РЕШЕНИЕ
№ 2352
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110203087 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. С. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.““ №, вх., ет., ап., против наказателно постановление №24-4332-
001096/29.01.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.104а от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата цялостна отмяна.
Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение на
разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в
това, че описаното в АУАН и НП място на нарушението е твърде общо и от
него не става ясно къде точно е извършено, чрез посочване на номер и/или
някакъв в близост обект, което от своя страна е равнозначно на липса на
1
задължителен реквизит. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
В депозирано писмено становище, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.М. Г. от САК, моли съда да отмени изцяло процесното
НП, като незаконосъобразно, на посоченото в жалбата формално основание.
Претендира присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, за което представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по същество на правния спор. В придружаващото преписката
писмо, прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено на жалбоподателя на 12.02.2024 г., чрез „Система за сигурно
електронно връчване“, а жалбата е подадена в СРС на 15.02.2024 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от връчване на НП,
с оглед на което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№1152855 на 09.01.2024 г.
от компетентно длъжностно лице: В Е. Е., заемащ длъжността: командир на
отделение при СДВР, 04 РУ-СДВР , в присъствието на един свидетел-
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на
акта М. Г. Ц., също длъжностно лице, за това, че на 09.01.2024 г., в 12:22 часа,
в гр.София, по бул.“Петко Ю.Тодоров“, с посока на движение от ул.“Нишава“
към бул.“България“, управлява личния си автомобил „БМВ 118д“, с рег.№,
2
като по време на движение водачът използва мобилен телефон без устройство,
позволяващо използването му без участието на ръцете. Водачът не е поставил
обезопасителен колан, който е наличен в оборудването на автомобила, с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 и чл.104а от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
негов подпис и на датата на неговото съставяне – 09.01.2024 г., без
възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред
наказващия орган писмени възражения в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН, компетентно длъжностно лице –
Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, с което след
като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП, и административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Е. и Ц.; както и от
приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП;
справка картон на водач К. С. П.; Заповед №513з-4531/31.05.2022 г. на
директора на СДВР; Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО и Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени от териториално
и материално компетентни длъжностни лица, съгласно представените три
броя заповеди и акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Противно на релевираното в жалбата възражение, съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени по тежест процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какви
нарушения е санкциониран, къде, кога и при какви обстоятелства ги е
извършил. Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП е, че
3
направеното словесно описание на мястото на извършените нарушения е
достатъчно ясно и разбираемо. Става въпрос за управление на МПС по
определен пътен участък, който и в двата акта е посочен като: гр.София, по
бул.“Петко Ю.Тодоров“, с посока на движение от ул.“Нишава“ към
бул.“България“. Освен това, в случая се касае за вменяване на две
продължени във времето нарушения, при които нарушителят през известен
период от време непрекъснато осъществява техния състав. Предвид горното,
мястото им на извършване обективно не би могло да се конкретизира с
посочване на номер и/или някакъв в близост обект, освен чрез посоката на
движение на управляваното от водача МПС, т.е. така както е направено в
АУАН и НП. С оглед на горното, съдът не намира основания за цялостна
отмяна на процесното НП на формално основание, без да се разглежда спора
по същество.
Съдът намира за безспорно доказани и двете вменени нарушения на
жалбоподателя. В подкрепа на направените констатации в АУАН са
показанията на свидетелите Е. и Ц., които са категорични, че на посочените
дата, час и място, лично са възприели, че по време на движение на процесния
автомобил, неговият водач е ползвал мобилно устройство, без необходимото
устройство, а след предприетите действия по спиране и извършване на
проверка, лично са възприели, че водачът е и без поставен обезопасителен
колан. Свидетелят Е. твърди, че в съставения против жалбоподателя АУАН е
отразил личните си възприятия по време на извършената проверка на водача,
като липсата на конкретика, относно начинът на констатиране на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, очевидно се
дължи на липсата на спомен за конкретната проверка, което е житейски
логично и оправдано. Съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви показанията на свидетелите Е. и Ц., като изхождащи от
лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на
изпълнение на служебни задължения, без наличие на данни за възможна тяхна
пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото.
Правилно е приложен материалния закон. С разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП се вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от
категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани. Съдът намира за
4
безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на така
вмененото му нарушение от обективна и субективна страна, доколкото
съзнателно не е поставил обезопасителен колан по време на движение на
процесното МПС, констатирано в хода на извършената му проверка от
полицейските служители и отразено в съставения АУАН, без данни да е било
налице някое от изключенията от въведеното правило в ал.2 на същата
разпоредба. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба в
размер на 50 лева за водач, който не изпълнява задължението си за използване
на предпазен колан. Наложеното наказание на жалбоподателя е в
предвидения абсолютен размер от 50 лева, поради което не следва да се
обсъжда възможността за неговото намаляване.
С разпоредбата на чл.104а от ЗДвП се въвежда забрана за водача на
моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му. Съдът
намира, че в обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа описание на
всички елементи от състава на така вмененото нарушение, изразяващо се в
използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, в смисъл на
провеждане на разговор с него, както и на обстоятелствата, при които е
извършено, а именно: използването на мобилното устройство е осъществено
без наличие на устройство, позволяващо да не участват ръцете на водача, при
осъществяване на разговора. Като не е съобразил поведението си и с така
въведената законова забрана, което безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение от обективна и субективна страна, с оглед на което правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност и за него. Санкционната норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лева за водач,
който използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, без наличие на устройство "свободни ръце". Наложеното наказание
на жалбоподателя е в предвидения абсолютен размер от 50 лева, поради което
не следва да се обсъжда възможността за неговото намаляване.
С разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, законодателят изключва
5
приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по този закон, каквито
се явяват и процесните, поради което съдът не дължи отговор на въпроса
относно наличие на предпоставките за квалифициране на вмененото
нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде изцяло потвърдено – и в двете му части, като правилно и
законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, право на
разноски има ответната страна по жалбата. Правоимащата страна не се
представлява в съдебно заседание и не заявява претенции за присъждане на
такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№24-4332-001096/29.01.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.С ул.““ №, вх, ет., ап.,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.104а от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.София на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7