РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 4.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на шести февруари през
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д.
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7458 по описа за 2013
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.127, ал.2 СК.
Ищцата А.С.Ч. чрез процесуалния си представител
твърди, че от
съжителството с ответника на семейни начала имат родено дете - В Н Б. с ЕГН **********.
От месец февруари 2009г. са разделени, като тя е напуснала жилището,
собственост на неговите родители, в което живеели заедно. Детето им живее с нея
и тя сама се грижи за него. От раздялата им ответникът не е давал средства за
издръжката му и много рядко е проявявал желание да го види. Детето е на 5
години и за него са необходими средства за задоволяване на потребностите му от
храна и облекло. Няма собствено жилище, живее под наем в гр. Русе, а на
23.11.2012г. е родила второ дете и е в отпуск за отглеждане на малко дете. Моли
съдът да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето В,
роден на ***г., да определи местоживеенето на детето при майката А.С.Ч., да
определи режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване и 10
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, съгласно
направеното уточнение от ищцата в с.з. на 6.02.2014г., както и да осъди
ответника да му заплаща издръжка чрез нея в качеството й на майка и негов
законен представител в размер на 180 лв месечно, считано от 31.10.2012г. - една
година преди предявяване на иска, заедно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира за разноските по
делото.
Ответникът Н.И.Б. чрез процесуалния си представител е
подал писмен отговор, в който заявява съгласие родителските права спрямо
малолетния им син да се предоставят на майката и местоживеенето му да бъде при
нея. Относно предложения от ищцата режим на лични отношения с детето е съгласен
с направеното уточнение, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване и 10 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Оспорва размера на претендираната издръжка, като заявява, че е съгласен
издръжката да бъде определена на 100 лв месечно. Относно издръжката за минало
време заявява, че е заплатил чрез майка си и сестра си общо 700 лв издръжка
през предходната година и че на 11.11.2011г. е заплатил още 100 евро, което
моли да бъде съобразено от съда. Претендира за разноски.
По делото са представени
писмени доказателства, в т.ч. два социални доклада изх. №ЗД 11-1049/17.01.2014г.
на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Русе и изх. №ЗД 11-0013/23.01.2014г. на
Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Две Могили, разпитани са свидетели.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От представения заверен препис от
удостоверение за раждане на Община Русе, издадено въз основа на акт за раждане
№50/7.01.2008г., е видно, че В Н Б. е роден на ***г. от родители: майка А.С.Ч.
и баща Н.И.Б..
По делото не се спори относно обстоятелството, че детето е родено от съпружеското
им съжителство, както и че понастоящем родителите не живеят заедно, разделени
са от 2009г. Безспорно е и обстоятелството, че понастоящем детето живее при
майка си в гр. Русе.
Горното се установява и от показанията
на свидетелите С.И.Ч. и С.А.Ч., родители на ищцата, както и от тези на А.И.Б. и
И А.Б., сестра и майка на ответника. Свидетелите установяват и обстоятелството,
че грижи по отглеждането и възпитанието на В полага майката, при която детето
живее. От данните в Социален доклад изх. №ЗД 11-1049/17.01.2014г. на Дирекция
“Социално подпомагане”- гр. Русе се установява, че ищцата задоволява по
подходящ за възрастта му начин нуждите му от дом, уют, храна, облекло и емоционална
топлота, както и че същата притежава нужния родителски капацитет да полага и
занапред адекватни грижи за сина си. От данните в Социален доклад изх. №ЗД
11-0013/23.01.2014г. на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Две Могили се
установява, че майката А.Ч. съдейства детето да се среща с баща си Н.Б. и с
неговите близки - родители и сестра (в т.см. са показанията на разпитаните
свидетели). Свидетелите на ответника А. и И Б заявяват, че след м. април 2013г.
той пребивава в Чехия.
Ответникът е съгласен да се определи
местоживеенето на В при майката и тя да упражнява родителските права спрямо
него, както и да поддържа режим на лични отношения с детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване
и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. В т.см. е
изразеното от него становище в приложеното на л.32 пълномощно с нотариална
заверка на подписа му, както и от данните в протокола от съдебно заседание на 6.02.2014г.
При тези данни съдът намира, че след
като родителите не живеят заедно и са трайно разделени, текущото упражняване на
родителските права и задължения следва да се извършва от родителя, при когото
детето живее, респ. от майката. Такова е и фактическото положение понастоящем,
поради което и занапред детето следва да бъде оставено при нея за живеене,
отглеждане и възпитание. Това е и в негов интерес, предвид добрите грижи и
обич, които получава от майката, както и ниската му възраст - 6-годишно, която
изисква непосредствена майчина грижа. Ответникът-баща е изразил съгласие
майката да се грижи за детето им и да упражнява родителските права.
По
изложените съображения съдът намира, че искът, предявен от А.Ч. по чл.127, ал.2 СК е основателен и
следва да бъде уважен.
На
бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с
преспиване и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Така определения режим на лични отношения е съобразен с ниската възраст на
детето, както и с обстоятелството, че бащата понастоящем пребивава извън
страната.
Спорът
по делото е за размера на издръжката на детето, в т.ч. и за издръжката за
минало време.
