Р Е Ш
Е Н И
Е №260045
гр.Кюстендил,
23.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на втори март, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева търг.д.№37/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по исковата молба на „Келлер ЕС“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Кюстендил, ***, бизнес сграда „***, представлявано от
изп.директор Д.Р., подадена чрез пълномощника му адв.Г.В. ***,
срещу „Итали Канстракшън“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул.***, представлявано от управителя М.А.(на осн.чл.635 ал.3 от ТЗ).
Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК по реда на чл.694 ал.2 т.1 от Търговския закон ТЗ) за признаване за
установено съществуването на вземания на „Келлер ЕС“
ЕАД към
„Итали канстракшън“ ЕООД - в несъстоятелност, както следва: в размер на 52 012.35 лева, дължими по договор
за временна финансова помощ от 03.01.2014г., представляващи общ размер на
предоставени в периода 12.11.2014г. – 22.05.2017г., чрез преводи по банков път,
невърнати на падежа суми, както и 264 611.97
лева, съставляващи част от задължение, цялото на стойност от 1
003 393.05 лева, представляващо общ размер на подлежащи на връщане суми, с
които ответникът се е обогатил за сметка и ищеца, поради извършено погасяване
на задължения на „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност, посредством
насочване и реализиране на принудително изпълнение по изп.д.№20148270400219 по
описа на ЧСИ В.А., с рег.№827 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив, върху
недвижими имоти, включени в капитала на „Келлер ЕС“
ЕАД.
Ищецът основава исковете си на следните твърдения:
С решение от 11.05.2016г. по търг.д.№5471/2015г. по
описа на АС-София, по отношение на „Итали Канстракшън“ ЕООД е било
открито производство по несъстоятелност, а в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ „Келлер ЕС“ ЕАД е предявило вземане срещу несъстоятелния длъжник в
общ размер на 1 055 414.40 лева, от които: 52 012.35 лева,
дължими на основание договор за временна финансова помощ, сключен между двете
дружества на 03.01.2014г. и 1 003 393.05 лева, дължими, поради неоснователно
обогатяване. Ищецът твърди още, че синдикът е включил вземането в списъка на
неприетите предявени вземания, а подаденото в срок възражение от същото
дружество против списъка е било оставено без уважение в производството по
чл.692 от ТЗ по т.д.№78/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, като с определение с
№120/14.03.2019г. по търг.д.№30/2015г. по описа на КнОС вземането в общ размер
на 1 055 414.40 лева не е включено в одобрения от съда списък с
определението по чл.692 ал.4 от ТЗ.
С горната хронология се обосновава правният интерес на
ищеца от предявяване на процесните искове, с които цели да установи, че
вземанията му към несъстоятелния ответник съществуват.
По същество ищецът се позовава на следното:
На 03.01.2014г. между него и „Итали Канстракшън“ ЕООД е бил
сключен договор за временна финансова помощ, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника временна финансова помощ в размер до
100 000 евро за погасяване на разходи от водени срещу и от него съдебни
производство пред Кюстендилски районен и окръжен съд, Софийски апелативен съд,
Върховен касационен съд и съдебно-изпълнителни производства, произтичащи от
държавни такси, адвокатски хонорари, вещи лица, както и за заплащане на
присъдени разноски в полза на противната страна. Твърди се, че в изпълнение на
така сключения договор „Келлер ЕС“ ЕАД е предоставяло на „Итали Канстракшън“ ЕООД
суми, чиито общ размер възлиза на 52 012.35 лева, като предоставянето се е
извършвало посредством преводи по банков път за времето от 12.11.2014г. до
22.05.2017г. включително (с оглед приложената към допълнителната молба
хронологична ведомост синтетична, към която ищецът препраща). Твърди се, че по
силата на сключения договор ответникът е имал задължението да върне на ищеца
получените суми в срок до 5 години от получаването, което задължение ответникът
не е изпълнил, поради което цялата сума е дължима. Фактът, че задължението е
било надлежно осчетоводено в търговските книги на „Келлер ЕС“ ЕАД, според
ищеца, индицира съществуването му.
