№ 7981
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110152786 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 52786/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Ж. А. Х. срещу Е. С. М., като се поддържа, че страните се били
намирали в брак, който бил прекратен по силата на съдебно решение. Поддържа, че във
връзка с прекратяването на брака, имот придобит по време на брака е останал в обикновена
съсобственост, който се ползвал само от ответника – а именно Апартамент, находящ се в гр.
София, ......., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1386.2668.1.16 по кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-48/12.10.2011 г., с площ от 4,880 % кв. м., ведно с прилежащото избено помещение
№ 16, както и 4,880 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния
обект, обекти с идентификатори 68134.1386.2668.1.17, 68134.1386.2668.1.13,
68134.1386.2668.1.19. Излага съображения, че квотите в съсобствеността били равни – по 1/2
ид. ч. Твърди, че доколкото ответника само ползвал имота следвало на основание чл. 344, ал.
2 ГПК да заплаща обезщетение за периода от допускането на делбата до окончателното
извършване на делбата в размер на 300,00 лева месечно. Прави доказателствени искания за
1
приемането на писмени доказателствени средства, както и за издаването на СУ за
обстоятелства свързани с договор за кредит, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства във връзка с парични суми за закупуването на апартамента, както
и за допускане извършването на ССчЕ и СТЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска
допускане извършването на съдебна делба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се
прави отвод за недопустимост на иска, тъй като имота бил лична собственост на ответника,
като бил представлявал обезщетение по чл. 100 ЗТСУ (отм.), което обосновава подробно и в
хронологична последователност, като прави извод, че претенцията е процесуално
недопустима. Поддържа, че е станал собственик на имота с издаването на заповедта по чл.
103 ЗТСУ, като обосновава три отделни момента на възникването на собствеността на
процесния имот. Инвокира доводи, че брака между страните бил сключен на 27.06.1982 г.,
като макар и прехвърлителният ефект да бил възникнал по време на брака между страните,
това не се отразявало на собствеността на ответника, като това била причината и
нотариалният акт от 17.02.1986 г., единствено последният да е посочен като собственик на
имота. Излага съображения, че уравнението на имота е било заплатено изцяло от него, като
били неоснователни доводите на ищцата в противна насока. Твърди, че с оглед документите
за собственост, чиято доказателствена сила следвало да бъде зачетена, единствено той се
легитимирал като собственик на процесния имот. Поддържа, че брака между страните бил
сключен при действието на СК‘1968 г., като въпреки § 4 от ПЗР СК 2009 г., не следвало да се
взема предвид споразумението сключено между страните по бракоразводното дело, тъй като
имота не е бил СИО и не можело по договорен път да се прехвърли собственост върху
същият, респ. имуществото да стане СИО. Отделно от това излага съображения, че дори да
се касае за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, то за същата не били спазени изискванията
за форма, поради което същата нямала вещно-транслативен ефект. Прави подробна
обосновка от правна страна във връзка с приложението на правилата на ЗТСУ. Навежда
доводи, че искането по чл. 344, ал. 2 ГПК било недопустимо, тъй като липсвала
съсобственост между страните, освен това искането било и неоснователно, тъй като имота
не се ползвал от него. Излага съображения, че било ирелеватно какви са доходите на
страните по време на брака, след като имота бил лична собственост, а бил изтекъл
преклузивния срок за определяне на по-голям дял от СИО, доколкото самата ищца
претендирала, че била съсобственик на 1/2 ид. част от процесния имот. Евентуално сочи, че
квотите в съсобствеността между страните били различни, което аргументира. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за
допускане на задачи към заключението на СТЕ, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства свързани със закупуването и заплащането на жилището,
както и отчуждаването на имота и неговото обезщетяване, както и двама свидетели относно
ползването на имота за периода преди прекратяването на брака и до днешния момент, както
и за издаването на СУ по за идентичност на имота, както и по реда на чл. 192 ГПК да бъде
задължена Столична община да представи препис от отчуждителната преписка, както и да
2
се изискат дела от архива на СРС по реда на чл. 186 ГПК. Иска прекратяване на
производството, евентуално отхвърляне на исковете и искането за привременни мерки.
С Разпореждане от 19.06.2024 г., постановено по гр. д. № 52786/2023 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав, съдът е прекратил производството на основание чл. 130 ГПК по предявен
насрещен иск от Е. С. М. срещу Ж. А. Х..
Постановено е Определение № 18196/12.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9951/2024 г. по описа на
СГС, с което е частната жалба срещу Разпореждане от 19.06.2024 г. Определението не е било
обжалвано, поради което е влязло в сила на 05.12.2024 г.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение отводът за
недопустимост на предявените иск направен от ответника с отговора на исковата молба. В
производството по съдебна делба, при предявяването на иска, за да същият да е редовен и
допустим е достатъчн ищецът да твърди, че е налице съсобственост на оргиниерно и/или
деривативно основание. Когато са налице подобни твърдения дали това е така не касае
редовността и допустимостта на исковата молба, а се обсъжда от съда с акта по същество.
Тоест – в случая ищцата твърди, че е налице съсобственост, а дали това действително е така
ще се установи с крайният съдебен акт. Следователно отводът за недопустимост на
предявеният иск следва да бъде оставен без уважение.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищецът, респ. ответниците (по искането по чл. 341, ал. 2 ГПК) носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки. Ответникът следва
установят обстоятелствата на които основава правоизключващите, правопогасяващите,
правоунищожаващите и правоотлагащите си възражения.
За да възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в полза на
един от съделителите до окончателното извършване на делбата, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки):
1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се ползва от двамата съсобственици
едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго лице само от един от
съсобствениците.
С оглед твърденията на страните, ищцата носи доказателствената тежест да установи пълно
3
и главно посочените материални предпоставки на предявения иск за делба и искането за
допускане на привременната мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Ответникът носи
доказателствената тежест да установи възражението си, че вещта не е съсобствена или да
установи обстоятелства, че той лично или чрез трето лице не ползва процесния имот, като за
последното обстоятелства следва да се проведе насрещно доказаване, което по правило е
непълно и не главно.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне представените към исковата молба
и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
С оглед разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че е основателно
доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени
средства за обстоятелства относно ползването на имота за периода преди прекратяването на
брака и до днешния момент, като при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК следва да се допусне
един режим, при режим на довеждане.
По отношение искането за СТЕ, съдът намира, че същото е направено своевременно, поради
което същото следва да бъде допуснато по въпроса на ищеца за установяването на средна
пазарна цена на процесния недвижим имот. Задачата поставена от ответника за
изчисляването на средния пазарен наем, съобразно твърдените от последния квоти е
направено като доказателствено искане своевременно, но същата не касае специални знания
и умения, поради което искането макар и да е процесуално допустимо е не необходимо, тъй
като касае проста аритметична сметка, поради което искането в тази част следва да бъде
оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав намира, че част от останалите искания и формулираните в тази
насока доказателствени искания касая въпроси извън предмета на първата фаза на делбата,
респ. въпроси неотносими към предмета на настоящото производство, но с оглед
процесуална икономия и изясняването на делото от фактическа страна, съдът ще се
произнесе по искането касаещи първата фаза на настоящото производство в първото о. с. з.,
след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143
ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.03.2025 г. от 10:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
4
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, при режим на довеждане, на страната на
ответника за обстоятелства относно ползването на имота за периода преди прекратяването
на брака и до днешния момент.
ДОПУСКА изслушването на заключението на СТЕ по задачи формулирани в
исковата молба досежно средния пазарен наем на процесния имот, при депозит в размер на
350,00 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.
НАЗНАЧАВА за вещи лица П.Ц..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на задача към
заключението на СТЕ за изчисляване на дължимите суми за определения среден пазарен
наем, съобразно твърдените в отговора на исковата молба квоти, досежно процесния имот.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5