012г. По делото липсват каквито й да било доказателства за размера и
стойността на консумацията на вода и ток през посочения период. Показанията на
св.С.за това, че той е разпределял посочените консумативи на база на броя на
живущите в имота, не установява по никакъв начин нито стойността на
консумациите за сочения период като цяло, нито припадащата се на ответницата
част от тази стойност. В този смисъл въззивната жалба е неоснователна, а
решението в тази отхвърлена част на претенциите следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380695/10.04.2018г., постановено по гр.д. № 45214/2012 г. от
Софийски районен съд, ІІ ГО, 163 състав, в ЧАСТТА,
в която претенциите са отхвърлени за сумата от 30 лв.,
представляваща стойността на ползвана ел.енергия, за сумата от 11 лв. ,
представляваща стойността на ползвана вода за периода 19.07.2012г.
23.09.2012г.; за сумата от 120 лв., представляващи стойността на 1 бр. емайлирана чугунена мивка; за сумата от 150
лв., представляващи стойността на 2
бр. врати за л.к. „Волга 2410“; за сумата от 560 лв., представляващи
стойността на 2 бр. акумулаторни
батерии за инвалидна количка; за сумата от 250 лв., представляващи
стойността на 1 бр. желязо профил П N2 12х4м.; за сумата от 40
лв., представляващи стойността на 20
бр. винкели 40/40 с дължина 2 м.; за 36 лв., представляващи стойността на
2 бр. батерии за баня с подвижен душ и за сумата от 24 лв., представляващи
стойността на 2 бр. батерии за мивка-обикновени.
В
отхвърлената част на претенциите: за 30
лв., представляваща стойността на ползвана ел.енергия, за 11 лв. , представляваща стойността на
ползвана вода, за периода 19.07.2012г. - 23.09.2012г.; за 120 лв., представляващи стойността на 1 бр. емайлирана чугунена мивка; за 150 лв., представляващи стойността на 2 бр. врати за л.к. „Волга 2410“; за 560 лв., представляващи стойността на 2 бр. акумулаторни батерии за
инвалидна количка; за 250 лв.,
представляващи стойността на 1 бр. желязо профил П N2 12х4м.;
за 40 лв., представляващи стойността на
20 бр. винкели 40/40 с дължина 2
м.; за 24 лв., представляващи
стойността на 2 бр. батерии за мивка-обикновени; за 36 лв., представляващи стойността на 2
бр. батерии за баня с подвижен душ,
общо за сумата от 1221 лв., решението е обжалвано от ищеца Х.И.Г. в срока по чл.259, ал.1 от ГПК чрез особения му
представител адв.Г. с оплаквания за
незаконосъобразност. Според жалбоподателя първоинстанционният
съд неправилно е преценил свидетелските показания, като е приел, че
собствеността на липсващите от имота му вещи не е доказана - всички вещи,
находящи се в патримониума на собственика на имота, са негова собственост.
Изложени са твърдения за грешки в
протокола от съдебното заседание на
23.03.2018г., в който не всичко било отразено точно и категорично, поради
което съдът е направил неправилен извод, че собствеността на ищеца върху
претендираните вещите не е била отнета от ответниците. Жалбоподателят моли в
обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество,
с което претенциите да бъдат уважени.
Решението не подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд на основание на чл. 280, ал.3 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.