Решение по дело №696/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1595
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20194520100696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1595

гр. Русе, 15.10.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд,ХI - ти граждански състав в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:    

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 696 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

К.Г.К. заявява, че на 15.01.2019г. между 07.00 часа и 07.30 часа се придвижвал от дома си (гр.Русе, ул.“Атон“№2) към жилището на дъщеря си (гр.Русе, ул.“Симеон Велики“), за да съпроводи внучката си Д. – Д. Д. до училището й – СОУ „Любен Каравелов“. Движил се с особено внимание, тъй като имало снеговалеж, а районът не бил добре почистен от лед и сняг. В участъка между сладкарница „Неделя“ и община Русе се подхлъзнал и паднал.

Вследствие инцидента, наранил гърба и главата си. Получил разкъсно - контузна рана тилно, краткотрайно загубил съзнание. Случайни минувачи го повдигнали, тампонирали главата му със салфетки и се обадили на спешна помощ. Междувременно ищецът не осъзнавал съвсем какво се е случило. Усетил, че ръцете, дрехите, чантата и телефона му са облени в кръв. Изпитвал силна болка в тила и гърба. Не бил сигурен дали екипът на спешна помощ ще успее да стигне навреме. Притеснявал се за внучката си, защото нямало кой да я заведе до училище.

Екипът на спешна помощ, откарал пострадалия до Център за спешна помощ – Русе, където обработили раните му. Лекарите го успокоили, че няма опасност за живота му и той се почувствал по-добре. Предложили му да остане под лекарско наблюдение, но отказал, тъй като в центъра имало много хора в нужда. Прибрал се в дома си, но през деня и нощта не могъл да заспи. Изпитвал силни болки в главата и гърба.

На 16.01.2019г. усетил силен световъртеж и гадене, продължили през цялото денонощие. На следващият ден посетил личния си лекар, който издал направление за невролог. По-късно молителят бил приет в отделение „Неврохирургия“ при УМБАЛ „Канев“ – Русе. Лекарите констатирали, че вследствие падането е получил „комоцио“,  което наложило болнично лечение в продължение на няколко дни. На 21.01.2019г. след изписване от медицинското заведение, К.К. продължил предписаното му медикаментозно лечение в домашни условия.

Твърди, че по време на инцидента и през следващите дни, изпитвал болки с изключително голям интензитет. Претърпял медицински интервенции без упойка, при които отново изпитвал силна болка. Въпреки проведеното лечение и до настоящия момент търпял болки, които според лекуващия лекар, щели да отшумят след продължителен период от време.

По време на инцидента, до пристигане екип на спешна помощ изпитвал силен страх за живота си, тъй като ръцете, дрехите и принадлежностите му били облени в големи количества кръв; притеснявал се за семейството си, което разчитало на него.

Впоследствие изпитвал силен страх и паника, не излизал навън, когато вали сняг, превърнал се в „затворник“ през студените зимни дни. Изследователската му работа, както и контактите със семейството и близките му били значително ограничени.

Поддържа, че на 15.01.2019г. сутринта носел личния си лаптоп, който щял да ползва през деня. Вследствие падането, същият се счупил и при последващата диагностика било установено, че разходите за поправката му са около 800 лева, цена близка до тази на нов лаптоп.

Счита, че вследствие проявеното бездействие от страна на община Русе и липсата на адекватни мерки за почистване на тротоарите, ответникът носи отговорност за вредите, произлезли от лошото стопанисване на общинската собственост.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди община Русе да му заплати сумата 10 000 лева  - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от падане вследствие непочистена площ на 15.01.2019г. и 800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.01.2019г. до окончателното им изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Излага правни аргументи, относно приложение разпоредбата на чл.49 ЗЗД.

Приема, че не са налице доказателства свързани с механизма, по който е причинена телесната повреда.

Сочи, че е налице договор за обществена поръчка, сключен с „РПС – Русе – Пъблик Сървисиз“ ЕООД с предмет „поддържане чистотата и проводимостта на дъждовните шахти, включително снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр.Русе“. Пояснява, че съгласно чл.11, ал.3 от контракта „възложителят не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя в резултат на които възникват: ….. злополука на което и да било физическо лице“.

Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер.

Предявява обратен иск срещу „РПС – Русе – Пъблик Сървисиз“ ЕООД за заплащане сумата 5000 лева, частично предявена от 13 000 лева – причинени имуществени и неимуществени вреди на К.Г.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 ГПК, „РПС – Русе – Пъблик Сървисиз“ ЕООД е депозирало отговор на обратния иск, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенциите.

Твърди, че не става ясно къде точно е паднал ищеца. Заявява, че това обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като ако инцидентът е настъпил на тротоар или работна площадка на сладкарница „Неделя“, по силата на чл.13, ал.1 от Наредба №4 на Общински съвет Русе, то задължението за снегопочистване е било на търговското дружество, което стопанисва обекта. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, кметът следвало да издаде заповед за режима и реда по снегопочистването.

Приема, че евентуалното неизпълнение на задълженията по чл.13, ал.2 от Наредбата от страна на търговското дружество, стопанисващо сладкарницата, както и бездействието от страна на кмета, в случай, че не е издадена заповед представляват виновно противоправно поведение, довело до увреждането на К.К.,*** – Пъблик Сървисиз“ ЕООД не следвало да носят отговорност за причиняването му.

При установяване, че мястото на инцидента е извън прилежащ тротоар или работна площадка на сладкарница „Неделя“ поддържа, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на дружеството ответник, тъй като към процесната дата, снегопочистването с автомобили, както и ръчното снегопочистване на територията на гр.Русе е било с необходимото качество, съобразено с конкретната метеорологична обстановка.

Оспорва претенцията по размер. Твърди, че същият е многократно завишен и не отговаря на реално претърпени болки и страдания от ищеца. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неположена от него дължима грижа за безопасно придвижване по улицата, с оглед конкретната зимна обстановка.

ЗАД „Армеец“ – трето лице, помагач на страната на ответника по обратния иск е депозирало становище, в което излага доводи досежно неоснователността на претенциите.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 15.01.2019г., около 7.00 – 7.10 часа, К.К. посетил „Фреш бар“ на Т-образното кръстовище на ул.“Борисова“ с ул.“Хан Крум“. Малко по-късно напуснал заведението с чаша кафе, пресякъл ул.“Хан Крум“ и тръгнал в посока сладкарница „Неделя“. Носел чантичка с преносим компютър. В района на пешеходната зона на ул.“Борисова“, известна като „Ларго“ се подхлъзнал и паднал. Около него се насъбрали хора. Времето било студено, а настилката – заледена. Св.Т.Т.Т. (продавач – консултант във „Фреш бар“) пояснява, че ищецът е постоянен клиент, но 3 – 4 седмици след инцидента не посещавал заведението. Впоследствие споделил, че е паднал, ударил главата си и изпитвал силни болки във врата и гърба.

С показанията на К.Б.М. и Ц.П.А. се установява, че непосредствено след инцидента, К.К. се чувствал много зле, говорел несвързано, бил объркан, болели го главата, врата и гърба, имал световъртеж и гадене. Предвид травмата на главата, постъпил в отделение „Неврохирургия“. При престоя в болничното заведение не можел да се обслужва сам, нуждаел се от помощ. След изписване от болницата се прибрал в дома си, но се наложило близките му всеки ден да го посещават, тъй като не се чувствал добре. Продължил да се оплаква от болки в областта на главата  и гърба; бил стресиран; уплашен; страхувал се да излиза. Свидетелите поясняват, че ищецът имал ангажименти, свързани с активната му дейност като историк. Издавал книги, но след травмата не могъл да упражнява обичайната си дейност, тъй като бил разконцентриран, имал главоболие, а преносимия му компютър се повредил при инцидента.

Представена е медицинска документация, от която е видно, че на 17.01.2019г. на К.К. е издадено направление за хоспитализация, като е поставена насочваща диагноза „огнищна травма на главния мозък“. На 21.01.2019г. ищецът е изписан от отделение „Неврохирургия“ при УМБАЛ „Канев“ – Русе с окончателна диагноза „Контузио капитис, Комоцио церебри“.

В СМУ №9018/2019г. са описани уврежданията на К.К. – разкъсно – контузна рана на главата; сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична симптоматика, за които е прието, че са резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 15.01.2019г.

По искане на страните е възложена и приета съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно, всестранно и компетентно. Съдебният лекар констатирал, че К.Г.К. е получил следните увреждания: разкъсно – контузна рана на главата; сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична симптоматика. Приема, че същите са вследствие падане на терена. Счита, че при нормален оздравителен процес, ищецът би могъл да се възстанови за около 2 – 3 седмици. Поддържа, че не са налице данни, падането на пострадалия да е в резултат на болестно състояние, предизвикало замайване и нестабилност при движение. Заявява, че в медицинската документация не се съдържа информация за счупвания в областта на черепа и шийния отдел на гръбначния стълб, както и такава за настъпила пареза вследствие процесната травма. Пояснява, че меката черепна покривка е добре кръвоснабдена, а кървенето зависи от степента на засягане кръвоносните съдове в меките тъкани и нарушаване на тяхната цялост. В обстоятелствената част на експертизата са посочени медицинските манипулации, извършени след инцидента и наличните заболявания на ищеца.

От приетия в хода на производството констативен протокол, изготвен на 21.02.2019г. от „Мултилинк“ ООД е видно, че преносимия компютър на ищеца е увреден вследствие удар или падане.  Установено е, че лаптопа не би могъл да бъде възстановен в първоначалното му работещо състояние и е дадена препоръка да бъде бракуван, поради невъзможност да бъде отремонтиран и използван по предназначение.

С оглед установяване мястото на инцидента е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, според чието заключение събитието е настъпило в широкия сектор, който се намира между двете редица дървена, т.е. извън прилежащ тротоар или работна площадка на сладкарница „Неделя“.

Община Русе и „РПС – Русе Пъблик Сървисиз“ ЕООД са обвързани от облигационни правоотношение, основани на договор от 01.06.2015г., по силата на който, ответникът възложил, а дружеството приело да извършва срещу заплащане поддържане чистотата и проводимостта на дъждоприемните шахти, снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на град Русе в съответствие с договора, заданието за обществена поръчка и офертата. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването му. В чл.4 от контракта са визирани дейностите, които третото лице – помагач на страната на ответника, следва да осъществява.

Според доклада, изготвен от инспектор по чистотата на І-ви район към отдел „Екология“ при Община Русе, в периода 11.01.2019г. – 20.01.2019г. са констатирани и подробно описани нарушения при дейност „ръчно снегопочистване на лед и третиране с материали и смеси“.  Част от визираните нарушения са в района на площад „Свобода“. В констативен протокол №5/31.01.2019г. са отразени резултатите от извършена проверка на предоставените от „РПС – Русе Пъблик Сървисиз“ ЕООД справки за времето от 11.01.2019г. до 20.01.2019г. вкл.  Предвид констатирани нарушения са извършени корекции на претендираното възражение, отразени в Акт №2 и Акт №2Б. На 15.01.2019г. при извършена ежедневна проверка на І-ви район, инспектор  към отдел „Екология“ при Община Русе констатирал, че „РПС – Русе Пъблик Сървисиз“ ЕООД не се е справило с работата и задълженията си относно поддържането и почистването на уличната и тротоарната мрежа при създадената ситуация – паднал сняг. „……Тротоарите, до края на работния ден, не бяха почистени и се създаде предпоставка за инциденти от страна на гражданите. Уличните платна не бяха почистени от снежната покривка и не бяха обработени със материали и смеси. Под снега улиците бяха заледени, проходимостта на МПС бе силно затруднена, което създаде условия за ПТП……“.

Между „РПС – Русе Пъблис Сървисиз“ ЕООД и ЗАД „Армеец“ е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на юридически лица“, обективиран в застрахователна полица №1828013100000686890, със срок на действие 24.11.2018г. – 23.11.2019г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявените от К.К., обективно съединени искове по чл.49 и чл.84 от ЗЗД .

Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. За успешно провеждане на претенцията с правно основание чл.49 ЗЗД ищецът следва да ангажира доказателства, относно предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие на лице, на което общината е възложила някаква работа), претърпени вреди и техния размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.

Отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване.

Ищецът претендира от ответника сумата 10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания (контузна рана на главата; сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична симптоматика), резултат от падане след подхлъзване на непочистена, заледена настилка в централната част на гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на деликта.

Община Русе оспорва както механизма на злополуката, така и размера на претендираните вреди. Твърди че по надлежния ред е възложила на третото лице да извършва необходимите действия по „поддържане чистотата и проводимостта на дъждовните шахти, включително снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр.Русе“.

Законодателят е възложил на общините изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Легална дефиниция на понятието "поддържане на пътищата" е дадена в § 1, т.14 от ДР на ЗП - дейност по осигуряване необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата. Фактът, че към момента, в който е настъпил инцидентът, настилката в района на пешеходната зона на ул.“Борисова“ е била заледена и недобре почистена, налага извод, че общината не е изпълнила законовото си задължение за поддръжка на общинската пътна мрежа. Деликтът е резултат от наличието на необезопасена и неподдържана настилка, съставляваща  част от пътната инфраструктура на общината, без обозначение за забрана за ползване, което да позволи на пострадалия да възприеме и избегне опасността, поради което общината, като юридическо лице осъществяваща правни действия, респективно бездействия, чрез натоварени от не лица носи отговорността по чл.49 ЗЗД. В случая "РПС - Русе Пъблик Сървисиз" ЕООД не е извършило в нужното качество, възложените от ответника действия за привеждане пътната настилка в годно състояние, вследствие което е настъпил вредоносния резултат. Този извод се подкрепя от релевираните в хода на производството доказателства, а именно, констатациите на инспектор към отдел „Екология“ при Община Русе, обективирани в приетите по делото протоколи и показанията на св.Т.Т.: „…беше валял сняг и пътят беше заледен. По пътя не е имало предупредителни табели, че е заледено…“.

По изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на възложителя - община Русе за репариране на вредите.

По отношение размера на претендираното обезщетение:

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от пострадалия се определя на принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните повреди, каквито в случая са налице са: характера на увреждането; начина и обстоятелствата, при които е получено; последиците от това увреждане. Неимуществените вреди в същността си са неприятни психични изживявания личността и се свеждат до физически и емоционални болки и страдания. Обективно по делото бе установено, че вследствие инцидента К.К. е претърпял телесни повреди, които са му причинили болки, страдания, дискомфорт, стрес и уплаха в един продължителен период от време. Според изнесеното от свидетелите и до настоящия момент пострадалия изпитва болки в областта на главата и гърба. Съобразявайки вида на увреждането; обичайния възстановителен период; страданията; психичното натоварване по време на възстановяването; невъзможността относително дълго време да се справя сам с обичайните дейности от ежедневието; нуждата от грижи; дискомфортът; фактът, че и до настоящия момент, т.е. 8 месеца след инцидентът, ищецът продължава да търпи последици, съдът приема, че по справедливост ответникът дължи на увредения парично обезщетение в размер на 5000 лева. За разликата над тази сума, до предявената 10 000 лева, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Имуществените вреди съставляват претърпени загуби (вече настъпили вреди, в резултат на което е намалено имуществото на пострадалия) и пропуснати ползи (бъдещи реални вреди, които ще настъпят с висока степен на сигурност, изразяващи се в пропускане възможността да се увеличи имуществото му), които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В настоящия казус бе установено наличието на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане. Предвид релевираните в хода на производството доказателства, съдът приема, че при инцидента на 15.01.2019г. преносимият компютър на ищеца е бил увреден до такава степен, че е невъзможно възстановяването му и вещта е бракувана. Принципът на пълното обезщетяване на имуществената вреда изисква съизмеряване с пазарна оценка на стойностите. Цените на техника от тази марка варират от 460 лева до 3333 лева, т.е. средната цена е 1986 лева. При така установеното съдът счита, че претенцията на ищеца – 800 лева, като доказана следва да бъде уважена изцяло.

Относно обратния иск:

Община Русе предявява обратен иск срещу „РПС – Русе – Пъблик Сървисиз“ ЕООД за заплащане сумата 5000 лева, частично предявена от 13 000 лева – причинени имуществени и неимуществени вреди на К.Г.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до окончателното й изплащане.

Регресната отговорност на изпълнителя на възложената работа пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора – кои работи са възложени, кога и как са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя само в случай, че е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия.

В хода на производство бе установено, че между Община Русе, в качеството на възложител и „РПС – Русе – Пъблик Сървисиз“ ЕООД, в качеството на изпълнител е възникнало облигационна връзка, основана на договор от 01.06.2015г., по силата на който, общината възложила, а дружеството приело да извършва срещу заплащане поддържане чистотата и проводимостта на дъждоприемните шахти, снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на град Русе в съответствие с договора, заданието за обществена поръчка и офертата за периода 01.06.2015г. – 01.06.2020г. Спорът е съсредоточен относно правнорелевантните обстоятелства, относно изпълнение на възложените работи по зимно поддържане от ответното дружество, в частност, качеството на изпълнение. Ангажираните по делото доказателства водят на извод, че сутринта на 15.01.2019г. настилката в района на пешеходната зона на ул.“Борисова“, където е настъпил инцидента, е била заледена и недобре почистена.  Ответникът по обратния иск не е изпълнил възложените му по договора работи по зимно поддържане на територията на общината в пълния им уговорен обем, включващ: снегопочистване с ръчен роторен снегорин; ръчно снегопочистване; почистване от лед и ръчно третиране с материали и смеси, в частност почистване от сняг и заледени участъци в района на пешеходната зона на ул.“Борисова“ към момента на процесното увреждане. Следователно не би могъл да бъде освободен от отговорността за възстановяване на платените от Община Русе обезщетения на пострадалия.

По изложените съображения, обратният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата 5000 лева, частично предявена от 13 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019г. (датата, на която е предявен обратния иск).

Тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на главните претенции, то плащането следва да бъде извършено след като ищецът по обратния иск - Община Русе изпълни постановеното срещу него решение.

ЗАД „Армеец“ – трето лице, помагач на страната на ответника по обратния иск поддържа, че процесното събитие не представлява покрит риск по застрахователна полица №1828013100000686890, тъй като отговорността за неизпълнение на договорно задължение на застрахования не е изрично посочена, не попада в обхвата на договора, а в изключенията, визирани в раздел ІІІ, т.8 от ОУ на застрахователния договор. В тази връзка „РПС – Русе Пъблис Сървисиз“ ЕООД релевира възражение за неравноправна клауза – т.8 от раздел ІІІ от ОУ по смисъла на ЗЗП. Характерът и вида на неравноправните клаузи са посочени в Закона за защита на потребителите, като се има предвид неравноправни клаузи, визирани в сключени потребителски договори. „Потребител“, по смисъла на § 13, т.1 от закона е „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Ответникът по обратния иск не е физическо лице, т.е. няма качеството потребител по смисъла на закона, с оглед което възражението се явява неоснователно.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски, съразмерно с уважената част от претенциите. Ищецът е направил разноски в размер на 200 лева (списък по чл.80 ГПК), от които следва да му се присъдят разноски в размер на 116 лева.

Претендира се възнаграждение за процесуално представителство, което съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя в размер на 650 лева.

Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – 152.78 лева.

По компенсация между двете вземания, К.К. *** разноски в размер на 36.78 лева.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, Община Русе следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 250 лева.

Предвид изхода на спора по обратния иск, „РПС – Русе Пъблис Сървисиз“ ЕООД следва да заплати на Община Русе разноски в размер на 350 лева (заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство).

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.49 и чл.84 ЗЗД, ОБЩИНА РУСЕ с адрес гр.Русе, пл.”Свобода”№6 да заплати на К.Г.К., ЕГН ********** сумите:

5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от падане вследствие непочистена площ на 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2019г. до окончателното й изплащане;

800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2019г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от К.Г.К., ЕГН ********** *** иск за горницата над 5000 лева до предявените 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

 

ОСЪЖДА "РПС - РУСЕ - ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“№133А да заплати на ОБЩИНА РУСЕ с адрес гр.Русе, пл.”Свобода”№6 сумата 5000 лева, (частично предявена от 13 000 лева), представляваща дължимо обезщетение за претърпени от К.Г.К., ЕГН ********** имуществени и неимуществени вреди, настъпили при падане вследствие непочистена площ на 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019г. до окончателното й изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че Община Русе заплати тези обезщетения на К.Г.К..

 

ОСЪЖДА  К.Г.К., ЕГН ********** *** сумата 36.78 лева – разноски по компенсация.

ОСЪЖДА  ОБЩИНА РУСЕ с адрес гр.Русе, пл.”Свобода”№6 да заплати на адвокат Н.Х.М. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 650 лева.

ОСЪЖДА "РПС - РУСЕ - ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ОБЩИНА РУСЕ направените по делото разноски в размер на 350 лева.

ОСЪЖДА  ОБЩИНА РУСЕ с адрес гр.Русе, пл.”Свобода”№6 да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 250 лева.

 

Решението е постановено при участието на "РПС - Русе - Пъблик Сървисиз" ЕООД, ЕИК ********* - трето лице, помагач на страната на ответника по главния иск и „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********  - трето лице, помагач на страната на ответника по обратния иск.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: