Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Сливница, 18.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия:
ГЕОРГИ Н.
при участието на секретаря ЖАНЕТА БОЖИЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 169 по описа за 2016г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, ул. „С. С.”, №
*, ет. 5, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, представлявано заедно от А.П. Л.и Р.
К. Д.– изпълнителни директори,
е предявил против ответника В.Д.А., с адрес ***, с ЕГН **********, при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1
вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 213 от КЗ /отм./,
с които се претендира да бъде признато за установено, че ответника дължи на
ищеца, сумата от 3506.45 лева – представляваща главница по щета № 0200-160-0040-2014 на
основание чл. 213 ал. 1 (отм.) от КЗ, лихва за забава (мораторна лихва) в
размер на 55.22 лева за времето от 02.04.2015г. до 13.04.2016г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението въз основа на което е било образувано
ч.гр.д. № *53/2015г. по описа на РС гр. С. – 18.12.2015г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и направените разноски сторени във фазата на
заповедното производство, както и разноските в настоящото.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи процесната сума на
следното основание:
На 12.04.2014г. около 04.25 часа в гр. С. на ул. „Ш.“, е
настъпило ПТП между МПС „Р.“ модел „Р.“, с ДК№ С ****КР, управлявано от
ответницата В.А. и паркирано МПС марка „М.“, модел „С 320 ЦДИ“ с ДК№ СО ****АМ,
собственост на И.Р.И.. Видно от протокол за ПТП № 1269543/12.04.2014г.
ответницата предприемайки маневра заобикаляне не е спазила достатъчно дистанция
с паркираното от дясната му страна МПС и е реализирала ПТП. Към датата на
събитието пострадалото МПС „М.“ е имало валидна застраховка „Каско“ на МПС в
„ОЗК – Застраховане“ АД с полица № 0020160201300157/10.10.2013г. валидна от
11.10.2013г. до 10.10.2014г. Собственикът на увреденото МПС е подал уведомление
за щета и при ищцовото дружество е била заведена щета № 0200-160-0040-2014. Бил
е извършен ремонт на увредения автомобил в сервиз „Х.и син“ ЕООД, като за
ремонта е била издадена фактура № **********/03.06.2014г. на стойност 3491.45
лева. На 01.09.2014г. „ОЗК-Застраховане“ е изплатило на доверения сервиз сумата
по фактурата. Т.к. ответницата е управлявала МПС без валидна застраховка ГО,
видно от справка в интернет на основание чл. 213 от КЗ (отм.) ищецът претендира
възстановяването на сумата от причинителя на щетата. До същата е била изпратена
покана за доброволно плащане получена лично от А. на 25.03.2015г. която сума
същата не е изплатила. Считано от 02.04.2015г. ответницата дължала и лихва за
забава.
За процесното вземане ищецът на основание чл. 410 от ГПК, на
18.12.2015г. подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение. Било образувано ч.гр.д. № *53/2015г. по описа на РС гр. С.. Предвид
постъпило възражение от страна на ответника по делото, било образувано
настоящото производство.
Представени са писмени доказателства под опис и прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва исковата претенция по размер. Представя писмени
доказателства и прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Д. К.от САК, която поддържа предявения иск. Излага
подробни мотиви обосноваващи основателност на исковата претенция.
Ответникът се представлява от адв. А.Александров
от САК, които оспорва иска за размера над сумата от 1591.91 лева, като излага
подробни съображения за неоснователност на исковата претенция надвишаваща тази
сума.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че на 12.04.2014г.
около 04.25 часа ответницата е причинила с управлявания от нея л.а. „Р.“, модел
„Р.“, с ДК № С ****КР, ПТП с паркиран на
ул. „Ш.“ в гр. С. л.а. „М.“, модел „С 320 ЦДИ“ с ДК№ СО ****АМ, собственост на
свидетелят И.Р.И.. Не е спорен и въпросът, че описаният автомобил е претърпял ПТП
от което са последвали щети. Безспорно е също така, че управляваният от
ответницата л.а. не е имал сключена валидна застраховка „ГО“ към момента на
ПТП. От своя страна, към датата на събитието л.а. „М.“ имал валидна застраховка
„Каско“ при ищеца. При последния била заведена щета № 0020-160-0040-2014г.,
като на 16.04.2014г. и на 23.04.2014г. били извършени два последователни огледа
на увредения автомобил в доверен сервиз на застрахователя – „Х.и син“ ЕООД. С
приемо – предавателен протокол от 27.05.2014г. въпросното МПС е било изписано
от сервиза, като отремонтирано. За извършения ремонт била издадена фактура №
**********/03.06.2014г., за сумата от 3491.45 лева, която сума на 01.09.2014г.
била заплатена от страна на ищеца.