Наред с горното, ищецът сочи, че на 05.12.2013г. при
учредяването на „Келлер ЕС“ ЕАД едноличният собственик на капитала „Итали Канстракшън“ ООД е
апортирал в новоучреденото дружество недвижими имоти, сред които: 1/ находящи
се в масивна сграда в гр.Пловдив на ***– / находящи се в масивна сграда в
гр.Пловдив, ***. Поддържа се, че с апортирането на горните 11 броя
имоти, имуществото на ищеца се е увеличило, като същият е станал техен
собственик, но в последствие 8 от имотите са били продадени в производство по
принудително изпълнение, осъществено от ЧСИ В.А.за погасяване на дълг на „Итали Канстракшън“ ЕООД.
Намаляването на дълга, т.е. на пасива на това дружество, според ищеца, е довело
до обогатяването му, като същевременно ищецът се е обеднил, тъй като с
отчуждаването на недвижимите имоти имуществото му се е намалило. Размерът на
обогатяването, съответно обедняването е със стойността на продаденото
имущество, а именно – 1 003 393.05 лева, който според ищеца му се
дължат, с цел преодоляване на настъпилото неоснователно обогатяване. Предмет на
исковата претенция е част от тази сума, а именно – 264 611.97 лева.
В срока за отговор по първоначалната искова молба
ответникът „Итали
Канстракшън“ ЕООД не е упражнил правото си да подаде такъв. Не изразява
становище и в хода на производството по делото.
Синдикът не е изразил становище в дадения му срок,
нито в течение на производството по делото.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата
по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Дружеството „Келлер ЕС“ ЕАД, с ЕИК ***, е вписано в ТР
при АВ на 05.08.2013г., като капиталът на това дружество е бил внесен изцяло
чрез непарична вноска от „Итали Канстракшън“ ЕООД, чрез апорт на недвижими
имоти. Първоначално, видно от справка в ТР, едноличен собственик на капитала от
2 241 000 броя поименни акции на стойност 1 лев всяка е било
дружеството „Итали Канстракшън“ ЕООД, като на 21.11.2013г. всички акции са били
придобити от чуждестранното юридическо лице със седалище в Италия „С.Е.К.
Енжинееринг“ ООД, а в последствие – прехвърлени на чуждестранното юридическо
лице със седалище във Великобритания „Хийтроу.Нет Лимитед“.
От приложения към исковата молба договор за временна
финансова помощ, сключен на 03.01.2014г. между „Келлер ЕС“ ЕАД, представлявано
от изп.директор Н.А., от една страна и „Итали Канстракшън“ ЕООД, представлявано
от управителя А.М., от друга, се установява, че страните по този договор са се
съгласили, че: 1/ „Итали Канстракшън“ ЕООД е извършило непарична вноска в
капитала на новоучреденото „Келлер ЕС“ ЕАД, посредством апорт на описани
недвижими имоти; 2/ „голяма част“ от описаните имоти са обект на възбрани по
допуснати обезпечения във връзка със заведени против „Итали Канстракшън“ ЕООД
/преди ООД/ съдебни дела, както и 3/ с оглед интереса на „Келлер ЕС“ ЕАД да
бъдат отменени наложените възбрани и имотите да останат свободни от тежести
това дружество се задължава да предостави временна финансова помощ до
100 000 евро на „Итали Канстракшън“ ЕООД за погасяване на разходи от
водени срещу и от него съдебни производства пред Кюстендилски районен и окръжен
съд, Пловдивски районен, окръжен и апелативен съд, Софийски апелативен съд,
Върховен касационен съд и съдебно-изпълнителни производства, произтичащи от
държавни такси, адвокатски хонорари, вещи лица, както и за заплащане на
присъдени разноски в полза на противната страна, за които разноски „Итали
Канстракшън“ ЕООД е осъдено да ги заплати по силата на влязло в законна сила
съдебно решение. Страните са се съгласили, че сумите ще се предоставят в брой
или по банков път, като „Итали Канстракшън“ ЕООД се е задължило да върне на
„Келлер ЕС“ ЕАД заплатените суми в срок до 5 години от съответното получаване.
В т.4 от договора е било предвидено, че „Келлер ЕС“ ЕАД има право да поиска
връщане на всички суми предсрочно, в който случай „Итали Канстракшън“ ЕООД
дължи връщането им в 10-дневен срок от писменото им поискване. В т.6 от договора е посочено, че за всяка
получена сума „Итали Канстракшън“ ЕООД се задължава да издаде на „Келлер ЕС“
ЕАД съответния платежен документ, удостоверяващ полученото плащане, ако то е в
брой, а когато плащането се извършва от „Келлер ЕС“ ЕАД в полза на трето лице,
тогава в съответния документ, удостоверяващ плащането се отразява, че то се
извършва от името и за сметка на „Итали Канстракшън“ ЕООД.
От приетото по делото заключение с
вх.№261887/16.11.2020г. на в.л.И.Д., по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че в периода от 12.11.2014г. до 22.05.2017г. в
счетоводството на „Келлер ЕС“ ЕАД има първични счетоводни записи относно суми
по сключения на 03.01.2014г. договор за временна финансова помощ, които са
осчетоводени по сметка 229 – Други предоставени заеми – Финансиране „Итали
Канстракшън“ ЕООД и са в общ размер на 52 012.35 лева. Счетоводните записи
отразяват заеми и дългове към „Келлер ЕС“ ЕАД. Също така от заключението е
видно, че предоставените суми по договора за временна финансова помощ от
„Келлер ЕС“ ЕАД на „Итали Канстракшън“ ЕООД не са постъпвали по банковите
сметки на второто дружество, а плащанията са били извършвани за задължения на
„Итали Канстракшън“ ЕООД по банков път от банковата сметка на ищеца. Съставени
са съответните счетоводни операции, отразяващи извършването на плащанията – за
държавни такси по сметки на конкретни съдилища; за възнаграждения на вещи лица
и за адвокатски възнаграждения, като счетоводно общият размер на формираното
вземане възлиза на горепосочената сума от 52 012.35 лева. Вещото лице
сочи, че предоставените суми по договора за временна финансова помощ са
отразявани и в счетоводните регистри на „Итали Канстракшън“ ЕООД, за което са
съставени счетоводни операции: Д-т с-ка 602– „Външни услуги“, Д-т с-ка 609 –
„Други разходи“; К-т с-ка 159 „Други заеми и дългове – Финансиране Келлер ЕС“.
Отразените в счетоводството на „Итали Канстракшън“ ЕООД задължения към „Келлер
ЕС“ ЕАД са в общ размер на 52 012.35 лева, осчетоводени като такива по
договора за временна финансова помощ. Според експерта, налице са счетоводни
записи и други документи, които отразяват плащане на разноски, дължими от
„Итали Канстракшън“ ЕООД по съдебни производства пред КнРС, КнОС, ПлРС, ПлОС,
ПлАС , САС и ВКС и съдебно – изпълнителни производства, както и други разноски,
произтичащи от държавни такси, адвокатски хонорари и вещи лица, както и за
присъдени разноски в полза на противната страна със средства на „Келлер ЕС“
ЕАД. Счетоводните записи за извършени на основание счетоводни документи –
договори, фактури, определения и други, които се съхраняват в архива на
дружеството и същите подробно са описани в заключението.
В заключението се сочи още, че процесните суми са
отразени в ГФО, публикувани по партидата на „Итали Канстракшън“ ЕООД в ТР за
2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. и в годишните данъчни декларации, подавани от
дружеството за същите години и са както следва: за 2014г. – общо 11 968.43
лева; за 2015г. – общо 27 385.92 лева; за 2016г. – 8 658.00 лева и за
2017г. – 4 000 лева, или общо – 52 012.35 лева. Сумите са идентични
за съответните години в ГФО и в подаваните ГДД.
