ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.08.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито заседание на пети август две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧД № 2767 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор
при СРП срещу определение на Софийски районен съд, НО, 7 с-в от 12.02.20 г. по
НЧД №1509/20 г., с което е отменено постановление на прокурор при СРП от 10.12.19
г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1286/18 г. по
описа на 09 РУ - СДВР, пр.пр.№Н 30430/18 г. по описа на СРП.
В протеста се твърди, че определението на
районния съд е неправилно. Изложени са аргументи, че на втората инкриминирана
дата 12.01.19 г. действително е имало пореден конфликт между лицето М.А.и
пострадалата Р., но при него и двамата са си отправяли взаимни обиди и заплахи,
а съгласно цитирана от прокурора съдебна практика, при кавга заканителните думи
се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд, и изразяват
гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването
на заканата. Посочено е също, че назначаването на указаната от районния съд
СППЕ е ненужно, доколкото за съставомерността на деянието по чл.144 от НК не е
от значение дали пострадалият се е почувствал заплашен, а дали отправената
закана обективно може да доведе до възникване на основателен страх. Твърди се,
че в производство по чл.243 от НПК съдът няма правомощието да дава на прокурора
указания за извършване на допълнителни следствени действия.
Софийски
градски съд, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
В атакуваното определение на районния съд е
прието, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е неправилно, тъй като с оглед разкриване на обективната истина е
необходимо да се извършат допълнителни следствени действия, по-конкретно да се
назначи нова СППЕ относно деянието, извършено на 12.01.19 г., която да отговори
на въпроса дали отправените от лицето М.А.към пострадалата Р. закани са
възбудили у нея основателен страх.
Въззивният съд намира определението на
районния съд за правилно и законосъбразно.
Правилно районният съд е приел, че
назначаването на СППЕ относно деянието, извършено на 12.01.19 г., която да
отговори на въпроса дали отправените от лицето М.А.към пострадалата Р. закани
са възбудили у нея основателен страх, ще допринесе за изясняване на
обстоятелствата по делото. От материалите по досъдебното производство се
установява, че относно деянието, извършено на 12.01.19 г., е налице висока
степен на доказаност, доколкото твърденията на пострадалата Р. за отправени към
нея от М.А.заплахи /“Боклук, ще ти счупя коленете“/ кореспондират с показанията
на свидетели-очевидци – св. З.Й./“Жива оттука няма да излезеш“/, А.Б. /“Ще те
убия, боклук такъв“/, свидетелите Б.И.и Д.Й./“Искаш ли да те пребия тука пред
полицаите“/.
В протеста на прокурора принципно правилно е
отбелязано /с цитиране на съответна практика на ВКС/, че за съставомерността на
деянието по чл.144 от НК не е необходимо лицето, към което е отправена
заканата, действително да се е почуствало застрашено. Елемент от състава на
посоченото престъпление е единствено обективната годност на заканата да
предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, а
законосъобразният отговор на този въпрос задължително предполага да бъдат
обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и
пострадалия, и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено
деянието. Ето защо заключението на СППЕ, което дава отговор на въпроса дали
пострадалият е изпитал основателен страх от изпълнение на заканата, макар да
допринася за изясняване на обективната истина, не е решаващо при преценката за
съставомерност на деянието по чл.144 от НК. В случай, че експертизата даде
положителен отговор /че пострадалият е изпитал основателен страх/ това премахва
съмнението относно съставомерността на деянието и затвърждава извода за
престъпния му характер. Ако обаче заключението на експертизата е в насока, че
пострадалият не е изпитал основателен страх, от това не може да се направи
еднозначен извод, че в случая не е осъществен престъпния състав на чл.144 от НК. При такова заключение на вещите лица, следва допълнително да се изясни дали
закана е била – по своето естество и при конкретната обстановка – обективно
годна да предизвика основателен страх, макар и при конкретния пострадал такъв
резултат да не е настъпил. Изводът на органите на досъдебното производство
следва да се изведе чрез цялостна преценка на времето, мястото и начина на
отправяне на заканата, обстановката, при която е направена, предходните
отношения между дееца и пострадалия, и евентуални действия на дееца, които съпътстват
заканата. В настоящия случай, обстоятелства, които следва да бъдат съобразени в
тази насока, са следните: 1. продължителния период от време, през който лицето М.А.е
правил опити за влизане в контакт /против нейната воля/ с пострадалата Р. - многократно
звънене по телефона – денем и нощем, заплашителни СМС-и, отиване до жилището й
с блъскане по вратата, включително изкъртване на бравата, ритане и агресивно
викане /показанията на св. Р., л.95, обратна страна/, като персистирането на
това поведение показва нежелание да
приеме и да се примири с обективния факт на преустановяване на интимните
отношения между него и пострадалата; 2. неуравновесения характер на лицето,
склонност към непредвидими, дръзки, необмислени и безразсъдни действия, което
се установява от факта, че дори в присъствието на полицейски служители си е
позволил да отправи заканите: „Искаш ли да те пребия тука пред полицаите“, „Аз
ще й строша коленете“ /показанията на свидетелите Б.И.и Д.Й./, според св. А.Б.
пред входа на блока на всеослушание е заявил, че има приятели в Надежда, които
са наркомани и ако им каже, че ще я пребият; цитираните случаи на изявления, направени
пред свидетели, показват, че А. не е разсъждавал трезво, че категоричната
доказаност на деянията поради извършването им пред свидетели неминуемо ще
доведе до неблагоприятни последици за самия него; 3. данните по делото за
системна злоупотреба на лицето с алкохол /показанията на свидетелите Р. и А.Б./,
което само по себе си се явява допълнителен рисков фактор за извършване на
необмислени и безразсъдни действия.
Неправилно прокурорът е счел, че обстоятелството,
че заканите са отправени по време на кавга, означава, че те са израз на
импулсивно поведение, носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд,
но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяване на заканата.
В някои случаи това действително е така. В други случаи обаче, отправените по
време на свада закани целят именно да предизвикат страх у насрещната страна,
нещо повече – не са редки случаите, в които деецът има и намерение реално да ги
изпълни. Фактът, че пострадалата Р. е участвала в кавгата с А. и от своя страна
е отправяла към последния обиди и заплахи, по никакъв начин не води до отпадане
на съставомерността на извършено от А. деяние по чл.144 от НК. Следва да се има
предвид също, че именно предизвикателното и невъздържано поведение на
пострадалия в много житейски ситуации става мотив у дееца за извършване на
престъпление по чл.144 от НК. Което поведение на пострадалия, естествено следва
да бъде съобразено на плоскостта на индивидуализацията на наказанието и да се
третира като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на дееца, но в никакъв случай не оневинява извършителя на
престъпление по чл.144 от НК. Наказателният кодекс не допуска прилагане на
института на реторсията при престъпление по чл.144 от НК.
По изложените съображения, въззивният съд се
солидаризира със становището на първоинстанционния, че постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено
и делото да се върне за извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия и нова преценка относно съставомерността на деянието. В тази връзка
следва да се отбележи и че въззивният съд не споделя аргументите на прокурора в
протеста, че съгласно действащата законодателна уредба съдът няма процесуална
възможност да връща делата с указания за извършване на нови следствени действия
или за повтаряне на извършени такива, още по-малко императивно да указва на
прокурора правната квалификация на извършеното. В действителност е точно
обратното – в производството по чл.243 от НПК съдебният контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е
всеобхватен и засяга както обосноваността на прокурорския акт /т.е. достатъчност
на извършените следствени действия и респ. възможност да се дават указания за
извършване на допълнителни такива, както и преценка относно правилността на логическите
съждения на прокурора по оценка на доказателствения материал и направените от
него фактически изводи/, така и тълкуването и прилагането на материалния и
процесуалния закон. В тази насока разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК е
пределно ясна – съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В заключение следва да се отбележи, че ако
прокурорът счете, че в конкретния случай няма достатъчно доказателства за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК, той следва да обсъди дали има
данни за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК и ако това е така, да го
отрази в мотивите на постановлението и след това да пристъпи към изпълнение на
процедурата по чл.25, ал.1, т.6 вр. чл.244, ал.3 от НК, доколкото
престъплението по чл.144, ал.1 от НК е от частен характер.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на
Софийски районен съд, НО, 7 с-в от 12.02.20 г. по НЧД №1509/20 г., с което е
отменено постановление на прокурор при СРП от 10.12.19 г., с което на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №1286/18 г. по описа на 09 РУ - СДВР,
пр.пр.№Н 30430/18 г. по описа на СРП.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.