№ 7790
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110121235 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 15.04.2024 г.,
подадени от Б. Х. Б., ЕГН: **********, с които срещу Спортно училище „Ген. Владимир
Стойчев“ - гр.София, БУЛСТАТ: ********* е предявен конститутивeн иск с правна
квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на
наложеното със Заповед № РД-09-171/11.03.2024год. на Министъра на младежта и спорта на
ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ ,за нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187,ал.1,т.1 от КТ вр. чл.126,т.1 от КТ,връчена му на 14.03.2024год.
В исковата молба е посочено, че ищецът понастоящем изпълнява длъжността
„директор“ на спортното училище, а дисциплинарното наказание било наложено със заповед
от 11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта, в качеството му на орган по чл. 61, ал.
2 КТ.
Ищецът твърди, че вследствие на спечелен конкурс по КТ, по силата на
споразумение № ЧР-19-829 /27.12.2019 г. бил назначен за Директор на училището-
работодател (ответник по делото) от Министъра на младежта и спорта. Сочи, че със заповед
№ ЧР-22-128/10.03.2022 г. на Министъра на младежта и спорта, на основание чл. 328 ал. 1, т.
6 от КТ, трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 11.03.2022
г. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 16910/2022 г. на СРС, потвърдено с решение
по в. гр. д. № 13016/2022 г. на СГС уволнението било отменено и със заповед № ЧР-23-
318/24.08.2023 г. на Министъра на младежта и спорта ищецът бил възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, като със заповед № ЧР-24-61/22.02.2024 г. на Министъра на
младежта и спорта на ищеца било определено и актуално месечно възнаграждение. Посочва,
че по силата на трудов договор № 742/13.09.2023 г., сключен между ищеца като служител и
Народното събрание, представлявано от Председателя му като работодател, приел да
изпълнява длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по образованието и
науката, при 4 часов работен ден, което трудово правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие със заповед № 841/18.12.2023 г. Твърди, че във връзка с постъпило в
Министерството на младежта и спорта писмо с вх. № 01-00-84/2/24.11.2023 г. (което не му
било връчено), със заповед № РД-09-949/07.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта,
била назначена проверка на трудовата дисциплина на ищеца като директор, за която същият
1
бил уведомен (с писмо изх.№ 17-00-410 / 08.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта)
и му били изискани съответните документи и информация, които ищецът представил с
писмо вх. № 17-00-410/1//20.12.2023 г. Твърди, че с писмо с изх. № 01-00-84/4/16.01.2024 г.
на Министъра на младежта и спорта му били изискани писмени обяснения и му била
предоставена възможност да се яви за лично изслушване. Сочи, че с писмо с изх. № 01-00-
84/5/19.01.2024 г. е представил писмените си обяснения с приложени писмени
доказателства, а на 23.01.2024 г. се е явил лично и е бил изслушан от Министъра на
младежта и спорта. Посочва, че с писмо с изх. № 01-00-84/8/15.02.2024 г. Министъра на
младежта и спорта му представил писмо от Народното събрание с № АД-49-303-23-
4/30.01.2024 г., като му поискал писмени обяснения по повод същото, които с писмо с изх. №
01-00-84/9 / 20.02.2024 г. ищецът представил. Твърди, че със заповед № РД-09-171/11.03.2024
г. на Министъра на младежта и спорта му било наложено дисциплинарно наказание по чл.
188 т. 1 от КТ „забележка“, която заповед му била връчена на 14.03.2024 г. Твърди, че в
процесната заповед било записано, че деянието за което била ангажирана отговорността на
ищеца се изразявало в сключване на трудов договор с друг работодател за извършване на
работа в част от установеното за него работно време по основното трудово правоотношение,
респективно било извършено нарушение на чл. 111 КТ. Твърди, че процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена в противоречие с чл. 195 КТ, доколкото
мотивите на същата били в колизия един с друг, респективно не била мотивирана и от
съдържанието й не ставало ясно за какво е бил санкциониран ищецът. Освен това било
извършено нарушение и на чл. 193 КТ, доколкото ищецът не е разбрал за какво му се искат
обяснения и съответно за какво е следвало да даде същите, с което на същия било нарушено
правото на защита. Твърди, че наказанието било наложено и в нарушение на чл. 186 КТ,
доколкото ищецът не бил извършил виновно неизпълнение на трудовите си задължения,
както и в нарушение на чл. 189 КТ, като прекомерно тежко. Твърди, че наказанието е
наложено извън установените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове. Предвид изложените съображения
иска от съда да признае за незаконно наложеното му със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г.
на Министъра на младежта и спорта, дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 1 КТ
„забележка“, както и да отмени същите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда на основание чл. 29, ал. 4,
изр. 1 от ГПК особен представител – адв. М. Й. Г., ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
По същество оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесната заповед е
законосъобразна, като наложеното с нея дисциплинарно наказание е наложено в срок и при
спазване на всички правила. Твърди, че ищецът е извършил нарушение на чл. 27 ЗДСл,
доколкото не е уведомил работодателя си за започване на друга работа успоредно със
задълженията му като държавен служител, както и че е нарушил задължението си за
спазване на работното време по чл. 23 ЗДСл. Твърди, че ищецът е сключил втори трудов
договор № 742/13.09.2023 г. за длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по
образованието и науката към Народно събрание, при 4 часов работен ден, но не е представил
споразумение между него и органите по назначаването му, съгласно изискването на чл. 16а,
ал. 4 ЗДСл. С оглед изложените аргументи, моли съда да отхвърли предявения иск и да
потвърди наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи
и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че са обвързани от валидно трудово правоотношение
по безсрочен договор,по силата на което ищецът изпълнява длъжността „директор“ на
Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ - гр.София, БУЛСТАТ: ********* ,както и че
със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта на ищеца е
2
наложено дисциплинарно наказание „забележка“, която заповед е надлежно връчена на
ищеца на 14.03.2024 г.
Атакуваната заповед е представена по делото, като от същата се установява, че е
издадена на основание чл. 195. ал. 1 във връзка с чл. 188,т. 1 и чл. 189, ал. 1 от КТ ,като е
наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на Б. Х. Б. - директор на СУ „Генерал
Владимир Стойчев“ гр. София ,поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1,
т. 1 от КТ във връзка е чл. 126, т. 1 от КТ .
Като мотиви е изложено ,че ищецът Б. Х. Б. като директор на СУ „Генерал
Владимир Стойчев" гр. София бил сключил трудов договор с друг работодател за
извършване на работа в част от установеното за него работно време по основното трудово
правоотношение. Основният му трудов договор като „директор“ бил с дневно работно време
8 часа и 40 часа месечно при 5-дневна работна седмица
.Работното време било установено в Правилника за вътрешния трудов ред на СУ
„Ген. Владимир Стойчев“. Същевременно налице бил сключен втори трудов договор от Б. Б.
като „главен експерт“ е работодател Народното събрание и била с договорена
продължителност на работния ден 4 (четири) часа и време за полагане на труд от 13:30 ч. до
17:30 ч. Сключеният от страна на Б. Б. втори трудов договор с работодател Народното
събрание бил в нарушение на чл. 111 от КТ, което наред е обстоятелството, че му е било
заплащано възнаграждение за отработеното време от страна на Народното събрание, се
явявало неспазване на работното време по основния трудов договор и припокриване на част
от работното време по основното и второ трудови правоотношения.
В заповедта за дисциплинарно наказание ,работодателя се е позовал на Доклад №
РД- 09-949/5/10.01.2024 год. ,в който са отразени резултати от извършена проверка
,назначена със Заповед № РД-09-949/07.12.2023 г. на министъра на младежта и спорта,
Инспекторатът по чл. 46 от ЗА в ММС във връзка с постъпило писмо с вх. № 01-00-
84/2/24.11.2023 г. ,които се са представени по делото.
С писмо от 08.12.2023год. на ищеца е информиран ,че е образувана проверка по
постъпил сигнал в Министерство на младежта и спорта като му е връчена Заповед № РД-09-
949/07.12.2023 г. и от същия е поискана писмена информация и документи .
В отговор на същото е депозирано писмо ,вх.№17-00-410/20.12.2023год. в което Б. Б.
е посочил ,че спазва работното си време и изпълнявам всички задължения включени в
трудовата ми характеристика като към 20.12.2023год. няма допълнителен трудов
договор.
С писмо изх.№ 01.00.84/4/16.01.2024год. са поискани от ищеца писмени обяснения
до 22.01.2024год. като е поканен на 23.01.2023год. от 16,00часа да се яви да бъде изслушан
от дисциплинарно наказващия орган относно констатациите в утвърден от министъра
Доклад № РД-09- 949/5/10.01.2024 г. като е посочено ,че е предложено да се потърси
дисциплинарна отговорност от г-н Б. Х. Б., директор на СУ „Ген. Владимир Стойчев“ гр.
София за системно нарушаване на трудовата дисциплина в периода от 14.09.2023 г. до
18.12.2023 г., съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ, изразяващо се в преждевременно
напускане на работното място, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, неизпълнение на други трудови задължения, в правилника за вътрешния
трудов ред или определени при възникването на трудовото правоотношение“.
3
Писмени обяснения са депозирани на 19.01.2024год. в които ищецът е посочил ,че
не е извършил посочените дисциплинарни нарушения като е представил и доказателства.
В показанията си св. Светослава Дамянова Ангелова ,заместник директор
„административно стопанска дейност“ в СУ““Ген.Владимир Стойчев“ , сочи ,че има преди
наблюдения над работата на Б. Б. в периода от м.09.2023 г. до м.12.2023 г. като твърди ,че
той е бил на работното си място и след 13.00 часа.За това свидетелката съди ,предвид че в
този период имало най[1]много работа , защото било началото на учебната година.
Трудовият му договор бил за 8 часа, както на директора, така и на учителите,но нямало
дни, в които директорът да си е тръгвал към 13.00 часа и да не се връщал, работил е всеки
ден следобедите и уплътнявал работното си време. Свидетелката сочи ,че за втория трудов
договор разбрала когато инспектората на Младежка и спорта изпратили писма и в
последствие извършили проверка в училището.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Предявен e конститутивeн иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1
КТ за отмяна на наложено със Заповед № РД-09-171/11.03.2024год. на Министъра на
младежта и спорта на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ ,за нарушение на
трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в
едномесечен срок - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или
служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал.
2. В чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ е предвидено, че сроковете по ал. 1 започват да текат за искове за
отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата от
деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове
относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването ,като в
случая срокът е спазен,а така също не е направено възражение от ответната страна за
погасяване на иска по давност.
В случая дисциплинарното наказание е наложено извън сроковете по чл. 194, ал. 1
КТ. Според посочената разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от
откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишния срок; ако е изтекъл
едногодишния срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на
нарушението. "Откриване на нарушението" по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава
узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и
субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
В случая от мотивите на заповедта на работодателя се установява ,че във връзка с
постъпил сигнал е образувана извънпланова проверка ,резултатите от която са изложени в
4
доклад от 10.01.2024год.,който не е представен по делото ,но е цитиран в писмата ,в които се
искат обяснения от ищеца и в заповедта за налагането на дисциплинарното му наказание. В
случаите когато дисциплинарното нарушение е установено при проверка, извършването на
която е било възложено от работодателя, то ще се счита открито от момента на постъпването
на доклада за проверката в деловодството.
Следователно от датата на постъпване на доклада – 10.01.2024год. е започнал да
тече и двумесечния срок по чл.194,ал.1 от КК ,който е изтекъл съответно на 10.03.2024год.
С връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ,същото се
счита наложено ,което в случая е на 14.03.2024год.,от което следва че към тази дата правото
на работодателя да го наложи е било преклудирано ,което е самостоятелно основание за
отмяната му.
За пълнота на изложението следва да се отбележи ,че в оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание не са посочени всички необходими реквизити
съобразно чл. 195 КТ. Не е определено времето на извършване на посоченото в нея
дисциплинарно нарушение,поне като период от време ,за който се твърди ,че не е спазвано
установеното за ищеца работно време ,заповедта не е мотивирана съобразно изискванията
на закона и съобразно задължителната съдебна практика.
Дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед, като от
съществено значение е съдържанието й. Към него законът предявява определени изисквания,
а именно: заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението – да е описано с
обективните и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието
и правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е изискването за
посочване на фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание и датата на
извършването им, за да се установи спазен ли е срока по чл. 194 КТ. Възможно е това да
стане чрез препращане към друг акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване
на нарушението. Този акт трябва да бъде връчен на работника или служителя и става част от
заповедта.В случая в заповедта се цитират доклад от 10.01.2024год. и писмо на главния
секретар на НС от 24.11.2023год. ,за които не само че няма доказателства да са връчвани на
ищеца ,но не са и представени по делото.
Същественото е, че не могат да се попълват в хода на съдебното производство
фактическите основания за налагането на наказанието. Това би нарушило правото на защита
на работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити, липсата на който и да е от
тях нарушава правото на защита на работника или служителя срещу наложеното наказание,
поставяйки го в положение на изненада, а от друга страна, прави невъзможна съдебната
проверка за законосъобразност на заповедта за наказание.
Съдът намира същата и за материално незаконосъобразна,тъй като не се доказва
извършването на посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение ,изразяващо
се в преждевременно напускане на работното място.
Предвид така установеното съдът намира иска по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за
5
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Процесната заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена изцяло.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство.
На същия е оказана безплатна правна помощ от адвокат К. Д. Г. , съгласно договор
за правна помощ и съдействие от 11.04.2024год.
В полза на адв. Г. следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,който съда
определя на 1000лв.,включително и за представителството пред СГС във връзка с ч.в.гр.д.№
6554/2024год.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 80, 00 лева по неоценяемия иск за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание „забележка“.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ,на основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ като незаконосъобразно
дисциплинарното наказание "Забележка", наложено на Б. Х. Б., ЕГН: **********, директор
на СУ“Генерал Владимир Стойчев“ ,гр.София със Заповед № РД-09-171/11.03.2024год. на
Министъра на младежта и спорта ,за нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187,ал.1,т.1 от КТ вр. чл.126,т.1 от КТ,връчена му на 14.03.2024год.
ОСЪЖДА Спортно училище “Генерал Владимир Стойчев“ ,гр.София БУЛСТАТ:
********* ,с адрес в гр.София,ул.“Асен Йорданов“ № 2 да заплати на адвокат К. Д. Г. ,ЕГН
: ********** ,АК Пловдив, с адрес в гр.Пловдив,ул.“Антим I“№49,ет.3 ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. сумата в размер на 1000 лева,представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б. Х. Б..
ОСЪЖДА Спортно училище “Генерал Владимир Стойчев“ ,гр.София БУЛСТАТ:
********* ,с адрес в гр.София,ул.“Асен Йорданов“ № 2 да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
80,00 лева ,представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6