РЕШЕНИЕ
номер 12.05.2014 г. град Чирпан
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Чирпан Четвърти наказателен състав
На тридесети април две
хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: М.Х.
като разгледа докладваното от
съдията Женя Иванова
а.н.дело № 112 по описа за 2014
година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.С.Г. против наказателно постановление № 354 / 13
от 12.08.2013г. на началника на РУП – Чирпан към ОДМВР – Стара Загора.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е редовна и допустима. В
същата се изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, поддържа жалбата по наведените в нея
съображения.
Въззиваемата страна РУП – Чирпан, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и след
като обсъди и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
С
обжалваното наказателно постановление (НП) на М.С.Г. са наложени следните
наказания: на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП – глоба в размер на 150 лева,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, на основание чл. 185, предл. 1 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за това че на 21.07.2013 год. около 07.40
часа в с. Зетьово по ул. Освобождение до Дом 8, посока запад – изток, е
управлявал лек автомобил Опел „Вектра” с рег. № СТ4941ВА, като се е движил с
несъобразена скорост спрямо пътните условия и на ляв завой е излязъл от пътното
платно и се е блъснал в електрически стълб, не е спазил задължението да остане
на ПТП, управлявал с изтекъл АУАН. С тези свои действия нарушил: чл. 20, ал. 2,
предл. първо ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”б” ЗДвП и чл. 157, ал.6 ЗДвП.
В
наказателното постановление е посочено, че същото е издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 354 с дата 21.07.2013 г.
По
делото са разпитани като свидетели С.К.С. (актосъставител), Б.Р.Р. (свидетел по
акта) и Г. Ж. З. (приятел на жалбоподателя). От техните показания се
установява, че жалбоподателят управлявайки МПС в с. Зетьово се е блъснал в
уличен стълб, след което прибрал колата в двора на къщата, в която живеел. По
сигнал на кмета на селото, св. С. и св. Р. пристигнали на място. При тестване
за алкохол на водача, пробата била положителна. Бил му съставен АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като взаимодопълващи се, като единственото
съществено разминаване, което констатира е между показанията на С. и Р. досежно
факта, като са пристигнали на мястото, дали водачът на автомобила е бил там (по
разказа на св. Р.) или ги е „чакал” на заведението и кметът му звъннал да дойде
(по разказа на св. С.). Доколкото и св. Запрянов разказа, че М.Г. е останал на
място да изчака полицаите, съдът приема този факт за установен, като по
отношение на него дава вяра на показанията на Р. и Запрянов, а не на С..
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, от правна страна, следното:
По
делото липсват доказателства за материалната компетентност на актосъставителя и
на органа, издал наказателното постановление. Непредставянето на такива
доказателства, което е в тежест на въззиваемата страна (РУП – Чирпан) е
абсолютно основание за отмяна на обжалваното постановление.
Отделно
от горното, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
следните съществени процесуални нарушения (неотсраними в съдебна фаза):
Нито
в АУАН, нито в НП, нарушението по чл. 20, ал. 2, предл. първо ЗДвП, за което на
жалбоподателя е наложена санкция по чл. 179, ал. 2, предл. първо ЗДвП, не е
описано по изискуемия от закона начин (чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). Причиняването на ПТП е съставомерен
елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по
чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В случая описанието на нарушението не
съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е изрично
посочено в какво точно се изразява ПТП – то по см. на легалната дефиниция на
понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Недопустимо е тези фактически
обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската
логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на
наказателното постановление при описанието на нарушението.Установяването на
фактите, обуславящи произнасянето на санкциониращия орган по обвинение за
административно нарушение, е възложено от закона в негова тежест. В случая
надлежни писмени доказателства относно причинено ПТП по см. §6, т.30 от ДР на
ЗДвП /напр. протокол за ПТП/, не се съдържат в административнонаказателната
преписка; не са представени в съдебното производство по чл.59 от ЗАНН. С презумтивната
материална доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП е обвързан
единствено административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. В този смисъл са решение № 157 / 09.04.2013 г. по КАНД №
100 / 2013 год. по описа на Административен съд
– Стара Загора, решение №
79 / 06.02.2014 г. по КАНД № 631 / 2013 год. по описа на Административен
съд – Стара Загора и др.. Отделно от това, съдебната практика
на ВКС по наказателни дела безпротиворечиво приема, че за да е налице
движение с несъобразена скорост, съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съществен елемент от
фактическия състав е посочването на конкретната скорост, за да може да се
прецени, дали същата е била съобразена, но нито в АУАН, нито в НП е отразена
каквато и да било скорост на движение на автомобила на жалбоподателя. Също така
е налице явно несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на
административното обвинение, тъй като жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.20, ал.2, предложение първо от ЗДвП („Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия…”), докато според обстоятелствената част на
НП скоростта му на движение не е била съобразена с пътните условия. Тези непълноти
и противоречия водят до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя с
последица отмяна на наказателното постановление в частта му касаеща нарушението
по чл. чл.20, ал.2, предложение първо от ЗДвП.
На
следващо място, по делото не се събраха никакви доказателства, че
жалбоподателят е извършил останалите две нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б.”б” ЗДвП и чл. 157, ал.6 ЗДвП, за които също е наказан с обжалваното
наказателно постановление.
По
отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”б” ЗДвП - нито в
обстоятелствената част на АУАН и НП, нито в свидетелските показания се съдържат
данни за настъпило ПТП с пострадали лица (дори по правилата на логиката може да
се направи извод само за материални щети), а жалбоподателят е обвинен, че не е
изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”б” ЗДвП, като водач на
пътно превозно средство, участник в пътнотранспортно произшествие с пострадали,
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител
на Министерството на вътрешните работи или на следствието. При това положение,
не може да се направи извод, че жалбоподателят е адресат на тази норма, а
оттук, че я е нарушил, следователно неправилно е санкциониран на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
По
отношение на нарушението по чл. 157, ал.6 ЗДвП – по делото няма представена
справка, от която да е видно, че на жалбоподателя е бил съставен АУАН и отнет
контролния талон. Извод за това не може да се направи от показанията на
разпитаните по делото свидетели, нито за това, че Г. не е представил такъв при
поискване. Дори свидетелят С., който е актосъставителят, заяви, че на 100 %
процента е изискал от лицето свидетелство за управление на МПС, но не помни
дали го е представи – „би трябвало да го е представил” (стр. 3, абзац първи от
съдебния протокол от 30.04.2014 г.) Следователно нарушението е недоказано, а
жалбоподателят неправилно е санкциониран на основание чл. 185 предл. 1 ЗДвП.
В заключение, констатираното по - горе налага обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 354 / 13 от 12.08.2013г. на началника на РУП – Чирпан към ОДМВР
– Стара Загора, с което на М.С.Г., ЕГН: **********, са наложени следните
наказания: на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП – глоба в размер на 150
лева, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, на основание чл. 185 предл.
1 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за извършени нарушения по чл. 20, ал. 2,
предл. първо ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”б” ЗДвП и чл. 157, ал.6 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: