РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. гр. Хасково, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от В. А. П., ЕГН **********, от
гр.Хасково, ул.» ***********» № 8 против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен План на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район « Куба-1», в землището
на гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор 77195.706.119 с площ от 1715 кв.м.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е придобил по силата на
договор за издръжка и гледане от своите родители А.П. П. и А.В. П.а
недвижим имот, представляващ нива от 1,7 декара в м.»Куба-1» землището
на гр.Хасково с пл.№ 36, за което представя Нотариален акт №192, том V,
дело № 1882/09.06.1997г. на нотариус при Хасковски районен съд. Твърди
също, че от своя страна неговият прехвърлител А.П. П. придобил правото на
собственост върху същия имот на основание обстоятелствена проверка с
Нотариален акт № 57, том III, дело № 1187/08.06.1992г., също на нотариус
при РС-Хасково. Заявява се още, че възоснова на издадената Заповед на
областния управител на област Хасково, кметът на община Хасково от своя
страна е издал Заповед № 1505/ 31.08.2021г. и със същата на основание § 4к
1
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ наредил да бъде възстановено правото на собственост
върху същия имот на наследниците на З.Ж.П.. Последните от своя страна
позовават своето право на собственост на основание Решение № 36-
51/08.04.1998г. на ОСЗГ-Хасково по заявление № 50523 и приложена скица.
С оглед изложеното жалбоподателят намира, че за него е налице правен
интерес от настоящата жалба,тъй като били налице предпоставки
обжалваната заповед на Областния управител да бъде прогласена за нищожна
на посочените в жалбата основания.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата. По искане на съда е изпратена цялата административна преписка,
касаеща настоящия спор.
Заинтересованите страни М. А. Г., К. А. Т., П. Ж. Т. и Д. Ж. Т. оспорват
жалбата. Претендират разноски.
Заинтересованата страна П. П. М. оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.
Заинтересованата страна Ж. П. Б. оспорва жалбата и претендира
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8
на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е
бил одобрен ПНИ на жилищен район „Куба-1“, в землището на гр. Хасково,
Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от
представените доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ,
бр. 28/05.04.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок от
обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.
По делото съдът прие като доказателство нотариален акт за собственост
на А.П. П. върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №
57, том III, дело № 1187/08.06.1992г., издаден от съдия при Районен съд -
Хасково, както и нотариален акт № 192, том V, дело № 1882/09.06.1997г. на
същия съд, според който родителите на жалбоподателя - А.П. П. и А.В. П.а,
са му прехвърлили същия имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Имотът към момента на посочените сделки е представлявал нива с площ от
1,7 дка в м.“Куба-1“, землището на гр.Хасково.
2
Прието бе като доказателство Решение № 36-51/01.04.1998г. на
Поземлена комисия-Хасково за възстановяване право на собственост на
наследниците на З.Ж.П. върху земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на гр.Хасково, като е посочено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят възоснова на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
Представени бяха като доказателства и Протоколи № 1/26.02.2019 г., №
2/14.03.2019г., Протокол № 3/23.04.2019г., Протокол № 4/16.05.2019г.,
Протокол № 5/20.06.2019г., Протокол № 6/16.07.2019г., Протокол №
7/16.09.2019г. от заседания на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за
ж.р. „ Куба-1“, задание за изработване на планове на новообразуваните
имоти на ж.р. „Каменец, ж.р. „Кенана“, ж.р.“Орфей“, ж.р.“Изгрев“,
ж.р.“Куба-1“ , Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за анкетиране на
собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, както
и Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите, платили
суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които
трябва да се изплати обезщетение за ж.р.“Куба-1, както и техническа
документация относно изработването на ПНИ.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа
експертиза.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на
административния орган, акта се преценява като нищожен или като
незаконосъобразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146
от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
3
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава
привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата
нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които
да се извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на
практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,
чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което
няма основание да се приеме на това основание за нищожен
административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса
на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока,
поради което не може да се направи извод за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл нищожен би
бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай
наведените от жалбоподателя доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което
не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не
може да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като
същият не е бил обжалван в установения за това срок.
4
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че
липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно
съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по
който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от жалбоподателя и ангажираните от
същия доказателства относно притежаваното от него право на собственост
върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право,
поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес
и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от заинтересованите страни М. А. Г., К. А. Т., П. Ж. Т., Д. Ж. Т. и Ж.
П. Б., такива следва да им бъдат присъдени, както следва: на М. А. Г., К. А. Т.,
П. Ж. Т. и Д. Ж. Т. жалбоподателят следва да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева, а на заинтересованата страна Ж. П. Б.
разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от В. А. П., ЕГН **********, от
гр.Хасково, ул. » ***********» № 8, против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти на жилищен район „Куба-1“, в землището на
гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на административния акт в
частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.706.
119, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН **********, да заплати на М. А. Г., ЕГН
**********, К. А. Т., ЕГН **********, П. Ж. Т., ЕГН ********** и Д. Ж. Т.,
ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650
лева.
5
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН **********, да заплати на Ж. П. Б., ЕГН
**********, разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение
за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
6