Единственият спорен въпрос в настоящото
производство е размерът и вида на причинените вреди, като процесуалният
представител на ответника твърди, че част от описаните щети не се намират в
причинна връзка с възникналото ПТП причинено от клиентката му. В представената
писмена защита са подробно описани щетите, които се твърди да не са били
причинени от процесното ПТП поради което и не следвало да се дължат от
ответника.
По делото е допусната и изслушана АТЕ,
според заключението на която средствата необходими за ремонта и възстановяването
на причинените и описани в протоколите за оглед на автомобила цитирани по –
горе възлизат на 3361.80 лева. Експертът отчита, че от материалите по делото не
се установява да са били извършени ремонти по автомобила извън установените и
описани при процесното ПТП и в двата огледни протокола. Поддържайки
заключението си в съдебно заседание, вещото лице поставя под съмнение
единствено описаната в позиция № 18 щета (преден
ляв калник) като счита, че вероятно същата не е причинена от процесното ПТП.
Видно от описаните във фактурата стойности касаещи въпросния калник се
установява, че за възстановяването на същия е заплатена от ищеца сумата от
18.67 лева, а за боядисването му, сумата от 42.01 лева. Установява се също
така, че са били заплатени от ищеца и ликвидационни разноски в размер на 14
лева, който размер е в съответствие с общо приетите разноски за подобен вид
дейност.
По делото е допусната и изслушана ССЕ,
според заключението на която се установява, че претендираната от ищеца сума е
била заплатена на сервиза извършил ремонта и е била осчетоводена в
счетоводствата на двете дружества.
При така установените обстоятелства съдът намира следното от
правна страна:
Настоящият състав на Районен съд град С., като прецени допустимостта на
предявените искове, намира, че същите са процесуално допустими, поради което и
следва да бъдат разгледани по същество.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираната сума на посоченото в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба основание – чл. 213 от КЗ (отм.).
Разгледани по същество исковете са частично основателни, по следните
съображения:
За уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение
следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: валиден договор
за имуществено застраховане с увредения и плащане на настъпили по автомобила
вреди; права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от делинквента, с негово виновно и
противоправно поведение.
В конкретната хипотеза, настоящият
съдебен състав намира, че са налице описаните по – горе условия, даващи
основание да бъде направен извода за основателност на предявените искове.
От застрахователна полица за застраховка
„Каско” на МПС, се установява, че лек автомобил „М.“, модел „С 320 ЦДИ“ с ДК№ СО ****АМ, е бил застрахован към датата на
застрахователното събитие при застрахователя ЗАД „ОЗК Застраховане” АД. При
последния е заведена щета №
0020-160-0040-2014г. и с цитираното по – горе възлагателно писмо, ищцовото
дружество е възложило на „Х.и син” ЕООД, извършването на ремонт на
застрахования при него автомобил. Приемо
– предавателен протокол от 25.07.2014г. е бил одобрен размера на направените
разходи и е било взето решение цитираната сума да бъда заплатена на изпълнителя по договора за ремонт. След
извършването на ремонта на търговеца с платежно нареждане от 01.09.2014г. е
заплатена сумата от 3491.45 лева, представляваща стойността на извършената
услуга.
От заключението на изслушаната и приета по делото авто-техническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвена, се
установява, че щетите по увредения автомобил и съответно сумата необходима за
тяхното възстановяване, възлизат на стойност 3361.80 лева. Установява се още, че същите се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Единственото съмнение което е изразено
от експерта в съдебно заседание касае позиция № 18 от описаните щети – преден
ляв калник, чиято увреда най - вероятно не е била причинена от ПТП предизвикано
от ответника. Следователно сумата от 60.68 лева, не следва да бъде призната
като дължима и същата следва да бъде приспадната от установената от експерта
сума от 3361.80 лева. Същото се отнася и до сумата от 1 лев, касаещ разликата
от претендираната сума в размер на 15 лева за ликвидационни разноски, т.к. по
делото беше установено, че същите са в размер на 14 лева.
Съдът не намира за основателни останалите
възраженията на ответника, по отношение на увредените детайли на пострадалия от
ППТ автомобил. Това е така т.к. по делото е установен по несъмнен начин
механизма на ПТП. Установена е и стойността на вида на причинените щети по
безспорен и несъмнен начин от заключението на приетата по делото АТЕ.
При така констатираните положителни предпоставки и с оглед извършеното от ищеца
плащане, за него се е породило правото да встъпи в правата на увредения
застрахован срещу причинителя на вредата. Правният интерес се основава на
извършеното от него плащане в изпълнение на сключената със собственика на
автомобила застрахователна полица за застраховка “Каско”. Фактът на настъпване
на застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е източник
на вземане в полза на увреденото лице срещу делинквента (чл. 45 ЗЗД). Доколкото
управляваният от ответника автомобил е бил без сключена задължителна
застраховка „ГО“, то правилно исковата претенция е била насочена спрямо него.
Горното налага извода, че ответникът дължи в качеството си на делинквент на
застрахователя по имущественото застраховане стойността на изплатеното от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение до установения в хода на
производството размер от 3300.12
лева, както и сумата от 14 лева за ликвидационни разходи, като
до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
На отхвърляне подлежи и претенцията за заплащане на мораторна лихва в
размер на 55.22 лева за периода от 02.04.2015г. до 13.04.2016г., т.к. в
заповедта за изпълнение е включена законната лихва от датата на образуване на
заповедното производство, до окончателното изплащане на вземането – т.е. тази
сума веднъж вече е била присъдена на ищеца, а предвид характера на настоящото
производство, същото има установителен, а не осъдителен характер.
Ето защо, въз основа на ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира предявения иск за основателни доказан до размера посочен
по – горе, поради което и подлежащ на уважаване.
Доколкото в петитума на исковата молба, липсва претенция за признаване на
дължимост на присъдената в заповедното производство сума от 250.74 лева –
обезщетение за забава за периода от 02.04.2015г. до 15.12.2015г., то съдът не
дължи произнасяне в тази посока.
Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на ищеца за присъждане
на направените от него разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете. Следва да се отбележи, че ищецът е представил списък с разноските по
делото по реда на чл. 80 от ГПК, според който същите възлизат на 1890.26 лева. Основателна
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК се явява и претенцията на ответника за
заплащане на разноски до размера на отхвърлената част от иска. Видно от списъка
по чл. 80 от ГПК на ответника, същия е направил разноски в размер на 870 лева.
Предвид размера на уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 1757.94 лева. Ищецът следва да заплати на
ответника разноски върху отхвърлената част от иска в размер на 60.90 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.А., с адрес ***,
с ЕГН **********, че същата дължи на ищеца ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, със
седалище и адрес на управление гр. С. 1000, ул. „С. С.”, № *, ет. 5, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: *********, представлявано заедно от А.П. Л.и Р. К. Д.– изпълнителни
директори, сумата
от 3314.12 лева – представляваща главница по щета № 0200-160-0040-2014 в
размер на 3300.12 лева и ликвидационни разходи в размер на 14 лева, на
основание чл. 213 ал. 1 (отм.) от КЗ, ведно със законната лихва от датата на заявлението въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. № *53/2015г. по описа на РС гр. С. – 18.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените във фазата на заповедното производство разноски в размер на 320.13 лева, като отхвърля иска до
пълния предявен размер от 3506.67 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „ОЗК - Застраховане”
АД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, ул. „С. С.”, № *, ет. 5,
ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, представлявано заедно от А.П. Л.и Р. К. Д.–
изпълнителни директори, против В.Д.А., с адрес ***, с ЕГН **********, иск по
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху главницата (мораторна
лихва) в размер на 55.22 лева за
времето от 02.04.2015г. до 13.04.2016г. – датата предхождаща датата на
завеждане на исковата молба, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.Д.А., с адрес ***,
с ЕГН **********, да заплати на ищеца ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, със седалище
и адрес на управление гр. С. 1000, ул. „С. С.”, № *, ет. 5, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, представлявано заедно от А.П. Л.и Р. К. Д.– изпълнителни директори,
сумата от 1757.94 лева,
представляваща стойността на разноските в настоящото производство, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, със седалище и
адрес на управление гр. С. 1000, ул. „С. С.”, № *, ет. 5, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,
представлявано заедно от А.П. Л.и Р. К. Д.– изпълнителни директори, да заплати
на ответника В.Д.А., с адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 60.90 лева, представляваща стойността
на разноските в настоящото производство съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: