Решение по дело №2059/2023 на Софийски градски съд

МОТИВИ по нчд № 2059/2023 г. по описа на СГС, НО, 1 състав

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1-8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Съдебното производство е образувано във връзка с депозирано в СГС
Удостоверение чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, издадено въз основа на
решение № BH-GS/03/216000051028/21 от 13.12.2021 г., постановено от
извънсъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Gussing, Австрия, влязло в
законна сила на 01.01.2022 г., с което на българския гражданин Т. Б. Т. -
роден ******* г. в град Смядово, област Шумен, български гражданин, с
постоянен адрес: град София, ул. **** ЕГН **********, е наложена
финансова санкция в размер на в размер на 95,00 /деветдесет и пет/ евро за
нарушение на § 98 Abs.1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDV; § 134 Abs. 1
KFG, Република Австрия.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
намира, че са налице условията за постановяване на решение, постановено на
13.12.2021 г. и влязло в сила на 01.01.2022 г., за признаване на финансовата
санкция, наложена с решение на несъдебен орган на Република Австрия по
отношение на Т. Б. Т.. Прокурорът посочва, че Удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение на Съвета и издадено от компетентен орган, съдържа
необходимата информация в пълнота, а именно описание на извършеното
нарушение, за което е осъден българският гражданин и за нарушеният закон.
Счита, че не са налице основанията на чл. 35 от специалния закон за отказ от
признаване на решение за налагане на финансова санкция, т.к. същата е в общ
размер на 95 евро и е за извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата на МПС, за което не се изисква двойна наказуемост. Ето защо моли
да бъде постановено решение за признаване на финансовата санкция,
наложена по отношение на Т. Б. Т..
Засегнатото лице Т. Б. Т. е редовно призован на 11.07.2023 г. чрез
директора на ГДГП, при преминаване през ГКПП Русе-Дунав мост, при
излизане от територията на Република България, не се явява.
Служебно назначения, на основание чл. 16, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС
защитник на засегнатото лице Т., адвокат В. В. счита, че по делото са
представени достатъчно документи за това, за да се счита, че българския
гражданин е длъжен да заплати наложената му финансова санкция за
извършеното от него нарушение в Република Австрия, като предоставя на
съда да реши и да разпореди дали да се плати санкцията или не.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
1

делото и разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС, а именно по чл. 10 (относно
приложимия закон), по чл. 30, ал. 2 и чл. 14 (относно условията за
признаване и изпълнение), чл. 15 (относно подсъдността) и разпоредбата на
чл. 35 (относно основанията за отказ от признаване и изпълнение), намира за
установено следното:
Срещу българския гражданин Т. Б. Т. е постановено на 13.12.2021 г.
решение № BH-GS/03/216000051028/21 от извънсъдебен орган
Bezirkshauptmannschaft Gussing, Австрия, влязло в законна сила на 01.01.2022
г. С решението е установено и прието, че българският гражданин Т. Б. Т. на
24.08.2021 г., в 06,48 часа, в Nickelsdorf, A4 Str.km 61,950, Fahrtrichtung
Ungarn, управлява моторно превозно средство с рег. № H ******* (BG) с
превишена скорост от 24 км/ч при разрешена максимална скорост от 80 км/ч.,
съставляващо извършено нарушение на § 98 Abs.1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 Zif.
2 lit. e KDV; § 134 Abs. 1 KFG. За установеното нарушение му е наложена
финансова санкция в размер на сумата от 95,00 евро.
В случая е налице акт на несъдебен орган по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, т.к. е издаден от компетентен орган на страна членка на
Европейския съюз. Актът е влязъл в законна сила на 01.01.2022 г. и касае
налагане на глоба, а именно парична санкция за извършено административно
нарушение. Финансовата санкция е наложена във връзка с извършено
административно нарушение на правилата за движение по пътищата, което е
довело до постановяване на 13.12.2021 г. на процесното решение от
извънсъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия. С
посоченият акт, който е влязъл в законна сила, засегнатото лице е имало
право да го обжалва пред компетентен съд. Засегнатото лице Т. е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава, относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. На
следващо място в издаденото по чл. 4 Удостоверение е посочено, че
засегнатото лице Т. е бил уведомен лично на 17.12.2021 г. за правото на
повторно разглеждане или обжалване на постановеното спрямо него решение
на 17.12.2021 г., в което производство може да участва лично и което
позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на
нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното
решение. Въпреки това, засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане
или обжалване в приложимия за целта срок.
Решението на несъдебния орган на издаващата държава Република
Австрия е влязло в законна сила и е придружено с удостоверение, издадено
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което се
изисква по чл. 4, ал. 1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково
решение 2005/2014/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на решенията за финансови санкции. В този смисъл липсват
основанията на чл. 3, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и
изпълнение на процесното решение, с което се налага финансова санкция.
Удостоверението на следващо място е издадено и изпратено в съответствие и
2

с изискванията поставени в чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС, защото
е издадено, подписано е и неговото съдържание е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава. Също така удостоверението е
изпратено до компетентния орган в Република България, какъвто е Софийски
градски съд и на последно място е придружено с превод на български език.
От приложените доказателства става ясно, че наказателното
преследване, във връзка с което е постановен акта по чл. 3 ЗПИИРКОРНФС,
касае извършено от българския гражданин Т. Б. Т., според законодателството
на издаващата държава Република Австрия, нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата, за което не се изисква изследване на двойна
наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
В конкретния случай се установява от текста на удостоверението, че с
решение № BH-GS/03/216000051028/21, издадено на 13.12.2021 г. от
несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия е
наложена на засегнатото лице – български гражданин Т. финансова санкция в
размер на сумата от 95,00 евро или в случая се касае за парична сума, на
която следва да се определи равностойността в български левове по курса на
БНБ за деня на влизане в сила на решението в издаващата държава –
01.01.2022 г. Това е така, защото разпоредбата на чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16,
ал. 8 ЗПИИРКОРНФС, вменява задължение за компетентния български съд да
изследва паричната равностойност на финансовата санкция, към датата на
влизане на решението в сила, в издаващата държава. Въз основа на публично
обявените и достъпни данни на интернет страницата на Българската народна
банка, както и предвид обстоятелството, че курса на паричната единица –
евро е фиксиран спрямо българския лев с Решение № 223/31.12.1998 г. на УС
на БНБ, взето на основание чл. 29, ал. 2 ЗБНБ се установява, че е определен
фиксиран курс към българския лев от 1.955,83 лева. Ето защо размера на
финансовата санкция изчислена в парична сума в български лева е с левова
равностойност в размер на 185,26 /сто осемдесет и пет лева и двадесет и шест
стотинки/ български лева, която сума съдът прие при постановяването на своя
краен съдебен акт.
В настоящия случай не са налице основанията на чл. 33 във вр. с чл. 17
ЗПИИРКОРНФС за приспадане, тъй като засегнатото лице – българският
гражданин Т. Б. Т. не е представил доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената му финансова санкция.
Според настоящия съдебен състав не са налице основанията на чл. 35
ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решението по чл. 3
от същия закон, тъй като представеното удостоверение по чл. 4
ЗПИИРКОРНФС отговаря на решението постановено на 13.12.2021 г. срещу
засегнатото лице Т., по отношение на което за същото деяние не е
постановено друго решение в Република България или друга държава,
различна от издаващата и изпълняващата държава и което обстоятелство е
отчетено от страна на издаващата държава, видно от вписаното в издаденото
3

Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение. Наред с това не е изтекла
давността за изпълнение на решението съгласно българското законодателство
и деянието не е подсъдно на българския съд. Изпълнени са и останалите
изисквания на българския закон – засегнатото лице е било уведомено за
производството в Република Австрия, съгласно законодателството на
посочената държава. Производството не е било писмено, засегнатото лице е
било уведомено лично или чрез упълномощен, според закона на Република
Австрия, представител. Също така засегнатото лице е било уведомено за
сроковете за обжалване, но не е обжалвало решението. На 17.12.2021 г., на
засегнатото лице Т. е било връчено повторно и лично постановеното на
13.12.2021 г. решение, с указване на възможността да го обжалва повторно,
както и за възможността лично да вземе участие в производство по
обжалване и разглеждане на делото по същество, а с оглед представяне на
нови доказателства, му е указана възможността, че решението може да бъде
отменено. От материалите по делото не се установява засягане на трета
заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице.
Процесното решение, постановено на 13.12.2021 г. от извънсъдебен орган
Bezirkshauptmannschaft Gussing, Република Австрия, влязло в законна сила на
01.01.2022 г. касае деяние, което съставлява и административно нарушение
уредено в законодателството на издаващата държава - Република Австрия,
поради което и в случая е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 7
ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на постановения акт от
извънсъдебния орган на посочената държава, за което от друга страна не се
изисква изследване на двойна наказуемост.
Решението е постановено спрямо пълнолетно, наказателно отговорно
лице и при което не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство. Настоящият съдебен състав констатира и, че размера на така
наложената финансова санкция „глоба“ е адекватна на извършеното деяние от
засегнатото лице Т. в издаващата държава и същото се санкционира с
административно наказание „глоба” изразено в предвиден за това размер. С
оглед на изложеното са изпълнени всички необходими предпоставки да не
бъде постановен отказ от признаване и изпълнение на решението предмет на
разглеждане в настоящото производство, защото в настоящия случай не е
налице нито едно от условията на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС, за да бъде
постановен отказ от неговото признаване и изпълнение.
Съдът на последно място осъди засегнатото лице Т. да заплати и
разноски в размер на 5,00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 36, вр. с чл. 22, ал. 1
ЗПИИРКОРНФС настоящото решение се изпраща на Национална агенция за
приходите, за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл.
22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС, съдът задължи Национална агенция за приходите
4

да го уведоми за предприетите действия по изпълнение на решението.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

5

Номер на акта:	679
Дата:	2 октомври 2023 г. (в сила от 7 октомври 2023 г.)
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20231100202059
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 април 2023 г.

Решение по дело №2059/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите