Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 19.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                   М.Г.                       и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД № 89  по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Ц.Г.Ц., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 18 – 0286 - 000763 / 09.10.2018 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съда  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник – адв. А. ***, същата е депозирала молба, че е служебно ангажирана, но е представила писмена защита и моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № Д687771 / 20.09.2018 г., че на 20.09.2018 г. около 21.20 часа на ВП – 81, 31 – ви км, с посока на движение към гр. М., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 640 Д Х ДРАЙВ“, с рег. № М **** ВН, собственост на фирма „ФРЕНД“ ЕООД – гр. М., като на прав участък от пътя, обозначен като в път в ремонт с пътни знаци, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, удря в дупка на пътното плътно и реализира ПТП и по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.  Също така същият не представя контролен талон към СУМПС, като по този начин е нарушил чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. 

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 18 – 0286 - 000763 / 09.10.2018 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП  и чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на Ц.Г.Ц., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева и административно наказание : „Глоба” в размер на 10.00 / десет / лева.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля Б.И.Д. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и заличи от списъка на призованите лица свидетелят Г.Г.Г..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното: 

Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП  са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния случай това не е сторено с необходимата конкретност, изисквана от спецификите на нарушената правна норма - чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с които водача е трябвало да се съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не. Само при описание в АУАН  каква е била конкретната скорост на движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта или не, тоест съставомерно ли е деянието или не. В АУАН такива описания липсват.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42  т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушениeто.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя 

Б.И.Д. се установява по безспорен начин, че по време на проверката жалбоподателят не е носил в себе си контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10.00 / десет / лева за водач, който не носи определените документи и по - конкретно контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.

       Предвид горепосоченото съдът намира, че обжалваното наказателно постановление № 18 – 0286 - 000763 / 09.10.2018 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Д687771 / 20.09.2018 г. в частта по пункт първи следва да бъде отменено в посочения по - горе смисъл, а в частта по пункт втори – потвърдено.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно § 1 т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – С., като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

С оглед потвърждаването на НП в едната част, съдът намира, че не бива да се присъждат разноските изцяло.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         Р       Е       Ш     И :

       

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18 – 0286 - 000763 / 09.10.2018 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в частта по пункт първи, с което на Ц.Г.Ц., ЕГН ********** *** е наложено на основание  чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18 – 0286 - 000763 / 09.10.2018 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. в частта по пункт втори, с която на Ц.Г.Ц., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 2 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 10.00 / десет / лева, за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА „Областна Дирекция на Министерство на Вътрешните работи“ – С. да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН ********** *** сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева, представляваща разноски по делото – част от адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                   

                                                   

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :