№ 4378
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110203965 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Й. М., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 20-4332-005052/27.03.2020 г., издадено от
Гергана Владимирова Борисова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП, обн. в ДВ бр.
20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 15, ал.
7 ЗДвП.
В депозираната жалба са релевирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
несъответствие на възприетите от административните органи фактически
положения с обективната действителност. Отправена е молба за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява
се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
1
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
295320/04.03.2020 г., съставен от С. А. Д. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на П.В.Г. – очевидец и Ц.Х.Ц. – свидетел при
съставянето на акта, въз основа на постъпил сигнал от Павел Георгиев с
приложен снимков материал е констатирано, че на 27.01.2020 г. около 08:18
часа в гр. София, жалбоподателят К. М., като водач на лек автомобил марка
„Пежо“ с рег. № №№№№ престоява на ул. „Слънчево зайче“ срещу бл. 217 в
тревните площи пред блока.
С писмена декларация от 04.03.2020 г. въззивникът М. е потвърдил
обстоятелството, че на посочените в АУАН време и място именно той е
управлявал процесното МПС.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 7 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен лично на
М..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 20-4332-005052/27.03.2020 г. от Гергана
Владимирова Спасова – началник група при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 178е ЗДвП, при съществено изменение на фактическите
2
констатации от акта, на жалбоподателя М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 15, ал.
7 ЗДвП, изразяващо се в това, че на детерминираните в АУАН време и място
е паркирал процесното МПС.
Препис от наказателното постановление е връчен на представител
на въззивника на 01.03.2022 г. като жалбата, инициирала производството пред
настоящата инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез
наказващия орган на 08.03.2022 г., видно от отбелязването в
съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не
могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране
на административнонаказателната отговорност на въззивника М., поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото му на защита.
От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят
и наказващият орган не са е изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42,
ал. 1, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
нарушението по чл. 15, ал. 7 ЗДвП и обстоятелствата, при които същото е
3
намерило проявление в обективната действителност, имайки предвид липсата
на твърдения, че паркирането е било осъществено в парк, градина или детска
площадка, находящи се в населено място, извън обозначените за това места.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението
в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена
от анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на
жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него
юридическа отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление и обезпредметява обсъждането на въпроса дали деянието на
въззивника е извършено, респективно дали е осъществено виновно.
На следващо място – в АУАН се твърди, че процесното МПС е
престоявало в тревните площи, докато в оспореното НП отговорността на М.
е ангажирана за неговото паркиране. Разликата между престой и паркиране е
проведена отчетливо от законодателя в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП - пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта
да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване
с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Няма
спор в доктрината и съдебната практика, че фактическите рамки на
административното „обвинение“ се определят от актосъставителя и фиксират
не само параметрите, в които наказващият орган следва да се произнесе, но и
реципрочната функция свързана с упражняване правото на защита на
жалбоподателя. В разрез с тези основни принципни положения обаче
наказващият орган е изменил фактическите обстоятелства на „обвинението“,
ангажирайки отговорността на М. за различна деятелност. Демонстрираният
процесуален подход е незаконосъобразен, тъй като въззивникът е поставен в
състояние на процесуална изненада и е санкциониран за нарушение,
различаващо се драстично от вмененото му такова от актосъставителя.
Констатираният порок е съществен и неотстраним в съдебната фаза на
процеса, а това затвърждава убеждението на съда, че единственият
4
законосъобразен изход е оспореният санкционен акт да бъде
отменен.
Независимо от констатираните процесуални пороци съдът намира
за необходимо да подчертае, че на етапа на съдебното следствие твърдяното
нарушение остана и доказателствено необезпечено. От приобщения по делото
снимков материал, както и от писмената декларация на привлеченото към
отговорност лице се изяснява, че в процесния случай М. действително е
паркирал автомобила в тревни площи. Видно от постъпилата справка от СО,
район „Младост“, ведно с приложено извлечение от действащия ПУП-ПРЗ
обаче пространството пред бл. 217 към ул. „Слънчево зайче“ е предназначено
за жилищно строителство и в него няма изграден тротоар т.е. същото не
попада в обхвата на парк, градина или детска площадка. Или казано в резюме
– налице е обективна несъставомерност по възприетата материалноправна
квалификация.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, а
отделно от това атакуваното наказателно постановление е неправилно, поради
констатираната недоказаност на детерминираните в акта фактически
положения.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите изтъкнати от жалбоподателя пороци.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-4332-
5
005052/27.03.2020 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова – началник
група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 178е от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./
на жалбоподателя К. Й. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 15, ал.
7 ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6