РЕШЕНИЕ
№ 877
гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК
Обжалвано е от А. П. В. с ЕГН:********** чрез адв.Н. Б. Д. от ***, Решение №482
от 06.02.2023г., постановено по гражданско дело № 8986 по описа за 2022 година на РС-
Пловдив, 1бр.с. , с което е осъден да заплаща по 150 лв. месечна издръжка за пълнолетната
си дъщеря Х. А. В. с ЕГН:**********, считано от 21.6.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване, осъден е ответника да заплати
разноските за производството.
Недоволен от решението останал ответникът Б.В.Д., който чрез процесуалния си
представител адв.З.Ш. обжалва решението в осъдителната му част с доводи за
необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че решението е постановено в нарушение
на закона, тъй като жалбоподателят е бил лишен от адвокатска защита по делото поради
липса на надлежно призоваване; присъденият размер на издръжката е несправедлив, тъй
като всички разходи за отглеждане на детето са възложени на него, а същевременно никакви
разходи не са възложени в тежест на семейството, в което детето е настанено.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна е подала отговор в законоустановения срок. Оспорва като
неоснователни доводите изложени във въззивната жалба. Счита, че в ВЖ липсват конкретни
оплаквания; че не са направени доказателствение искания от въззивника след като счита, че
е била осуетена защитата му; че размера на издръжката е съобразен доходите на ответника
1
– 1700 лв. месечно, който е единствен родител на детето А. и поради липса на друг родител,
единствено той има задължение за издръжка на детето А.. Представя доказателства, че А. е
записана в гимназия с езиково обучение в гр.Пловдив, с което разходите й са се увиличили.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и
да остави въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, и като инстанция по същество следва да се
произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правна квалификация чл. 144
СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на пълнолетното си дете Х. в
размер на 150,00 лева ,считано от 21.06.2022 г.-от подаване на ИМ.
Решението на РС, с което е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 300 лв.
– не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Счита се, че неправилно РС е възприел възможностите
на ответника да плаща издръжка на пълнолетната си дъщеря. Ответникът не притежавал
средства над собствената си издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства за издръжка на учащата си пълнолетна дъщеря. Притежаваният от него
наследствен дял – стара къща в *** няма фактически принос в материалния му статус. Иска
се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Съгласно чл.144 СК – родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца ако учат
редовно във висши учебни заведения за предвидения срок на обучение до навършване на 25-
годишна възраст и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Ищцата Х. е родена
на *** г. и към момента на подаване на ИМ е навършила*** години, а от уверение №*** г.
/л.8 от д.РС/ на ПУ“П.Хилендарски“е видно, че същата е студентка редовно обучение -1
курс за учебната 2021-2022 г., поради което искът е допустим.
От представените по делото пред РС доказателства се установява следното:
От сл.б. от ф.“Нов вкус интернешанъл“ЕООД и справка от НАП /л.38 от д.РС/ е
видно, че Х. работи като ***във фирмата и за периода м.06.2021-м.05.2022 г. е заработила
брутен доход около 400 лв.ср.м. , няма недвижимо имущество, няма банкови сметки, няма
МПС.
От допълнително споразумение №25-4/01.06.2022 г. на ф.“Мото“ЕООД /л.16 от д.РС/
2
е видно, че бащата е назначен на длъжност ***, с основно мес.ТВ -710 лв.; същият е
сключил нов брак на *** г. /в.от уд. за гр.брак – л.17/, но няма деца от него. Не се установи
по делото бащата да има задължения за издръжка на други непълнолетни низходящи.
От представения договор за потребителки кредит е видно, че на 01.03.2021 г. В. е
взел кредит от Ти Би Ай банк в размер на 5000 лв. при месечна вноска 325,33 лв. като е
декларирал пред кредитодателя, че получава 2000 лв. месечен доход /л.19/.
От справка от НАП/л.40 от д.РС/ е видно, че бащата е заработил за м.03,04 и 05.2022
г. над 2000 лв. , а от м.06 – 718,52 лв.месечно; има регистрация като едноличен собственик
на ЕТ“КИКА-А. В.“,ЕИК ***, притежава недвижим имот – земя и сграда в***.
По делото са разпитани свидетелите К.В. – майка на ищцата и А.П.-В. –настояща
съпруга на ответника.
Майката на ищцата установи, че тя помага финансово на дъщеря й, защото въпреки,
че работи на 4 часа като ***, доходите й не са достатъчни за посрещане на разходите, тъй
като за всеки 1 семестър тя трябва да заплаща по 380 лв. семестриална такса, има разходи за
учебници, облекло,обувки и др.нужди.
Св. П.-В. установи, че А. работи като ***в строителна фирма; в момента живеят на
квартира и плащат наем от 180лв. месечно, теглили са кредити; тя работи като ***в
„Изипей“ и получава 710 лв. месечно ТВ; установи, че ищцата също живее на свободен
наем.
Преценявайки нуждите на ищцата и възможностите на родителите да ги дават, ПОС
намира, че за издръжката на Х. са необходими и възможни по 880 лв. месечно, от които 150
лв.- от баща й, 150 лв. от майка й, а останалите средства Х. ще набавя като се издържа сама.
ПОС намира, че въззивникът следва да вземе участие в професионалното развитие на своята
дъщеря като я попомага материално в обучението й със 150 лв. месечно, която сума е в
неговите възможности и няма да го затрудни особено. До същият извод за размера на
издръжката е достигнал и РС, поради което решението му като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
От изложените съображения се налага извода, че районен съд-Пловдив е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
С оглед изхода по спора въззиваемата страна има право на доказания размер на
направените от нея разноски за въззивното разглеждане на делото. Такива се присъждат в
размер на 450 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №482 от 06.02.2023г., постановено по гражданско дело
3
№ 8986 по описа за 2022 година на РС-Пловдив, 1бр.с.
ОСЪЖДА А. П. В. с ЕГН:********** от *** да заплати на Х. А. В. с
ЕГН:********** от *** СУМАТА от 450 лв.- разноски пред ПОС – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4