По делото са представени и приети осем на брой
постановления за възлагане на недвижим имот, издадени от ЧСИ В.А., с рег.№827
на КЧСИ с район на действие ОС-Пловдив, по изп.д.№ 20148270400219, с които
недвижими имоти, включени в капитала на „Келлер ЕС“ ЕАД, чрез апорт от длъжника
по изпълнителното дело „Итали Канстракшън“ ЕООД след проведена и приключила
публична продан са били възложени на купувача „Хийтроу Нет България“ ЕООД, с
ЕИК *********. Във всяко от постановленията съдебният изпълнител е констатирал,
че апортът на конкретния недвижим имот е бил извършен след като в полза на
взискателя по изпълнителното дело „Хийтроу Нет България“ ЕООД е била наложена
възбрана върху този имот, поради което апортът е непротивопоставим на
взискателя.
С представените постановления при условията на чл.495
от ГПК, на взискателя, обявен за купувач, са възложени следните имоти: 1/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.233.1.9 по КККР на
гр.Пловдив, съответстващ на описания в исковата молба ***/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.522.233.1.5 по КККР на гр.Пловдив, съответстващ на описания
в исковата молба апартамент ***/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.522.233.1.4 по КККР на гр.Пловдив, съответстващ на описания в исковата
молба ***; 4/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.233.1.3 по
КККР на гр.Пловдив, съответстващ на описания в исковата молба апартамент ***;
5/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.233.1.2 по КККР на
гр.Пловдив, съответстващ на описания в исковата молба апартамент №2, ***; 6/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.522.233.1.1 по КККР на гр.Пловдив, съответстващ на описания
в исковата молба апартамент №1, ***; 7/ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.892.3.6 по КККР на гр.Пловдив, вероятно съответстващ на
описания в исковата молба офис №3, ет.3, с адрес *** и 8/ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.518.892.3.17 по КККР на гр.Пловдив, вероятно
съответстващ на описания в исковата молба офис №2, ет.2, с адрес ***.
При така установените по делото факти, съдът прави
следните правни изводи:
Исковите претенции са допустими – осъществени са
специалните предпоставки на Търговския закон относно страните и предмета на
спора, очертаващи наличието на правен интерес от съдебно установяване на
спорното право, както и кръга от надлежни участници в производство. Исковете са
предявени в срока по чл.694 ал.6 от ТЗ и след постановяване на
определение на съда по несъстоятелността, с което възражението на ищеца срещу
списъка на неприетите от синдика вземания е било оставено без уважение в
производството по чл.692 ал.4 от ТЗ.
При условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени, както следва: искова претенция, основана на договорно правоотношение, намираща правното си основание в
разпоредбата на чл.240 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288
от ТЗ – относно установяване съществуването на вземане в размер на
52 012.35 лева, и исковата претенция, основана на института на
неоснователното обогатяване, намираща правното си основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД
– относно установяване съществуването на вземане в размер на 264 611.97
лева.
Предявеният иск за установяване съществуването на
вземане за сума в размер на 52 012.35 лева съда намира за основателен и
счита, че следва да се уважи изцяло, поради следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.240 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ
за признаване за установено по отношение на ответника, че „Келлер ЕС“ ЕАД има към „Итали канстракшън“ ЕООД - в несъстоятелност,
вземане в размер на 52 012.35 лева, дължими по договор за временна
финансова помощ от 03.01.2014г., представляващи общ размер на предоставени в
периода 12.11.2014г. – 22.05.2017г., чрез преводи по банков път, невърнати на
падежа суми.
Уважаването на претенцията предполага доказване
кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: 1) че между ищеца и ответника на 03.01.2014г. е бил
сключен договор за временна финансова помощ, по силата на който през исковия
период ищецът е предоставил на ответника – насрещна страна, чрез преводи по
банков път суми в общ размер на 52 012.35 лева и 2/ че падежът на
задължението на получателя да върне всяка получена сума е настъпил.
Според съда, наличието на
първата от горепосочените предпоставки се доказа по делото. Представи се
договор за временна финансова помощ, сключен между двете търговски дружества на
03.01.2014г., от който са установими правата и задълженията на страните по този
договор.
Доказа се, чрез
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че „Келлер ЕС“ ЕАД в
изпълнение на договора е заплащало на трети лица суми за държавни такси,
адвокатски хонорари, вещи лица, както и за заплащане на присъдени разноски по
дела, водени от или срещу „Итали Канстракшън“ ЕООД пред Кюстендилски районен и
окръжен съд, Пловдивски районен, окръжен и апелативен съд, Софийски апелативен
съд, Върховен касационен съд и съдебно-изпълнителни производства, задължено
лице по които е било ответното дружество, като в исковия период – от
12.11.2014г. до 22.05.2017г., общият размер на извършените плащания възлиза
именно на исковата сума. От констатациите на експерта стана ясно, че плащанията
са били извършвани по банков път, при спазване на клаузата на т.6 изр.2 от
договора – с посочване в платежния документ, че плащането се извършва от името
и за сметка на „Итали Канстракшън“ ЕООД. Доказа се, както размерът, така и
надлежното и своевременно осчетоводяване на задълженията в счетоводствата на
двете дружества.
При така изложените
факти, съдът приема, че по делото се доказа, че ищецът е бил изправна страна по
валидно сключения договор между страните. Ответникът не възразява да е
извършвал плащания или задълженията му да са се погасили по друг начин. Липсват
и доказателства в тази посока.
Падежът на задължението
за връщане на всяка заплатена от ищеца от името и за сметка на ответника сума
към настоящия момент следва да се счита за настъпил. Според т.3 от договора,
задължението за връщане е в срок до 5 години от съответното плащане. Съгласно
чл.235 ал.3 от ГПК в хода на производството по делото е настъпил предвидения в
т.3 падеж за връщане на всички заплатени от ищцовото дружество суми, изключая
последната от дата 22.05.2017г., тъй като предхождащото плащане е от датата
05.12.2016г. и петгодишният срок за връщане към настоящия момент е настъпил. По
отношение на плащането, сторено на 22.05.2017г. в размер на 4 000 лева,
следва да се счита, че е налице хипотезата на т.4 от договора, тъй като
предявяването на вземането и за тази сума следва да се счита за писмено искане
за предсрочното й връщане, предпоставило настъпването на изискуемостта.
При горните доводи, съдът
намира така разглежданата искова претенция за основателна, поради което ще я
уважи изцяло.
Неоснователен е искът за
признаване за установено съществуването на вземане в размер на 264 611.97
лева.
В тежест на ищеца в
производството по този иск е да докаже следните обстоятелства: 1) че процесите
8 броя имоти са били негова собственост; 2) че имотите са били продадени на
публични продани; 3) че разпореждането с имотите е погасило задължения на
ответника; 4) че тези действия са довели до обедняване на ищеца за сметка на
ответника, който се е обогатил.
При все обстоятелството,
че от установените по делото факти може да се заключи, че първите три
предпоставки са налице, съдът счита, че не е налице хипотеза на обедняване на
ищеца за сметка на ответника, който да се е обогатил. Видно от договора за
временна финансова помощ – още при апортирането на недвижимите имоти върху част
от същите е била наложена възбрана, предпоставяща възможността от насочване на
изпълнение върху тях и последващо разпореждане, водещо до излизането им от
патримониума на ищеца. Следва да се има предвид, че апортът /непаричната
вноска/ в акционерно дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с
транслативен ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се
осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в акционерното
дружество. В този смисъл апортът е акт на разпореждане и когато се извършва
преди дружеството да е учредено, е необходимо да се завърши фактическият състав
на учредяването, съгласно чл.74 ал.4 от ТЗ, тъй като не може да бъде извършено
прехвърляне или учредяване на право, ако липсва правен субект – приобретател. С
апортирането на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от
патримониума на учредителя и става собственост на дружеството, като
собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството,
а срещу апортната вноска прехвърлителят получава акции от учреденото АД. С
апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество, дори и ако върху имота
има вписана възбрана в полза на трето лице, не може да се счете, че бъдещият
акционер се обогатява, тъй като на практика същият се лишава от ликвиден актив
от имуществото си срещу което придобива акции в новоучредено търговско
дружество, стойността на които зависи изцяло от имущественото състояние на
новоучреденото дружество, представляващо динамична величина. Т.е. дори от
гледна точка на учреденото ЕАД да е налице обедняване при публичната продан на
имотите, не може да се счете, че същото се намира във връзка с обогатяване на
ответника, още по-малко с конкретните суми, сочени в исковата молба.
По изложените
съображения, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна и ще отхвърли
изцяло предявения иск.
Относно разноските:
Съгласно чл.694 ал.7 от ТЗ, държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е
предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително
държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
С оглед тази разпоредба,
за уважения иск ответникът ще дължи държавна такса в размер на 520.12 лева.
За отхвърления иск ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Кюстендил, държавната такса, от предварителното
заплащане на която е бил освободен, а именно – сумата от 2 646.12 лева.
Ищецът е сторил разноски
в размер на 350.00 лева за възнаграждение на вещо лице, от които съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, му се следват 57.50 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
П Р И З Н А В А З А
У С Т А Н О В Е Н О, на основание чл.694
ал.2 т.1 от ТЗ, съществуването на вземане на „Келлер ЕС“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ***, бизнес сграда „***,
представлявано от изп.директор Д.Р., срещу
„Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.***, за сума в размер на 52 012.35
лева, дължима по силата на сключен между двете дружества договор за
временна финансова помощ от 03.01.2014г., представляваща общ размер на
предоставени в периода 12.11.2014г. – 22.05.2017г., чрез преводи по банков път,
невърнати на падежа суми.
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от „Келлер ЕС“ ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ***, бизнес
сграда „***, представлявано от изп.директор Д.Р., срещу „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.***, иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК по реда на чл.694 ал.2 т.1 от Търговския
закон за признаване за установено съществуването на вземане на „Келлер ЕС“ ЕАД
към „Итали канстракшън“ ЕООД - в несъстоятелност, за сумата в размер на 264 611.97
лева, съставляващи част от задължение, цялото на стойност от 1
003 393.05 лева, представляващо общ размер на подлежащи на връщане суми, с
които ответникът се е обогатил за сметка и ищеца, поради извършено погасяване
на задължения на „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност, посредством
насочване и реализиране на принудително изпълнение по изп.д.№20148270400219 по
описа на ЧСИ В.А., с рег.№827 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив, върху
недвижими имоти, включени в капитала на „Келлер ЕС“ ЕАД.
О С Ъ Ж Д А „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.***, да заплати на
„Келлер ЕС“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ***,
бизнес сграда „***, сумата от 57.50 лева (петдесет и седем лева и
петдесет стотинки), представляваща сторени разноски в производството по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Кюстендил сумата от 520.12
лева (петстотин и двадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща
дължима държавна такса върху цената на уважения иск, която да се събере от
масата на несъстоятелността.
О С Ъ Ж Д А „Келлер ЕС“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ***, бизнес сграда „*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Кюстендил, държавна
такса в размер на сумата от 2 646.12
лева (две хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и дванадесет стотинки).
Решението е постановено
при участието на синдика на „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност – А.С.,
и има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност на
дружеството.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в 2-седмичен срок,
считано от датата на получаване на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: