Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1269/24.6.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На седемнадесети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
2263 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-010151/08.08.2018г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на
„Хай-08” ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 5000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000 лева на 1500
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на
санкционираното дружество против НП №03-010151/08.08.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се изразява позиция, че е нарушена процедурата по
връчване на екземпляр от АУАН , тъй като същия е връчен на пълномощник. Счита
се, че е недопустимо обвинението да бъде предявено на пълномощник и са нарушени чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН. По отношение съдържанието на наказателното постановление счита, че същото
е бланкетно и
в него липсва пълно и точно описание на обстоятелствата на извършване на
нарушението и самото нарушение. Изразява и становище за неправилно определен
размер на наказанието, което счита за завишено. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление или намаляване размера на наложеното
административно наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за изменяне на
наказателното постановление, изложени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество предоставя на съда да прецени размера на санкцията.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2018 г., служители при ДИТ-Варна, сред които св. М.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – хотел
„Хай“, находящ се в гр. Варна, ул.“Хан Аспарух“ №1, стопанисван от „Хай-08“
ООД.
В хода на проверката на обекта били установени две лица, които полагали труд. Едно от лицата
бил В. Л., който посрещнал проверяващите в хотела. На Л. била предоставена за попълване декларация, в която той
отразил, че работи за “Хай-08“ ООД на длъжност „общ работник“, с работно време от 19.00 ч. до 07.00 ч., при
уговорено месечно възнаграждение от 250 лева, при два почивни и два работни дни
и почивки в работния ден от един час. Л. посочил още, че почиства боклуците и
охранява. Лицето декларирало още, че
няма сключен трудов или граждански договор, както и че не му е
предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор.
На 30.07.2018г. св. М.
съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че като работодател е допуснал до работа лицето В. К. Л. като „ портиер” в обекта , при
определено работно място, определено работно време и договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието
му възражения.
По преписката не
постъпили допълнително възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-010151/08.08.2018г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от
заетото лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. ,
както и гласните такива- показанията на св. М..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите
са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. М. изяснява действията на В. Л., който ги
посрещнал в обекта, като същите безспорно могат да бъдат охарактеризирани като
такива по изпълнение на трудовите му задължения.
Сам Л. в попълнената декларация сочи на установените параметри
на трудово правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи
за този работодател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на
нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване
на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили
фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си
възприятия; попълнена декларация от работещото лице и др. В акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да
се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил
извършването на нарушение за първи път и факта на отстраняване на нарушението
веднага след проверката, поради което
санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно
поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена
санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до
установения в закона минимум.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се изразява позиция, че е нарушена процедурата по
връчване на екземпляр от АУАН , тъй като същия е връчен на пълномощник. Счита
се, че е недопустимо обвинението да бъде предявено на пълномощник и са нарушени чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН.
Съдът не констатира да е допуснато нарушение при връчване на
АУАН, доколкото, видно от приложеното по административнонаказателната преписка
пълномощно, екземпляр от акта е бил връчен на лице, изрично упълномощено
да го получи /чл.5 от пълномощното/.
По отношение съдържанието на наказателното постановление се
счита, че същото е бланкетно и в него липсва пълно и точно описание на
обстоятелствата на извършване на нарушението и самото нарушение.
По отношение на така наведените възражения съдът намери, че
същите са неоснователни, тъй като видно от съдържанието НП, в обстоятелствената
му част се съдържат достатъчно данни, от които са изводими признаците на
състава на нарушението – посочено е дружеството- работодател, конкретизирано е
лицето, престиращо
труд в полза на този работодател, посочени са параметрите на трудовото
правоотношение, както и факта, че между
страните не е сключен договор в писмена форма. Посочени са и дата и място на извършване на нарушението.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на
наложеното административно наказание.
Водим от горното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: