Определение по дело №180/2018 на Окръжен съд - Бургас

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                    

Номер 38                                      11.01.2018                                      град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..………………граждански състав на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                    Председател: Десислава Динкова

                                                        

като разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….

търговско дело №415 по описа за 2017 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на В.И.М. ***, със съдебен адрес ***, против К.Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., предоставена му от ищеца по договор за заем от 18.09.2013 год., както и сумата от 14 708,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.09.2014 год. до 05.09.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното ѝ изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 18.09.2013 год. год. в гр.Карнобат страните сключили договор за заем, по силата на който ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 50 000 лв. със задължение за връщането ѝ до 18.09.2014 год. Заявява се, че на същата дата – 18.09.2013 год. ищецът наредил чрез банков превод от собствената си сметка в Банка ДСК ЕАД по сметка на ответника сумата от 49 000 лв., а остатъка му предал в брой, без разписка, в присъствието на свидетели. Твърди се, че след изтичане на договорения срок от една година ответникът не върнал предоставената му в заем сума и изпаднал в забава, считано от 19.09.2014 год., поради което и на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди се, че ищецът поканил ответника да върне заемната сума и да заплати обезщетение за забавата, но последният отново не изпълнил задължението си.

На основание чл.367 и сл. от ГПК на ответника е бил изпратен препис от исковата молба с указания за възможността да подаде отговор и да упражни процесуални права. Такъв е постъпил в срока по чл.367 ал.1 от ГПК. Ответникът възразява по предварителната квалификация на спора като търговски и изразява становище, че отношенията са между две физически лица и производството следва да се развие по общия ред.

По съществото на спора заявява, че не дължи връщане на сума по заем, тъй като такъв не му е бил предоставян. Заявява се, че действително по време на брака му с Павлина Младенова нейният баща – ищеца, му е превел сумата от 49 000 лв., но тази сума не била предоставена в заем, а като дарение на семейството с цел да бъдат подпомогнати в осъществяването на търговската им дейност, която съпрузите извършвали чрез „Акорд-73“ ООД. Твърди се, че сумата била използвана за придобиване на недвижим имот от дружеството, в който съпрузите да развиват съвместна търговска дейност и така да осигуряват прехраната на семейството. Твърди се, че сумата е преведена по сметката на съпруга, тъй като тогава той е бил едноличен собственик на капитала, а бившата съпруга е приета за съдружник няколко месеца по-късно – през май 2014 година. Заявява се от ищеца, че между страните не е имала уговорка за връщане на сумата, тъй като тя е предоставена и получена като дарение. Според ответника това се установява от основанието, посочено в превода – не заем, а превод по разплащателна сметка, а и от факта, че ищецът не е декларирал сумата в годишните си данъчни декларации като предоставен и непогасен заем. Писмения договор за заем се оспорва като привиден, прикриващ договор за дарение.

При условията на евентуалност се заявява, че ако не се възприеме горното, ответникът не дължи връщане на цялата главница. Твърди се, че не са му предавани пари в брой извън преведените по банковата сметка. Счита, че предаването на сумата от 1000 лв. не може да се установява със свидетели поради забраната на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК. Заявява се, че сумата е получена по време на брака на ищеца и Павлина Младенова и е съпружеска имуществена общност. Посочва се, че бракът е прекратен с решение №2070/20.12.2016 год. по гр.д.№7102/16 год. на БРС и след неговото прекратяване половината от исковата сума и съответните лихви за забава се дължат от съпругата. Прави се искане за привличане на Павлина Велкова Младенова като трето лице – помагач. 

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с който оспорва довода на ответника за предаване на сумата като дарение. Заявява се, че между страните е сключен валидно договор за заем от 18.09.2013 год. и ако е било налице дарствено намерение, договор за заем не би бил сключен.

Заявява се, че е вътрешно противоречиво и невярно твърдението, че с предоставената сума се е целяло подпомагане на семейството на ответника и съпругата му Павлина Младенова при осъществяване на съвместната им дейност в „Акорд-73“ ООД. Ищецът посочва, че процесната сума е постъпила по личната банкова сметка ***, който сам и еднолично се е разпоредил с нея, в момент, в който съпругата не е била съдружник. Твърди се, че имот с идентификатор  07079.653.515.5.31 е бил закупен от дружеството и е ипотекиран с нот.акт №169, т.3, дело №6089, вх.рег.№11561/24.09.2014 год., от което следва, че средствата за закупуването му са от отпуснат банков кредит, а не средства, предоставени от ищеца. Посочва се, че доколкото твърденията на ответника са за влагане на средствата в търговската дейност, а не за задоволяване или покриване на семейни нужди, несъстоятелно е твърдението, че сумата е съпружеска имуществена общност, като получена по време на брака. Заявява се, че липсват доказателства с тази сума да са покрити разходи на семейството, за да възникне отговорността по чл.32 от СК. Твърди се, че това прави неоснователно искането за привличане на Павлина Младенова като трето лице-помагач. Допълва се, че отсъства интерес у третото лице да встъпи в процеса. Оспорва се твърдението за привидност на заемното правоотношение и се заявява, че ответникът е участвал и е страна по него и липсват доказателства за други правоотношения, различни от заемното.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа всички доводи, включително, че действителните отношения между страните са по договор за дарение. Твърди се, че имот с идентификатор  07079.653.515.5.31 е закупен за цена от 26 614 евро, която е била заплатена на продавача по банков път, със средства на купувача, а ипотеката е учредена година по-късно, за обезпечаване на вземане по банков кредит №95841/24.09.2014 год., без връзка с цената на имота. Заявява се, че в нотариалния акт за ипотека задълженията на дружеството са поети солидарно от тогавашните съпрузи и от родителите на Павлина Дянкова – обстоятелства, сочещи, че търговската дейност на „Акорд-73“ ООД е извършвана като семеен бизнес за осигуряване на издръжката на семейството, и процесната сума, изразходена за закупуването на имота, е използвана за покриване на семейни нужди.

Поддържа се доказателственото искане за представянето на ГДД на ищеца за 2013 – 2016 год., като неизпълнението на задължението на ищеца като физическо лица да декларира предоставените и непогасени в края на данъчната година парични заеми, според ответника сочи,  че в действителност заем не е бил предоставян. Заявява се, че данъчната декларация представлява изявление пред държавен орган по см.на чл.165 ал.2 от ГПК и съдържанието ѝ (изявлението на ищеца) прави вероятно твърдението за симулация и съответно на това – свидетелските показания са допустими. Заявява се, че отделно от това поради родството между съдоговорителите свидетелските показания по чл.164 ал.1 т. 3 – за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен акт и за договори над 5000 лв., са допустими. Ответникът счита, че свидетелските показания, поискани от ищеца, са недопустими, поради ограничението по чл.164 ал.1 т.4 от ГПК.

Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа.

 По предварителните въпроси, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:

Възражението на ответника по чл.369 от ГПК е основателно – страни по правоотношението са две физически лица, ето защо спорът не подпада в нито една от хипотезите по чл.365 от ТЗ, не е търговски и следва да се разгледа по общия ред. Нова размяна на книжа не следва да се извършва, тъй като всички предприети до момента действия от съда и страните са валидни и запазват значението си. Претенцията е предявена по правилата на родовата подсъдност и е редовна и допустима.

Предявените искове от В.М. против К.Д. са с правно основание в чл.240 ал.1 и чл.86 от ЗЗД от ЗЗД, за връщане на предадена в заем сума и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Възраженията на ответника имат своето правно основание в чл.17 ал.1 от ЗЗД и чл.32 ал.2 от СК. 

Ответникът е направил искане по чл.219 от ГПК за привличане на бившата му съпруга Павлина Младенова като трето лице-помагач в процеса.

Според нормата на чл.219 ал.1 от ГПК привличане на подпомагаща страна се допуска когато третото лице има интерес от встъпване в процеса, за да помага на една от страните да бъде постановено решение в нейна полза. Интересът от встъпване, който се явява положителна процесуална предпоставка за привличането, е налице тогава, когато решението по висящ процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице. Единствената разлика между встъпването и привличането е волята на третото лице (в първия случай с негова воля, а във втория – против волята му), но материалните и процесуалните предпоставки са едни и същи.

В конкретния случай решението не би могло да окаже правно въздействие върху третото лице, тъй като задълженията по договора за заем са поети от ответника в еднолично, без участието на другия съпруг.  

 

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за заем и че е предал заемната сума.

Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително, че договора за заем прикрива договор за дарение и че сумата са била предназначена за задоволяване нужди на семейството. 

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК.   

Не се спори между страните, че сумата от 49 000 лв. е била преведена от ищеца по банкова сметка ***а недвижим имот с идентификатор  07079.653.515.5.31 по нот.акт №168, том ІІІ, рег.№6201, н.д.№517/2013 год. на нотариус Б.Кирова.

Представените от страните с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими. По приемането на доказателствата, представени с допълнителния отговор, съдът ще се произнесе в съдебното заседание, след изслушването на страните.

Двете страни са поискали допускане на свидетелски показания за установяване на различни обстоятелства.

Ищецът е поискал свидетелски показания, за да установи, че е предал сумата от 1000 лв. на ответника в брой. Договорът за заем е реален, поради което се сключва с предаването на заетата сума и доколкото „остатъкът“ от 1000 лв. е под границата, посочена в чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, и договарящите лица са били роднини по сватовство от първа степен, свидетелските показания са допустими.

Ответникът е поискал гласни доказателства, за да установи твърдяната симулация. Свидетелски показания за установяване на привидност са  допустими само при наличие на т.нар. „начало на писмено доказателство„ – чл.165 ал.2 от ГПК, като това ограничение е непротивопоставимо само на третите лица и наследниците, срещу които е насочена сделката, а не на роднините по чл.чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, т.е. родството в отношенията в конкретния случай е без значение при преценката по чл.165 ал.2 от ГПК. Ответникът не разполага към настоящия момент с начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за привидност, а се позовава на ГДД на ищеца. Тези декларации действително биха имали качеството на начало на писмено доказателство, но до представянето им пред съда не са налице предпоставки за допускане на свидетели. На ответника следва да се издаде удостоверение, което да му послужи за снабдяване с копие от данъчните декларации на ищеца.    

Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА за разглеждане предявените от В.И.М. ***, със съдебен адрес ***, против К.Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., предоставена му от ищеца по договор за заем от 18.09.2013 год., както и сумата от 14 708,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.09.2014 год. до 05.09.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното ѝ изплащане.

ПОСТАНОВЯВА спора да се разгледа по общия ред и делото да се преобразува като гражданско.

ДОКЛАДВА на страните делото съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника К.Г.Д. за привличане на Павлина Велкова Младенова в качеството на трето лице-помагач.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора.

ДОПУСКА  един свидетел при режим на довеждане от ищеца.

ПОСТАНОВЯВА на ответника да се издаде удостоверение, което да му послужи пред НАП – ТД Бургас, за снабдяване с копие от данъчните декларации, подавани от ищеца В.И.М. за 2013, 2014, 2015 и 2016 год., след внасяне на държавна такса.

ОБЯВЯВА на страните, че по приемане на доказателствата, представени с допълнителния отговор и по искането на ответника за допускане на гласни доказателства, ща се произнесе в съдебното заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2018 год. от 15 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените от тях съдебни адреси.

Определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.

Определението подлежи на обжалване в частта, в която се постановява преминаване към общ ред за разглеждане, както и в частта, в която се отказва привличане на трето лице, с частна жалба, в седмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас.

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: