Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 19.02.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно отделение , ІХ -
ти Въззивен
състав , в открито заседание
на двайсет и шести януари
през двехиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря
Арсова и в присъствието
на прокурора Янева като
разгледа докладваното от
съдия Йорданова В . О.
Х. Д . № 327 по описа за 2018 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 20.09.17г. по Н .О .Х .Д . № 19601
/ 16г . СРС, НО , 94 с - в е признал подсъдимата Н.Я.Т. за
виновна за извършено
престъпление по чл. 325 ал.1 НК като вр. чл. 54 НК вр. осн. чл.42 А ал.2 т.1 и 2 от НК й е
наложил наказание пробация , при следните пробациони мерки: на осн. чл. 42 А , ал. 2, т. 1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и на осн. чл. 42 А , ал.
2, т. 2 от НК задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок шест
месеца , както и й наложил наказание обществено
порицание , което да се изпълни чрез
поставяне на текста на присъдата в
сградата на кметството по местоживеене на подсъдимата . С присъдата е осъдена
подсъдимата да заплати
направените по делото разноски на осн. чл.189 ал.3 от НПК
по сметка на държавния бюджет и в полза на СДВР в размер на 96,60 лв , направени на досъдебното производство , и по сметка на
съда в размер на 60
лв направени на съдебното производство , а на осн. чл.190 ал.2 от НПК е осъдена да заплати сумата от по 5 лв
за всеки издаден изпълнителен лист.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от служебния
защитник на подсъдимата
, с която се иска отмяна на постановената присъда и оправдаването на подсъдимата по внесеното обвинение .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата Н.Я.Т. - адв . В. пледира за отмяната на постановената присъда и за оправдването на нейната подзащитна , считайки че присъдата е неправилна и незаконосъобразна .
В съдебно заседание подсъдимата Н.Я.Т. нередовно призована не се явява , като производството по отношение на нея както пред първата съдебна инстанция ,така и във въззивното производство протича задочно в нейно отсъствие ,поради невъзможност да се установи нейното местонахождение въпреки обявяването й за общодържавно издирване .
Съдът като обсъди доказателствата по делото ,
доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Жалбата
е частично основателна .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила
визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е
приел за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимата Н.Я.Т. е българка,
българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с основно образование, с постоянен
адрес:***, ЕГН **********.
През
месец март 2016г. подсъдимата Т. отседнала в хостел
"Люлин", находящ се в гр. София, бул.
"******, чийто управител била свидетелката Л.П.. На 30.03.2016г. свидетелката П.не се
намирала в стопанисвания от нея хостел, когато по
телефона с нея се свързала съседка, която й съобщила за викове и скандали,
които се чували от хостела. Свидетелката П.се обадила
на съпруга си и му съобщила за случващото се. Когато свидетелката П.отишла в хостела, същата заварила вратата на стаята на подсъдимата
отворена, подсъдимата лежала на леглото в стаята, като в помещението се
намирали още две лица, които не били гости на хостела.
Самата стая била разхвърляна, по пода имало бутилки от алкохол и угарки от
цигари, а подсъдимата Т. била във видимо нетрезво състояние. Съпругът насвидетелката П.повикал органите на реда и двамата заедно
поканили подсъдимата да напусне хостела.
По повод на
подадения сигнал около 13. 30 часа на място в хостела
били изпратени свидетелите Б.К.и И.С.- служители на 03 РУ - СДВР, назначени
като ППГ 364 за времето от 07.00 до 19.00 часа на 30.03.2016г. Свидетелите К.и С.били
посрещнати от свидетелката П.и нейният съпруг, които им обяснили, че
подсъдимата не желае да напусне хостела, както и че
нарушава обществения ред и има оплаквания от другите обитатели на хостела. Полицейските служители се качили до стаята на
подсъдимата и след като заварили вратата отворена, влезли в помещението, като
свидетелката П.и нейният съпруг останали пред вратата в коридора. В стаята
свидетелите С.и К.заварили подсъдимата Т., която седяла на леглото, както и още
едно, останало неустановено лице, от мъжки пол. Полицейските служители се
легитимирали и поискали от Т. да представи лична карта, след което Т. започнала
да крещи и да обижда полицейските служители, като отправила към тях думите:
"****съм ви, куки! и "Ще ви уволня, боклуци!". След това Т. се
изправила, качила се на леглото и с дясната си ръка ударила шамар по лявата
буза на свидетеля С.. През това време неустановеното по делото лице, което се
намирало в стаята на подсъдимата, се опитвало да я възпре от агресивни действия
срещу двамата полицейски служители. След като подсъдимата ударила шамар на
свидетеля С., свидетелят К.се намесил и двамата полицейски служители й
поставили белезници. Впоследствие подсъдимата била транспортирана до 03 РУ -
СДВР, като й бил съставен протокол на основание чл. 64 ЗМВР.
Съгласно
заключението на назначената в хода на производството СПЕ към инкриминирания
инцидент подсъдимата Т. се е намирала в състояние на обикновено алкохолно
опиване - средна степен, като е могла да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
:
гласни - показанията на свидетелите И.С.(вкл. и приобщени в цялост на основание
чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК), Б.К.(вкл. и
частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК), Л.П. (вкл. и частично приобщени от
досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 1 НПК), писмени - справка за съдимост, способите за доказване -
заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимата , които имат значение за ангажиране на наказателната й отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония съд е
направил следните правни изводи ,
които се споделят и от настоящата въззивна инстанция
:
Подсъдимата с деянието си е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението
по чл .325 ал.1 от НК ,
а именно на 30.03.2016г. около 13. 30 часа в гр. София, хостел
„Люлин”, находящ се на бул. „*******, извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - във видимо нетрезво състояние нарушавала реда и
буйствала в хостела, крещяла и обиждала пристигналите
на място полицейски служители от 03 РУ - СДВР И. С.и Б. К., като им викала: „****съм
ви куки!” и „Ще ви уволня, боклуци!”, както и ударила шамар на полицай И. С..
От
обективна страна по делото се установява , че
подсъдимата е извършила непристойни действия като е буйствала в хостела,
нарушавала е реда, употребила е обидни реплики, със силно негативен смисъл , по отношение на
органите на реда, които са се отзовали
се във връзка е подадения сигнал за нарушаване на обществения ред от страна на
подсъдимата Т.. Непристойните действия на подсъдимата Т. не са се ограничили единствено в
употребените обидни изрази, но и са преминали във физическата агресия по
отношение на полицейския служител С., след
като подсъдимата Т. му е ударила шамар. Тези действия на подсъдимата , а именно употреба на ругатни, физическо посегателство
по отношение на органите на реда, грубо нарушават обществения ред и изразяват
явното неуважение на дееца както към установените
в обществото порядки, така и към
човешката личност, а също и демонстрират явното нежелание на подсъдимата
да спазва установения ред за поведение в обществото, над който видно от действията й подсъдимата се е поставила . Непристойните действия на подсъдимата насочени
именно срещу личностите, натоварени с опазване на обществения ред, изразяват
явното й неуважение към обществото, пренебрежението й към обществения ред,
който спазват останалите му членове, както и явното й пренебрежение към лицата,
натоварени е опазването му. Обиждайки полицейските служители, нанасяйки шамар
на един от тях, подсъдимата е
демонстрирала своята личност, която е поставила над
установения в обществото правов ред.
От
субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимата при пряк умисъл, доколкото същата е
съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, а именно непристойния характер на своите думи и действия , предвиждала е неговите общественоопасните
последици , а именно грубото нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото , както и е
искала тяхното настъпване.
Доводите в жалбата , че присъдата е неправилна и незаконосъобразна , не се споделят
от настоящата съдебна инстанция , като правилно и подробно СРС е направил подробен анализ на събраните гласни доказателства , противно на доводите на защитата . Видно е от показанията на разпитаните свидетели
очевидци И.С., Б.К.и Л.П.,
от същите безспорно се установява , че на инкриминирата дата
по сигнал за нарушаване на
обществения ред ,полицейските служители са посетили хостела
, при което е неснователно
изложеното от защитата ,че не са
изяснени фактите и обстоятелствата довели
до агресивното поведение на подсъдимата по делото , като не е разпитан
нито един обитател на хостела , както и че
полицейските служители са посетили хостела поради
неплащане на престоя на подсъдимата в хостела .
Показанията на тези трима свидетели
очевидци са подробни , последователни и логични като същите си
кореспондират изцяло помежду си относно
всички обстоятелства по случилото се на инкриминирата
дата , при което настоящия състав не намира основание да не ги кредитира. По
делото не са налични доказателства , че показанията им са тенденциозни , както
пледира защитата , а също и че самите полицейските
служители с действията си , са провокирали агресивното поведение на подсъдимата . В тази насока следва да се
посочи , че тези показания относно цялостното поведение на подсъдимата
при идването на полицейските служители , не се опровергават от
нито едно събрано по делото друго
доказателство , при което не са налице основания същите да не бъдат кредитирани
. Доводът на защитата ,че стаята в хостела не
е публично място , при което не е осъществено деянието , не се споделя от настоящия съд , тъй като за
да се приеме , че е налице престъпление по чл. 325 НК, когато хулиганските
действия не са извършени на публично място, то следва да бъде установено по делото, че
след това хулиганските действия са
станали достояние или могат да станат достояние на трети лица. Въпреки ,че по настоящето дело мястото на инкриминираното деяние - стаята на
подсъдимата в хостел, не може да се определи като
публично място, то същото
с оглед на естеството си, при положение
, че подсъдимата не се е намирала в дома
си, а в наета под наем стая в хостел, където са
настанени множество лица, както и начина му на извършване - при отворена врата
на стаята на подсъдимата, така че действията й са могли да бъдат възприети и от
случайно преминаващи в коридора лица, както и от обитателите на съседните стаи,
пред двама полицейски служители, още едно намиращо се в стаята лице и
намиращите се в коридора управителка на хостела и
нейният съпруг, е достатъчно, за да се направи извода, че е осъществен състава
на престъплението хулиганство.Липсата на личен мотив в поведението на
подсъдимата , при отсъствието на предходни отношения между подсъдимата и
отзовалите се на сигнала полицейски служители, също категорично сочи ,че действията на подсъдимата следва да се преценяват именно
като хулигански, насочени единствено към нарушаване на обществения ред и изразяване
на явно неуважение към обществото.
С оглед на приетото в Тълкувателно решение № 1
от 28.09.2017г. по Тълк. Д №1 / 2017г.
на ОСНК на ВКС , където е посочено ,че институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е приложим за престъпления по чл. 325. ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните
основания по чл. 78а. ал. 1 от НК. като в тези случаи ограничението
на чл. 78а. ал. 7 от НК не се прилага ,то съдът намира , че по настоящето дело следва да се извърши преценка дали са налице материалноправните
основания по чл. 78а. ал. 1 от НК .
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че по делото са налице материалноправните основания по чл. 78а. ал. 1 от НК , в който случай подсъдимата следва
да бъда освободена от наказателна отговорност
,като й се наложи административно наказание глоба за извършеното
престъпление по чл
. 325 ал.1 НК ,тъй като за извършеното престъпление по чл . 325 ал.1 НК
е предвидено наказание лишаване от
свобода до 2 години или пробация , както и обществено порицание , подсъдимата не е осъждана и не е освобождвана
от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК ,с извършеното престъпление по чл . 325 ал.1 НК
не са причинени имуществени вреди.
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че при определянето на предвиденото в нормата на чл. 78 А ал.1 от НК административно
наказание глоба в размер на от 1000 лв до 5000 лв за
извършеното престъпление по чл . 325 ал.1 НК, като се отчетат в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото
е извършено , а именно
относно вида на извършените непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – грубите цинични изрази
,придружени с физическа агресия ,отправени към служители на реда , изпълняващи задълженията си по
опазване на обществения ред , то на подсъдимата следва да се наложи административно наказание глоба в размер на
2000 лв .
Законосъобразно с присъдата с оглед изхода на делото е осъдена подсъдимата да заплати направените по делото разноски на осн. чл.189 ал.3
от НПК по сметка на държавния бюджет и в
полза на СДВР в размер на 96,60 лв , направени на
досъдебното производство , и по сметка на съда
в размер на 60 лв направени на
съдебното производство , а на осн. чл.190 ал.2 от НПК
е осъдена да заплати сумата от по 5 лв за всеки издаден изпълнителен лист.
При извършената служебна
проверка , въззивният съд не констатира при
разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати
съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.4 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде изменена в частта , с която на същата е наложено наказание ,като подсъдимата следва да бъда освободена от наказателна отговорност ,като й се наложи административно наказание , а в останалата й част присъдата на осн. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена , а жалбата следва да се уважи частично .
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
И З
М Е Н Я присъда от 20.09.17г. по Н .О .Х .Д . №
19601 / 16г . СРС, НО , 94 с - в , в частта ,
с която за
извършено
престъпление
по чл. 325
ал.1 НК във вр. чл. 54 НК и на осн. чл.42 А ал.2 т.1 и 2 от НК е наложено наказание пробация на подсъдимата Н.Я.Т. , като на осн. чл. 78
А ал.1 от НК Я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл. 325 ал.1 НК КАТО
Й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 2000 лв
.
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А
присъдата в останалата й част .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1. 2.