РЕШЕНИЕ
№ 9438
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110169894 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от
202,19 лева.
Ищецът-„БВИГ“ АД твърди, че на 13.05.2020 год. в гр. София, на ////, на
пракинга на магазин Билла, ответникът М.Ю.Д, управлявайки лек автомобил „Рено
Канго“ с рег. №///, при маневра на заден ход удря паркирания лек автомобил „Д.Л.“ с
рег. № /////. Твърди, че виновен за процесното ПТП е М.Ю.Д, като за управлявания от
него автомобил „Рено“ не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпване на ПТП. Поддържа, че лек автомобил „Д.Л.“
е бил застрахован по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в „БВИГ“
АД със застрахователна полица № 4704190200010994/12.07.2019 год., като по повод
произшествието е била образувана преписка по щета №50-01600-6393/20/8.05.2020 год.
и след направена оценка е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 202,19
лева на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил. Твърди, че с
плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования
срещу прекия причинител на вредата. Моли съда да постанови съдебно решение, по
силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 202,19 лева, ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът-М.Ю.Д, чрез назначения му особен представител, не е депозирал
1
отговор на исковата молба. С молба от 13.12.2022 год., особеният представител на
ответника, оспорва вината на ответника, като заявява, че не оспорва иска по основание
и размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, наличието на застрахователно
правоотношение между него и собственика на увредения автомобил, че е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие
представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от ответника: противоправно деяние,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина, както
и да установи възраженията си срещу вземането на ищеца.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството са обявени
обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на увредения автомобил, плащането на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт по чл. 45 ЗЗД,
както и размера на претърпените вреди.
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане
на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение
при настъпване на определен риск.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 410 от Кодекса на застраховането с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен
между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към
датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от
страна на застрахователя на застрахователно обезщетение. В тежест на ответника е
било да обори законоустановената презумпция за вина.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил има сключен договор за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт”. При действието на този договор е била образувана
2
ликвидационна преписка във връзка с настъпило на 13.05.2020 год. застрахователно
събитие, като на собственика на автосервиза извършил ремонта на увредения
автомобил е платена сумата от 202,19 лева, видно от преводно нареждане от 15.06.2021
год.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за
удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента
или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие на ответника. В случая обаче, вината на ответника се
установява от Протокол за ПТП №1759616 от 13.05.2020 год., от който е видно, че
произшествието е посетено от служител на МВР. Съдът приема, че протоколът за
настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е.
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
"извършените от него и пред него действия". В случая длъжностното лице е посетило
мястото на ПТП и е изготвило протокол за ПТП, а участниците в него са подписали
същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е настъпило при механзма посочен
в него, респ. ответникът има вина за настъпването му.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 202,19 лева.
По разноските
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 494 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Ю.Д, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, /////, чрез адв.
М. да заплати на „БВИГ“ АД, ЕИК /////, с адрес: гр. София, /////, на основание чл. 411,
ал.1 от КЗ, сумата от 202,19 лева /двеста и два лева и деветнадесет стотинки/ –
обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Д.Л.” с рег. № /////
3
от ПТП реализирано на 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
07.12.2021 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
и сумата от 494 лева /четиристотин деветдесет и четири лева/ - разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4