Решение по дело №10308/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 21.02.20209 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

          ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Десислава Йорданова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10308 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №358221 от 12.03.2018год., постановено по гр.дело №72369/2014г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в е отхвърлен предявеният от В.И.Г. срещу Л.И.Г. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр.София, СО- Панчарево, ул.***************, с идентификатор 35239.6107.1838, с площ 574 кв.м., ведно с жилище лятна кухна с площ 60 кв.м., гараж с площ от 35 кв.м. и тавански етаж с площ от 83 кв.м.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от В.И.Г.. Жалбоподателят поддържа, че в описанието на поземления имот не било посочено населеното място, в което той се намира- с.Казичене. учудващо било отхвърлянето на иска за делба на лятната кухня, тъй като в отговора на исковата молба ответникът не възразил тя да бъде допусната до делба. В нарушение на процесуалните правила не била допусната поисканата съдебно- техническа експертиза със задачи да установи дали имотът е поделяем, налице ли е преустройство на подпокривното пространство в жилищна площ, обособено ли е като самостоятелен обект и въз основа на какви документи, какви сгради има в процесния имот, извършено ли е ново строителство, какво представлява то и какви документи са представени за него в район „Панчарево“, законно ли е строителството. Гаражите в поземления имот били два. В представената по делото скица бил описан нотариален акт, макар самият акт да не бил представен по делото. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, а делбата- допусната при равни квоти на страните. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Въззиваемият  Л.И.Г. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни съображения за неговата правилност. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези - местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза.

В исковата си молба ищецът твърди, че е съсобственик с ответника и е поискал да бъде допусната делба между тях при равни квоти на следните недвижими имоти: 1) поземлен имот в гр.София, Казичене, СО- Панчарево, ул.**********“ („*****с идентификатор 35239.6107.1838 с площ 574 кв.м.; 2) застроена в поземления имот „жилище лятна кухня“ с площ 60 кв.м.; 3) застроен в поземления имот гараж с площ от 35 кв.м. и 4) тавански етаж с площ от 83 кв.м.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта на И. С. Г. на 16.03.1994г. негови наследници по закон са преживялата му съпруга С.С.Г.и синовете му В.И.Г. и Л.И.Г..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че страните по делото са наследници по закон на починалата на 22.03.2009г. като вдовица С.С.Г..

С представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №182, том ХVІІІ, дело 3366/1969г. Н.К.М.е продал наГ.С. Г. и на И. С. Г. недвижим имот в гр.София, с.Казичене, представляващ къща- паянтова жилищна сграда, заедно с дворното място застроено и незастроено с площ 1093 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваеми 7 кв.м., представляващо парцел ІV-1066 от кв.53 по плана на гр.София, с.Казичене.

С представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №189, том LL, дело 20141/95г. С.С.Г.и ответникът Л.И.Г. са дарили на ищеца В.И.Г. собствените си 4/6 и 1/6 идеални части от следния недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от западната половина на сграда- близнак в гр.София, с.Казичене, ул.“**********“№52, с площ от 83 кв.м. при съседи: отдолу- Л.Г., от изток- наследници наГ.Г., и от запад- двор, заедно с 2/8 идеални части от общите части на сградата, БЕЗ ДВОРНОТО МЯСТО, съставляващо парцел ІV-1066 от кв.53 по плана на гр.София, м.“Казичене“, цялото с площ 1093кв.м.

 С представения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя №150, дело 5293/25.03.1996г., С.С.Г., В.И.Г., Л.И.Г., Г. К.Г.и В.Г. Г. са отстъпили безвъзмездно на И.Л.К.правото да построи ТРЕТИ ЕТАЖ с площ около 90 кв.м. върху западния близнак, изграден в съсобственото им дворно място  в гр.София, с.Казичене, ул.“**********“№**, съставляващо парцел ХІV-1066 от кв.53 по плана на гр.София, м.“Казичене“, цялото с площ 546 кв.м. по делото е представено разрешение за строеж от 15.04.1997г. издадено въз основа на гореописания нотариален акт, както и служебна бележка от Кметство Казичене, съгласно която построената от Илиана К.надстройка е законна.

С представеното по делото саморъчно завещание, обявено на 07.04.2009г. С.С.Г.е завещала на сина си Л.И.Г. цялото свое имущество. От заключението на изслушаната СГЕ се установява, че подписът е положен от С. Г..

От показанията на разпитания по делото свидетел Петър Г. се установява, че къщата в дворното място е на три етажа, като третият етаж бил построен през 1997г. На първия и втория етаж живеели съответно ищецът и ответникът по делото. Третият етаж бил построен лично от зетя на ответника и в момента живеел там с дъщерята на последния. Гаражът бил построен от бащата на страните и се ползвал от 25 години от ответника.

Други доказателства относно правото на собственост на страните върху процесните имоти не са представени по делото.

Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. За да е в състояние да направи такава преценка съдът следва да може да установи правото на собственост на съделителите върху имотите, чиято делба се претендира, както и какви са квотите им. От представените по делото писмени доказателства в случая не може да бъде направен обоснован извод за това, че страните са съсобственици на описаните в исковата молба имоти, които са предмет на предявения иск за делба, а именно: поземлен имот в гр.София, Казичене, СО- Панчарево, ул.**********“ („*****с идентификатор 35239.6107.1838 с площ 574 кв.м.; „жилище лятна кухня“ с площ 60 кв.м.; гараж с площ от 35 кв.м. и тавански етаж с площ от 83 кв.м., до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение.

При това положение обсъждането на заключенията на изслушаните основна и допълнителна СТЕ във въззивното производство се явява безпредметно.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора ответникът по въззивната жалба има право на разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 1000 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и при липса на възражение за прекомерност на същото от страна на жалбоподателя.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №358221 от 12.03.2018год., постановено по гр.дело №72369/2014г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в.

ОСЪЖДА В.И.Г. ЕГН********** да заплати на  Л.И.Г. ЕГН********** сумата от 1000 (хиляда) лева- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/