№ 3750
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110133512 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1, предл.2 от КЗ, вр.чл.50 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
26.07.2019 г., в гр. Каблешково, е възникнала авария по електропровод, собственост на
ответника, в резултат на което е прекъснато електрозахранването, предизвикан е токов удар,
в резултат на който е увреден хладилник марка „НЕО“, собственост на Д.П., което
имущество, към датата на инцидента, било застраховано при ищеца със ****. Поддържа, че
след подадено до „Лев Инс” АД от увреденото лице искане на оценка от 30.07.2019 г., в
дружеството е образувана ****, повредите били констатирани с протокол от 30.07.2019 г.,
както и с протокол на ЕРЮГ на ЕВН от 31.07.2019 г., като е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 400 лв. Сочи, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. Твърди, че ответникът е отговорен за
настъпилите вреди, в качеството си на собственик на електропровода, по който е възникнала
аварията.С писмо **** и обратна разписка от 28.02.2020г. ответникът бил поканен да
възстанови заплатеното обезщетение на ЗК „Лев Инс“ АД, което и до настоящия момент
същото не било възстановено, поради което претендира и лихва за забава в размер на 24,45
лв. за периода от 30.03.2020 г. до 04.11.2020 г. При тези твърдения иска съдът да признае за
установено, че ответникът дължи посочените по – горе суми и присъди направените по
делото разноски.
1
Ответникът оспорва предявените искове при твърдения, че липсват договорни
отношения между дружеството и Д.П. за предоставяне на мрежови услуги „достъп до
електропреносната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа“. Поддържа, че мобилната станция, захранваща град Каблешково не е собственост на
Е.С.О.“ ЕАД, а на ЕР „ЮГ“. Твърди, че на 26.07.2019 г. в 23:06 ч. е имало преходно късно
съединение и успешно автоматично повторно включване на *****, на разстояние около 8
км. от п/с „Кеблешково“. Твърди, че това далечно късо съединение на електропровод високо
напрежение 110 кV , не може да нанесе повреди на електроуреди на ниво ниско напрежение
и то само на един от хладилниците. При тези твърдения иска съдът да отхвърли иска и
присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач оспорва исковете с твърдения, че осигуряването на защита от
пренапрежение е отговорност на клиента, както и че аварията е настъпила на извод 110 kV,
който е собственост на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 50
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за вреди от собствени вещи.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички
посочени в чл. 50 ЗЗД елементи на фактическия състав на отговорността / вреди, причинени
от собствени вещи или такива, намиращи се под надзор на лицето /.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка със срок на валидност от
19.09.2018 г. до 18.09.2019 г.
Безспорен по делото е и фактът, че на 26.07.2019 г. е настъпило късо съединение по
електропровод „Ахелой“; както и фактът, че е увредено застраховано имущество,
представляващо хладилник марка „НЕО“.
Спорен по делото е въпросът дали късо съединение на този електропровод е причина
2
за увреждането на хладилника.
От становищата на ответника и третото лице помагач може да се направи извод, че по
делото се признава фактът, че електропровод „Ахелой” е собственост на ответника, а
подстанция „Каблешково” е собственост на третото лице помагач.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза и разпита
на вещото лице в съдебно заседание се установява, че е възникнало късо съединение в
електропровод „Ахелой” високо напрежение 110 kV, както и че възникнало късо съединение
в електрическата мрежа и несработване на релейната защита може да доведе до увреждане
на електрически уреди. Установява се, че обектът, ползван от застрахованото лице, е
присъединен към въздушна мрежа ниско напрежение, извод 2 на трафопост “Стадион”,
подстанция „Каблешково”, в която са монтирани съответните съоръжения, които предпазват
от пренапрежения подстанцията и електропровода, който захранва трафопост ТП „Стадион”.
Установява се, че автоматичните прекъсвачи по електропровода 110 kV са сработили като
времето на автоматичното повторно включване, заедно с времето за включване на
прекъсвачите е било не повече от 1,3 s, което е в рамките на допустимите технически
граници за реакция на автоматичното повторно включване. Посочено е, че заключението не
може да даде категоричен отговор каква е причината за увреждане на двигателя на
компресора на хладилника. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че токовият удар не
може да увреди техниката, тъй като на подстанция „Каблешково” е трябвало да отреагира
релейната защита, както са реагирали защитите на другите две станции и ако е имало
проблем с напрежението би трябвало да изключи и подстанция „Каблешково”, но по делото
няма данни, от които да се направи извод, че е имало пренапрежение в тази подстанция и
дали е реагирала релейната защита, а в случай, че не е реагирала пренапрежението е
преминало през подстанцията и може да увреди техниката.
От изложеното по – горе не може да се направи извод за причината за увреждане на
застрахованото имущество. Категоричен отговор е даден единствено за това, че
автоматичните прекъсвачи по електропровода 110 kV, собственост на ответника, са
сработили като времето на автоматичното повторно включване, заедно с времето за
включване на прекъсвачите е било не повече от 1,3 s, което е в рамките на допустимите
технически граници за реакция на автоматичното повторно включване – успешно АПВ.
След като това е така причината за увреждането не е в неизправност на електропровода на
ответника, тъй като липсва напрежение в рамките на повече от 1,3 s, късото съединение е
било преходно и изолационната среда се е самовъзстановила. Като възможна причина за
увреждането вещото лице е посочило пренапрежение в подстанция „Каблешково” и
евентуално несработване на релейната защита. За това по делото обаче няма данни, тъй като,
както е посочило вещото лице в съдебно заседание, към момента на аварията не са правени
замервания. Освен, че не е установено като причина това обстоятелство е и ирелевантно, тъй
като подстанция „Каблешково” е собственост на третото лице помагач, а не на ответника.
Предвид изложеното може да се направи извод за липса на елемент от фактическия
състав на чл.50 от ЗЗД. Причинените вреди не са във връзка с експлоатацията на
3
електропровод, собственост на ответника, който по дефиниция крие потенциална опасност.
Липсата на елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
ответника сочи на неоснователност на главния и акцесорния иск.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за
производството в общ размер 300 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК Л И АД ***, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. “Симеоновски шосе” № 67А, срещу Е.С.О.” ЕАД, ***, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. “Цар Борис III” № 201 искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл.411 от КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи сумата
от 400 лв., главница, представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ за
вредите, причинени на хладилник марка „НЕО“ от токов удар на 26.07.2019 г., резултат от
авария по електропровод, собственост на ответника и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата
24,45 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 30.03.2020 г. – 04.11.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 54348/2020 г. по описа на СРС. 157 с-в.
ОСЪЖДА ЗК Л И АД ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
“Симеоновски шосе” № 67А, да заплати на Е.С.О.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Цар Борис III” № 201, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
300.00 лв. – разноски за производството за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.11.2020 г. по ч.гр.д. № 54348/2020 г. по описа на СРС. 157 с-в.
Решението е постановено при участието на Е. Р. ЮГ , *** като трето лице помагач
на страната на ищеца.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5