Съгласно
чл.143 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. От
представеното на л.8 удостоверение за раждане се установява, че на 23.11.2012г.
ищцата е родила дете Д Г Е от баща Г П Е, с когото тя съжителства.
От представените Удостоверение изх. №75/4.02.2013г. и Удостоверение
№17-00013838/5.02.2014г. на НАП, Районно управление “Социално осигуряване гр.
Русе (л.51-52) се вижда, че за периода от м. февруари 2013г. до м. януари
2014г. ищцата не е получавала трудово възнаграждение, получавала е обезщетения
за временна неработоспособност и за бременност и раждане, сега получава
обезщетение за отглеждане на дете в размер на 340 лв. От приложените Експертно решение №120/14.01.2014г. (л.57) и
Удостоверение изх. №3848/5.02.2014г. на НОИ, Териториално поделение гр. Русе
(л.53) се установява, че ответникът страда от инсулинозависим захарен диабет,
вследствие на което е с 61.5 % трайно намалена работоспособност и получава
лична пенсия за инвалидност в размер на 127.50 лв. Няма други данни за доходите
на ответника в България, но от показанията на свидетелите С.Ч. и А. и И
Барбукови се установява, че ответникът работи сезонно в Чехия, но няма данни за
размера на реализираните трудови доходи. Във връзка с проведената социална
анкета за установяване условията на живот, трудова заетост и доходи на
ответника Н.Б. социален работник в отдел “Закрила на детето при ДСП Две Могили
е осъществил контакт с него и в цит по-горе социален доклад е отразено, че
въпреки заболяването си ответникът работи предимно като шофьор с сферата на
разносната търговия с месечно възнаграждение около 500 лв.
От
приложените Служебна бележка от 21.01.2014г. и ПК №16002607/20.12.2013г.
(л.55-56) се вижда, че В редовно посещава Целодневна детска градина
“Незабравка” гр. Русе и през 2013г. е заплатена такса за детската градина на
обща стойност 431.80 лв или по 36 лв средномесечно, а за м. ноември 2013г.
таксата е била 46.20 лв. От показанията на свидетелите С.Ч. и А.Б. се
установява, че детето има кожно заболяване, медицински данни за което не са
представени по делото. От приложените на л.54 фактура №6264/5.02.2014г. и
фискален бон към нея се вижда, че за лекарства на детето във връзка със
заболяването му е заплатена сумата 60.40 лв.
При
тези данни съдът намира, че за нуждите на 6-годишния В общо са необходими 200
лв месечна издръжка, от която бащата следва да поеме преобладаващата част - 115
лв. Съдът намира, че ответникът следва да обезпечава издръжка в посочения
месечен размер за сина си В. Той няма друго дете, а съгласно чл.143 СК, е
длъжен да му осигури условия на живот, необходими за развитието му и каквито би
му създал, ако той живееше съвместно с двамата си родители. За разликата до
предявения размер - 180 лв, искът за издръжка следва да се отхвърли. Трайно
намалената работоспособност и установеното сериозно заболяване на ответника ограничават
възможностите му за полагане на труд и получаването на постоянни трудови доходи
не е гарантирано. Остатъкът до необходимия размер на издръжката, заедно с
грижите по отглеждането и възпитанието на В следва да се поеме от майката.
Относно издръжката на природеното й дете такова задължение има и неговият баща.
Съгласно чл.149 СК, издръжката следва да се присъди десет месеца преди
предявяване на иска или от 31.12.2012г., във връзка с което съдът съобрази
дадените от ответника през м. ноември 2013г. 100 евро, обстоятелство по което
няма спор по делото. От съвкупната преценка на всички гласни доказателства, в
т.ч. от обясненията на ищцата, се установява, че други суми за издръжка на
детето ответникът не е давал. Даваните спорадично суми лично или чрез неговите
близки по различни поводи и за подаръци на детето не са категорично установени
по размер и не съставляват изпълнение на задължението му за издръжка на
низходящ по смисъла на закона. За периода от 31.10.2012г. до 30.12.2012г. искът
за издръжка за минало време следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата 383 лв разноски по делото, от които
300 лв за адвокатско възнаграждение. Ответникът няма право на разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК, тъй като съдът е сезиран с иск по чл.127, ал.2 СК и
спорът относно родителските права е решен от съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА малолетният В Н Б., роден на ***г.
да живее при своята майка А.С.Ч. ***, ЕГН **********, на която ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права и задължения.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Н.И.Б. с детето В Н Б. всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя с преспиване и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА
Н.И.Б. ***,
ЕГН **********, да заплаща на А.С.Ч. в качеството й на майка и законна
представителка на малолетния В Н Б. с ЕГН **********, по 115 лв месечна
издръжка, считано от 31.12.2012г., заедно със законната лихва за всяка
просрочена вноска
до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 115
лв до 180 лв и за периода от 31.10.2012г. до 30.12.2012г.
ОСЪЖДА
Н.И.Б. да
заплати по сметка на Русенски районен съд 211.60 лв държавна такса върху
присъдената издръжка, а на А.С.Ч. да заплати 383 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: