Р Е Ш
Е Н И Е
№ 377 17.10.2019 год. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския
окръжен съд първи въззивен
граждански състав
На втори
октомври Две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание, в състав:
Председател: Милена
Дечева
Членове: Тодор Хаджиев
Мария Иванова-Георгиева
Секретар: П.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д. № 491 по
описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №166/13.03.2019г.,постановено по гр.д.№1270/2018г.
Районен съд-Хасково:ОСЪЖДА А.С.П. да
заплати на Р.П.Г.-Б.,И.А.Г. и А.П.Г. сумата от по 400лв. на всяка от тях/общо 1200лв./,на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД,представляваща неплатен наем за периода от 05.05.2015г. до 13.04.2016г. по
Договор за наем от 13.04.2006г.,като в останалата част до пълния предявен общ размер от 3 600лв. и за периода от
13.04.2016г. до 05.05.2018г. като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА А.С.П. да
заплати на Р.П.Г.-Б.,И.А.Г. и А.П.Г. сумата от по 370лв. на всяка от тях/общо
1110лв./,на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД,представляваща неустойка за забавено
плащане на наемна цена по Договор за заем от 13.04.2006г. за периода от
05.05.2015г. до 13.04.2016г.,като в останалата част иска до пълния предявен общ
размер от 3330лв. и за периода от
13.04.2016г. до 05.05.2018г.,като неоснователен –ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА А.С.П. да
заплати на Р.П.Г.-Б.,И.А.Г. и А.П.Г.
направените по делото разноски в размер на 526лв.,съобразно уважения размер на исковете; ОСЪЖДА Р.П.Г.-Б.,И.А.Г.
и А.П.Г. да заплатят на А.С.П.,направените
по делото разноски в размер на 667лв.,съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Недоволни от така
постановеното решение:в частта в която са отхвърлени исковете им претенции с
правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД за сумата от 1200лв. до 3 600лв./общо
за трите ищци/ за периода от 13.04.2016г. до 05.05.2018г.,както и в частта,в
която са отхвърлени исковете по чл.92 от ЗЗД за сумата от 1110лв. до 3330лв./общо за трите ищци/ за периода от
05.05.2015г. до 13.04.2016г. са останали въззивниците Р.П.Г.-Б.,И.А.Г. и А.П.Г.
,които чрез пълномощникът си адв.И.П.-***
го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност,постановяване при допуснати съществени процесуални
нарушения.Поддържат,че първоинстанционният съд неправилно приел,че след датата 13.04.2016г. наемния договор между
страните е прекратил действието си,съгласно нормата на чл.229 ал.1 от ЗЗД.Считат,че посочената правна норма следвало да се прилага само по отношение
на срочните договори,но не и по отношение на договорите с неопределен срок,тъй
като договора между страните по делото бил именно такъв. Претендират въззивната инстанция
да отмени решението на РС-Хасково в
обжалваните части и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с
което да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД
и чл.92 от ЗЗД.Претендират и направените по делото разноски
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата А.С.П..В
съдебно заседание,чрез пълномощникът си адв.М.Р.-*** оспорва жалбата и излага съображения за
нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди решението
на РС-Хасково в обжалваните му части.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на
страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в
тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.
чл.232 ал.2 от ЗЗД за сумата от общо 3 600лв.
и с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от общо
3 330лв. ,предявени от ищците Р.П.Г.-Б.,И.А.Г.
и А.П.Г. срещу ответницата А.С.П..
По делото е
безспорно установено,че на 13.04.2006г. в гр.*** между ЕТ“Р.“ ,с едноличен
собственик П.Р.Г. и ответницата А. С.П.
е бил сключен договор за наем на обект,представляващ свинарник от 2 дка,находящ
се в с.***,община Хасково, област Хасково,с месечен наем от 100лв. и начин на
ползване-за овчарник.Договорът е бил сключен за срок от 1 година- до
13.04.2007г.По силата на този договор,между посочените страни за възникнали
валидни наемни правоотношения,като по силата на корелативната правна връзка
наемателката се е задължила да заплаща месечен наем в размер на 100лв.,платими
авансово до 5-то число на текущия месец.Не е спорно също,че посоченият ЕТ е
собственик на имота предмет на договора за наем, който е бил закупен на
24.10.1994г. от ЛС на ТКЗС.Не е спорен и факта,че с оглед на настъпилите
законодателни промени наименованието на
търговската фирма на посочения ЕТ“Р.“ е
била трансформирана на ЕТ“Р.-П.Г.“.Собственика на описания ЕТ е П.Р.Г.,б.ж. на
гр.***,починал на 22.11.2007г.,а ищците в настоящето производство са негови
законни наследници,съответно съпруга-И.А.Г. и дъщери-Р.П.Г.-Б. и А.П.Г..
Срока на посочения договор за наем е изтекъл на
13.04.2007г.,но тъй като наемодателят не се е противопоставил на ползването на
имота от страна на наемателката и това
ползване е продължило с негово знание и без противопоставяне,поради което и съгласно чл.23 от договора договорът се
счита за продължен с още една година,т.е. до 13.04.2008г.,тъй като и
наследниците на П.Р.Г.,след смъртта му на 22.11.2007г. не са се
противопоставили на ползването на имота .Не е спорно по делото,че процесният
имот,предмет на договора за наем от 2006г. и към настоящият момент се ползва от
ответницата като овчарник.Установено е също от ангажираните от ищците гласни
доказателства,че в периода от сключването на договора за наем до подаване на
исковата молба ответницата е заплащала нередовно дължимия месечен наем за имота от 100лв.
Ищците в настоящето производство претендират заплащането
на месечен наем в общ размер на 3 600лв./по 1200лв. за всяка една от тях/ за
периода от 05.05.2015г. до 05.05.2018г.,както и неустойка в общ размер на 1110лв./по 370лв. за всяка от тях/ за
забавено плащане на дължимия наем за същия период от време.Претенциите са
основани на договора за наем ,сключен между техния наследодател,действащ като
ЕТ и ответницата от 13.04.2006г.
От доказателствата по делото се налага извода,че договора
за наем от 13.04.2006г. е срочен договор ,сключен за 1 година ,като договорения
срок следва да изтече на 13.04.2007г.Съгласно чл.23 от договора ако след
изтичане на срока на договора наемателят продължи да ползва наетия имот със
знанието и без противопоставянето на наемодателя,договорът се счита за
продължен с още една година.Тъй като в
настоящият случай не се установява противопоставяне от страна на наследниците
на собственика на ЕТ „Р-П.Г.“/ищци в настоящето производство/ на ползването на
имота-свинарник от 2 дка в с.***,община Хасково,област Хасково за овчарник от страна на ответницата,съдът счита,че на
основание на посочената разпоредба от договора за наем от 2006г. този договор
следва да се счита за продължен до 13.04.2008г. Тъй като и след посочената дата
ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на
ищците,договора за наем от 13.04.2006г. от срочен се е трансформирал в договор
за неопределен срок.От друга страна обаче и съгласно разпоредбата на чл.229
ал.1 от ЗЗД договорът за наем не може да бъде сключен да повече от 10 години,поради
което и както правилно е приел първоинстанционният съд договора за наем от
13.04.2006г. между страните по делото е действал до 13.04.2016г.,след което
този договор следва да се счита прекратен по силата на закона и между страните
по делото не съществува облигационна връзка породена на договорно основание.В
случая наемните отношения на страните по делото са породени от единствения
договор за наем от 13.04.2006г.,сключен между наследодателя на ищците,действащ
като ЕТ и ответницата като физическо лице,първоначално като срочен,а след
това-за неопределен срок по чл.236 ал.1 от ЗЗД.Съдът счита,че наемният договор
не може да има продължителност за повече от 10 години,съгласно изискването на
разпоредбата на чл.229 ал.1 от ЗЗД и след изтичането им губи обвързващата си за
страните сила-чл.229 ал.3 от ЗЗД.За исковия период от 13.04.2016г. до
05.05.2018г.,който период е след
изтичане на пределния 10 годишен срок,наемен договор между страните за имота не
съществува,затова и претенцията за наемна цена е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Именно поради изложеното, правилно и в съответствие с
изискванията на посочените в решението правни норми първоинстанционният съд е
приел,че претенцията на ищците по чл.232 ал.2 от ЗЗД е основателна за периода
от 05.05.2015г. до 13.04.2016г.,в който период е действал договора за наем от
13.04.2006г.,а в останалата част за периода от 13.04.2016г. до 05.05.2018г.
претенцията за заплащане на наемна цена е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.В този ред на мисли са правилни и изводите на районния съд за
уважаване на претенцията за неустойка по чл.92 от ЗЗД за същия период от време
и съответно отхвърлянето й за периода,в който не е действал договора за наем.
Следва да се отбележи също,че в цитираната от
пълномощника на въззивниците практика на ВКС,а именно:Решение №333/23.10.2012г.
по гр.д.№167/2012г. на 3-то гр.отделение, никъде не е посочено,че разпоредбата
на чл.229 ал.1 от ЗЗД е приложима единствено и само за срочните договори,а не и
за тези за неопределено време. Напротив в посоченото решение изрично е посочено,че
свободата на договарянето е ограничена,защото евентуално уговореният по-дълъг
срок прекомерно ограничава правата на собственика и създава възможност за
симулативен договор за наем да прикрива друга сделка.Ето защо наемните
правоотношения между едни и същи страни за една и съща вещ,породени от един
наемен договор,не могат да продължат повече от 10 години,а след изменението на
чл.229 ал.1 от ЗЗД,направено в ДВ бр.92/2007г. ,освен ако сделката е търговска.
Съгласно чл.286 от ТЗ търговска е сделката,сключена от търговец,която е свързана с упражняваното
от него занятие.Търговски са и сделките по чл.1 ал.1 от ТЗ независимо от
качеството на лицата,които ги извършват.При съмнение се смята,че извършената от
търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Дори в случая да се
приеме,че една от страните по договора за наем от 13.04.2006г. е била търговец/ЕТ/ и се касае за търговска сделка,съдът счита,че
това не води автоматично до извода,че в случая не важи
ограничението на чл.229 ал.1 от ЗЗД .В случая ищците са физически лица и в
исковата молба липсват каквито и да било твърдения да са търговци и в това си качество да
претендират заплащането на наем. Ищците са наследници на друго физическо лице и
именно като наследници,правоприемници на това физическо лице такива претендират
осъждане на ответницата да им заплати дължим наем.ЕТ не е ЮЛ.От друга страна по
делото са налице категорични доказателства,от които се установява,че след смъртта на техния наследодател ищците не
са предприели каквито и да било действия,за да продължат дейността му като
ЕТ,поради което и този ЕТ с фирма “Р-П.Г.“ е заличен на основание §5 ал.1 от
ПЗР на ЗТР.Заличаването е станало по силата на закона ,поради
обстоятелството,че ЕТ не е бил пререгистриран.В случая не е налице прехвърляне
на фирмата на ЕТ,нито поемане от страна на наследниците на предприятието на ЕТ.Също
така към момента на сключване на този договор не е съществувала разпоредбата на чл.229 ал.1
от ЗЗД в редакцията й след изменението с ДВ бр.92 от 13.11.2007г.,поради което
следва да се приеме,че за него важи
ограничението ,че не може да бъде сключен за повече от 10 години.
Като е направил
изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил
валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено.Делото
е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,при задълбочен и пълен
анализ на доказателствата по делото. Предвид неоснователността на подадената
въззивна жалба въззивниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.-платено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №166/13.03.2019г., постановено по гр.д.№1270/2018г.
на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Р.П.Г.-Б., ЕГН **********
***, И.А.Г., ЕГН ********** *** и А.П.Г., ЕГН ********** *** да запатят на А.С.П.,
ЕГН ********** *** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.-платено адвокатско
възнаграждение,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.