№ 16
гр. Пещера, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200020 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от З. С. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Напредък“ № 34 против Наказателно постановление № 22-
0315-000805/18.01.2023 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР -
Пазарджик, с което на жалбоподателя З. С. М., на основание чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000
лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз – 2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран, тъй като на 22.12.2022 г. не е управлявал посочения в НП
автомобил и не е имал качеството на водач. Сочи, че за процесното
административно нарушение не е съставен и не му е връчван Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН). Твърди, че в НП са
описани две нарушения, тъй като е посочено, че жалбоподателят отказва
1
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, които са квалифицирани по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а му е
наложено само едно наказание. По този начин не ставало ясно за кое точно
нарушение е санкциониран.
В съдебно заседание жалбоподателят З. М., редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител адв. Ж. Ч.. Поддържа жалбата,
излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли за
неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – Началникът на РУ-Пещера към ОДМВР -
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата,
в което намира обжалваното НП за правилно, обосновано и законосъобразно
и моли за потвърждаването му. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2022 г., вечерта, жалбоподателят бил в заведение „Плажа“ в гр.
Пещера заедно със свои приятели, сред които свид. А. Т. Г., където са
забавлявали и пили алкохол. Заради музиката в заведението възникнал
конфликт и жалбоподателят, свид. А. Г. и още двама техни приятели
напуснали заведението и са качили в лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. №
***, собственост на жалбоподателя. Междувременно в РУ – Пещера бил
подаден сигнал, че в заведение „Плажа“ в гр. Пещера компания от лица в
нетрезво състояние буйства и се кара с другите посетители в заведението. По
повод сигнала на място били изпратени свидетелите С. Г. К. – младши
автоконтрольор в РУ – Пещера и Г. П. П. – младши инспектор в РУ – Пещера,
които били нощна смяна. Полицейските служители веднага се насочили към
заведението със служебния си автомобил. Междувременно жалбоподателят
2
привел в движение лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ***, по ул. „Васил
Левски“ в гр. Пещера. По същото време срещуположно на управлявания от
жалбоподателя автомобил се движил автопатрула с водач свид. С. К..
Последният подал светлинен и звуков сигнал на жалбоподателя да спре
движението с автомобила, след което спрял полицейския автомобил до лек
автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *** и поискал документите на водача.
Жалбоподателят и тримата пътници в автомобила били във видимо нетрезво
състояние. Водачът не представил документите си на полицейските
служители. Вместо това потеглил напред с автомобила, но тъй като видял, че
няма да може да мине, сменил посоката на движение и тръгнал назад с МПС-
то. Свидетелят Г. П. веднага слязъл от полицейския автомобил, подал стоп-
палка на жалбоподателя и последният спрял. Свидетелят Г. П. отворил
шофьорската врата на управлявания от жалбоподателя автомобил. В този
момент колата тръгнала рязко назад. Свидетелят Г. П. се качил в полицейския
автомобил и двамата с колегата си – свид. С. К. последвали управлявания от
жалбоподателя автомобил. На посочената дата – 22.12.2022 г., в 23:15 часа,
след няколко маневри на кръстовището на ул. „Васил Левски“ с ул.
„Освобождение“ в гр. Пещера, жалбоподателят рязко спрял лек автомобил
„БМВ 320 Д“, с рег. № ***. Свидетелят С. К. спрял полицейския автомобил
пред лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № ***, слязъл от него и се доближил
до шофьорското място на управлявания от жалбоподателя автомобил, на
който стъклото до водача било свалено надолу. Водачът З. М. лъхал силно на
алкохол. Свидетелят С. К. взел контактния ключ от автомобила на
жалбоподателя, за да не потегли отново с него. Жалбоподателят и приятелите
му слезли от автомобила, като единият от последните започнал да буйства и
обижда полицейските служители. Водачът З. М. отказал да представи на
контролните органи документите си, същият миришел на алкохол и говорел
завалено. Полицейските служители поканили З. М. да бъде тестван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM-0824 в
23,20 часа, но той отказал да бъде тестван за наличие на алкохол. На
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 125735 и 8 бр.
стикери за поверителност с номер А 056038, които същият отказал да получи.
Жалбоподателят бил съпроводен от полицейски служители при РУ - Пещера
до ФСМП – гр. Пещера за даване на кръв за извършване на изследване за
употреба на алкохол, където той отказал да даде кръв за медицинско
3
изследване.
Свидетелят С. К. приел, че водача З. М. е извършил нарушение по чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие и в
присъствие на свидетел – очевидец на нарушението - свид. Г. П. АУАН бл. №
488326/23.12.2022 г. Свидетелят С. К. запознал нарушителя със съдържанието
на АУАН и му представил препис от АУАН, но жалбоподателят отказал да
подпише акта и да получи препис от същия.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя З. С. М., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. (две
хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 20.01.2023 г.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
писмени доказателства - АУАН № 488326/23.12.2022 г., талон за медицинско
изследване № 125762, писмо с изх. № 05-10-1/14.02.2023 г. на ЦСМП-
Пазарджик, ведно с извлечение от Амбулаторната книга на ФСМП- Пещера и
фиш за спешна медицинска помощ № 92/33447 от 23.12.2022 г., Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта от 23.12.2022 г. на жалбоподателя, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, както и от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя С. К. и полицейския служител Г. П., които са свидетели-
очевидци на извършване на нарушението.
Разпитан като свидетел актосъставителят С. К. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от
актосъставителя, който има преки впечатления относно отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, се подкрепя от показанията на свид. Г. П., присъствал при
извършване на нарушението. При проведения им разпит в хода на съдебното
следствие свидетелите С. К. и Г. П. дават подробни сведения по случая, като
същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, както и че e отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
4
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Изслушан в съдебно заседание
жалбоподателят признава, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, но отрича да е управлявал
процесния автомобил.
Актосъставителят С. К. и свид. Г. П. дават последователни, логични,
еднопосочни и непротиворечиви сведения относно констатациите на
проверката. Не се установява същите да са се намирали в някакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си.
Поради това съдът намира, че те не са заинтересовани и предубедени от
изхода на делото и кредитира показанията им, като достоверни и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на свид. Т. К. М.а –
съпруга на жалбоподателя относно това, че жалбоподателят не е управлявал
лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *** вечерта на процесната дата. Същата
заявява, че не е била с жалбоподателя въпросната вечер, не е присъствала на
проверката, както и че това, което излага и е разказано от жалбоподателя.
Следователно свид. Т. М.а няма преки впечатления дали жалбоподателят е
управлявал процесното МПС. Съдът намира, че чрез показанията на свид. Т.
М.а жалбоподателят цели да изгради своя защитна версия, която обаче не се
подкрепя от останалия доказателствен материал, който непротиворечиво и
еднопосочно позволява да се установи, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС.
Твърдението на полицейските служители - свид. С. К. и свид. Г. П., че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *** на
процесната дата не се разколебава и от показанията на свид. А. Г., който
заявява, че е бил заедно с жалбоподателя процесната вечер, но не е видял кой
е карал колата, тъй като бил заспал на задната седалка и когато се събудил от
виковете жалбоподателя бил извън автомобила. Съдът не възприема
показанията на свид. А. Г. в частта, в която твърди, че полицейските
служители са вкарали жалбоподателя в автомобила, тъй като той не е
очевидец на такива техни действия, а пресъздава казаното му от
жалбоподателя. Свидетелят А. Г. изрично заявява, че жалбоподателят на
следващия ден му казал, че полицаите са го вкарали вътре в автомобила, т.е.
същият няма преки такива впечатления. Съдът приема, че в тази им част
5
показанията на свид. А. Г. представляват защитна версия изградена в полза на
жалбоподателя.
Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото и допринасящи за изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Камен Радков
Радев – Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. С. К., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
давностните срокове чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описанието на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е достатъчно
конкретно и отговаря на изискванията на закона.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е съставен
АУАН, той не е запознат със съдържанието на такъв акт и съответно не му е
връчен АУАН. Видно от материалите по делото за процесното
административно нарушение е съставен АУАН с бл. № 488326 от 23.12.2022
6
г. Свидетелите С. К. и Г. П. са категорични, че АУАН е съставен в присъствие
на нарушителя, както и че актосъставителят е запознал жалбоподателя със
съдържанието му, но той е отказал да получи АУАН. Видно от съдържанието
на АУАН, същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В процесния случай съставеният АУАН
е предявен на нарушителя, който е отказал да се запознае със съдържанието
му и да получи препис от него. Отказът на жалбоподателя да се запознае със
съдържанието на АУАН е удостоверен с подписа на свид. Г. П., а отказът му
да получи препис от АУАН е удостоверен с името, датата на раждане, адреса
и подписа на свид. Иван Димитров Кабуров.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на
пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Според нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която е едновременно
санкционна и предписваща правила за поведение, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
От прочита на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва, че
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП може да се
осъществи в няколко алтернативни форми, като реализирането на която и да е
от тях, съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по
себе си противоправно поведение и е основание за съставяне на АУАН.
Същевременно е напълно възможно в условията на кумулативност да бъдат
извършени няколко от формите на изпълнителното деяние, които са следните:
7
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол; отказ да бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози;
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор;
неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта; неизпълнение на предписание за даване
на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
В процесния случай жалбоподателят е санкциониран за това, че е
осъществил първата форма на изпълнително деяние - отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не става ясно за кое
точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. Описаното, както в АУАН,
така и в НП, поведение на З. М., изразяващо се в отказ да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство, осъществява фактическия състав
на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като за възникване
на отговорността по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП не е необходимо да е
реализиран кумулативно и състава по предложение 2 от същата норма -
водачът да не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му (независимо, че в конкретния случай
се установява, че жалбоподателя е отказал да даде кръв за медицинско
изследване). В случая на жалбоподателя е наложено наказание за осъществен
състав на административно нарушение по предложение 1 на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и
безпротиворечиво описани в АУАН и НП. С оглед на това не може да се
приеме, че е налице противоречие в съдържанието на НП, което да е довело
до ограничаване възможността на наказаното лице да разбере вмененото му
административно нарушение. Повдигнатото административно обвинение е за
нарушение, което жалбоподателят безспорно е извършил и за което е
санкциониран - отказ на водача да му бъде извършен тест с техническо
средство за употреба на алкохол. Това, че е описано още едно нарушение, за
което обаче не е наложено наказание, не може да опорочи установеното
8
такова и санкционирано надлежно нарушение.
От обективна страна, от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че на 22.12.2022 г., в 23:15 часа, на
процесното място, жалбоподателят З. М. е управлявал лек автомобил „БМВ
320 Д“, с рег. № ***, поради което има качеството „водач на моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя във въззивната жалба
възражение, че на процесната дата той не е управлявал лек автомобил „БМВ
320 Д“, с рег. № ***. Това негово твърдение се подкрепя само от показанията
на свид. Т. М.а, която е негова съпруга и би могла да се счита за предубедена
при излагането на станалите й известни правнорелеванти обстоятелства.
Същата не е свидетел очевидец на инцидента, а пресъздава разказаното й от
жалбоподателя, поради което съдът не кредитира показанията й в тази част.
Изложеното от свид. Т. М.а, че жалбоподателя не е управлявал лекия
автомобил са изолирани и не кореспондират с останалите доказателства по
делото по основните подлежащи на доказване с оглед предмета на делото
факти. Няма други преки или косвени доказателства, които несъмнено да
опровергават думите на полицейските служители, които са категорични, че на
процесните дата и място жалбоподателят е управлявал въпросния автомобил
непосредствено преди проверката. Съдът счита, че твърдението на
жалбоподателя, че не е управлявал лекия автомобил не е достоверно
отражение на действителността, а представлява негова защитна версия.
По несъмнен начин се установява от обективна страна и това, че на
22.12.2022 г., около 23:15 часа, водачът З. М. е спрян за проверка, че същият е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ за употреба на алкохол, че във връзка с отказа му е издаден
талон за кръвна проба, както и това, че впоследствие целта на проверката не е
била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за
изследване употребата на алкохол, тъй като жалбоподателят е отказал да даде
кръвна проба.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
9
целяло настъпването им, доколкото е искало да избегне по-сериозната
наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна вменения му административен
състав по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Процесното нарушение правилно е съотнесено към санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Размерът на санкцията във
визираната норма е фиксиран такъв. Наказанията са наложени
законосъобразно в абсолютно установения в закона размер – глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години,
поради което не е налице възможност да бъдат изменени от съда.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита, че процесното административно нарушение не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид, поради което не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по извършването му, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общите случаи на
нарушение на разпоредбата на 174, ал. 3 от ЗДвП. Отказът на водача да
съдейства на полицейските служители възпрепятства установяването дали
същият управлява МПС след употреба на алкохол и му предоставя
възможност да избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга
санкция, за да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите членове на обществото. С оглед на това, доколкото
извършеното административно нарушение не представлява маловажен
случай, наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Следва да се съобрази и това, че с нормата на чл. 189з от ЗДвП се
въведе правилото, че за нарушенията по ЗДвП, каквото е процесното
нарушение, не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН.
По гореизложените съображения, съдът приема, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
10
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Следователно преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на
съдебен контрол и съдът няма основание да се произнася по този въпрос.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 1 вр. 4 от
ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай
въззиваемата страна не е поискала своевременно присъждане на разноски
в настоящото съдебно производство и не е била представлявана от
юрисконсулт, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
При този изход на делото, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
189, ал. 3 от НПК, жалбоподателят следва да понесе сторените по делото
разноските, които в случая се изразяват в изплатените от съда, на
основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 122, ал. 1 от НПК, разноски в
размер на 9,04 лв., направени от свид. С. К. като пътни разходи за
явяването му в съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0315-
000805/18.01.2023 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с
което на З. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Напредък“ №
34, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз – 2539/17.12.2012 г. на
МВР са отнети общо 12 контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК,
З. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Напредък“ № 34, да
заплати по сметка на Районен съд - Пещера сумата в размер на 9,04 лв. (девет
11
лева и четири стотинки) - разноски по делото за пътни разходи на свидетел за
явяването му в съдебно заседание.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12