Определение по дело №2434/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр.), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. С. В. от гр. Варна, чрез пълномощник, против Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. на НЕЛК гр. София, в частта относно мотивите, в които е прието разпределение на процентите за нетрудоспособност, а именно 95 % трайно намалена нетрудоспособност, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и чуждата помощ, поради психиатрично заболяване.

Оспорването е основано на твърдения за определена от състав на НЕЛК 100 % степен на увреждане, като е прието че 95 % в резултат от психическо заболяване (параноидна шизофрения) и 5 % в резултат на ортопедична интервенция (смяна на тазобедрена става). Сочи се, че процентите неработоспособност са неправилно разпределени, като от комисията не са отчетени данните актуалното психично състояние на лицето.

Правният си интерес оспорващият обосновава с твърдения за ограничаване на дееспособността му посредством определяне на 95 % увреждане в резултат от психическото заболяване. Позовава се и на наличие на висящо гражданско дело – № 2612/ 2022 г. по описа на Окръжен съд, което е спряно, по искане на ответника, с оглед преценка за необходимостта от поставяне на ищеца под запрещение. Твърди също, че ответника по това гражданско дело, се домогва да постави ищеца под запрещение, поради осуетяване на възможността да му заплати обезщетение. Излага още, че приетото разпределение на процентите би могло да рефлектира върху производство по поставяне под запрещение.

Ответникът – НЕЛК – гр. София, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след извършена преценка за допустимостта на производството, приема следното:

Наличието на подлежащ на обжалване административен акт, както и на правен интерес от успешно провеждане на предприетото оспорване, са абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, за които съда следи служебно.

В разглежданата хипотеза, предмет на оспорване на единствено мотивите, изложени за издаване на акта, но не и неговата разпоредителна част.

Съгласно крайното заключение на оспореното Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. НЕЛК определя краен процент трайно намалена работоспособност 100 % според Методиката за прилагане на отправните точки на НМЕ – 2023 година, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и на чуждата помощ. НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценката на ПУ на труд, като ги посочва и издава ново , потвърждава по останалите поводи.

За да постанови този резултат, прието е от състава на НЕЛК, че от една страна се касае за „параноидна шизофрения“, с голяма давност, с настъпила личностова промяна и персистрираща психотична симптоматика, с параноидна нагласа, патологични колебания в афекта, липса на инсайт, въпреки провежданото лечение, състояние което се обхваща от т. 2.3, р. 3, ч. 2 на Наредбата за медицинската експертиза/ 2023 г., и обуславя 95 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвелидността и чуждата помощ. От друга страна, касае се за състояние след екстирпация на металните импланти на дясно бедро. Рьо остеосинтеза на проксималния тремор в дясно, на 23.09.2022 г. Алопластика в дясна тазобедрена става по повод пертрохантерна фрактура в дясно, оперирана двукратно, по ч. І, р. 9, т. 1.1, което обуславя 50 % трайно намалена работоспособност.

В случая, разпоредителната част на оспорения акт удоволетворява напълно неговия адресат.

Съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието на документ може да се оспори единствено по административен ред (така Определение № 1645 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2024 г., II о., Определение № 12763 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2023 г., III о., Определение № 11755 от 19.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2022 г., III о. и други). Ето защо, обстоятелството, че заявителят не е съгласен с конкретните мотиви за издаване на акта, който е максимално позитивен за лицето, не му дава възможност да оспорва същия по съдебен ред.

Съобразно изисканата от служебно от съда информация, по описа на Варненски окръжен съд не е налице образувано производство за поставяне на Д. С. В. под запрещение. Висящо е гр. д. № 2612/ 2022 г. на ВОС е образувано по предявен от Д. В. срещу УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди, в резултат от деликт. В тази връзка, предметът на доказване в това производство се свежда до установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено неправомерно деяние /действие или бездействие/, от лице, което е служител на ответника, при или по повод изпълнение на възложена от ответника работа, в резултат на което на ищеца са причинени вреди, от посочените вид и размер. Психичното състояние на ищеца и/ или конкретния процент на трайно намалена работоспособност, поради психиатрично заболяване, остават извън предмета на правния спор по гр. д. № 2612/ 2022 г., и са ирелевантни.

Нещо повече, хипотетичната възможност за инициране на производство за поставяне на Д. В. под запрещение, също не обосновава наличие на личен и пряк интерес от оспорване на разпределението на процентите за нетрудоспособност в решението на НЕЛК. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. Съдът се произнася по молбата за поставяне под запрещение, след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица – арг. чл. 338, ал. 1 ГПК.

В предвид горното, мотивите, изложени в процесното решение на НЕЛК по никакъв начин не обвързват съдебния състав, който разглежда молбата за поставяне под запрещение. Нещо повече, в това производство наличие на психично заболяване при В. и неговата степен, подлежат на самостоятелно изследване, без съда да е обвързан от констатации на НЕЛК или друг административен орган.

Изложените групи съображения, налагат извод за недопустимост на жалбата.

С оглед изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на предмет и правен интерес от оспорването, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, АдмС – Варна, ХХІ- ви състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. С. В., [ЕГН], с адрес с. Брестак, Община Вълчи дол, [улица]чрез пълномощник, против Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. на НЕЛК гр. София, в частта относно мотивите, в които е прието разпределение на процентите за нетрудоспособност, а именно 95 % трайно намалена нетрудоспособност, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и чуждата помощ, поради психиатрично заболяване.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 20247050702434 г. по описа на Административен съд – гр. Варна за 2024 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.