Р Е Ш
Е Н И Е
№.................../ .12. 2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав
в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова при
участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева касационно адм. дело №
3275/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна против Решение №
2033/12.11.2019 година, постановено по НАХД № 3132/2019 година по описа на
Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000343
от 21.06.2019 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
- Варна.
В касационната жалба се поддържа, че решението на
ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ВРС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква
се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение и на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на ВРС и за потвърждаване на НП.
Ответната страна оспорва жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество за основателна.
С
обжалваното Наказателно постановление № 23-0000343 от 21.06.2019 година издадено от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна на „Г.“ ООД с.Кичево,
обл.Варна е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000лв. на основание чл.104, ал.1 от ЗАвтП за нарушение нормата на чл. 10, §2,
изр.1, пр.2 от Регламент 561/06 вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
За
да отмени наказателното постановление, ВРС приема, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание
на нарушението от правна и фактическа страна, което да препятства нарушителя да
разбере в какво е обвинен. От фактическа страна в НП е посочено нарушение,
изразяващо се в неспазване на изискванията за междудневна почивка спрямо водача
П.К.. Направена е констатация за несъздадена организация на труда от
дружеството за този водач по такъв начин, че той да е в състояние да спазва
изискванията на Регламент 561/2006. Според ВРС липсват факти свързани с
действия или бездействия на въззивното дружество, които водят до извода, че
неправилно е организирана работата на водача П.К.. На посоченото основание е
отменено НП.
Така
постановеното решение е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на ВРС за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
изразяващи се в липсата на съставомерни факти, които да препятстват нарушителя
да разбере в какво е обвинен.
Ответната
страна по делото – „Г.“ ООД е осъществила състава на нарушението по чл. 10, §2, изр.1, пр.2 от Регламент 561/06
вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Дружеството,
в качеството му на превозвач, е санкционирано за нарушение на чл.10 §2 от
Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт. Съгласно посочената разпоредба транспортното
предприятие организира работата на водачите, включена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и
глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира
водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент
/ЕИО/ № 3821/85 и глава II.
Съгласно
чл.8 §5 от Регламент 561/2006 чрез дерогация от параграф 2 в рамките на 30 часа
след края на дневната или седмичната почивка водач, извършващ екипно
управление, трябва да ползва нова дневна почивка от поне девет часа. За
да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение,
не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време
и почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи чрез
допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на работодателя, т.е че то е резултат от създадената от
работодателя организация на работа или от липсата на такава. От материалите по
административнонаказателната преписка е видно, че този въпрос е изследван и по
делото и са налични безспорни доказателства, че транспортното предприятие за
посочения период не е изпълнило задължението за съответния водач да спазва
почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на
разположение. Като доказателство е приложен пътен лист сер.“А“№
0006430/27.08.2018г. и 3бр. товарителници от 27.08.2018г. и 28.08.2018г. за
влекач марка „Волво“ от кат. N3,
с рег.№ ***с монтиран тахограф. Видно от посочените писмени документи,
дружеството е наредило на водача П.К.извършването на посочения превоз на товари
и това следва от съдържанието на посочените документи, подписани и подпечатани
по съответния ред от длъжностно лице на дружеството. Установява се, че не е
осигурена намалена дневна почивка от поне 9последователни часа като на водача е
осигурена почивка едва 04часа и 30мин.
По
делото е констатирано, че има изготвен график, но не са спазени правилата за
работното време и почивките на водачите. Следователно не е налице соченото от
ВРС съществено процесуално нарушение по прилагането на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН
поради непълно описание на нарушението.
В
настоящия казус съдът не приема и квалифицирането на случая по чл.28 ЗАНН
предвид естеството на извършваната работа – превоз на товари, която се отличава
с висока степен на отговорност, с оглед което водачът трябва да е във физическа
и психическа пригодност да осъществява задълженията си. Противното би увеличило
риска за живота и здравето на шофьора и
и безопасността на останалите участници в движението.
В
нормата на чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП е вписано, че превозвач, при извършване на
дейността си следва да спазва всички изисквания, уредени в Регламента на
Европейският парламент и Съвета, детайлизирани в приложената като нарушена
правна норма, която от своя страна урежда изрично всички задължения, визирани в
глава II на настоящия регламент да бъдат спазвани от транспортните предприятия.
С оглед установеното нарушение от Регламента- за това, че превозвача не е
организирал междудневната почивка на водача К., настоящия съдебен състав счита,
че чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Съобразно
нормата на чл.104 ал.1 от ЗАвП, „Превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв”. Това наказание е фиксирано
от законодателя без възможност от страна на АНО да го редуцира. Именно за
посоченото нарушение е наказан и ответника по касация, поради което настоящия
съдебен състав счита, че правилно АНО е определил санкционната норма по чл.104
ал.1 от ЗАвП за извършеното и описано по-горе нарушение от дружеството. В
случая се касае за бездействие относно прилагане на механизъм за осигуряване на
режим на работа на водача К.съгласно нормативните изисквания, което бездействие
е обективирано чрез възлагане изпълнението на различни маршрути, обслужвани от
превозвача-ответник, без да бъде осигурено ползването на междудневната почивка
от най-малко 9 последователни часа след осъществени превози от предходния
работен ден. В случая, правно значение има установения резултат, който винаги е
единствено възможното следствие от осъществяване на процесното бездействие при
изричното нормативно изискване за действие, т.е. неосигурено спазване на
съответния регламент в частта за режима на работа на водача, вкл. и
междудневните почивки, а не конкретните способи за постигане на този резултат,
които по правило са в оперативната самостоятелност на управлението на
превозвача. По този начин транспортното предприятие не е осъществило никакъв
текущ, превантивен или последващ контрол върху работата на водача или пък
осъществения не е бил в достатъчна степен за да бъде осигурено ползването на
междудневната почивка на водача т.е. във всички случаи е налице неизпълнение на
задълженията за организиране на работата на водача. Конкретно в случая е налице
т.нар. безвиновна отговорност, поради което е и неправилно да се изследва
въпроса относно наличието на вина у транспортното предприятие в какъвто смисъл
са и част от неговите възражения.
При
служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването им, респ. съставянето им,
които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да
я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити,
издадени са в законно установените за това срокове от органи, имащи материалната
компетентност да сторят това, в обстоятелствената част на наказателното
постановление е направена прецизна квалификация на деянието като нарушение по
чл.10 § 2 изр.1 от Регламент № 561/06 на ЕО във вр.с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП,
като едновременно с това е посочена приложимата за случая санкционна норма -
чл.104 ал.1 от ЗАвП. Наложеното наказание е определено именно въз основа на
нея, във фиксирания от законодателя размер, което на свой ред обосновава
законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни
основания за последното.
Като
е стигнал до други правни изводи ВРС е постановил неправилно решение, което
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се потвърди
наказателното постановление.
Водим
от горното, Варненският административен съд, десети касационен състав, на
основание чл.222, ал.1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2033/12.11.2019 година, постановено по НАХД № 3132/2019 година по
описа на Районен съд – Варна
и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000343 от 21.06.2019 година на началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Варна.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2………