Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 28.11.2014г., град Дупница
IV
Районен съд – Дупница състав
31.10. 2014
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1565 2013
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е съдебна делба във фазата на допускането й.
Образувано е било по искова молба, подадена от М.Г.Д.,*** против З. Ганчова В., С.С.П., И.Д.П. и Г.Д.П. с правно основание чл. 341 ГПК.
Ищцата твърди, че с лицето Димитър Владимиров П., починал на 19.04.2013г. били съпрузи при режим на съпружеска имуществена общност. По време на брака им с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.12.2000г., на името на Димитър Владимиров П. закупили 5/12 идеални части от недвижим имот - лозе, находящо се в землището на гр. Дупница, местността „БАЛАНОВСКИ РИД”, VI категория, с площ 0, 932 кв.м. и образувано по плана за земеразделяне на гр. Дупница, имот № 311020, при съседи: - имот № 311019 полски път, имот № 873 полски път, имот № 311021, стопанисвано от Общината, имот № 311022 лозе на наследници на Христо П. и имот № 311023 на Васил Попов. Твърди, че останалата част от имота е наследствена на Димитър Владимиров П.. С влязло в сила Решение на ДРС по гр.д. № 1383/2005г., считано от 23.03.2006г., гражданският брак, сключен между нея и Димитър Владимиров П. е прекратен. С нотариален акт за дарение от 04.01.2013г. Димитър Владимиров П. дарява ¾ (три четвърти) идеални части от поземлен имот с идентификационен номер 68789.311.20, който е процесният имот, подробно описан по-горе на З.Г.В. и С.С.П.. През месец март 2013г. Димитър Владимиров П. сключва граждански брак със З.Г.В., а на 19.04.2013г. починал. Наследниците на Димитър Владимиров П. са съпругата му З.Г.В. и синовете му И.Д.П. и Г.Д.П.. С оглед горното твърди, че с ответниците по делото са съсобственици на - ПИ с идентификационен номер 68789.311.20, находящ се в гр. Дупница, област Кюстендил, съгласно Кадастралната карта на гр. Дупница, местност „БАЛАНОВСКИ РИД”, с площ по кадастралната карта 933 кв.м., с трайно предназначение „Земеделска” – лозе, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - планоснимачен № 311020 при граници и съседи съгласно кадастралната карта: - ПИ с идентификационен № 68789.311.23, ПИ с идентификационен № 68789.311.22, ПИ с идентификационен № 68789.311.21, ПИ с идентификационен № 68789.0.873. и ПИ с идентификационен № 68789.311.19. Твърди, че с ответниците не могли да постигнат съгласие за доброволна делба на гореописания недвижим земеделски имот, поради което за нея е налице правен интерес да поиска съдебна делба на съсобствения им. Моли съда на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, съдът да допусне делба за процесния имот, като в решението посочи между кои лица следва да се извърши и каква е частта на всеки съделител.
В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК ответниците Г. и И. Димитрови Прангови са депозирали отговор на исковата молба, в който заявяват, че оспорват направеното от баща им Димитър П. дарение с Нотариален акт от 04.01.2013г. (н.а. вх.рег.№10/04.01.2013г., Акт №2, том I), направено в полза на З.Г.В. и С.С.П., тъй като считат, че с него се намалява тяхната запазена част като законни наследници на баща им. Поради това правят искане за намаляване на дарението до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част. Сочат, че към момента на откриване на наследството, законни наследници на баща им са те и З.Г.В.. При това положение запазената част на законните наследници, съгласно ЗН е 2/3 от процесния имот. Сочат, че процесният имот е единственият имот останал в наследство от баща им и при това положение е неприложим чл. 33 от ЗН. С оглед гореизложеното молят съда при постановяване на решението за допускане на делбата на процесния имот да намали частта на съделителите З.Г.В. и С.С.П. до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част.
В законовоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК ответниците З.Г.В. и С.С.П. са депозирали отговор на исковата молба, в който са изразили становище за допустимост на така предявения с исковата молба иск за делба на поземлен имот с идентификатор 68789.311.20, представляващ лозе в местността „Балановски рид”, землището на град Дупница, с площ от 933 кв.м. досежно З.Г.В. и С.С.П., но недопустим и неоснователен досежно участието в нея на лицата, посочени в исковата молба като ответници - И.Д.П. и Г.Д.П., тъй като нямат собственост /съсобственост върху процесния имот, поради което съда не следва да допуска делба на процесния имот с тях, като производството досежно тях следва да бъде прекратено. В делбата следва да участват всички съсобственици, за да не бъде нищожна същата, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, поради което прави възражение, че в дело следва да бъдат конституирани като страни и съсобствениците - А.М.П. и Т.П.П., които са наследници на Петър Владимиров П., бивш жител *** и починал на 12.04.2011г., който е собственик на ¼ - една четвърт идеална част от процесния имот на основание наследство от своя баща - Владимир Д.П., бивш жител *** и починал на 05.11.1982г. в същия град. Сочи, че ищцата се легитимира за собственик на ½ - една втора идеална част от закупените с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 277, том I, дело № 333 от 2000г. на Ефтим Китов, 5/12 - пет дванадесети идеални части от процесния имот, или иначе казано същата е придобила собственост на 5/24 – пет двадесет и четвърти идеални части от имота, тъй като сделката за покупко-продажба, извършена с цитирания нотариалния акт идеални части е извършена по времето на гражданския й брак с Димитър П.. Имотът предмет на делото е възстановен в собственост на наследниците на Владимир Д.П., бивш жител *** и починал на 05.11.1982г. в същия град, с решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Дупница № 0107, издадено на 31.05.1999г., което е влязло в сила и е надлежно вписано в Служба по Вписвания при ДРС. Твърдят още че наследодателя Владимир Д.П. е оставил като наследници лицата подробно посочени в удостоверение за наследници № 5573, издадено на 03.12.2012г. на Община Дупница, които са съпруга - Мария Кръстева П., двама сина - Димитър Владимиров П. и Петър Владимиров П. и една дъщеря – Лиляна Владимирова Краева, като всеки един от тези наследници е получил по ¼ - една четвърт идеална част от процесния имот. ½ идеална част от имота, получена в наследство от покойната - Мария Кръстева П., починала на 25.01.1995г., се разпределя по разпоредбите на ЗН между наследниците й - подробно посочени в удостоверение за наследници № 2, издадено на 02.01.2013г. на Община Дупница, като Димитър П. е получил по наследство 1/12 ид.ч. от процесния имот, а останалите 2/12 ид.ч. от наследството от майка му, получени от сестра му - Спасуна Г. Евстатиева и брат му – Владимир Георгиев Йончев са изкупени с горецитирания нотариален акт. С този акт са изкупени и притежаваните от Лиляна Владимирова Краева - 3/12 идеални части от имота, като по този начин Димитър П. заедно с ищцата (тъй като сделката е по времето на гр. им брак) са получили в собственост общо 5/ 12 идеални части – или по 5 / 24 за всеки един от тях. По наследство от своята майка Димитър Владимиров П. е получил 1/12 идеална част, като със сделка за покупко-продажба е закупил 5/24 ид.ч. и по наследство от своя баща е получил ¼ (една четвърт) идеална част, като приравнени под общ знаменател - 24, прави сбор от 13 / 24 идеални части. Твърдят още, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том I, рег. № 70, дело № 2 от 2013г. Димитър Владимиров П. е дарил на Захринка Г.В. и С.С.П. три четвърти идеални части от процесния имот, но нотариалния акт е провел вещнопрехвърлително действие за 13/24 ид.ч., тъй като реално в собственост е притежавал тези части и с които е могъл да се разпореди. Посочените в исковата молба като ответници лица - И.Д.П. и Г.Д.П. са наследници на Димитър Владимиров П., но същите нямат качеството на съсобственици на процесния имот за да участват при извършване на делбата, по подробно изложените съобръжения в настоящия отговор. Ищцата има собственост върху 5/24 идеални части, а останалите 6/24 идеални части са собственост на наследниците на Петър Владимиров П. които са собственици на получената от праводателя им, като наследник на Владимир Д.П. ¼ (една четвърт) ид.ч. от имота, равна на 6 / 24 (приравнена към общ знаменател 24).
По предявения насрещен иск от Г. и И. Димитрови Прангови ответниците З.В. и С.П. са депозирали отговор на исковата молба, в който отговор изразяват становище за недопустимост на същия, тъй като сочат, че нито един от двамата не е наследник на лицето Димитър Владимиров П., бивш жител *** и починал на 19.04.2013г., поради което за да може да бъде разгледан иск като предявения - от наследник на починалото лице, имащ за цел възстановяване на запазена част по наследство срещу лице (което не е от кръга наследниците по закон), то абсолютната материална предпоставка е наследника да е приел наследството под опис, в срока и условието на чл. 61, ал. 1 от ЗН. Също така меродавното в случая е обстоятелството, че те са надарени с частта от недвижимия имот, собственост на починалия наследодател на Г.Д.П. и И.Д.П.. След като на същите им е известно това обстоятелство и след като наследството не е прието под опис и към настоящия момент не е известно какво влиза в същото, а преклузивните срокове за приемане на наследството под опис, визирани в ЗН са изтекли много отдавна, считат, че така предявения иск от И. и Г. Прангови е недопустим и молят производството досежно тези лица и предявеният от тях иск бъде прекратено като недопустимо, като делбата следва да бъде извършена без тяхно участие.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от решение № 0107 от 31.05.1999г. на ПК – гр. Дупница, на наследниците на Владимир Д.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот, представляващ лозе от 0, 932 дка, шеста категория, местност „Балановски рид”, който имот № 311020 по картата на землището с описани в решението съседи. Посоченото решение на ПК – Дупница е влязло в сила и вписано в Служба по Вписвания при ДРС.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 277, том I, дело № 333 от 2000г. на нотариус Ефтим Китов, с район на действие РС – Дупница, Димитър Владимиров П. придобива 5/12 идеални части от недвижим имот – лозе, представляващ процесния имот, като от Лиляна Владимирова Краева са изкупени 3/12 идеални части от имота, а от Спасуна Г. Евстатиева и Владимир Георгиев Йончев са изкупени по 1/12 идеални части от процесни имот.
Владимир Д.П. е оставил като наследници лицата – видно от удостоверение за наследници изх. № 5573, издадено на 03.12.2012г. на Община Дупница: 1. съпруга - Мария Кръстева П., починала на 25.01.1995г.; двама сина – 2. Димитър Владимиров П., починал на 19.04.2013г. и оставил за наследници, посочени в удостоверение за наследници изх. № 2093/22.04.2013г. З.Г.В. (съпруга), И.Д.П. и Г.Д.П. (синове), и 3. Петър Владимиров П., починал на 12.04.2011г. и оставил за наследници А.М.П. (съпруга) и Т.П.П. (син), и една дъщеря – 4. Лиляна Владимирова Краева, починала на 15.10.2002г.
С влязло в сила Решение на ДРС по гр.д. № 1383/2005г., считано от 23.03.2006г., гражданският брак, сключен между ищцата М.Д. и Димитър Владимиров П. на 17.12.1978г., е прекратен.
С нотариален акт за дарение от 04.01.2013г. на нотариус Луиза Стоева с район на действие – РС – Дупница, Димитър Владимиров П. дарява ¾ (три четвърти) идеални части от поземлен имот с идентификационен номер 68789.311.20, който е процесният имот, подробно описан по-горе на З.Г.В. и С.С.П. при равни права.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 2093/22.04.2013г. на Димитър Владимиров П., починал на 19.04.2013г., наследници на същия са З.Г.В. (съпруга), И.Д.П. и Г.Д.П. (синове).
С определение, постановено по делото на 05.11.2013г., съдът е конституирал като ответници в процеса Т.П.П. и А.М.П..
Видно от приетите по делото като доказателства удостоверения от адм. секретар на РС – Дупница изх. № РД 11 – 518/02.10.2014г. и изх. № 11 – 550/27.10.2014г, в особената книга при съда за времето от 19.04.2013г. няма вписан отказ от наследство от страна на наследниците по отношение на наследствения им дял, оставен им в наследство от Димитър Владимиров П., както и няма вписано приемане на наследство по опис от страна на наследниците по отношение на наследствения им дял, оставен им в наследство от Димитър Владимиров П., б.ж. на гр. Дупница, починал на 19.04.2013г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът в настоящия казус следва да обсъди първо въпроса за допустимостта и основателността на предявения иск за възстановяване на запазена част, който иск е предявен от И. и Г. Димитрови Прангови, доколкото допустимостта и основателността на така предявени иск има значение относно лицата между които следва да се допусне делбата на процесния имот, съответно относно обема на правата, при които следва да се допусне делбата.
Ответниците З.В. и С.П. изразяват становище за недопустимост на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като сочат, че нито един от двамата ответници по него, не е наследник на лицето Димитър Владимиров П., бивш жител *** и починал на 19.04.2013г., поради което за да може да бъде разгледан иск като предявения - от наследник на починалото лице, имащ за цел възстановяване на запазена част по наследство срещу лице (което не е от кръга наследници по закон), то абсолютната материална предпоставка е наследникът да е приел наследството по опис, в срока и при условията на чл. 61, ал. 1 от ЗН.
По така направеното от ответниците по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът в настоящия си състав намира следното:
С ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, е прието, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното разпореждане е универсално - последното, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не кредитор на наследството. Тълкувателният акт не дава отговор на въпроса обаче дали разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение и при разпореждане чрез дарение, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследството други имоти, т. е. когато дареното имущество изчерпва цялото наследство. Този въпрос е предмет на постановена след тълкувателното решение задължителна съдебна практика - решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, II-ро г о., по чл. 290 ГПК. С него, изхождайки от даденото в тълкувателния акт разрешение, е прието, че чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. Хипотезата е аналогична на разпореждането чрез универсално завещание, при което след смъртта на наследодателя в наследството не остават активи и пасиви и липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат запазената си част от наследството, съответно при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта, съставляваща размера на запазената част.
В т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като в мотивите е прието, че посредством заявлението за приемане под опис се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазена част от наследството на посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част, като за целта наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност, за да бъде извършена преценка дали с оглед нормите на чл. 28, чл. 29 и чл. 30 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество (запазената му част). След като чрез приемането по опис се обособява наследственото имущество от имуществото на наследника, то във всички случаи, в които в наследството са останали имоти, които се наследяват по закон, за упражняване правото на възстановяване на запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, наследникът по закон е необходимо да е приел наследството по опис. За прилагане изискването по чл. 30, ал. 2 ЗС от значение е обективното наличие на имущество в наследството, а не дали наследникът по закон е знаел за него. Затова в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание - Решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., ВКС, II г. о., Решение № 324/16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., ВКС, I г. о. или с едно дарение, което изчерпва цялото наследство - Решение № 28/21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г., ВКС, II г. о., чл. 30, ал. 2 ЗН не се прилага, тъй като в тези случаи в наследството обективно липсва имущество, което да бъде прието от наследника по закон. Знанието, респ. незнанието за налично имущество е от значение само за прилагане последиците на чл. 64 ЗС. Съгласно посочената норма наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа. Изискването е за посочване на имуществата, които са известни на наследника. Законът придава правна последица - изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис - само на съзнателното невписване в описа на известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество, за което наследникът не знае. От значение е обективният факт на знание или незнание, но не и извинителността на незнанието и в този смисъл неотносимо е дали наследникът е могъл да научи за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения при направата на справки в публичните регистри на Службата по вписвания. В този смисъл са и Решение № 57 от 7.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 14 от 24.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2013 г., II г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В случая ищците по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН са посочили, че процесният имот е единствен, оставен в наследство от баща им, което обстоятелство не е оспорено в хода на производството от страна на ответниците по посочения иск, и което обстоятелство е обявено от съда на страните в доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК и по който доклад страните не са направили възражения, от което следва, че в случая е налице разпореждане с цялото собствено на наследодателя Димитър П. имущество, при което на намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН по отношение на дарения с посочения нотариален акт от 04.01.2013г. на нотариус Луиза Стоева с район на действие – РС – Дупница С.П., който не е наследник по закон на дарителя Димитър П., съответно не е от кръга на лицата, призовани да наследяват и искът с правно основание чл. 30, ал 1 ЗН по отношение на него се явява допустим. Искът с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от Г. и И. Прангови срещу З.В. е допустим, доколкото същата е наследник по закон на Димитър П., поради което разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН по отношение на нея е неотносима. В случая съдът счита, че моментът към който следва да се преценява дали лицата, на които е дарено или в полза на които е направено завещание са наследници по закон на дарителя, респ. завещателя, призовани да наследяват, е моментът на откриване на наследството, а не моментът на извършване на дарението, респ. завещанието, поради което З.В. се явява наследник по закон на дарителя Димитър П. и съдът счита, че по отношение на нея не следва да се изследва хипотезата и диспозицията на нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗН.
По отношение основателността на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от И. и Г. Прангови срещу З.В. и С.П., съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че ищците по него са наследници по закон на Димитър П. с право на запазена част от наследството на баща им. Доколкото съдът приема, че в случая се касае за дарение на цялото имущество, притежавано приживе от наследодателя, не следва да се формира маса на наследството и запазената част да се определи и възстанови на наследниците с право на такава като съответна дроб от наследството, не като стойност.
По отношение на размера, с който следва да бъде намалено извършеното в полза на З.В. и С.П. дарение, съдът намира следното:
Според чл. 28, ал.2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част от наследството. С този текст законодателят е разрешил един от спорните въпроси, а именно дали запазената част съставлява, както е било в старото римско право, една част от имуществото или тя е част от наследството. С казването, че запазената част е част от наследството, законодателят я приравнява към наследството (което особено ясно проличава в случаите на безвъзмездно разпореждане с цялото имущество чрез завещание или дарение, в които намаляването става с дробта, съставляваща запазената част на наследника без да имат значение конкретните елементи на наследството). Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно потестативно право. Макар Законът за наследството, уреждайки запазената част (чл. 28 и чл. 29) да употребява изразите „част от наследството” и „част от имуществото на наследодателя”, това не означава, че запазената част е квота, дял от определено имущество, т.е. дял в натура. Начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 от ЗН в случаите на завети или дарения на отделни имущества от наследството, налага извода, че запазената част е и цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
В настоящия казус съдът споделя доводите на ответниците по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, че с процесния нотариален акт за дарение от 04.01.2013г., Димитър П. е дарил на З.В. и С.П. 13/24 идеални части от процесния имот, които същият е притежавал към момента на дарението, а не 3/4 идеални чати от същия, по следните съображения:
Имотът, предмет на делото е възстановен в собственост в стари реални (възстановими) граници на наследниците на Владимир Д.П., бивш жител *** и починал на 05.11.1982г. в същия град с решение за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено от ПК – Дупница на 31.05.1999г., което решение е влязло в сила и е надлежно вписано в Служба по Вписвания при ДРС. Наследодателят Владимир Д.П. е оставил като наследници лицата подробно посочени в удостоверение за наследници № 5573, издадено на 03.12.2012г. на Община Дупница, които са съпруга - Мария Кръстева П., двама сина - Димитър Владимиров П. и Петър Владимиров П. и една дъщеря – Лиляна Владимирова Краева, като всеки един от тези наследници е получил по 1/4 - една четвърт идеална част от процесния имот. 1/2 идеална част от имота, получена в наследство от покойната - Мария Кръстева П., починала на 25.01.1995г., се разпределя по разпоредбите на ЗН между наследниците й - подробно посочени в удостоверение за наследници № 2, издадено на 02.01.2013г. на Община Дупница, като Димитър П. е получил по наследство 1/12 ид.ч. от процесния имот, а останалите 2/12 ид.ч. от наследството от майка му, получени от сестра му - Спасуна Г. Евстатиева и брат му – Владимир Георгиев Йончев са изкупени с горецитирания нотариален акт. С този акт са изкупени и притежаваните от Лиляна Владимирова Краева - 3/12 идеални части от имота, като по този начин Димитър П. заедно с ищцата в настоящото производство М.Д. (тъй като сделката е осъществена по времето на сключения между тях граждански брак) са получили в собственост общо 5/ 12 идеални части – или по 5 / 24 за всеки един от тях. По наследство от своята майка Димитър Владимиров П. е получил 1/12 идеална част, като със сделка за покупко-продажба е закупил 5/24 ид.ч. и по наследство от своя баща е получил 1/4 (една четвърт) идеална част, които идеални части приравнени под общ знаменател - 24, прави сбор от 13 / 24 идеални части. Именно и доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, следва да се приеме, че сделката, при която Димитър П. е дарил на ответниците по иска с правно основание чл. 30, ал. ЗН повече от припадащата му се в съсобствеността 13/24 идеални части от целия процесен имот, не е могла да породи своето вещно прехвърлително действие за размера над тази част. От тези именно 13/24 идеални части от процесния имот следва са извадят (посредством намаляване на дарението до размера на запазените части) запазените части на наследниците по закон – неговите синове на дарителя Димитър П., предявили иска по чл. 30, чл. 1 ЗН и запазената част на другия наследник с право на такава З.В., доколкото същата също може да упражни това си право, а отделно от това същата е дарена с посоченото дарение, след което да се посочи размерът на останалата разполагаема част от наследството, с която наследодателят Димитър П. е могъл да се разпорежда, съответно в какъв размер (всички размери като дробни части) остава дарението на С.П. и Зхаринка В.. От притежаваните от страна на Димитър П. по силата на наследяването от баща му, майка му и посредством посочените по – горе възмездни сделки общо 13/ 24 идеални части от имота, наследницте му по за закон – З.В. (съпруга), И.П. и Г.П. (синове) имат право на запазена част, равняваща се на по 1/ 4 идеални части, представляващи по 13/ 96 идеални части от имота, съответно разполагаемата част от наследството, която е могъл да дарява Димитър П. е 1/4 идеални части от общите му 13/24, съответно от 13/96 идеални части. От посочената разполагаема част от наследството на Димитър П., по силата на дарението, извършено с нотариален акт от 04.01.2013г. на нотариус Луиза Стоева с район на действие РС - Дупница, Добринка ще получи след делбата на процесния имот 26/192 идеални части, след намаляване на дарението със запазените части на наследниците по закон, упражнили това си право Г. и И. Прангови. Запазената част на наследниците по закон на Димитър П. – синовете му И. и Г. Прангови се равнява на по 13/96 идеални части. От разполагаемата част с наследството на Димитър П., след намаляване на дарението със запазените части на наследнците с право на такива, след делбата на процесния имот, дарения с нотариален акт от 04.01.2013г. на нотариус Луиза Стоева с район на действие РС - Дупница (доколкото са дарени при равни права със З.В.), С.П. ще получи 26/192 идеални части от процесния имот. Подведени по един общ знаменател, правата на лицата, които съдът счита, че следва да участват в делбата на процесния имот са както следва: за Т.П.П. – 12/96 идеални части; за А.М.П. - 12/96 идеални части; за М.Г.Д. – 20/96 идеални части; за З.В. - 13/96 идеални части; за Г.Д.П. – 13/96 идеални части; за И.Д.П. - 13/96 идеални части и за С.С.П. – 13/96 идеални части.
За установяване на поделяемостта, описанието и средната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот съдът ще назначи съдебно-техническа експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, дарение, извършено от наследодателя Димитър Владимиров П., починал на 19.04.2013г., б.ж. на гр. Дупница, направено с дарение, обективирано в нотариален акт № 2, том първи, рег. № 70, дело № 2 от 2013г. на нотариус Луиза Стоева с район на действие РС – Дупница от Димитър Владимиров П., в полза на З.Г.В., ЕГН ********** и С.С.П., ЕГН ********** в общ размер на 26/96 идеални части, като:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Г.Д.П., ЕГН ********** от наследството на Димитър Владимиров П., починал на 19.04.2013г., в размер на 13/96 идеални части и запазената част на И.Д.П., ЕГН ********** от наследството на Димитър Владимиров П., починал на 19.04.2013г., в размер на 13/96 идеални части.
ДОПУСКА на основание чл. 341 и сл. ГПК извършване на съдебна делба между М.Г.Д., ЕГН **********,***; Т.П.П., ЕГН **********,***; А.М.П., ЕГН **********,***; З.Г.В., ЕГН **********,***; Г.Д.П., ЕГН **********,***; И.Д.П., ЕГН **********,*** и С.С.П., ЕГН **********,*** на следния недвижим имот:
- поземлен имот с идентификационен номер 68789.311.20, находящ се в гр. Дупница, област Кюстендил по кадастралната карта на гр. Дупница, одобрена със заповед № 300 – 5 – 56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменена със заповед № КД – 14 – 10 – 373/18.10.2012г. на Началника на СГКК гр. Кюстендил, местност „БАЛАНОВСКИ РИД”, с площ по кадастралната карта 933 кв.м., с трайно предназначение „земеделска” – лозе, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - планоснимачен № 311020 при граници и съседи съгласно кадастралната карта: - ПИ с идентификационен № 68789.311.23, ПИ с идентификационен № 68789.311.22, ПИ с идентификационен № 68789.311.21, ПИ с идентификационен № 68789.0.873. и ПИ с идентификационен № 68789.311.19, при права както следва:
- за Т.П.П. – 12/96 идеални части;
- за А.М.П. - 12/96 идеални части;
- за М.Г.Д. – 20/96 идеални части;
- за З.Г.В. - 13/96 идеални части;
- за Г.Д.П. – 13/96 идеални части;
- за И.Д.П. - 13/96 идеални части;
- за С.С.П. – 13/96 идеални части.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа
експертиза, която да даде заключение относно поделяемостта
на допуснатия до делба обект, описание и оценка на същия, която да се определи
по средни пазарни цени. Експертизата да бъде изготвена от вещо лице Елена
Лозанова при първоначално определен депозит от 96, 00 (деветдесет и шест) лева, вносим
от страните както следва: от Т.П.П. и А.М.П. по 12, 00 (по дванадесет лева); от З.Г.В., от Г.Д.П., от И.Д.П. и от С.С.П.
по 13, 00 лева, от М.Г.Д. – 20, 00 лева, в едноседмичен срок от влизане в
сила на решението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: