Протоколно определение по дело №833/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 843
Дата: 2 август 2024 г. (в сила от 1 август 2024 г.)
Съдия: Вили Дацов
Дело: 20241200600833
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 843
гр. Б., 01.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. в публично заседание на първи август през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Членове:Божана Манасиева

Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
и прокурора Л. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600833 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Обвиняемият Е. В. С., явява се лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана“
–Б..
Явява се и неговият служебно назначен защитник в рамките на досъдебното
производство - адв. Б..

За Окръжна прокуратура – Б., редовно призована, се явява прокурор К..

АДВ. Б.:Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.


Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата частна жалба.
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Н. С. Б., в
качеството й на защитник на обвиняемия по ДП № 339ЗМ-317/2024 г. по описа
на РУ С. – Е. В. С., ЕГН: **********, който е обвинен за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“
от НК с искане за отмяна на определението на РС- С., с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, алтернативно – за определянето на по-
лека такава.

АДВ. Б.: Поддържаме частната жалба, няма да соча нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата,нямам искания за доказателства.

Предвид изявленията на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е неоснователна. Определението на
РС – С. е правилно и законосъобразно като се основава на събрания по
досъдебното производство доказателствен материал.
Налице са всички изискуеми предпоставки за най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Е. С..
Има обосновано предположение, че той е извършил престъплението, в
което е обвинен – заснет е на камера как излиза от дома на пострадалия и носи
отнетата вещ. Дали камерата е била калибрирана считам, че не е от
съществено значение при положение, че записът е бил достатъчно ясен и при
показването му в полицията веднага полицейските служители са могли да
идентифицират кое е лицето. Отивайки на адреса на С. той е бил дори със
същите дрехи и веднага е предал отнетата вещ.
Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, което е
показателно за криминалните наклонности на лицето и считам, че има
2
опасност той отново да извърши престъпление.
За престъплението, в което е привлечен под наказателна отговорност се
предвижда наказание “Лишаване от свобода“ и считам, че предвид посоченото
,най-адекватната мярка за неотклонение по отношение на С. е „Задържане под
стража“.
Колкото за обстоятелството, че той е правил опит да пие почистващи
препарати и има здравословни проблеми няма пречка да бъде приведен в
болницата към затвора в София за провеждане на лечение, ако се прецени, че е
необходимо.

АДВ. Б.: Моля да оставите без уважение искането на Окръжна
прокуратура – Б.. Подробно съм обяснила в частната жалба основанията си, за
да не ги повтарям отново.Моля да отмените определението на РС – С., с което
е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
алтернативно да постановите друга мярка с по-нисък интензитет, която да
обезпечи правилното и законосъобразно приключване на наказателното
производство.
Молим за снизходителност.

В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С.: Искам да
съм свободен. Чакам друго бебе. Имам едно малко дете на година и 10 месеца.
Майка ми е болна, няма кой да се грижи за нея. Чакам второ дете. Жената
помага на майка ми, няма кой да се грижи за тях. Да съм свободен, да работя
искам. Майка ми е много зле. Жена ми, бременна се грижи за нея. Обещавам,
само един шанс ми дайте и тук повече няма да ме виждате в съда. Един шанс
само ми дайте да си гледам детето, един шанс само ми дайте да си видя
детето. Само един шанс.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

3
ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ

ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ С.: Само това искам, да ходя
да си помагам на семейството. Майка ми е зле, жена ми бременна помага на
нея, няма кой друг да й помага. Само това искам да съм свободен, да си
работя и да се грижа за жената, да си я водя на лекар и т.н.

Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание,съдът взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Н. С. Б., в
качеството й на защитник на обвиняемия по ДП № 339ЗМ-317/2024 г. по описа
на РУ С. – Е. В. С., ЕГН: **********, който е обвинен за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“
от НК с искане за отмяна на определението на РС- С., с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, алтернативно – за определянето на по-
лека такава.
Защитата аргументира липсата на достатъчно доказателства за
формиране на обоснованото предположение за извършване на
престъплението. Посочва, че деянието е установено с видеокамери, но
записите от тях не били приложени по делото. Навежда доводи срещу
достоверността на записите. Счита, че не е установено, че деецът е именно Е.
С.. Вещта била иззета от къща, в която живеели бабата и вуйчото на
обвиняемия, както и много други хора. Навежда доводи за наличието на
маловажен случай: поддържа, че вещта струва по-малко от посочените 100 лв.;
посочва, че липсва експертиза, която да определи стойността й; вещта била
върната, т.е. били възстановени всички щети; пострадалият не бил доказал, че
вещта му принадлежи; вещта не била надлежно стопанисвана, понеже не била
скрита, а вратата не се заключвала; навежда аргументи, че липсва повреждане
на имущество; степента на обществена опасност на деянието била ниска.
Счита, че липсват отегчаващи обстоятелства. Намира, че поради
маловажността на случая най-тежката мярка за неотклонение не е необходима.
4
Относно опасността да се укрие се посочва, че обвиняемият не живее на
постоянният си адрес, а в гр. П., със своите майка, съпруга и дъщеря, която е
на 1 година и 10 месеца. Посочва се, че той чака второ дете, че се грижи за
близките си, че работи в гараж за ремонт на стари автомобили и понякога бива
нает за хамалска работа. Навежда се, че обвиняемият е със здравословни
проблеми, че той съобщава за болки в корема и червата, поради опит да пие
белина и почистващи препарати в ареста в гр. Петрич, което налагало да бъде
под постоянно наблюдение и да посещава лекари.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционния акт, поради наличието на всички
предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.
Окръжният съд намира за правилно постановеното от РС-С.
определение по следните съображения:
Правилна е преценката на първоинстанционния съд за наличието на
достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение за
съпричастност на Е. В. С. към престъплениeтo, в коeто е обвинен. Събраните
доказателства – протоколи за разпит на свидетели, протокол за доброволно
предаване, разписка за върнати вещи, протокол за оглед на веществени
доказателства, фотоалбум, протокол за разпит на обвиняем, справка за
съдимост са доказателства, които в своята съвкупност дават основата за извод,
че предположението относно авторството на престъплението по чл. 196, ал.1,
т.1 от НК, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК е
обосновано. Въз основа именно на тези доказателства районният съд е
достигнал до извод за обоснованост на предположението за извършено
престъпление,но следва да бъде отбелязано,че само изброяването на
доказателствата не е достатъчно за аргументирането на този извод.Ето
защо,въззивният съд намира за необходимо да отбележи,че според
показанията на свидетелите авторът на деянието е бил заснет с камери за
видеонаблюдение да влиза в двора на пострадалия и да се отправя към
верандата, където е била оставена отнетата вещ – перфоратор,като
полицейските служители при прегледа на видеозаписите свид.В.Т. и Д.П.
разпознават обвиняемия Е. В. С..Същевременно отнетата вещ е установена в
дома на обвиняемия и предадена с протокол за доброволно
предаване.Въпреки, че видеозаписите не са приложени по делото, съдът е на
5
мнение, че посочената по-горе доказателствена съвкупност на настоящия
ранен етап от разследването, започнало на 24.07.2024 г. е достатъчна за
формирането на извод за съпричастността на обвиняемото лице към
разглежданото престъпно деяние.
Предпоставка за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража е обвинението да е за престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание. В случая обвиняемият е привлечен за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от две до десет години.Личността на обвиняемия, с оглед
предходните му осъждания не позволява извод за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Всъщност именно това негово съдебно минало е и основание
за квалифициране на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл. 196 от
НК с оглед извършването му при опасен рецидив.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за съществуването на
реална опасност по чл. 63, ал. 1 НПК, позовавайки се на съдебното минало на
обвиняемия. Видно от приложената справка за съдимост деянието, предмет на
разглеждане в настоящото наказателно производство, се явява извършено в
условията на опасен рецидив. Според чл. 63, ал. 2 НПК в този случай при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража
реалната опасност по чл. 63, ал. 1 НПК е налице, ако от доказателствата по
делото не се установява противното. Настоящият съдебен състав споделя
изводът на районния съд, че презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК не е
оборена от събрания доказателствен материал по делото. Напротив, той
подкрепя извода за реална опасност да се извърши престъпление до степен,
която прави правилен извода на първоинстанционният съд, че останалите
мерки за неотклонение не биха постигнали своята цел – да се попречи на
обвиняемият да извърши друго престъпление. В същото време по делото
липсват данни за твърдените от защитата обстоятелства, свързани със
здравословното състояние на обвиняемия.
При така установеното, контролната инстанция намира, че не са налице
основания за определяне на по-лека мярка за неотклонение от определената
такава по отношение на това обвиняемо лице, поради което определението на
6
РС-С. като правилно следва да бъде оставено в сила.
Поради горното и на основание чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК във връзка с
чл. 63, ал. 2, т. 1 от същия, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177/26.07.2024 г. постановено по ЧНД
№ 364/2024 г. по описа на РС – С. по отношение на Е. В. С. с ЕГН:
**********, обвиняем по ДП № 339-ЗМ-317/2024 г. по описа на РУ – С., с
което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивната инстанция е окончателно.

АДВ. Б.: Моля след изготвяне на протокола, същият да ми бъде изпратен
на ел. адрес.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАНОВЯВА препис от протокола да се изпрати на адв. Б..

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:25 часа.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7