№ 9910
гр. С., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110155385 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 279005/09.10.2023г. на СРС,
подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. И. Л. и В. К. К. във връзка със Заповед №
19427/07.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
34791/2022г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу С. И. Л. и В. К.
С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „********“, бл. 24, вх. В, ап. 42, аб. № ******, както следва:
1. С. И. Л.:
1509,85 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното
им изплащане;
163,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-10.06.2022г.;
26,99 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното им изплащане;
5,01 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-10.06.2022г.
2. В. К. С.:
503,28 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното
1
им изплащане;
54,46 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-10.06.2022г.;
9,00 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2019г.м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното им
изплащане;
1,67 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-10.06.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. К. С. чрез адв. Д. Ч. – АК-С., е подала
Отговор, вх. № 341202/28.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявените срещу нея искове
като неоснователни и недоказани. Изрично заявява, че не оспорва размера на предявените
суми, а единствено основанието за дължимостта им. Оспорва ответницата да има качеството
на потребител на предоставяните от ищеца услуги, тъй като тя не е нито собственик, нито
носител на вещно право върху имота. Липсвали основания за заплащане на суми за дялово
разпределение, а и не бил доказан размерът им. Неоснователна била претенцията за лихви.
Прави се възражение за давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. И. Л. чрез назначения ú по реда на
ЗППом за процесуален представител адв. Т. Т. – АК-С., е подала Отговор, вх. №
79417/11.03.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ищецът
не сочел доказателства, обосноваваща основателност на вземанията му по пера и за всеки
отделен месец. Нямало доказателства, че абонатната станция е въведена в експлоатация. Не
били представени изравнителни сметки. Липсвали доказателства за каквито и да било права
на ответницата върху имота, които да могат да обосноват основателност на исковите
претенции. Доставената топлинна енергия не отговаряла на изискванията за качество. Прави
се възражение за погасяване на задълженията по давност.
Ответницата С. И. Л. е починала в хода на производството /на 24.09.2024г./, като по
реда на чл. 227 ГПК на нейно място като ответници по делото са конституирани Л. К. Д.
/син/, С. К. Д. /син/ и К. К. Д. /дъщеря/.
Третото лице – помагач „Бруната“ ООД е депозирало Молба, вх. №
127818/17.04.2024г. на СРС, към която представя документи относно разпределението на
топлинната енергия в имота.
В насрочените по делото публични съдебни заседания процесуалните представители
на ищеца поддържат предявените искове, включително и в хода на устните състезания.
Ответницата В. С. не се явява и не изпраща представител, като становище се изразява в
писмен вид. Ответницата Л. приживе не се явява по делото, като се представлява от адв. Т.,
назначен по реда на ЗППом. След смъртта ú от наследниците ú се явяват Л. Д. и К. Д.,
представлявана от адв. А. С.. С. Д. не се явява, като се представлява от назначения му
особен представител адв. Г. А.. Предявените искове се оспорват. Третото лице-помагач не
изпраща представител за насрочените по делото публични съдебни заседания.
2
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора
ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Видно от извършената служебна справка в НБД „Население“ /л.116/ фамилното име
на ответницата В. К. К. от 2001г. е С..
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от Договор за покупко-продажба на жилище от 18.08.1970г. и Нотариален акт
№ 172/29.05.1972г., т. 3, дело № 572/1972г. на І Нотариус при Софийския народен съд,
М.П.Б. и И.н Л. Б. са закупили недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.
3
„**************“, бл. 24, вх. В, ет. 1, ап. 42, при описани площ, разпределение и
прилежащи права и помещения. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-1580/02.12.2013г. на
ГИС-С., понастоящем сградата е с административен адрес: ж.к. „********“, бл. 24. И.н Л. Б.
е починал на 19.07.2003г., като е оставил наследници по закон. Същевременно обаче със
Саморъчно завещание от 16.12.1981г. той е завещал собствената си половина от имота на
съпругата си М.П.Б.. Това завещание, видно от справката в Службата по вписванията на л.
269 от делото, е обявено, обективираното в него разпореждане е допустимо /ПП 5-1972г./,
като няма данни да е отменено, да е прогласено за нищожно, да е унищожено или да е
инициирано производство по възстановяване на запазена част, поради което следва да се
приеме, че същото поражда действие и след смъртта на Б. съпругата му Б.а е станала
собственица на целия апартамент. М.П.Б., видно от Удостоверение за наследници № РВЕ24-
УГ51-423/05.04.2024г. на Столичната община – Район „Възраждане“, е починала на
25.03.2008г., като е оставила за свои наследници по закон дъщерите си С. И. Л. и А. И. Б.а-
В.. Последната е починала през 2010г. и е наследена от съпруга си Д.Г.В., сина си И.К.К. /и
двамата длъжници в заповедното производство, срещу които заповедта за изпълнение е
влязла в сила/ и В. К. С.. В рамките на процесния период няма данни за последващи
разпоредителни действия: от справката на л. 269 е видно, че такова от страна на С. е налице
след рамките на процесния период, поради което съдът намира, че ответниците са били
негови собственици в рамките на процесния период. С. И. Л. е била собственица на
половината от имота, а Д.Г.В., В. К. С. и И.К.К. – на по 1/6 идеална част от него. Съответно
съобразно тези части те трябва да отговарят и за задълженията, свързани с доставката на
топлинна енергия до имота. След смъртта на Л. нейните задължения преминават върху
наследниците ú, които отговарят за по 1/3 от тях или за по 1/6 част за целия имот.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
4
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „Топлофикация С.“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Вещото лице отбелязва, че начислената топлинна енергия е служебно изчислена, доколкото
за процесния имот не е осигуряван достъп за отчет, като е начислена по-малко топлинна
енергия, отколкото би следвало по наредба. При това положение се установява, че
дължимата сума за доставена до имота топлинна енергия възлиза на 3124,73 лева /правилно
според вещото лице е сумата да бъде 3902,55 лева/. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установи наличие на заплатени 73,70 лева.
При липсата на доказателства, че през процесния период потребителят е осигурил
достъп за отчет или че е поискал извършването на допълнителен отчет, респективно е
възразил по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка /арг. чл. 70, ал.
8 от Наредбата/, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да определи
служебно количеството доставена топлинна енергия за имота съгласно методиката,
установена Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, съответно действалата
преди нея Наредба за топлоснабдяването /отм./. В хипотезите, в които не е осигурен достъп
за отчитане, не е необходимо да има доказано реално потребление. В подкрепа на
изложеното е и съдебната практика – р.162/28.05.2014г.-гр.д.6397/2013г.-ВКС,4г.о.,
р.842/16.12.2021г.-в.гр.д.7808/2021г.-СГС, р.1549/27.03.2023г.-в.гр.д.8870/2022г.-СГС. Следва
да се има предвид, че отмяната от Върховния административен съд на т.6.1.1, §2 и §3 от
Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването има действие занапред, считано от влизане в сила на решението на съда
/25.02.2025г., обн. ДВ, бр. 16 от 2025г./. Хипотетично допусната неточност, свързана със
служебно определяне на количествата топлинна енергия в по-нисък размер, следва да се
разглежда в полза на потребителя като по-слаба страна в правоотношението. Затова съдът
приема, че дължими са общо 3124,73 лева за целия имот. От тях са платени 78,70 лева, т.е.
остават 3046,03 лева. От тях С. Л. дължи половината – 1523,02 лева, съответно
наследниците ú по 1/3 от тази сума. В. С. дължи 1/6 част от общо дължимата за имота сума
или 507,67 лева. И, тъй като исковете за главница за топлинна енергия са предявени в
по-малки размери от посочените, същите са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
5
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза
на 53,98 лева за целия имот. От тях С. Л. дължи половината – 26,99 лева, от която сума
всеки от наследниците ú дължи по 1/3 част. В. С. дължи 1/6 част от сумата или 9,00
лева.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, че
дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 163,37 лева за
С. Л., от която сума всеки от наследниците ú дължи по 1/3 част. В. С. дължи 1/6 част
или 54,46 лева.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, че
дължимата лихва за забава върху главницата за дялово разпределение възлиза на 5,01 лева
за С. Л., от която сума наследниците ú дължат по 1/3 част. В. С. дължи 1,67 лева.
Задълженията не са погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР
3/2011-2012-ОСГТК), тъй като при отчитане на периода, през който давността е била спряна
по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от
2020г., към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/29.06.2022г./ този тригодишен срок не е бил изтекъл.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговорите на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук
доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има право само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има
само ищецът, като разноските за изслушване на заключения на вещи лица следва да се
разпределят само между процесуалните правоприемници-наследници на С. Л., доколкото
ответницата В. С. е оспорила предявените искове само досежно наличието на облигационно
отношение, изтекла давност и липса на основание за дължимост на лихви и суми за дялово
разпределение. Заплатените разноски за депозит за особен представител следва да се
възложат само в тежест на С. К. Д.. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от спора ответницата В. К. С. следва да заплати на ищеца сумата от
19,70 лева за разноски в заповедното производство, в която сума е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълен размер от
50,00 лева. От тази сума всеки ответник трябва да заплати по 1/4 част.
Съобразно изхода от спора ответниците Л. К. Д., С. К. Д. и К. К. Д. следва да
заплатят на ищеца общо сумата от 59,11 лева за разноски в заповедното производство, в
която сума е включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена
на база пълен размер от 50,00 лева. От тази сума всеки от тях трябва да заплати по 1/3 част.
Съобразно изхода от спора ответницата В. К. С. следва да заплати разноски по делото
в размер на 75,76 лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пропорционално
на размера на предявените срещу нея искове/.
Ответниците Л. К. Д. и К. К. Д. следва да заплатят на ищеца разноски по делото в
първоинстанционното исково производство всеки по 326,25 лева.
6
Ответникът С. К. Д. следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер от
726,25 лева, в която сума е включен заплатеният от ищеца депозит за особен представител
/400,00 лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. К. Д., ЕГН **********, от град С., С. К. Д.,
ЕГН **********, от град С., и К. К. Д., ЕГН **********, от град С., тримата наследници и
процесуални правоприемници на починалата в хода на производството първоначална
ответница С. И. Л., ЕГН **********, от град Габрово, и В. К. С., ЕГН **********, от град
С., дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „********“, бл.
24, вх. В, ап. 42, аб. № ******, както следва:
1. Л. К. Д., С. К. Д. и К. К. Д. като наследници и процесуални правоприемници на
починалата в хода на производството първоначална ответница С. И. Л., всеки по 1/3 част от
следните суми:
1509,85 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното
им изплащане;
163,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-10.06.2022г.;
26,99 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2019г.м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното им
изплащане;
5,01 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-10.06.2022г.
2. В. К. С.:
503,28 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното
им изплащане;
54,46 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020г.-10.06.2022г.;
9,00 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.05.2019г.м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.06.2022г.) до окончателното им
изплащане;
1,67 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г.-10.06.2022г.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 19,70 лева за разноски в заповедното производство /ч.гр.д. №
34791/2022г. на СРС/.
7
ОСЪЖДА Л. К. Д., ЕГН **********, от град С., С. К. Д., ЕГН **********, от град
С., и К. К. Д., ЕГН **********, от град С., да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо
59,11 лева за разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 34791/2022г. на СРС/, като
всеки от тях заплати по 1/3 част от посочената сума.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 75,76 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство /гр.д. № 55385/2022г. на СРС/.
ОСЪЖДА Л. К. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 326,25 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство /гр.д. № 55385/2022г. на СРС/.
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 326,25 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство /гр.д. № 55385/2022г. на СРС/.
ОСЪЖДА С. К. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 726,25 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство /гр.д. № 55385/2022г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на „БРУНАТА“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8