№ 46
гр. Благоевград, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20211200900030 по описа за 2021 година
и да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред съда искова молба с
вх.№ 1507/17.02.2021г., подадена от "Б", със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н О,
представлявано от В.М.С Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н- Изпълнителен директор,
чрез пълномощника старши юрисконсулт И.М.А срещу Д. В. К., ЕГН **********, от с.И,
общ.С, обл.Б.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 430 ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Иска се от съда да прекрати производството по делото като недопустимо, поради липсата на
предвидените в разпоредбата на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК предпоставки и неправилно
дадените от съда по заповедното производство указания до заявителя по реда на чл. 415 ал.1
от ГПК, че може да предяви иск за вземането си пред гражданския съд с правно основание
чл. 422 от ГПК.
При условията на евентуалност и в случай че съдът приеме депозираната искова молба за
допустима при спазване на изискванията на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК предпоставки от съда
по заповедното производство, то иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Д. В. К., ЕГН **********,съществуването на
вземането на "Б", за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 2274 от 16.09.2019г. по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК и
изпълнителен лист от 16.09.2019г., по ч.гр.д. № 1022/2019г. по описа на РС-С, произтичащо
от отпуснат въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2014г., кредит
в размер на 81 328.67лв., включващо вземания за:
-сумата- 48 649 лева- главница по сключения договор, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 11.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането;
1
- сумата- 29 986.95лв.- договорна лихва, начислена за периода от 03.03.2015г. до
09.092019г.;
- сумата 13.52лв. законна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2019г. до 10.09.2019г.;
- сумата 2 558.95лв., обезщетение за забава за периода от 03.03.2015г. до 09.09.2019г.;
- сумата 120лв. за разноски по кредита.
Претендират се с исковата молба и разноските в заповедното производство в размер на
1 626.57лв.- внесена държавна такса и 50лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
При условията на евентуалност и в случай че съдът счете за неоснователен предявения
установителен иск по чл. 422 от ГПК, то иска се от съда да осъди ответника Д. В. К., ЕГН
**********, да заплати на ищеца "Б", сумите претендирани с предявения установителен иск,
като в случай че съдът не приема заявеното от банката ищец основания за изискуемост на
вземането- настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, поради изпратена до
длъжника покана, то с исковата молба е направено от ищцовата страна изявление за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита за пълния му размер.
Исковата претенция е основана на доводи изведени с ИМ за възникнало валидно
облигационно правоотношение между "Б" АД, като кредитодател и ответника Д. В. К., ЕГН
**********, като кредитополучател, въз основа на сключен между страните по делото
Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2014г., въз основа на който банката ищец
е предоставила на ответника кредит в размер на 50 000лв. Поддържа се с ИМ че банката
кредитор е изпълнила задължението си по сключения договор, като отпуснатия кредит е бил
усвоен изцяло от кредитополучателя, като сумата е била преведена по банкова сметка на
която Д. В. К. е титуляр.
Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения му кредит за срок от 120 месеца,
считано от датата на сключване на договора, чрез заплащане на равни месечни анюитетни
вноски, съгласно подписан от страните и приет със сключения договор погасителен план.
Исковата претенция е основана на доводи за неизпълнение от страна на длъжника Д. В. К.
на зъдължението му поето със сключения договор за кредит- за връщане на сумата получена
като кредит чрез заплащане на месечни погасителни вноски на падежа, приет с
погасителния план. Твърди се че кредита е поросрочен, като длъжникът е преустановил
погасяването на заема, считано от 02.04.2015г., като по кредита са просрочени 54 бр.
погасителни вноски.
Сочи се в ИМ, че поради просрочване на задълженията от длъжника кредитополучател,
изпратена е от "Б" АД до Д. В. К., покана- уведомление с изх. № 04-20-00641/24.06.2019г.,
връчена чрез ЧСИ Б.В № 890 в КЧСИ, с която длъжника е уведомен, че поради забава за
погасяване на задължението по сключения Договор за кредит за текущо потребление от
28.11.2014г., банката се ползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Сочи се в ИМ,че поканата е връчена на адресата по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК- на
19.08.2019г.
2
Сочи се с ИМ, че за удовлетворяването на банката кредитор за вземането и срещу Д. В. К.,
по Договор за текущо потребление от 28.11.2014г., от "Б" АД е депозирано пред РС-С
заявление по чл. 417 от ГПК, основано на извлечение от счетоводните книги към
11.09.2019г., за което е било образувано ч.гр.д. № 1022/2019г. по описа на РС-С, като е
поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение, при заявено основание- обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Съдът е уважил искането, като е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2274 от 16.09.2019г., за
сумите претендирани с ИМ по настоящото дело. Въз основа на издадената заповед за
незабално изпълнение банката кредитор се е снабдила с изпълнителен лист, като е било
образувано ИД № 352/2019г. по описа на ЧСИ Виолина Тозева.
При така изложените съображения предявен е от "Б" АД иск срещу Д. В. К., иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, а при условията на евентуалност и осъдителен иск за същото
вземане с правно основание чл. 430 от ТЗ.
С ИМ са направени доказателствени искания- да се изиска и приложи ч.гр.д. № 1022/2019г.
по описа на РС-С, да се приемат приложените с ИМ писмени доказателства, както и в
случай че вземането се оспори от ответната страна- да се допусне и назначи на осн. чл. 195
от ГПК съдебно икономическа експертиза, при задачи подробно посочени в молбата по
делото.
Съдът е приел молбата за редовна и е разпоредил препис от същата да бъде изпратена на
ответника за отговор. Ответникът е търсен на постоянния му и настоящ адрес и не е открит,
поради което е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.
С Разпореждане № 225 от 16.09.2021г. по делото, съдът е назначил на ответника Д. В. К.-
особен представител за осъществяване на процесуално представителство и защита по
делото, като е задължил ищцовата страна да привнесе сумата от 2 696лв. за разноските за
особения представител пред настоящата съдебна инстанция. С Определение № 215 от
13.10.2021г., съдът е назначил адв. А.К. Б. и Е.Б. А., за особени представители на ответника
Д. В. К., по настоящото дело.
По делото е депозирана молба заявление от ищеца "Б" АД, който чрез процесуалния си
представител, съобщава на съда че с Определение № 650/09.06.2021г. по в.ч.гр.д. №
523/2021г. на ОС-Б, е потвърдено Определение № 900561/24.02.2021г. постановено по
ч.гр.д. № 1022/2019г. по описа на РС-С, с което Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 2274 от 16.09.2019г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист са обезсилени.
С молбата се излагат съображения че от банката ищец не се поддържа предявения иск по чл.
422 от ГПК, тъй като след обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 2274 от 16.09.2019г. не е налице правен интерес за това. Поддържа се,
че за претендираното вземане, предявения при условията на евентуалност осъдителен иск се
явява единственото средство за защита, като се иска от съда да се произнесе по предявения
осъдителен иск по т. 3 от ИМ, като ответника Д. В. К., бъде осъден да заплати на "Б" АД,
3
посочените в ИМ сума в размер на 81 328.67лв., включващо вземания за:
-сумата- 48 649 лева- главница по сключения договор, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 11.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането;
- сумата- 29 986.95лв.- договорна лихва, начислена за периода от 03.03.2015г. до
09.092019г.;
- сумата 13.52лв. законна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2019г. до 10.09.2019г.
- сумата 2 558.95лв., обезщетение за забава за периода от 03.03.2015г. до 09.09.2019г.;
- сумата 120лв. за разноски по кредита.
Претендира се и заплащането на разноските в заповедното производство: 1 626.57лв.- за
държавна такса и 50.00лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Поддържа се от ищеца и заявеното с ИМ основание за исковата претенция- обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез изпратената до длъжника покана- уведомление с изх.
№ 04-20-00641/24.06.2019г., връчена чрез ЧСИ Б.В, като алтернативно и в случай че съдът
не приеме че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем чрез изпратената покана, с
исковата молба по настоящото дело, пълномощникът на банката кредитор прави изявление
за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер.
В срока за отговор на искавата молба по чл. 131 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор от
особените представители на Д. В. К.- адв. А.Б. и адв. Е.А., с която предявените искове от
ищеца "Б" АД срещу Д. В. К., се оспорват по основание и размер.
С писмения отговор са развити съображения, че след като издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № 2274 от 16.09.2019г. и изпълнителен лист
въз основа на нея по ч.гр.д. № 1022/2019г. по описа на РС-С, са обезсилени въз основа на
влязъл в законна сила съдебен акт, то предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е
недопустим, а ако съдът счете че е допустим, то същият е неоснователен.
Излагат се съображения от особените представител на ответника по делото, че предявения
осъдителен иск при условията на евентуалност е недопустим, поради липса на правен
интерес от предявяването на такъв, след като банката е проявил процесуална пасивност във
връзка с дадената и възможност да предяви установителен иск за вземането си пред
гражданския съд по реда на чл. 422 от ГПК.
Оспорва се предявения осъдителен иск срещу ответника по делото, за сумите предмет на
издадената и обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 2274 от 16.09.2019г., както по основание, така и по размер.
Възразява се с писмения отговор на ИМ, че липсват каквито и да е доказателства за това, че
сумата по отпуснатия кредит е била усвоена от кредитополучателя, като освен това липсват
доказателства че вземането на банката кредитор е било обезпечено със залог.
Оспорват се фактите изложени в представеното пред съда по заповедното производство
извлечение от счетоводните книги на банката кредитор, като се възразява че същото не
4
отразява вярно актуалното състояние по обслужването на договора за кредит от длъжника. В
извлечението от счетоводните книги, посочени са просрочените вноски, но липсват
доказателства за това каква част от задължението погасена от длъжника чрез плащане.
Налице са и несъответствия, като в т. 9 е посочен общия размер на просрочените вноски-
36 828.23лв., а в т. 10 размера на дължимата главница- 48 649.25лв., като не става ясно на
какво се дължи разликата в посочените суми.
Оспорва се от ответната страна заявеното основание за вземането на банката кредитор-
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, като се възразява че връчването чрез
ЧСИ Б.В е невалидно, тъй като по делото е представен само протокол, съставен на
05.09.2019г., описващ обстоятелствата по посочените адреси на ответника и залепването на
уведомление, но не са представени самите книжа по призоваването.
С писмения отговор е наведено възражение за неравноправни клаузи в процесния Договор
за кредит за текущо потребление от 28.11.2014г., в частта му относно дължимите лихви, тъй
като определения лихвен процент не отговаря на условията за добросъвестност и като такъв
същият води до нищожност на процесния договор по т. 8 от същия. Банката кредитор от
позицията си на по- силната страна, е определила на длъжника неблагоприятни условия и
последиците от това нейно поведение са видими дори в размера на предявения иск- при
размер на просрочените вноски от 36 828.23лв., се претендира общо дължима сума от
81 328.67лв., което е доказателство за абсолютен дисбаланс в съотношението между дълга и
останалите, свързани с него претенции.
При изложеното с писмения отговор, иска се от съда да отхвърли предявените искове-
първите два от тях като недопустими, алтелнативно като неоснователни, както и да
отхвърли като недоказан и неоснователен предявения осъдителен иск.
Възразява се срещу приемането на приложените с ИМ писмени доказателства, тъй като
ищецът не е посочил какви факти ще доказва с тях. Не се възразява срещу уважаването на
искането за назначаване на съдебно- икономическа експертиза, поискана от ищеца по
делото.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от представителят на
дружеството ищец фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
представените към нея доказателства счита следното:
Съдът е сезиран със специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК, за устанвяване
съществуването на вземане на "Б"АД срещу Д. В. К., предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на документ по ч.гр.д. №
1022/2019г. по описа на РС-С. Иска съгласно разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК се счита
предявен пред съда от деня на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, тъй като
предявяването на иска пред гражданския съд за установяване на вземането, е продължение
на производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на
чл. 417 от ГПК. Двете фази на процеса са функционално свързани и поради това за
5
допустимостта на установителния иск задължително е наличието на идентитет относно
основанието и размера на претендираното вземане както в заповедното, така и в
производството пред гражданския съд при предявен иск по чл. 422 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 415 ал. 5 от ГПК изрично е предвидено, че след като съдът е дал
указания на заявителя по чл. 417 от ГПК, да предяви иск по чл. 422 от ГПК пред
гражданския съд, поради наличието на някое от основанията, предвидени в чл. 415 ал.1 от
ГПК, ако такъв иск не бъде предявен в срока по чл. 415 ал.4 от ГПК и пред съда по
заповедното производство не се представят доказателства за това, че иска е надлежно
предявен пред компетентния съд и в установения от закона едномесечен срок, издадената
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея се обезсилват. В
настоящия случай представени са по делото убедителни доказателства, че след
предявяването на иска по чл. 422 от ГПК пред ОС-Б, с влязъл в законна сила съдебен акт-
Определение № 650/09.06.2021г. по в.ч.гр.д. № 523/2021г. на ОС-Б, е потвърдено
Определение № 900561/24.02.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1022/2019г. по описа на РС-С,
с което Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2274 от
16.09.2019г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са обезсилени.
При наличието на обезсилена заповед за незабавно изпълнение и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист, за ищеца "Б" АД не е налице правен интерес от поддържането на
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, тъй като установяването на вземането
по отношение на ответника длъжник, не може да послужи като годно основание за
удовлетворяване на кредитора за вземането му, доколкото заповедта за изпълнение е
обезсилена и същата не може да съставлява годен изпълнителен титул за изпълнение.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално недопустим и
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено от съда.
Производството по делото следва да продължи относно предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск от "Б" АД срещу Д. В. К., заявен на същото правно основание-
предсрочна изискуемост на кредита, поради неизпълнение на задължението на длъжника за
погасяване на кредита по Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2014г., както и
за размера претендиран от ищеца с прекратения установителен иск- за сумата 81 328.67лв.,
включваща вземания за:
-сумата- 48 649 лева- главница по сключения договор, ведно със законната лихва, считано от
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита за непогасения остатък, до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата- 29 986.95лв.- договорна лихва, начислена за периода от 03.03.2015г. до
09.092019г.;
- сумата 13.52лв. законна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2019г. до 10.09.2019г.;
- сумата 2 558.95лв., обезщетение за забава за периода от 03.03.2015г. до 09.09.2019г.;
- сумата 120лв. за разноски по кредита.
При прекратяване на производството по делото досежно предявения иск по чл. 422 от ГПК
6
поради недопустимост, предявеният осъдителен иск вече не е при условията на
евентуалност, а се явява основния предявен иск за разглеждане по делото. Същият е с
правно основание чл. 430 ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, и акцесорен иск по чл. 86
ал.1 от ЗЗД, като така предявените искове съдът намира за процесуално допустими.
След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на
предявения осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ, съдът извърши проверка за приложимия
процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по
делото. Безспорно е, че е предявения иск визира правоотношение между търговски субекти,
въз основа на спор по сключена търговска сделка, а исковата претенция се основава на
неизпълнението на задълженията на ответника на поетите с договора задължения.
Следователно възникналото между дружествата правоотношение следва да бъде съотнесено
към тези изрично визирани в разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по
делото следва да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон
уреждащ търговските спорове.
Следва да бъде изпратен препис от отговора на ИМ на другата страна, като на ищеца-
"Б"АД, следва да бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването на отговора,
да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, с която може
да поясни или допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното
фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи
доказателствените си искания по делото, във връзка с приетия за разглеждане от съда
осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ.
Следва да бъде указано на ищеца, че в срока за допълване на исковата молба, може да
измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска
съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването
на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът от делото, както и да представи и посочи нови доказателства, които не е
могъл да посочи в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.
Водим от горното и на основание чл. 372 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 30/2021г. по описа на ОС-Б, в частта му , в която
е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, от "Б", със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н О, представлявано от В.М.С Главен изпълнителен директор
и Д.Н.Н- Изпълнителен директор, чрез пълномощника старши юрисконсулт И.М.А срещу Д.
В. К., ЕГН **********, от с.И, общ.С, обл.Б, с който се иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника Д. В. К., ЕГН **********,съществуването на
вземането на "Б", за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 2274 от 16.09.2019г. по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК и
изпълнителен лист от 16.09.2019г., по ч.гр.д. № 1022/2019г. по описа на РС-С, произтичащо
7
от отпуснат въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2014г., кредит
в размер на 81 328.67лв., включващо вземания за:
-сумата- 48 649 лева- главница по сключения договор, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 11.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането;
- сумата- 29 986.95лв.- договорна лихва, начислена за периода от 03.03.2015г. до
09.092019г.;
- сумата 13.52лв. законна лихва върху главницата, за периода от 10.09.2019г. до 10.09.2019г.;
- сумата 2 558.95лв., обезщетение за забава за периода от 03.03.2015г. до 09.09.2019г.;
- сумата 120лв. за разноски по кредита, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ, поради
липса на правен интерес.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от писмения отговор от адв. А.Б. и адв. Е.А., в качеството им на
особени представители на ответника Д. В. К., на насрещната страна- ищеца "Б"АД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА в двуседмичен срок от получаването на съобщение
за настоящото определение, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на
чл. 272 от ГПК, с която да поясни и допълни първоначалната искова молба в рамките на
вече предявеното фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически
твърдения и изчерпят доказателствените си искания по делото.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА че в срока на допълване на исковата молба, може да се измени
предявения иск, да се привлекат трети лица и да се предявят искове срещу тях, да се поиска
от съда да се произнесе със самото решение и относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което
зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да се представят и посочат нови
доказателства, които не са могли да бъдат посочени в първоначалната искова молба./чл. 372
ал.2 от ГПК/.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8