№ 25
гр. Стара Загора, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500728 по описа за 2022 година
Производството е на осн. чл.267- 269 от ГПК във вр. с чл.61 и чл.82- 86
от ЗЗД и във вр. с чл.16 от ЗЗЖ.
Въззивното дело е било образувано по подадена в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 11250/18.10.2022г. от
ищеца- пълнолетната българска гражданка З. П. Ж. от с.Т., ***, против изцяло
негативното за нея първоинстанционно Решение № 456/03.10.2022г. по гр.д.
№ 3280/2021г. по описа на PC- гр.К., ***, с което са били напълно отхвърлени
облигационните й искове против ответника- публичноправния субект
Община- гр.П.б., ***, за сумата от общо 612, 40 лв. главница за парично
обезщетение за извършени от нея ветеринарно- медицински манипулации
върху намерено куче, без чип, за която твърди, че с нея неоснователно се е
била обогатили за нейна сметка. Излага подробни фактически и правни
аргументи в подкрепа на доводите си. Няма свои нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция. Считат, че атакуваното
първоинстанционно Решение на РС било постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон,
немотивирано и при пълна доказаност на отхвърлените искови претенции.
Моли настоящия въззивен ОС да отмени изцяло това отхвърлително
първоинстанционното Решение, и да постанови ново, с което да уважи изцяло
всички нейни искови претенции, като изцяло основателни, доказани и
законосъобразни по основание и по размер. Претендира разноските си пред
двете съдебни инстанции. В този смисъл е предварителната й писмена Защита
1
по делото. Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален
представител, и не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор от ответника- въззиваем Община- гр.П.б., ***. Въззиваемият
не се е явила лично или чрез процесуален представител, и не е пледирала
пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Предеставил е предварителна
писмена защита, в която оспорва изложените във в.жалба на ищцата
оплаквания, счита че не били налице твърдените в нея нарушения в
материалните и в процесуалните закони в атакуваното Решение на РС-
Казанлък, счита че това Решение било напълно мотивирано, законосъобразно
и правилно, постановено при пълно и задълбочено обсъждане на събраните
по делото доказателства, поради което моли в.жалба да бъде отхвърлена, като
се потвърди изцяло негативното първоинстанционно Решение на РС-
Казанлък, със законните последици. В този смисъл е предварителната й
писмена Защита по делото.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от
страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното
първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и приетото от РС заключение на
съдебната ветеринарно- медицинска експертиза, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка по делото :
Видно от мотивите на атакуваното от ищцата изцяло негативно за нея
първоинстанционно Решение на РС- гр.К., ***, в същото са обсъждани
подробно всички събрани писмени и гласни доказаталства, както и
заключението на ветеринарно- медицинската експертиза по делото, като
първоинстанционния съд за да отхвърли предявеният иск е приел за
безспорно установено, че процесното животно/куче/ е живеело на улицата,
без надзор, не е било чипирано, поради което не било безспорно установено,
че в процесния период то е било безстопанствено, който фактически и правен
извод на РС противоречи на посочената наредба, както и на безспорно
установеното по делото обстоятелство, че същото е било без надзор на
обществено място/улица/, което и самият съд е посочил в мотивите си. В
мотивите си РС действително посочва легалната дифиниция на понятието
„безстопанствено животно” от смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба №
4/01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Р.България и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност,
според която това е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или
домашно куче, оставено на обществено място без надзор. И при наличните
събрани по надлежине процесуален ред доказателства първоинстанционният
съд е следвало да приеме, че процесното куче е безстопанствено, понеже
липсата на собственик на животното, който да бъде задължен да полага грижи
за него се формира от мястото на което е било намерено, неговото състояние,
липсата на каишка, друг външен белег, както и липсата на други
2
доказателства за собствеността му. Като без никакво правно значение за
възникване правото на собственост е неговата регистрация или липса на
такава, а издаването на паспорт и поставянето на чип са мерки насочени към
идентификация на кучето във връзка с административно регистрационния
режим, но непоставянето на чип не е основание да се приеме, че животното не
е безстопанствено, какъвто е неправилния извод на РС.
Практически PC е обсъждал непредявен пред него правен иск, понеже за
да отхвърли исковата претенция той е приел, че в настоящия случай липсвали
твърдения, че изпълнението на задълженията на ответника Община- П.б., ***
от ищцата без пълномощие е било оправдано, тъй като е било предотвратено
настъпването на вреди в правната й сфера, като препраща към търсене на
отговорност на Общината по реда на гл.11 от АПК или по ЗОДОВ. Макар, че
видно от исковата молба, в същата липсва няма твърдения за понесени от
ищцовата страна/въззивницата/ вреди, а единствено за направени разходи за
лечението и храненето на процесното животно, което обосновава и
претенцията по чл.61 от ЗЗД.
В тази връзка РС неправилно е приел, че липсвали доказателства, които
при условията на пълно и главно доказване да водят до фактическия и правен
извод, дали е било наистина необходимо съдействието на
въззиваемата/ответна/ Община- П.б. за оказване спешна помощ на кучето
Чарли, като неправилно РС е приел, че Община- П.б. е реагирала
своевременно на подадения сигнал, въпреки безспорно установения факт по
делото, че кучето Чарли дори не е било чипирано.
Нормативното изискване за надзора над животните, включително и
върху безстопанствените кучета по чл.47, ал.З, изр.2 от ЗЗЖ носи местната
Община, поради което при постъпване на сигналите от въззивницата/ищца/
Община- П.б. е следвало да предприеме действия по изпълнение на
законовите си задължения по ЗЗЖ, предприемайки незабавни мерки за
осигуряване на ветеренаро-медицинска помощ по силата на чл.16, ал.2 от
ЗЗЖ след получаване на първия сигнал от 25.08.2021г. и втория такъв от
03.09.2021г. Като нито пред РС, нито сега пред ОС не са били представени
какавито и да са писмени и/или гласни доказателства Общината да е била
изпълнил тези свои законови задължения своевременно или със закъснение.
Очевидно първият сигнал на въззивницата/ищца/ за намереното болно
животно е от 25.08.2021г., проверката на служители на ответната Община са
по съвсем друг повод/проверка за паспорти и чипове на отглежданите от Ж.
домашни любимци/- видно от категоричните и непротиворечиви показания на
разпитаните пред РС свидетели М., Я. и Х./осигурени от Общината/, и тя е
била извършена повече от седмица след подаването на сигнала. Поради което
и предвид състоянието на животното, Общината не е действала своевременно,
което е принудило въззивницата/ищца/ спешно да започне сама лечението на
кучето.
Не се установи и доказа от доказателствата по делото неправилния
фактически и правен извод на РС, че Община- П.б. била поставена в
3
невъзможност да изпълни задължението си по чл.47 от ЗЗЖ, поради
неоказано съдействие от страна на молителката- ищца/въззивницата/. Не са
доказани пред РС приетите за безспорни от него изводи, че служителите на
Община- П.б. били извършили своевременно проверка, при която кучето не
било открито на мястото, посочено в сигнала, тъй като животното вече било
пребивавало в дома на ищцата, а при проверка на място в дома на ищцата
същата не им била предала конкретното куче. Напротив- никой от
разпитаните 3 бр. свидетели не е потвърдил, че извършената на 03.09.2021г.
проверка е била по повод подадените от въззивницата/ищца/ сигнали или на
мястото, на което се сочи, че животното е било намерено. Безспорно всички 3
бр. сочени от Общината видетели заявяват категорично, че проверката е за
установяване наличието на паспорти и чипове на отглежданите от ищцата
животни, като датата на проверката/03.09.2021г./ съвпада с датата на
депозирането на втория сигнал от Ж., за претендираните от нея пред
Общината разходи за лечение на кучето до този момент.
Безспорно въззивницата/ищца/ не е била упълномощавана по какъвто и
да било начин да извършва фактически и правни действия от името и за
сметка на Община- П.б. и в подадените до Общината сигнали
въззивницата/ищца/ ясно и недвусмислено е заявила на
въззиваемия/ответник/, че желае Общината да поеме разходите по лечението
на безстопанственото животно и тъй като ответникът е бездействал, това я е
принудило да се заеме с воденето на чужда работа без пълномощие, което е
било и единствения начин да се спаси живота на процесното бездомно куче,
което съгласно заключението на вещото лице пред РС е било с рана в
напреднал стадий на развитие, и със съмнителна до неблагоприятна прогноза
за здравословното му състояние. Видно от приетата без оспорване от никоя от
страните по делото съдебна ветеринарно- медицинска експертиза,
проведеното лечение на кучето е било необходимо и навременно,
проведеното лечение на животното е било неотложно, поради което РС е
следвало да приеме, че предприетата дейност, за която отговорност е носила
Община- П.б., е осъществена изцяло в неин интерес, понеже първоначалното
състояние на бездомното животно/отворената гнойна рана/ и по- късното
заболяване/от орхид/ са наложили кастрацията на кучето, като всички те са
били от спешен характер.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства, показанията на
свидетелите и най- вече видно от заключението на СВМЕ пред РС, в
процесния случай работата е била водена уместно, тъй като гражданката е
завела кучето във Ветеринарна амбулатория „Вивавет”- гр.К., ***, а не при
св.Х.Я.Х./ветеринарен лекар/, който имал договор с Община- П.б., понеже
към момента на намиране на болното животно/24.08.2021г./ св.Х. все още не е
имал сключен договор с Община- П.б.. Още повече, че редовите жители на
Община- П.б. не са длъжни и не могат да знаят кой ветеринарен специалист
има сключен договор с местната Община, за да потърсят именно него при
нужда. Още повече, че въззивницата/ищца/ няма претенции за пътни разходи
4
от местоживеенето си в с.Т., *** до гр.К., *** и обратно, а само за разходи,
направени с оглед спешното лечение на сериозно болното животно. Самите
разходи за лечението са безцспорно, документалро и законосъобразно
доказани с приетите по делото на РС писмени документи, като заключението
на вещого лице по делото е, че извършените разходи са относими към
проведеното лечение и цените са актуални и съпоставими към извършените
манипулации.
Напълно ирелевантно за конкретния правен спор по делото е
безспорното обстоятелство, че въззивницата/ищц/ отглежда и други свои
домашни любимци в дома си, което обстоятелство също е коментирано и
мотивирано от РС при постановяване на атакуваното първоинстанционно
Решение. Безспорните предприети от въззивницата/ищца/ спешни действия
по първоначалното лечение и обгрижване на намереното животно, говорят за
личната й отговорност и готовността й да помогне на болно животно, но по
никакъв начин не водят до отпадане на отговорността и задълженията на
Община- П.б., вменени и със закон в такива случай.
Въззивният съд счита, че воденето на чужда работа без пълномощие е
извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява
доброволно извършване на чужда работа без натоварване/възлагане/, като
гестията представлява юридически факт от категорията на юридическите
постъпки. Правоотношението, което се поражда при наличие на всички
елементи е двустранно и сложно, и за да е налице водене на чужда работа без
пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа/правни или
материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се
управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение
по закон. Поради което заинтересованият е длъжен, ако работата е била
предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията,
които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните
задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е
направил съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от общия закон ЗЗД/.
Същевременно съгласно нормата на чл.16, ал.1 от специалния
закон/ЗЗЖ/, който намери болно или наранено животно е длъжен да
информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, РУ на МВР или
териториалните поделения/ТП/ на Изпълнителната агенция по горите/ИАГ/,
които органи от своя страна са длъжни да съдействат за осигуряване на
спешна ветеринарномедицинска помощ и ннастаняване на животното в приют
или друг обект предвид разтпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ.
В конкретния случай Община- П.б., *** е от органите, които дължат по
закон съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ
по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ, като съгласно легална дефиниция в §1, т.1
от ДР на Наредба № 4/01.02.2021г. за прилагана на Националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Р.България, „безстопанствено куче“ е всяко изоставено, изгубено, родено на
5
улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. При
съвкупната преценка на доказателствата по делото е установено, че
процесното куче е „безстопанствено“ и то няма свой собственик, който да
бъде задължен да полага грижи за него. Намерено е от въззивницата/ищца/ на
улицата и в много лошо видимо здравословно състояние, без признаци да е
собственост конкретно на някого. Съгласно нормата на чл.47, ал.3, изр.2 от
ЗЗЖ надзора над животните/в т.ч. безстопанствените кучета/ се осъществява
от местната Община и е нейна отговорността за установяване контрол над
популацията на безстопанствените кучета, включително и за залавянето и
настаняването им в приюти при сигнал на граждани. При постъпването в
Общината на двата сигнала от въззивницата/ищца/, Община- П.б. е следвало
да предприеме спешни фактически и правни действия по изпълнение на
законовите си задължения съгласно чл.41, ал.1, чл.40в, чл.47, ал.1 и ал.3 от
ЗЗЖ, както и да предприеме незабавни мерки за осигуряване на
ветеринарномедицинска помощ по силата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ.
По първоинстанционното дело липсват каквито и да са доказателства
местната Община- П.б. да е изпълнил тези свои задължения, не са налице и
каквоти и да са твърдения в този смисъл. Наред с това по делото няма
твърдения и не се установява въззивницата/ищца/ да е била по някакъв начин
упълномощавана да извършва фактически и правни действия от името и за
сметка на самата Община. В подадените сигнали въззивницата/ищца/ ясно и
недвусмислено е заявила на въззиваемия/ответни/, че желае Общината да
поеме разходите/финансовите разноски/ и тъй като Общината е бездействала,
това я е принудило да се заеме с воденото на чужда работа без пълномощие.
Подадените сигнали и молбата за съдействие до местната власт опровергават
твърденията на Общината, че тези действия ищцата били предприети от нея с
някакви дарствени намерения. Напротив- проведеното лечение на животното
има характер на спешност и необходимост, като въззивницата/ищца/ е
предприела дейност, за която отговорност носи въззиваемия/ответник/ и тази
дейност е осъществена в негов пряк и непосредствен фактически и правен
интерес. Следователно са налице всички елементи за заплащане на
обезщетение при гестия в хипотезата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, при безспорното
наличие на доброволно извършване от страна на ищцата на действия по
управление на чужда работа, липса на доказателства, че ищцата е надлежно
натоварена от задълженото за действия лице да извърши последните вместо
него, като последиците от тези действия на ищцата настъпват изцяло в
сферата на ответника, и за последния наличието на интерес от осъществяване
на тези действия произтича по силата на самия закон. Стойността на
проведеното лечение на мъжкото куче възлиза на общо 533, 40 лв., и тъй като
тези разходи са направени от ищцата за осъщественото навременно и
необходимо медицинско лечение на процесното животно, те следва да й бъдат
заплатени от ответника, със законните последици от това. Ето защо РС
немотивирано, незоканосъобразно и неправилно е отхвърлил предявения иск
за заплащане на разходите за лечение, заедно със законната лихва върху нея,
6
считано от датата на входиране на исковата молба в РС/02.11.2021г./ до
окончателно изплащане на задължението. Поради което в тази му част
атакуваното първоинстанционно Решение следва да се отмени частично,
ведно със законните последици, като се постанови ново въззивно такова, с
което да се уважат исковите претинции за парично възмездяване на
направените разходи за лечение на безстопанственото куче в размер на
установените и доказани общо 533, 40 лв., ведно със законната лихва върху
тях от 02.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите съгласно чл.82- 86
от ЗЗД.
В останалата част относно исковата претенция за главница от общо 79,
00 лв., представляваща претенциите за закупувана и давана храна в размер на
38, 50 лв. по т.2 и за 18 бр. консерви за куче х 2, 25 лв. бройката в размер на
40, 50 лв. то т.6 от исковите претенции, ведно със ведно със законната лихва
върху тях от 02.11.2021г. до окончателното изплащане на сумите по чл.82- 86
от ЗЗД, се явяват неоснователни и недоказани, поради което в тази му част
атакуваното първоинстанционно Решение се явява мотивирано, обосновано и
правилно, и следва да се потвърди, със законните последици от това.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият/ответника/ следва да бъде осъден да заплати
на въззивницата/ищца/ пропорционално на уважената част от исковите й
претенции нейните разноски за вещо лице, ДТ и възнаграждение на един
адвокат- повереник пред двете съдебни инстанции, в размер на общо 1 004
лв., а въззивницата/ищца/ следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия/ответник/ сумата в размер на общо 78 лв. за възнагражение на
един повереник- адвокат по делото пред въззивната съдебниа инстанция.
Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на
исковите парични обезщетения в размер под 5 000 лв. по чл.280, ал.3, т.1, пр.1
от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи
на по- нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.269- 273 и чл.78, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.16 от ЗЗЖ и чл.61 и чл.82-86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 456/03.10.2022г. по гр.д.№ 3280/2021г. по описа
на PC- гр.К., *** в частта, с която са отхвърлени предявения иск от З. П. Ж.-
ЕГН ********** от с.Т., *** против Община- гр.П.б., ***, ЕИК ***, *** иск с
правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД за сумата от 533, 40 лв./петстотин
тридесет и три лева и четиридесет стотинки/ с 20 % ДДС, представляващи
парично обезщетение за лечението на намерено куче, безпородно, 14 кг.,
мъжко, без чип, за което са издадени фактура № 107/28.08.2021г., фактура
110/03.09.2021г. и фактура № 113/29.09.2021г. издадени от "В.К.“- ООД,
гр.К., ***, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
7
ОСЪЖДА Община- гр.П.б., ***, ЕИК ***, *** да заплати на З. П. Ж.-
ЕГН ********** от с.Т., *** сумата 533, 40 лв./петстотин тридесет и три лева
и четиридесет стотинки/ с 20 % ДДС, представляващи парично обезщетение
за лечението на намерено куче, безпородно, 14 кг., мъжко, без чип, за което са
издадени фактура № 107/28.08.2021г., фактура 110/03.09.2021г. и фактура №
113/29.09.2021г. издадени от "В.К.“- ООД, гр.К., ***.
ОСЪЖДА Община- гр.П.б., ***, ЕИК ***, *** да заплати на З. П. Ж.-
ЕГН ********** от с.Т., *** сумата 1 004 лв./хиляда и четири лева/ за
разноски по делото пред двете съдебни инстанции съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА З. П. Ж.- ЕГН ********** от с.Т., *** да заплати на Община-
гр.П.б., ***, ЕИК ***, *** сумата 78 лв./седемдесет и осем лева/ за разноски
по делото пред въззивната съдебна инстанция съобразно отхвърлената част от
исковете.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му отхвърлителна част Решение №
456/03.10.2022г. по гр.д.№ 3280/2021г. по описа на PC- гр.К., ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8