РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Бяла , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100050 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, чрез адв.В.Г. от САК,
против К. СТ. К. с предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за
установено по отношение на ответника К. СТ. К., че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за сумата в размер на 54.51 лв.
/петдесет и четири лева и 51 стотинки./ - представляваща неустойка по
договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД , съгласно издадена ЗИПЗ
по чл.410 ГПК.
Претендира разноските по заповедното и исково производство.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника,
чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
Становището му е че искът е допустим, но неоснователен, тъй като видно от
данните по исковата молба ч.гр.д. за издаване на заповед за изпълнение под №
899 е образувано на 07.12.2020г. година, към който момент претенцията на
ищеца е погасена по давност.На това основание счита,че предявеният
установителен иск за претендираното вземане следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД вр.
чл.99 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 899/2020 г. по описа на БРС е видно,
че по повод подадено от ищеца заявление, съдът е издал заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 260105/08.12.2020г., с
която е разпоредил ответникът К. СТ. К. да заплати на „ЮБЦ” ЕООД сумата
от 54.51 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер ********** от дата 28.07.2017г.,сключен между длъжника и мобилния
оператор „БТК“ЕАД,за което е издадена фактура
№**********/08.11.2017г.,за периода 08.10.2017г. до 07.11.2017г.,като
вземането е прехвърлено от доставчика на „С.Г.Груп” ООД с договор за
цесия от 16.10.2018г., което от своя страна е прехвърлено на кредитора
„ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 205 лв.
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК, с оглед на което е предявен настоящия иск.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника на основание договор за
цесия от 01.10.2019г., с който процесното вземане му е прехвърлено от
„С.Г.Груп” ООД, което дружество от своя страна го е придобило от „БТК”
ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., като се твърди, че цесиите са
надлежно съобщени на длъжника. В подкрепа на твърденията си, ищецът
представя двата цитирани договора за цесия, като с договора от 16.10.2018г.
първоначалният кредитор „Българска Телекомуникационна компания” ЕАД,
като цедент е прехвърлил на „С.Г. Груп” ООД, като цесионер вземанията (без
данни за техния размер и за отделните правоотношения), произтичащи от
договорите за далекосъобщителни услуги, описани в Приложение № 1, а с
договора от 01.10.2019г. цедентът „С.Г.Груп” ООД прехвърля на ищеца
„ЮБЦ”ЕООД, като цесионер, същите вземания (отново без данни за размера
на отделните вземания и за правоотношения, от които произтичат), подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
Посочените в договорите приложения не са представени по делото, като
ищецът представя извлечение към Приложение № 1 от договор за цесия от
01.10.2019г.г., съгласно което по силата на същия договор вземането на
„ЮБЦ” ЕООД спрямо Кунчо Стоянов К.., произтичащо от договори за
мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях, в размер
на 54.51 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД, като цесионер. В тази връзка,
съдът намира, че по делото останаха неизяснени предметите на двата
цитирани по-горе договора за цесия, тъй като не стана ясно кои вземания се
включват в тях. Съгласно клаузите и на двата цесионни договора, включените
в предмета им вземания са подробно индивидуализирани в отделни
приложения, които обаче не са представени по делото. В този смисъл, съдът
намира, че ищецът не установи твърдението си, че по приложените договори
за цесия му е било прехвърлено процесното вземане спрямо ответника,
произтичащо от сключения между ответника и доставчика „БТК” ЕАД
договор за далекосъобщителни услуги от 28.07.2017г., цитиран в исковата
молба. По отношение на първия договор за цесия от 16.10.2018г. въобще не
са налице данни какви вземания са били прехвърлени от оператора на
мобилни услуги към цесионера „С.Г.Груп” ООД, като от представеното с
2
исковата молба „извлечение от приложение №1 към договор за цесия от
01.10.2019г.“ също не се установява предмета на втория договор за цесия, от
който ищецът черпи правата си на кредитор. Съгласно разпоредбата на чл.180
ГПК, посоченото „извлечение”, като частен документ, съставлява
доказателство единствено за това, че лицето, което го е подписало е
направило посоченото в него изявление, но това изявление не обвързва съда
да приеме за установен твърдения факт, поради което и при липсата да други
доказателства съдът не следва да взема предвид и да цени същото. Следва да
се отбележи също така, че това „извлечение” е негодно доказателство по
смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат характера на
свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими
свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които
страната, която ангажира показанията, е участвала.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца,
че е придобил чрез цесия именно процесното вземане, което е достатъчно
основание за отхвърляне на исковата претенция.Ето защо, съдът намира
предявяният иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложеното следва да се приеме,че даже и да беше
установена по делото цитираното по-горе прехвърляне на въпросното
вземане,искът би бил неоснователен и на друго основание. Константна е
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която националните съдилища са длъжни да следят
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.
Правилата на директивата са транспонирани в националното ни право като в
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за
нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми,
съдът е длъжен да следи служебно. Така при служебно извършената проверка
за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор
съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е клаузата,
съдържаща се в последния абзац от договора на л.11 от заповедното
производство,предвиждаща,че „Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичане на уговорения срок по искане или вина на абоната,включително при
неплащане на дължими суми,абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока ,но не повече от трикратния им размер,месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент,за които договорът се
прекратява,включително за допълнителни услуги ,по техния стандартен
размер без отстъпка.Освен неустойката за предсрочно прекратяване ,абонатът
дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата,съответстваща
на оставащия срок на договора.“ В случая договорът между страните е
предсрочно прекратен не от потребителя, а по инициатива на оператора.
Формален повод за това станало обстоятелството, че потребителят забавил
плащането на дължими ,но незаплатени далекосъобщителни услуги. Съдът
намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично
3
задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира
единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава,
стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от
чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна обаче се явява клаузата, която позволява,
както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да
претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече
прекратения договор, която не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от
ЗЗП. След като самият оператор е предпочел да прекрати договора с
потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение
по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с
възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и
изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за
пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение.
Следователно цитираната по-горе клауза, е неравноправна на посочените по –
горе основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не
поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаният на нея
иск за неустойка се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска на посочените основание
безпредметно е да се разглежда въведеното с отговора на ИМ възражение за
погасителна давност.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора на ищеца
разноски не му се следват и искането му в този смисъл е неоснователно.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан предявените от „ЮБЦ“
ЕООД,ЕИК *********, чрез адв.В.Г. от САК, против К. СТ. К.,ЕГН
********** иск, с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД
вр.чл.99 ЗЗД иск ,за признаване за установено по отношение на ответника К.
СТ. К., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за
сумата в размер на 54.51 лв.,представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ********** от дата
28.07.2017г.,сключен между К. СТ. К.,ЕГН ********** и „БТК“ЕАД,за което
е издадена фактура №**********/08.11.2017г.,за периода 08.10.2017г. до
07.11.2017г.,като вземането е прехвърлено от доставчика „БТК“ЕАД на
„С.Г.Груп” ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г,, който от своя страна е
прехвърлил вземането на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.,за
която сума е издадена издадена ЗИПЗ №260105/08.12.2020г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№899/2020г. по описа на РС Бяла.
4
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5