№ 105
гр. Варна, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Е. И. У. срещу Решение № 3151 от
20.10.2022г. по гр.д. № 10450/2022г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с коeто по предявения
от С. Г. У. иск на основание чл. 49, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от СК е допуснат развод и
прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, сключеният на 22.09.1990г.
граждански брак между С. Г. У. с ЕГН ********** и Е. И. У. с ЕГН **********, за който е
съставен акт с № 134/22.09.1990г. на гр. Щербинка, Подолски район, Московска област, като
ползването на семейното жилище представляващо обединени в едно апартаменти № 38 и №
39, находящи се на адрес: гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 3, вх. Б, ет. 7 е предоставено
на С. Г. У. с ЕГН **********.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон
и процесуалните правила. Оплакванията са обосновани със съображения, че правният извод
за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака не е основано на конкретни
факти, освен на приетия, че съпрузите не живеят заедно от 2017г. Сам по себе си той не
може да обуслови извод, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, че
отношенията между съпрузите са толкова разстроени, че бракът е лишен от дължимото
съдържание. В решението си ВРС не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели,
които са противоречиви. От друга страна в мотивите на решението липсва задълбочен
анализ на отношенията между съпрузите, не е установено по безспорен начин наличието на
фактите от живота на съпрузите, сочени от ищеца и съставляващи основание на иска за
развод. Същевременно в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище,
1
представляващо обединени апартаменти № 38 и № 39, първоинстанционният съд е излязъл
извън предмета на делото, доколкото искането на ищеца се свежда до предоставяне
ползването само на ап. № 38. Установено е по делото, че двата апартамента представляват
отделни самостоятелни обекти, но фактически са обединени в едно жилище, като са
премахнати преградните стени. Безспорно е установено също, че към момента и двата
обединени в един апартаменти се ползват единствено от ищеца. В нарушение на
съдопроизводствените правила ВРС е оставил без уважение направеното в тази връзка
искане за допускане на СТЕ, която да даде заключение за възможностите за отделно
ползване на семейното жилище, с оглед разпределение на ползването му в ущърб на
ответницата. Последната не следва да доказва специфична жилищна нужда, за да й бъде
предоставена частта от семейното жилище, съответстваща на ап. 39, поради което изводите
на съда в тази насока са несъстоятелни. Отправила искане поради всичко изложено
обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът да се
отхвърли като неоснователен. Евентуално, да се постанови разпределение на ползването на
семейното жилище между двамата съпрузи, така че на ищеца да бъде предоставено
ползването на ап. № 38, а на ответницата – на ап. № 39.
В отговор на жалбата, С. Г. У. оспорва доводите в нея като поддържа други, с които
обосновава правилност и обоснованост на решението. Позовава се на недопустимост на
въззивната жалба в частта й насочена срещу решението на ВРС по иска с правно основание
чл. 49, ал. 1 от СК поради приложението на чл. 325 от ГПК. Произнасянето по въпроса за
вината не е предмет на делото, поради което решението за допускане на развода е влязло в
законна сила. Евентуално поддържа правилност на изводите, че разстройството на брака е
плод на емоционалното и физическо отчуждение между съпрузите, вследствие
заболяванията на ищеца и отношението на съпругата към общото на страните дете, довело
до окончателната фактическа раздяла настъпила между страните по усмотрение на
съпругата, считано от 2017г. По делото не е установена важна причина, налагаща съпрузите
да живеят разделено в противовес с правилото на чл. 15 от СК; общуването между тях е
само и единствено по повод търговските им отношения, а не и семейните, поради което е
установено, че между съпрезите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, каквито изисква чл. 14 от СК. Посочва, че ако бракът е безполезен от гледна
точка на обществото, съпрузите и децата, неговото изкуствено запазване е ненужно. По
частна тъжба на въззивницата е образувано НЧХД № 4652/2022г. по описа на ВРС за
причинени на същата телесни увреждания от въззиваемия на 19.08.2022г. Този нов факт е
показателен, че бракът между страните е лишен от необходимото съдържание и е
непригоден да изпълнява присъщата му социална функция, а запазването му е лишено от
смисъл. Правилно от друга страна е прието в обжалваното решение, че фактическата раздяла
между страните датира от повече от 5 години, като съпругата е напуснала семейното
жилище и живее в друго жилище на страните в същата сграда. Семейното жилище
представлява обединени два апартамента №№ 38 и 39 – намира се на два етажа и
2
функционално е обединено в едно жилище, т.е. функционално и технически е изградено по
такъв начин, че разделянето му на две жилища би довело до значителни разходи, които са
неоправдани, тъй като не се търси задоволяване на жилищна нужда. Ответницата не е
направила искане за предоставяне ползването на семейното жилище, нито за неговото
разпределение, като съдът не е натоварен с произнасяне по такова искане. Отправя въз
основа на изложеното искане обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
жалбата е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имащи
правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Във въззивната жалба е обективирано доказателствено искане за допускане на СТЕ
със задача на вещото лице след оглед на място и запознаване с одобрените архитектурни
проекти да даде заключение дали е възможно самостоятелното ползване на апартаменти
№№ 38 и 39 в гр. Варна на ул. „Любен Каравелов“ № 3, вх. Б, ет. 7 като отделни обекти.
Относимостта на искането е оспорена в отговора на въззивната жалба.
В отговора на жалбата е обективирано искане за приемане като писмени
доказателства по делото за нововъзникнали факти в отношенията между страните –
призовка за подсъдим; частна тъжба на Е. У. и Разпореждане от 07.12.2022г. по НЧХД №
4652/2022г. на ВКС.
За да се произнесе по доказателствените искания обективирани в жалбата и в
отговора на въззивната жалба, съдът съобрази следното: в случаите, при които от брака няма
ненавършили пълнолетие деца, какъвто е и разглежданият, съдът не е длъжен да се
произнесе служебно за ползването на семейното жилище и се прилагат правилата на общия
исков процес /арг. от чл. 322, ал. 2 от ГПК/. Според тях с такова искане съдът може да бъде
сезиран с исковата молба или съответно с отговора на исковата молба, но не и след
приключване на съдебното дирене – при устните състезания. Служебно задължение на съда
е да следи за надлежното предявяване на искането за предоставяне ползването на семейното
жилище, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Искането в този смисъл
следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено
с отговора на исковата молба или с насрещен иск. В случая, искане за предоставяне
ползването на семейното жилище от страна на ответницата не е въведено като предмет на
делото по допустимия процесуален ред, поради което поддържаните в жалбата правни
доводи по въпроса за ползването на семейното жилище съдът приема като изразено
становище по искането на ищеца. Доколкото между страните не е налице спор с оглед
признанието и в отговора на исковата молба по въпроса за семейното жилище – състоящо се
от помещенията в обединени апартаменти №№ 38 и 39 в гр. Варна на ул. „Любен
Каравелов“ № 3, вх. Б, ет. 8, които се ползвали от съпрузите винаги по този начин до
фактическата им раздяла през 2017г., което е придобито от тях в режим на СИО, както и че
апартаменти № 38 и № 39 по отделно съставляват самостоятелни обекти на правото на
3
собственост, то искането за ангажиране на специални знания по делото с оглед изследване
на възможността за ползване на семейното жилище като отделни самостоятелни обекти е
неотносимо по делото. Доказателственото искане в този смисъл следва да се остави без
уважение.
От друга страна представените с отговора на жалбата писмени доказателства
съставляват допустими по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК и относими към предмета на
разрешаване доказателства, които следва да се допуснат до приемане след становище на
въззивницата по искането.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 07.02.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК доказателственото
искане обективирано във въззивната жалба за допускане на СТЕ със задача на вещото лице
след оглед на място и запознаване с одобрените архитектурни проекти да даде заключение
дали е възможно самостоятелното ползване на апартаменти №№ 38 и 39 в гр. Варна на ул.
„Любен Каравелов“ № 3, вх. Б, ет. 7 като отделни обекти.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата в срок до съдебно заседание да изрази
становище по представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства:
призовка за подсъдим; частна тъжба на Е. У. и Разпореждане от 07.12.2022г. по НЧХД №
4652/2022г. на ВКС.
УКАЗВА на въззиваемия и му предоставя възможност в 3 дневен срок от
съобщението за настоящото определение, с писмена молба, с препис за другата страна да
уточни и презцизира фактическите си твърдения, както следва:
кога и на какво основание, в какъв режим и от кое лице е придобито правото на
собственост по отношение на семейното жилище на съпрузите;
кога и по какъв начин е осъществено обединяването на ап. №№ 38 и 39, като посочи
от който момент и кога семейното жилище е обособено по начин, който се е ползвал
от съпрузите към момента на фактическата раздяла между тях;
въз основа на какви административни актове, на кои органи е осъществено
обединението и чрез какви конкретни фактически действия е реализирано то;
да опише семейното жилище по площ, брой, вид и разположение на помещенията в
него, както и посочи помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетния
низходящ на съпрузите, които не съставляват част от семейното жилище;
да посочи колко жилищни имоти притежават съпрузите, придобити от тях в режим на
СИО и колко – в индувидуална собственост, като опише същите по вид и площ;
да представи в оригинал свидетелството за сключен граждански брак.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 321, ал. 2 от ГПК страните към медиация
или към постигане на споразумение.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5