Р Е Ш Е Н И Е
480/22.5.2018г.
22.05.2018 год.
Номер . . . . . . .
. . . . Година
2018 Град
Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
15 (петнадесети) май Година 2018
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена
Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 743 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 150 от СК.
В исковата си молба А.Р.А., действащ
като баща и законен представител на малолетния Р. А.А. твърди, че ответницата М.М.Ж. е майка на детето. По
силата на съдебно решение по гр.д. № 515/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен,
последната била осъдена да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 100,00
лева. През изминалия период от 4 години многократно нарастнали потребностите на
детето за храна, отопление, облекло, учебни помагала и транспорт. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от
ответника издръжка, като го увеличи от 100,00 лв. на 180,00 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2018 г.
Ответницата, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск
по размер. Сочи, че има алиментни задължения към другото си дете, за което
полага грижи. Счита, че при определяне на издръжката следва да се вземат
предвид и възможностите ѝ за заплащане на такава. Заявява, че е
безработна, поради което моли размерът на дължимата от нея издръжка да бъде
определен в минималния, предвиден в закона размер.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното по делото
удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № *** г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен
е, че М.М.Ж. и А.Р.А. са родители на детето Р., роден на *** година. От изисканото
гр.д. № 515/2014 г. по описа на ШРС се установява, че по силата на решение № 273/14.04.2014
г., постановено по делото, влязло в сила на 14.04.2014 г. ответницата се
задължила да заплаща на детето си Р. месечна издръжка в размер на 100,00 лева,
считано от 14.04.2014 година. Съдът констатира от представените удостоверение
изх. №№ 65/09.02.2018 г. и 66/14.03.2018 г., издадени от „Бони ин“ ЕООД гр.
Шумен, че за периода м. май 2017 г. – м. февруари 2018 г. А.А. получавал средно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 311,20 лв.
От удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 1393/20.10.2015
г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен се
установява, че ответницата има друго дете – Е. П. Д., родена на *** г. Видно от представеното удостоверение изх. № 2705-УД-2072
от 03.04.2018 г., изд. от ДСП – Шумен, за периода от 01.04.2017г. до
30.03.2018г. на М.Ж. са изплатени помощи/добавки в общ размер 413,00 лв. По делото е приложено уверение № 20853/12.04.2018
г. издадено от ШУ „Епископ Константин Преславски“ гр. Шумен, от което се
установява, че през учебната 2017/2018 г. ответницата е записана в трети курс,
редовно обучение, в специалност „Социална педагогика“, както и че през периода
от м. 04.2017 г. до м. 03.2018 г. получавала стипендия в размер на 70 лв.
месечно.
В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ –
Велики Преслав социален доклад се сочи, че детето се отглежда от баща му в с. Т., обл. Шумен, с подкрепата на родителите на последния и на жената, с която
съжителства на съпружески начала. Жилището било собственост на детето Р..
Последният бил ученик в 9-ти клас в ОУ „Панайот Волов“ в гр. Шумен, като
понастоящем прекъснал връзката с майка си. Много силна емоционална връзка била
изградена между детето и баба му и дядо му.
По делото е представен и социален доклад, изг. от социален работник при
Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен. В него е отразено, че майката М.Ж. не
работи и получава финансова подкрепа от своята майка К. Х., която живее и работи в чужбина. Същата заявява, че няма възможност да
изплаща по-висок размер на месечна издръжка за сина си, защото има алиментни
задължения към детето, за което се грижи в семейна среда.
Предвид
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
От
предходното определяне на издръжката, дължима от М.М.Ж. на детето ѝ Р. са
изминали четири години, през който период потребностите на детето са нарастнали
значително. Последният извод не се отнася за материалните възможности на
ответницата. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск
частично основателен и доказан.
Досежно
размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител.
Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от минималната работна заплата, тоест понастоящем – на 127,50
лева. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.
В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на
детето, обусловени от 13-годишната му възраст, както и материалните възможности
на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Р. в размер на 220,00
лв., от които майката следва да заплаща по 130,00 лв. месечно, а останалите
следва да се заплащат от бащата. При определяне на общия размер на издръжката и
на частта, дължима от ответницата, съдът съобрази събраните доказателства за
финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК. В тази насока, ответницата декларира, че е безработна, но не
представя доказателства в тази насока. Същата има алиментни задължения към
друго, ненавършило пълнолетие дете. По-голямото парично участие на майката в
случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането
и възпитанието на детето се понася от бащата. Увеличеният размер на издръжката
се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 14.03.2018 г., ведно със
законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни
причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до
пълния предявен размер – 180 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С исковата молба ищецът прави искане за присъждане на разноски, но не са
представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се
присъждат.
На
основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 43,20 лв. – върху
размера на увеличението на издръжката.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 14.04.2014 г. решение № 273/14.04.2014
г. по гр. д. № 515/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка по чл. 143,
ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя М.М.Ж.
с ЕГН **********,*** на своето малолетно дете Р. А.А. с ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител А.Р.А. с ЕГН **********, и двамата с настоящ
адрес: ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100,00
лв. (сто лева) на 130,00 лв. (сто и тридесет лева) месечно, считано от датата
на предявяване на иска за изменението – 14.03.2018 г., до настъпването на
законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146,
ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ
иска за изменение на издръжката в останалата му част над 130,00 лв. до пълния
предявен размер от 180,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА М.М.Ж. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер
на 43,20 лева върху общия размер на увеличението на издръжката.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в частта му относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 22.05.2018
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: