№ 2070
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330201960 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG2022/3000-92/НП от
15.03.2022 г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“
в ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“, с което на М. И. Г., ЕГН
**********, от гр.П., ул.******* на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ са наложени две административни
наказания: ГЛОБА в размер на 12 561,54 /дванадесет хиляди петстотин
шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ лева за нарушение по
чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС и ГЛОБА в размер на 6 783,86 /шест хиляди
седемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ за нарушение
по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Наред с това на основание чл.124, ал.1, вр.
чл.126 от ЗАДС се ОТНЕМАТ стоките, предмет на нарушението, в полза на
Държавата от М. И. Г., ЕГН **********, от гр.П., ул.******* както следва:
общо 2051,95 литра дестилатен етилов алкохол, с различен алкохолен градус,
намиращ се на съхранение във Второ РУ-Пловдив.
Жалбоподателят, в жалбата си прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление /НП/ като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
1
и процесуалния закон. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Н. С., който
излага становище за недоказаност на вмененото нарушение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ТД „Митница“ гр.П., чрез процесуалния си
представител – юрк. Н. Д. пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено от съда, като навежда доводи за това. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.07.2020 г. около 15:00 часа полицейски служители на Второ РУ при
ОД на МВР Пловдив извършили проверка на имот, находящ се **********
*** в присъствието на жалбоподателя М. И. Г., който обитавал жилището.
Повод за проверката бил получен сигнал с информация за държане и
разпространение на акцизни стоки без бандерол в гр.П., в района на
ул.“Младежка“ и ул.“Тракийски юнак“. В хода на проверката било
установено, че Г. държи в дома си в различни по вид и вместимост бутилки и
други съдове течност, с мирис на алкохол. Междувременно полицейските
служители получили информация, според която жалбоподателят обитавал и
апартамент в гр.П., ул.*****. В тази връзка от сформирана група от
полицейски служители било извършено претърсване и изземване в
апартаментите и прилежащите към тях изби на горепосочените два
административни адреса, обитавани от жалбоподателя. В резултат на
извършените процесуално-следствени действия били намерени и иззети като
веществени доказателства вещи и предмети, описани в протоколи от
03.07.2020 г. за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение.
При условията на неотложност срещу жалбоподателя било образувано
досъдебно производство № 431/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР
Пловдив за държане с цел разпространение на общо 2051,95 литра алкохол,
без надлежно разрешително, като случая е немаловажен – престъпление по
чл.234, ал.2 от НПК. Снети били обяснения от М. Г. от 03.07.2020 г., в които
същият заявил, че обитава и двете жилища, които наследил, а откритата
течност с мирис на алкохол била негова, останала по наследство от дядо му и
2
баща му, която ползвал да черпи близки, приятели и познати.
Извършената физико-химическа експертиза дала заключението, че
представените за изследване течности, представляват водно-алкохолни проби
/водни смеси на етилов алкохол/.
За иззетия на 03.07.2020 г. алкохол Г. не представил документи,
удостоверяващи плащане, начисляване или обезпечаване на дължимия акциз.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
14.07.2021г. прокурор при Районна прокуратура Пловдив прекратил
наказателното производство и изпратил материалите в ТД Митница Пловдив,
по компетентност. Постановено било още приобщените веществени
доказателства да останат на съхранение във Второ РУ при ОД на МВР гр.П..
На 18.01.2022г. в присъствието на жалбоподателя Г., били взети проби от
задържаните при полицейската проверка бутилки и други съдове с течност с
мирис на алкохол. Взети били общо 4 броя сборни проби. Съставени били
Протоколи за вземане на проба – акцизен контрол рег. №№ 4 и 5 от
18.01.2022г.
Със Заявки за анализ/екпертиза – акцизен контрол рег.№№ 4 и 5 от
18.01.2022г. пробите били изпратени за физико-химично изследване в
Митническа лаборатория – Пловдив. Изготвени били две експертизи, в които
заключения било посочено, че изпитаните четири лабораторни проби
представляват дестилатен етилов алкохол и отговарят на дефиницията,
съдържаща се в чл.9, т.1 от ЗАДС за „Етилов алкохол, включен в кодове по
КН2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо
1,2% vol.“
На 06.02.2022 г., след покана до жалбоподателя Г., същият се явил в ТД
Митница Пловдив, гр.П., където срещу него бил съставен Акт за
установяване на административно наказание /АУАН/ № BG06022022/3000/А-
43/06.02.2022г. от св.К. К. Д., „старши инспектор“ в Агенция „Митници“ за
две административни нарушения на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за това, че на
03.07.2020 г. държи в частен имот /апартамент и прилежаща изба/, находящ
се в гр.П., ул.**** акцизна стока – 464 литра етилов алкохол /44,37% vol/ и
861,7 литра етилов алкохол /42,37% vol/, годни за консумация, без данъчен
документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
3
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, както и за това, че на 03.07.2020 г. държи в частен
имот /апартамент и прилежаща изба/, находящ се ********** *** акцизна
стока – 368 литра етилов алкохол /42,37% vol/ и 358,25 литра етилов алкохол
/42,55% vol/, годни за консумация, без данъчен документ по ЗАДС или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
При описание на приетите от актосъставителя за намерени и иззети от
горепосочените два административни адреса различни по вид и вместимост
бутилки и други съдове, в които жалбоподателят държал етилов алкохол,
св.Д. се позовал на отразеното в докладна записка № 4353М-431/06.07.2022г.,
изготвена от И.Д. – **** във Второ РУ при ОД на МВР Пловдив.
В законоустановения срок жалбоподателят упражнил правото си на
писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно служебна бележка рег.№ 32-71655/02.03.2022 от отдел „Акцизна
дейност“ на ТД Митница Пловдив дължимият акциз на стоката, предмет на
нарушението – общо 1325,70 литра етилов алкохол, с действително
алкохолно съдържание по обем 44,37% vol и 42,37% vol е в размер на 6280,77
лв.
Съгласно служебна бележка рег.№ 32-71655/02.03.2022 от отдел „Акцизна
дейност“ на ТД Митница Пловдив дължимият акциз на стоката, предмет на
нарушението – общо 726,25 литра етилов алкохол, с действително алкохолно
съдържание по обем 42,37% vol и 42,55% vol е в размер на 3391,93 лв.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП №
BG2022/3000-92/НП от 15.03.2022 г., в което наказващият орган изцяло
възприел описаната в акта фактология за извършени от М. И. Г. две
административни нарушения на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, като на основание
чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС му наложил глоба в размер на 12561,54 лв. и глоба в
размер на 6783,86 лв.
В хода на съдебното производство беше разпитан в качеството на свидетел
К. К. Д. /актосъставител/, който поддържа съставения от него на основание
чл.40, ал.4 от ЗАНН акт. След като разгледал постъпилите от Второ РУ при
ОД на МВР Пловдив материали от досъдебното производство, свидетелят
4
установил наличие на административно нарушение. Взети били четири
сборни проби от общо количество 2051,95 литра и след получаване на
резултатите от митническата лаборатория, съставил АУАН в присъствието на
жалбоподателя. Свидетелят уточнява адресите, на които е била извършена
проверката. Сочи, че не бил установил кога бил произведен алкохола, като на
някои бутилки имало много стари бандероли, на други – нямало бандероли.
Твърди, че няма как да се установи възрастта на алкохола. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни и кореспондиращи
с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава
или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура,
или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се
налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите
лица. Субект на нарушението по чл. 126 от ЗАДС може да бъде всяко лице,
което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, без за тях да е
налице документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, като законодателят не е ограничил субектите на
това административно нарушение само до регистрираните по ЗАДС лица.
По делото се установи безспорно, че за държаната в процесните два
административни адреса /два апартамента и прилежащите към тях изби/
акцизна стока - дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, годен за
консумация – общо 2051,95 литра, жалбоподателят М. Г. не е имал данъчен
документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, което е в нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
Безспорно намереното и иззето от полицейските служители количество
течност с мирис на алкохол в различни по вид и вместимост бутилки и други
5
съдове, подробно описани в съставените за целта протоколи за претърсване и
изземване от 03.07.2020г., по своите физико-химични показатели
представлява дестилатен етилов алкохол с алкохолно съдържание по обем
под 80%, неденатуриран. В конкретния случай заключенията на изготвените
по административното производство митнически лабораторни експертизи
сочат, че изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от
ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с
действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 %vol“. По
смисъла на чл.4, т.1 вр. чл.2, т.1 от ЗАДС алкохолът и алкохолните напитки
представляват акцизна стоки и подлежат на облагане с акциз.
В случая доказаната форма на изпълнителното деяние е „държане“ на
акцизната стока, при която съгласно трайната съдебна практика и теория по
съдържание представлява трайно състояние на фактическа власт, установена
или упражнявана върху определена вещ. Деецът е държал акцизната стока без
какъвто и да е документ измежду предвидените в ЗАДС, като в случая не е
притежавал нито един от тях и не е изложил твърдения, нито е ангажирал
доказателства, да е притежавал такива.
Изложеното налага несъмнен и категоричен извод за извършено от
обективна и субективна страна от М. И. Г. на административното нарушение,
за което е ангажирана неговата отговорност. В случая не се твърди и не се
доказа притежаването на визираните в чл. 126 от ЗАДС документи, поради
което правилно жалбоподателят е санкциониран.
Въпреки установеното извършване на двете административни деяния по
ЗАДС, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до отпадане на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя и отмяна на атакуваното НП. Такива съществени
нарушения са несъобразяване с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, касаещи като задължително съдържание на АУАН, съответно
НП, описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване.
Макар актосъставителят и наказващият орган да са изложили подробно
описание на фактическите обстоятелства по осъществяване на нарушенията,
настоящият съдебен състав констатира неяснота и неточност при описание на
самите обстоятелства по административното обвинение.
При прочит на акта и обжалваното наказателно постановление, в частта, в
която актосъставителя, а впоследствие и АНО се позовават на докладна
6
записка № 4353М-431/06.07.2020 г. и изброяват установеното държане на
течност на мирис на алкохол с различни по вид и вместимост бутилки и други
съдове, сборът на посочения отделно етилов алкохол не съответства на
приетия за държан етилов алкохол, а именно 2051,95 литра алкохол. При така
описани административните нарушения и обстоятелствата по тяхното
установяване, се получава сбор на етиловия алкохол равен на 2015,95 литра,
но не и санкционирания общ сбор от 2051,95 литра етилов алкохол, приет и в
диспозитива на обжалваното наказателно постановление. Това разминаване
между обстоятелствената част на акта и НП и техните диспозитиви, от една
страна е довело до нарушения на нормите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като води до съмнение на така формулираното
административно обвинение. От друга страна води и до нарушаване на
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, да разбере в какво
точно административно нарушение е обвинен, срещу какви фактически
положения следва да се защитава, за да организира защитата си своевременно
и в пълен обем. С оглед строгата формалност на
административнонаказателния процес изложения порок и в двата
административни акта е съществено процесуално нарушение, тъй като
създава неяснота у жалбоподателя защо, след като при описание на
обстоятелствата по извършване на нарушенията е посочен един общ обем от
литри на държания от него етилов алкохол, е наложено наказание за акцизна
стока с различен общ обем литри.
Тази нередовност на акта и НП не може да бъде отстранена, дори и
деянието да е безспорно установено и да няма съмнение относно
самоличността на нарушителя. Това е така, тъй като при налагане на
административното наказание, т.е. при осъществяването на репресивната
функция на държавата спрямо задължените лица,
административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите, да ги е
изложил точно, коректно и ясно в обстоятелствената част на своя акт, и те да
съответстват на приетото от него в мотивната и диспозитивната част на НП. В
противен случай би се създала порочната практика да се санират издадени
при неспазване на процесуалните правила правораздавателни актове, от
какъвто тип безспорно е и наказателното постановление, като акт на
административнонаказателно правораздаване.
С оглед изложеното, съдът намира, че така издаденото наказателно
7
постановление следва да бъде отменено в частта, с която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. И. Г. за две
административни нарушения на чл. 126, ал. 1, т.1 от ЗАДС.
Що се касае до частта от НП, в която се отнемат в полза на държавата
стоките, предмет на нарушението - общо 2051,95 литра дестилатен етилов
алкохол, с различен алкохолен градус, същото е направено на законово
основание по чл. 124, ал. 1 от ЗАДС и е съобразено и с чл. 20, ал. 3 от ЗАНН,
поради което в тази му част НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 1200 лева, представляващо заплатено във
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес, намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение,
който е съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 1110,36лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на Агенция "Митници", която е юридическото лице, в чиято структура
е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Предвид това Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022/3000-92/НП от
15.03.2022 г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“
в ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“, в частта, с която на М. И. Г.,
ЕГН **********, от гр.П., ул.******* на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона
за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ са наложени две административни
наказания: ГЛОБА в размер на 12 561,54 /дванадесет хиляди петстотин
шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ лева за нарушение по
чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС и ГЛОБА в размер на 6 783,86 /шест хиляди
седемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ за нарушение
8
по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2022/3000-92/НП от
15.03.2022 г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“
в ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“, в частта, с която на М. И. Г.,
ЕГН **********, от гр.П., ул.******* на основание чл.124, ал.1, вр. чл.126 от
ЗАДС се ОТНЕМАТ стоките, предмет на нарушението, в полза на Държавата
от М. И. Г., ЕГН **********, от гр.П., ул.******* както следва: общо 2051,95
литра дестилатен етилов алкохол, с различен алкохолен градус, намиращ се
на съхранение във Второ РУ-Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на М. И. Г., ЕГН **********,
от гр.П., ул.**** сумата в размер на 1110,36 /хиляда сто и десет лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9