Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 212
гр. Перник, 01.12.2023 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при съдебния
секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 335 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Р.А.Г., ЕГН **********,
чрез адв. Б.В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-002633 от 07.06.2023г., издадена от И.Й.- полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която е наложена принудителна административна мярка "временно
спиране от движение на МПС БМВ 318 И, рег. ****за срок от три месеца", на основание чл. 171, т. 2, б.
"м" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се въвеждат оплаквания за незаконосъобразност
на процесната заповед поради нарушаване на
процесуалните правила, на материалния закон и противоречие с целта на закона. Навеждат се
съображения, че собственикът на БМВ 318 И, рег. ****по никакъв начин не е
допуснал, организирал или предоставил управлението на МПС на друго лице, за да
го ползва за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение - за
превоз на хора и товари. От посочените обстоятелства за обосноваване от
фактическа страна на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ не
ставало ясно коя точно от хипотезите предвидени в чл. 171, т. 2, б.
"м" от ЗДвП се основава налагането на мярката. Моли за отмяна на акта и присъждане на направените в производството
разноски.
В проведеното съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – полицейски
инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР И.Й., не се явява, не се представлява.
Административен
съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
От
фактическа страна издаването на оспорения акт се основава на това, че на 09.04.2023г., в 14:06ч. Т.С.Г., с ЕГН **********, като водач на лек
автомобил БМВ 318 И с рег. № ****, собственост на Р.А.Г.,*** с посока на движение от улица „Крум Стоянов“ към улица „Габрово“,
правейки десен завой от ул. „Крум Стоянов“ и продължавайки движението си по
улица „Щросмайер“ преднамерено извежда автомобила, който управлява, извън
контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите с пътя, като с това си действие водачът
създава опасност за другите участници в движението и пътната инфраструктура. Нарушението
е извършено пред служебен автомобил на МВР с рег. ****, оборудван с видео
наблюдение. Водачът е сам в автомобила. Тези обстоятелства били отразени в АУАН
серия GA № 564462/09.04.2023 за допуснатото нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗдвП. Подадени са възражения срещу АУАН, в които водачът излага съображения, че
при потегляне от бензиностанция, автомобилът му е започнал да прекъсва и е
угаснал. При повторното запалване, пак е прекъснал, при което водачът е подал
повече газ на излизане от бензиностанцията.
Въз основа на административната преписка,
включваща и следните документи: АУАН
серия GA № 564462/09.04.2023г; докладна записка с
per. № 4332р-34572/18.05.2023 г.; справка от АИС - АНД - картон на водача, била издадена оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-002633 от 07.06.2023г. С последната е наложена принудителна административна мярка
"временно спиране от движение на МПС за срок от три месеца", на
основание чл. 171, т. 2, б. "м" от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ спрямо собственика на процесния автомобил.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. /до
момента на приключване на устните състезания не бяха представени доказателства
от органа за датата на връчване на ПАМ въпреки изричните указания на съда/.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5
буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. Директорът на СДВР на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР във връзка с 172, ал. 2
от ЗДвП е оправомощил различни служители при СДВР да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1 такава компетентност имат полицейските органи в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма
и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да
се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната
заповед са спазени.
Правните
основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното
административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 2, б.
„м“ от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т. 2, б. "м" от
ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно
спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска,
организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за
участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца ".
Неоснователни са доводите на оспорващия,
че от описателната част на оспорваната заповед не става ясно, коя точно от
хипотезите на чл. 171, т. 2, б. "М" от ЗДвП е имал предвид
административния орган. В случая по
делото е безспорно установено, че Т.С.Г. с ЕГН **********, като водач на лек
автомобил БМВ 318 И с рег. ****(собственост на Р.А.Г.) не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а преднамерено
извежда автомобила, който управлява, извън контрол чрез презавиване, довеждайки
го до загуба на сцепление на гумите с
пътя, като с това си действие водачът създава опасност за другите участници в
движението и пътната инфраструктура. Това се потвърждава от съставения АУАН, който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила, относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл.
189, ал. 2 ЗДвП. Тежестта за оборване на фактическите констатации е на
оспорващия. Съдът намира, че
събраните по делото доказателства не оборват констатациите в акта.
Във фактическия състав на нормата на чл.
171, т. 2, б. "м" от ЗДвП е достатъчно осъществяването на резултат - управление на МПС от водач в нарушение на
изискването за целево използване на МПС, и вината, под каквато и да е форма не се изследва, тъй като отговорността е обективна. ПАМ като вид
държавна принуда не е наказание, поради което и въпросът за наличието на вина
не е в основата на хипотезата на приложимата нормативна разпоредба. Предвид
различният вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с
наказателно постановление за същото деяние, тя е самостоятелен вид държавна
принуда, която се реализира от органа при наличие на нормативно предвидени
предпоставки, а сред тях не е наличието на виновно поведение на адресата. Двата
елемента на фактическия състав на мярката са: неправомерно управление на
моторно превозно средство от собственик или от трето лице по някои от
посочените начини и адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС. Р.А.Г.
като собственик на МПС носи отговорност,
тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 2 б. „м“ от ЗДвП, предвижда отговорност да носи собственикът на МПС, който
допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което
го ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, каквато е настоящата хипотеза.
Заповедта е издадена и в съответствие с
целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП -
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. Срокът на
мярката, определен от административният орган, е в рамките на визирания в
нормата на чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, поради
което съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е
съобразена не само с материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване
безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК.
С оглед изложеното съдът счита, че
оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.
С оглед
изхода на делото е неоснователно искането за разноски на оспорващия. В полза на
ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са
поискани.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.Г., ЕГН **********,
чрез адв. Б.В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-002633 от 07.06.2023г., издадена от И.Й.- полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "временно спиране от
движение на МПС БМВ 318 И, рег. ****за срок от три месеца“.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5 ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:/п/