№ 13570
гр. София, 27.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110145790 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 177592/25.08.2022 г., уточнена с молба вх.
№ 179480/29.08.2022 г., по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от В. С. С.,
действаща лично и като майка и законен представител на децата си С. Л. Д. и
К. Л. Д., с която търси защита за себе си и за децата си срещу Л. К. Д., за
когото твърди, че е нейн бивш съпруг и баща на децата. В молбата се сочат
извършени спрямо молителката и децата актове на домашно насилие,
подробно описани по време, място и начин на извършване.
Молителката пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на
ответника.
По делото е издадена заповед за незабавна защита на 05.09.2022 г., като с
нея съдът е наложил временно мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал.
1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
Ответникът по молбата Л. К. Д. се явява лично в съдебното заседание по
делото, като не оспорва същата и признава фактите и обстоятелствата,
изложени в нея.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено Л. К. Д. спрямо молителката и децата
психическо такова.
По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН /л. 5 и л. 20 от делото/, решение № 514502/24.10.2018 г. по гр. дело №
1
62088/2018 г. на СРС /л. 7 от делото/, два броя удостоверения за раждане /л. 8
от делото/, служебна бележка /л. 9 от делото/, социален доклад /л. 39-40 от
делото/.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
представени.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 09.11.2022 г., е
направил признание на обстоятелствата, изложени в молбата. Същият заявява,
че твърдяното в молбата насилие действително се е случило по време и
начин, посочен в същата. С оглед на което с протоколно определение съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че всички заявени от молителката в първоначалната й молба
и уточнителната такава актове на насилие са се осъществили от Л. Д. по
време, място и начин, посочени в молбата.
Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание,
представлява признание на факта за извършено от него спрямо пострадалите
домашно насилие на процесните дати, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК
същото следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
В конкретния случай признанието на ответника изцяло кореспондира с
представените и приети по делото доказателства. Ето защо съдът счита за
доказано, че Л. К. Д. е осъществил актове на домашно насилие спрямо
молителката и децата.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за
агресия, изразена от страна на ответника към пострадалите, с които свои
действия е осъществил домашно насилие под формата на психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в
случая е налице.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/. Въпреки това, настоящият съдебен
състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени именно
претендираните от молителката мерки за защита, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1
/по отношение и на тримата пострадали/, т. 3, предл. 1 /само за молителката/,
и т. 5 от ЗЗДН.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В. С. С., С. Л. Д. и К. Л. Д. – чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект
спрямо извършителя на насилието.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН в полза на В. С. С. ще
създаде и допълнително гаранция за същата, че в бъдеще няма да бъде отново
обект на домашно насилие, а тази по чл. 5, т. 5 от ЗЗДН ще мотивира и самият
извършител към неагресивно поведение към пострадалите лица. На ответника
2
следва да му бъде забранено да се приближава до молителката на разстояние
по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта, както и да посещава специализирана програма за лица,
извършители на домашно насилие, за срок от 12 месеца.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за пострадалите от извършеното спрямо тях деяния,
както и обстоятелството, че по делото липсват данни за доходите на
ответника, счита, че на Л. К. Д. следва да бъде наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено
молителката, но същата не е претендирала присъждането на такива.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 75 /3х25.00/ лева по всеки от субективно съединените искове,
дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се
внася предварително от молителя.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу Л. К. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв Горна Баня, ул.
Поглед № 20, като
ЗАДЪЛЖАВА Л. К. Д., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на лицата В. С. С., ЕГН **********, С. Л.
Д., ЕГН **********, и К. Л. Д., ЕГН **********, и тримата с адрес в гр.
София, ул. Ами Буе № 32, ет, 4, ап. 5.
ЗАБРАНЯВА на Л. К. Д., ЕГН **********, да приближава лицето В. С.
С., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра, за срок от
12 /дванадесет/ месеца, считано от 27.11.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА Л. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за лица, извършители на
домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието,
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации“ гр. София, кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1,
**********, е-mail: ***************@*******.***, за срок от 12 /дванадесет/
месеца, считано от 27.11.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. К. Д., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
3
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Л. К. Д., ЕГН **********,
глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Л. К. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на
75,00 /седемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4