№ 120
гр. С.З., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. П.
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000095 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „М.П.*“ ЕООД против решение №
260782/29.11.2021г., постановено по гр.д. № 1388/2021г. по описа на Районен
съд – С.З., с което е признато за установено по отношение на „Б.Д.“ АД, че В.
Й. ДР. не дължи суми произтичащи от сключен с банката договор за стоков
кредит за заемна сума в размер на 2900 лв., като подробна са описани от
какво произтича посочената сума. Също така, са присъдени разноските по
делото.
Въззивната жалба е от третото лице – помагач „М.П.*“ ЕООД.
Решението се обжалва с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, като са изложени подробни съображения. Направено
е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявения иск от страна на въззиваемия В. Й. ДР.
срещу „Б.Д.“ АД, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските
за двете инстанции. Прилага се определение на СтРС.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия В.
1
Й. ДР., в който същия взема становище по направените във въззивната жалба
оплаквания. Излага подробни съображения и прави искане да се отхвърли
въззивната жалба, като неоснователна. Претендират се разноските в
настоящото производство. Направено е искане в случай, че съдът уважи
частично жалбата, на основание чл.103 от ЗЗД прави изявление за
прихващане на присъдените разноски в полза на ответната страна.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 20.11.2020г. между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за стоков кредит в размер на 2900лева за
закупуване от ищеца на продавана от М.П.* ЕООД-С. /Търговеца/
Прахосмукачка HERA на цена от 2900лева - 1 брой, със срок за издължаване
от 48 месеца, считано то неговото усвояване, като сумата се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а се погасява от
кредитополучателя с месечни вноски по сметка на ищеца съгласно
погасителен план. Олихвява се с фиксиран лихвен процент в размер на
17,34% годишно. Годишният процент на разходите по кредита е 18,79%. Не
се спори, че ищецът се е подписал върху Договора за кредит и погасителния
план, както и върху общите условия по договори за стокови кредити/по
искане за кредит № 591274/20.11.2020г./, като същият не оспорва подписите,
положени под тях. Налично по делото е и искане за стоков кредит № 591274,
оформено пред служител на Търговеца - В.В.Ч., подписано от
кредитоискателя В. Й. ДР..
Не се спори, че процесният договор за кредит е сключен, за да обезпечи
финансирането от страна на ищеца на покупко-продажба на стока извън
търговския обект - представения и приет като доказателство по делото
Договор по индивудална поръчка от 20.11.2020г. на „система за екологично
почистване „HERA PLUS", сключен между ищеца и „М.П.*“ ЕООД гр.С., с
клиентски номер на ищеца № 10653, вписан като потребител като договорът
бил сключен с „Е.**" на продавача. По делото са представени и приети като
доказателства Декларация за гражданско и имуществено състояние и за
свързани лица, Декларация за целите на автоматичния обмен на финансова
информация на осн.чл.142, ал.1 т.1 от ДОПК за физическо лице, както и
2
Декларация за преддоговорна информация за поискания от него кредит в
размерна 2900лева, както и че дава съгласие за обработка на личните му
данни, подписани от ищеца на 20.11.2020г.
На 21.01.2021г. ищецът изпратил с известие-обратна разписка на
продавача писмено уведомление, че бил заблуден по отношение на
изтегления от него кредит, за който разбрал на 20.12.2020г. от служител на
Банката, тъй като на презентацията в Хотел Е. в С.З. бил без очила и не
разбрал какво подписва. Опитал да се свърже със служители на Търговеца на
посочените телефони, като на 23.11.2020г. заявил по телефона отказа си от
доставка на продукта, чиято продажба била уговорена на презентацията. На
следващия ден - 24.11.2020г. отново разговарял по телефона със служителка,
за да му потвърди, че е предала отказа от покупка.
По делото са представени и приети като доказателства пълномощно от
главния изпълнителен директор и изпълнителен директор на Б.Д. с
нот.заверка на подписа от 30.01.2020г., с което упълномощават ръководител
направление „Стоково кредитиране“ в Централно управление на Б.Д. да
сключва договори за стокови кредити и свързани с тях продукти и услуги,
както и самостоятелно да упълномощава търговци с които Б.Д. е сключила
договори да предлагат стокови кредити в техни обекти, да сключват договори
за стокови кредити и за свързани с тях продукти и услуги. Същият
пълномощник на банката М.К. с пълномощно с нот.заверка на подписите от
02.09.2020г. е упълномощил М.П.* ЕООД гр.С. да представлява Б.Д. по
договор между тях от 28.08.2020г. за предлагане на кредити за придобиване
на стоки от физически лица, като договора от 28.08.2020г. с приложенията
към него/ в това число и Общи условия за възлагане на изнесени дейности на
изпълнители/ е представен и приет като доказателство по делото, като в
приложение №5 от 28.08.2020г. - „Списък на служители на Търговеца" са
посочени 4 лица - между които Диян Стоянов Стоянов и В.В.Ч..
По делото са представени и трудови договори от 21.09.2020г. на Диян
Стоянов Стоянов и В.В.Ч. при работодателя им М.П.* ЕООД
В деня на презентацията - 20.11.2020 г. е оформена поръчка № 10653 за
бавнооборотна сокоизтисквачка HUGO STORM с отбелязване, че стоката е
получена от В.Д., от предалия му я В.Ч., за което ще бъдат платени 2900 лева.
Издадена е фактура за прахосмукачка от Търговеца на купувача В.Д. на
3
стойност 2900 лева с включен ДДС - без подпис на получател, като доставката
на артикула на пакет с тегло 20кг /изпратен от М.П.* ЕООД/ на 22.12.2020г.
към купувача останала неосъществена - била отказана от получателя В.Д., до
който е била адресирана - видно от известието, оформено от Т POST.
Продавачът изпратил с известие-обратна разписка на В.Д. и становище,
изпратено с Т POST и върнато като отказана на 27.01.2021г. пратка - в него
заявяват, че нямат правно основание да прекратят договора с него, защото е
сключи договор за „индивидуална поръчка“, а съгласно чл.57, т.З от ЗЗП при
такъв договор купувачът губи правото си на отказ от него. Уведомили го, че
отказаният продукт се намирал в техния склад и може да заяви неговата
доставка отново.
За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати до разпит като
свидетели две лица. Според показанията на С.Г.Д./без родство/, която сочи,
че познава В.Д. от дъщеря му и сина му, с които са приятели от дълги години,
тъй като те живеят в чужбина е поела ангажимент към тях да се грижа за
баща им. С г-н Д. се вижда два пъти в месеца той живее сам в гр.С.З. на ***.
Срещна ли се на 27.11.2020 г. на обяд и той обяснил, че на 20.11.2020г. бил
на презентация на фирма „М.П.*“, която се състояла в хотел „Е." в гр.С.З.,
научил за презентацията, чрез брошура и доброволно отишъл на нея.
Продуктът, който му презентирали бил прахосмукачка за 1500лева, към която
той проявил интерес да я закупи, като му казали, че прахосмукачката ще бъде
изплащана на месечни вноски към фирмата по банков път. Цената за
прахосмукачката, която той разбрал била 1500 лева като месечната вноска
била около 84 лева, без да е уточнено за какъв период ще бъде изплащана.
Уточнява, че той е възрастен човек и по време на презентацията очилата му не
били в него. След два дни й донесъл един „хвърчащ" лист, от който трудно
разбрала, че прахосмукачката не струва 1500лева, а струва 2900 лева. Ищецът
твърдял, че не му дали никакви други документи, също така е получил от тях
и една сокоизстисквачка като подарък, която след време разбрали, че възлиза
на около 2000 лева. Ищецът обяснил, че след като се е прибрал на
20.11.2020г. си сложил очилата и видял сумата от 2900лв. в този лист и
започнал да търси възможност да се свърже с фирмата. На 21.11.2020г.
звъннал в офис в С., но никой не му е вдигнал телефона. На 23.11.2020г.
между 09-10часа звъннал във фирмата „М.П.* и се е свързвал със служител,
който му казал, че управителят не е в офиса в момента и че няма практика да
дава личен телефон на управителя, тогава той казал да се предаде
информация на управителя, че той се отказва от този продукт поради
несъгласие в цената от 2900лева. На 24.11.2020г. той отново звънял в офиса,
пак не можал да се свърже с управителя, но питал служителката дали е
предала информацията, че той се отказва от този продукт, като служителката
му казала, че е предала тази информация на управителя. Твърди, че ищецът не
4
получил продукта. На 21.12.2020г. й се обадил притеснен, защото от Б.Д. му
казали, че дължи пари по кредит. На 19.01.2021г. отишли в банката, за да
попълни заявление на какво основание му е отпуснат кредит, след това
подали жалба към прокуратурата и писмен отказ към „М.П.*“. Банката им
предоставила договора около март месец 2021 г.. В.Д. казал, че подписа е
негов Сокоизстисквачката, която получил като подарък е при него,
пакетирана и чака да бъде върната на фирмата. Отказал да получи
прахосмукачката, която му е била изпратена, поради разминаването в цените.
Твърди, че ищецът не е чул думата кредит от банка, защото мислил, че купува
продукт от „М.П.*“ с месечна вноска от 84лева за прахосмукачка, която
струва 1500лева. Разбрал, че ще изплаща вноските лично, като ходи в банката
и внася парите по сметката на „М.П.*“.
Според показанията на свидетеля В.В.Ч. се установява, че работи като
юрисконсулт във фирма „К.И." ЕООД. Няма общо с фирма „М.П.*“, тъй като
договорът му към тази фирма бил прекратен на 01.03.2021г, като бил на
длъжност продавач консултант. Към 20.11.2020 г. все още работил във
фирмата „М.П.*“, на тази дата провеждал презентация на фирмата, в хотел
„Е." гр.С.З.. Сочи, че преди всяка презентация, се изпращат покани по пощата
и гражданите идват на място ,като им се демонстрират продуктите. В този ден
им билиа представени екологична система за почистване прахосмукачка
„Нега" и сокоизстисквачка, като екологичната система за почистване
прахосмукачка „Нега" на стойност 2900лева и сокоизстисквачка подарък. Не
помни колко прахосмукачки от нея са били продадени и няма спомен за
имената и лицето В.Д.. Установява, че ако лице желае да закупи от тази
екологична почистваща система, му се обясняват условията за закупуването
й, подписват се договори в два екземпляра или ако нямат наличната сума в
тях, по тяхно желание може да се сключи договор за банков кредит.
Договорът се сключва между клиента и между Б.Д., като презентаторите са
упълномощени да сключват договори с Б.Д. и действат като продавач и като
пълномощник на кредитодателя. При желание за сключване на кредит се
обясняват всички условия на клиента, договорът се подписва в два
екземпляра, в който договор, ако клиентът е одобрен му се дава погасителния
план, като се изчаква одобрение или отхвърляне от страна на банката в
рамките на 10-15мин. Няма как да се сключи този договор за кредит без
клиентът да е предоставил личните си данни. След като един клиент е
одобрен на момента, се разпечатва договора в два екземпляра и се подписва
от двете страни, единият екземпляр остава, а другият се дава на клиента, като
5
в банката има екземпляр на договора онлайн. Погасителният план е в два
екземпляра, като единият се дава на клиента, а другият остава при фирмата.
Сочи, че единствената цена за въпросната прахосмукачката била 2900 лева.
Твърди, че при обаждане във фирмата би трябвало клиентът да може да
прекрати договора си, на договора със сигурност има посочен този телефон.
Не се спори по делото, че заради поръчани от ищеца артикул, за който от
служител на третото лице-помагач/същевременно и упълномощен от банката
да предоставя стокови кредити/ с ищеца в обект извън търговски обект на
Търговеца /ресторанта на Хотел Е. в С.З./ са сключени договор за продажба и
договор за стоков кредит. Договорите са сключени от едно и също лице - в
две различни качества - служител на третото лице-помагач/Търговеца/ и
упълномощен от ответната банка да отпуска стокови кредити на физически
лица за продаваните от него стоки. Артикулът е недоставен, тъй като
поръчката е отказана от получателя, като стоката е изпратена месец след
сключване на договора. На 20.01.2021г. е проведена кореспонденция между
техни служители по електронна поща, по повод жалбата/уведомлението/ на
ищеца, като становището на търговеца, че не може да прекрати сключения
договор, въпреки, че са били наясно, че ищецът е отказал да получи
прахосмукачката, което са посочили в е-мейла до банката.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Безспорно е установено, че между въззивника и въззиваемия е
сключен договор за продажба на стоки извън търговски обект. Страните
спорят относно наличието на предпоставките за упражняване на право на
отказ от договора за покупко - продажба на стоки извън търговски обект,
валидно ли е извършен отказа и дали са налице изключенията, посочени в
разпоредбата на чл. 57, т. 3 от ЗЗП.
Въззивният съд споделя извода на СтРС, че в настоящия случай няма
такива индивидуализиращи особености на продукта - наименованието
„екологична система за почистване" не прави поръчаната прахосмукачка
такава с индивидуални за ищеца белези. Факта, че сключения между страните
договор е наименован „Договор за индивидуална поръчка" по никакъв начин
не установява, че същата да е изработена по поръчка на потребителя или
6
съобразно неговите индивидуални изисквания. Напротив, видно от
свидетелските показания на свидетеля В.Ч., по време на презентацията в
хотел Е. С.З. на 20.11.2020 г. са представени екологични системи за
почистване прахосмукачка „HERA“ от които са продадени бройки, като
свидетеля не си спомня колко, което може да се направи извод, че тази
„екологична система за почистване", предлагана на всички присъстващи
клиенти, няма никакви индивидуализиращи особености. Поради това
настоящата съдебна инстанция приема за неоснователно възражението на
ответника, че разпоредбите на чл. 50 - 56 от ЗЗП са неприложими на
основание чл. 57, т. 3 от ЗЗП. Посочената разпоредба установява изключения
от регламентираното право на потребителя да се откаже от договора по
отношение доставките изработени по поръчка на потребителя или съобразно
неговите индивидуални изисквания. Липсват доказателства, установяващи
стоките – предмет на процесния договор, да са такива, поради което съдът
намира, че не е налице посоченото основание в разпоредбата на чл. 57, т. 3 от
ЗЗП.
Предвид гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция
счита, че са налице предпоставките за основателност на иска: ищеца е
упражнил валидно правото си на отказ от сключения между страните договор
за продажба извън търговския обект. За ищеца не е възникнало задължение за
плащане към банката по отпуснатия кредит, предвид неприемането на стоката
и изричното изявление за отказ от договора за продажба, отправено писмено
с известие - обратна разписка до кредитодателя и до продавача.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая съдът напълно
споделя мотивите на първата инстанция, поради което и на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях.
По разноските: Третото лице помагач „М.П.*“ ЕООД следва да
заплати на въззиваемя направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно разпоредбата на 78,
ал. 10, изр. 2 от ГПК. Направеното от проц. представител на въззивника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия е
неоснователно, тъй като е съобразено с минималните размери на адв.
възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
7
Предвид цената на иска, настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260782/29.11.2021г., постановено по
гр.д. № 1388/2021г. по описа на Районен съд – С.З.
ОСЪЖДА „М.П.*“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район В., бул "** III, № **, да заплати на В. Й. ДР., ЕГН
**********, от гр.С.З., ул ."**" № **, съдебен адрес С.З., бул."***" № *, адв.
Н.К., сумата от 200 /двеста/лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8