№ 97
гр. С., 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в закрито заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Димитров
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600120 по описа за 2022 година
Образувано е по протест на прокурор при РП-С. срещу протоколно
определение от 02.02.2022г. по НОХД № 869/2021 г. по описа на Районен съд
– С..
С атакуваното определение от разпоредително заседание съдът е уважил
искането на защитника на подсъдимото лице за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
В протеста се твърди, че определението на съда е материално и
процесуално незаконосъобразно. Конкретно се сочи, че неправилно съдът е
приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с формулиране
на инкриминирания период от време и посочените дати и периоди на
отделните деяния, което довело до ограничаване правата на подсъдимото
лице. Прокурорът намира за незаконосъобразен изводът на РС-С., че след
като за отделните деяния е посочен твърде дълъг период от време, не са били
налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК, поради което в тази връзка
следвало или да се посочат конкретни дати на всяко деяние, или да бъдат
повдигнати отделни обвинения за всяко деяние. Сочи се, че действително за
някои от деянията инкриминираният период е посочен в широки граници,
но това се базирало на доказателствения материал и не представлявало
1
съществено процесуално нарушение, доколкото не е препятствало
обвиняемата да разбере в както е обвинена и да подготви защитата си, тъй
като се касае за изключително голям брой деяния и между отделните деяния е
налице непродължителен период от време. Становището на протестиращия
прокурор във връзка с мотивите на атакуваното от него определение на съда
е, че ако се повдигнат обвинения за всяко едно от деянията, които са над
петдесет броя, би се стигнало до затрудняване защитата на обвиняемото лице.
Финално прокурорът се позовава на разпоредбите на чл. 127, т. 3 от
Конституцията на Р България и на чл.46, ал. 1 от НПК като заявява, че
изключително и специфично правомощие на прокуратурата е да реши за
какво престъпление да повдигне и поддържа обвинение. С гореописаната
аргументация прокурорът предлага на въззивната инстанция да отмени
определението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, а
делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Срещу частния протест е постъпило възражение от защитника на
подсъдимата Велина Козарова - адв. Н.. С него на настоящата въззивна
инстанция се предлага да се приеме оспорваната от прокуратурата част от
съдебния акт за правилна и законосъобразна. На първо място се счита, че е
несъстоятелно твърдението на прокурора за невъзможност на
конкретизацията по време на отделните петдесет и пет деяния. Подчертава
се, че без конкретизиране на времето и мястото на всяко от деянията няма как
да се извърши дължимата според чл. 26 от НК преценка дали деянията са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
На второ място защитникът счита, че в протеста се съдържа признание за
негодност на обвинението, доколкото на страница втора от протеста е
заявено: „където са налице конкретни доказателства за по-кратък период той
е бил посочен“. Направен е извод, че държавното обвинение няма яснота за
времето на осъществяване на голяма част от изпълнителните деяния, което е
оценено като съществен порок на обвинителния акт през призмата на ТР
2/2002 г. на ОСНК. В обобщение се твърди, че обвинителният акт е съставен
в несъответствие със стандартите, установени по прилагането на чл. 26 от НК,
2
а обвинението е формулирано по недопустим начин, без изискуемата яснота
за времето, в което е обвинена подсъдимата да е извършила деянията,
включени в обхвата на продължаваното престъпление. Във връзка с
позоваването от страна на държавното обвинение на конституционните и
процесуалните права, произтичащи от НПК касателно прокурорските
правомощия, защитникът е заявил, че прокурорът не може да се позовава на
своята дискреция да повдига и поддържа обвинение, тъй като привличането
по чл. 219 от НПК, и съставянето на обвинителния акт по чл. 246 от НПК се
подчиняват на строги правила, които в настоящия случай се намират за
нарушени. С тези мотиви от въззивния съд се иска да бъде оставен без
уважение частния протест.
Освен възражението срещу протеста на РП-С., защитникът е сезирал съда
с частна жалба срещу определението на РС-С. в частта, в която са отхвърлени
доводите за допуснати пороци при изготвянето на обвинителния акт, довели
до ограничаване правото на защита на обвиняемата и съставляващи
отстраними съществени процесуални нарушения. Иска се определението да
бъде изменено като бъде констатирано наличието на съществени, но
отстраними процесуални нарушения, които са възпрепятствали обвиняемото
лице да разбере същността на обвинението и да организира адекватно
защитата си. В обобщен вид на първо място като процесуално нарушение се
сочи липсата на пълно и точно описание на всеки един от обективните
признаци на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Според
защитата в обвинителния акт прокурорът не е посочил актовете на
разпореждане от страна на подсъдимата с т.нар.присвоено зърно. Счита се,
че е неясен механизмът, по който е извършено присвояването като на стр.14
от обвинителния акт се съдържат само две изречения, но в тях се споменават
зърно, пари и фураж, без да се посочат конкретните действия, съставляващи
разпореждане в свой или чужд, но е и на дружеството интерес. В тази връзка
защитата заявява, че в обвинителния акт няма изложени факти по какъв
начин са открити партиди на описаните свидетели, как е определено
количеството зърно, което те са внесли в дружеството, но в други бази и
складове, а не при подсъдимата, какъв е механизмът, по който подсъдимото
лице се е разпоредило със зърното, което и по документи не е внасяно чрез
нейния обект в гр.С.. Акцент е поставен и върху противоречието относно
изпълняваната от подсъдимата длъжност- на стр.1 от обвинителния акт било
3
посочено, че длъжността е „отчетник счетоводство“, а на стр.2 и стр.3-
магазинер. Счита се, че не става ясно по силата на какъв акт на подсъдимата е
възложено да пази имущество и какъв е характерът на повереното имущество.
Финално защитникът е направил извод, че описаните противоречия, неясноти
и пороци на обвинителния акт водят до невъзможност обвиняемата да
разбере обвинението и да организира защитата си срещу него, поради което
въззивният съд е сезиран с искане определението на районния съд да бъде
потвърдено в протестираната му част, и да бъде допълнено с констатации по
останалите, описани в частната жалба пороци, които да бъдат отстранени от
прокурора с нов обвинителен акт, отговарящ на стандартите, заложени в
чл.246 от НПК.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като
извърши проверка с оглед твърденията в жалбата и протеста, намери
следното:
Протестът и жалбата са подадени в законния срок от страни с правен
интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество протестът е неоснователен, а жалбата-
основателна.
Производството по НОХД № 869/2021 г. по описа на Районен съд – С. е
образувано по внесен от Районна прокуратура гр.С. обвинителен акт против
В. ИВ. Т. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр.чл. 26, ал. 1 от
НК.
В разпоредително заседание прокурорът, защитникът и подсъдимата са
взели участие при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Представителят на държавното обвинение е заявил, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемото лице. В противоположна насока е
становището на защитата, към което се е присъединила и подс. Козарова.
Адв. Н. е изтъкнала описаните по-горе в частната жалба и възражението
срещу частния протест съществени процесуални нарушения, касаещи пороци
на обвинителния акт, в това число и неяснота при формулиране на
обвинението за продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
4
Направено е искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане
на делото на прокурора. Съдът е приел, че част от наведените доводи за
защитата са неоснователни като изложените аргументи са по съществото на
делото и по тях ще е налице произнасяне с крайния съдебен акт. По
отношение на възражението за неясна формулировка на продължаваното
престъпление съдът е приел, че е допуснато нарушение на правото на защита
на подс.Козарова, тъй като продължавано престъпление може да има, когато
отделните деяния са извършени през непродължителен период от време,
който не може да бъде по-дълъг от една година. Прието е, че в обвинителния
акт следва да бъдат посочени отделни дати за деянията и при невъзможност
да бъде сторено това- да се повдигнат отделни обвинения.
Въззивният съд намира съображенията, изложени от прокурора в
протеста му за отмяна определението на СлРС за неоснователни.
Определението на Районен съд – С. като краен резултат е правилно и
законосъобразно.
В настоящия казус РП е обвинила подсъдимата в това, че в периода от
01.09.2015 г. до 25.06.2018 г. в гр. С. в условията на продължавано
престъпление в качеството си на длъжностно лице / отчетник счетоводство в
„Черноморски фураж“ АД С./ присвоила чужди движими вещи-425 599 кг.
зърно на стойност 123 423.71 лв., собственост на „Черноморски фураж“ АД
С., връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като
присвоеното имущество е в големи размери
В обстоятелствената част на обвинителния акт поименно са посочени
петдесет и пет броя свидетели, които са били клиенти на „Черноморски
фураж“ АД и са ползвали услугите на дружеството в периода от 2015 г. до
2018 г.
За двадесет от тези свидетели прокурорът е отразил в акта си, че в
рамките на една година няколко пъти са „взимали и заплащали фураж“. За
останалите тридесет и пет броя свидетели периодът е по-дълъг от една
година. Механизмът на осъществяване на вмененото на подсъдимата
престъпно деяние в условията на продължавано престъпление е различен през
призмата на описанието на показанията на петдесет и петте броя свидетели.
Условно показанията на свидетелите могат да се обособят в четири групи:
1/ свидетели, които се твърди, че са купували зърно от дружеството на
5
ниска цена, внасяли са зърното в дружеството за преработка на ишлеме,
получавали са и плащали фураж за внесеното зърно, не са получавали
документ за закупеното зърно и са получавали касова и износна бележка за
фуража, но не и за закупеното зърно;
2/ свидетели, които се твърди, че са купували зърно от дружеството на
ниска цена, внасяли са зърното в дружеството за преработка на ишлеме,
получавали са и плащали фураж за внесеното зърно, не е посоченото
обвиняемата да е издавала какъвто и да е документ;
3/ свидетели, които се твърди, че са внасяли зърно за преработка на
ишлеме, след което са взимали фураж като заплащали преработката.; за тази
група свидетели прокурорът е посочил следното:“На неустановена дата в
периода от 01.09.2015 . до 25.06.2018 г. в С. обв.Велина Козарева вписала по
партидата й/му необосновано вписани количества зърно…Без основание били
взети по неустановен начин …кг. фураж на база от необосновано вписано
количество зърно по нейната/неговата партида“.
4/ свидетели, които закупили фураж на много ниска и изгодна цена, не
им е изготвена партида и са заплащали директно на обвиняемото лице.
В обвинителния акт след преразказа на показанията на петдесет и
петимата свидетели прокурорът бланкетно е посочил, че са налице условията
на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като деянията
осъществяват поотделно състави на престъплението длъжностно присвояване,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината като последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Този извод
е формален, не е обоснован нито в частта относно непродължителния период
от време между отделните деяния, нито относно еднородната обстановка с
оглед направените от въззивния съд по-горе констатации. Приемайки за
основателно възражението на защитата за допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт в частта
относно обосноваването и формулиране на обвинението за продължавано
престъпление, с което е ограничено правото на защита на обвиняемото лице,
съдът е действал в унисон с процесуалните норми.
Неяснота и противоречие в обвинителния акт обаче се установява и по
отношение на качеството на длъжностното лице - на страница първа от
6
процесуалния инструмент е посочено, че подсъдимата е била назначена на
длъжност „отчетник счетоводство“ с месторабота в гр. С., а на страница втора
и трета е прието, че подсъдимата е изпълнявала длъжността „магазинер“. Не е
изяснено в какво качество подсъдимата е обвинена да е присвоявала
инкриминираното количество зърно, кога и с какъв акт й е поверено
имуществото, както и с каква цел й е поверено това имущество- да го пази
и/или да го управлява.
Не на последно място противоречие въззивната инстанция съзира и по
отношение на инкриминираното имущество, за което прокурорът е обвинил
Козарова, че го е присвоила, тъй като, видно от обсъдената по-горе четвърта
група свидетелски показания, е имало случаи, в които свидетели са
закупували от подсъдимата фураж и са заплащали цената му директно на
Козарова, без да са внасяли/закупували зърно от ощетеното юридическо лице.
В заключителната част на обвинителния акт обаче Козарова е обвинена, че е
присвоила в качеството си на длъжностно лице чужди движими вещи-зърно
на стойност 123 423.71 лв., собственост на „Черноморски фураж“ АД С.,
връчени й в това й качество и поверени да ги пази и управлява.
За да се приеме, че актът на прокуратурата е изготвен в съответствие с
чл. 246 от НПК, то е необходимо е да е налице пълнота на фактическото
обвинение, която да осигурява възможност на обвиняемото лице да разбере
в какво се състои обвинението, както и единство между фактическото и
юридическото обвинение. В конкретния случай се налага извод за допуснато
от РП несъответствие между обстоятелствената и заключителната част на
обвинителния акт от една страна, и непълнота, и вътрешно противоречие в
обстоятелствената му част от друга страна. Чрез обвинителния акт
прокурорът трябва да развие в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Обвинителният акт следва да бъде прецизен, ясен
и да очертава състава на престъплението, в извършването на което е обвинено
дадено лице. Трябва да се посочат фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на подсъдимото лице в неговото
осъществяване. Това означава, че подсъдимата трябва да знае всички факти,
които се отнасят до елементите от обективна и субективна страна на деянията
в отделните изпълнителна деяния в обхвата на продължаваното
престъпление. Констатираното от СлОС, че фактическото обвинение не
отговаря в пълнота на правното, както и че обвинителната теза не е развита
7
детайлно в обстоятелствената част на обвинителния акт не е установено в
пълнота от първостепенния съд. Обсъдените в настоящия съдебен акт
отстраними съществени процесуални нарушения са били изтъкнати от
защитника в хода на разпоредителното заседание, а и са посочени в частната
жалба на защитата, което налага извод за основателност на същата.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, извършено в
хода на досъдебното производство, което не може да бъде отстранено в хода
на съдебното производство. Описаните несъответствия между
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, както и в
самата обстоятелствена част не позволяват той да изпълни главното си
предназначение, а именно- да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемото лице в него, като по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита, съобразно изискванията на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002
г. на ОСНК на ВКС на РБ. Тези несъответствия са пречка обвиняемото лице
да разбере в извършването на какво е обвинено, за да упражни правото си на
защита.
Тези пороци не могат да бъдат отстранени по никакъв начин в съдебната
фаза на наказателното производство. При служебната проверка на съдът не
констатира нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили
правата на пострадалото лице.
Както вече бе посочено по-горе въззивният съд намира, че като краен
резултат определението на съда, с което е прекратено съдебното
производство, поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, е правилно и като такова следва да се потвърди.
След връщане на делото на прокурора последният следва да съобрази както
мотивите на районния съд за прекратяване на съдебното производство, така и
настоящото определение на въззивната инстанция.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 345, ал.1 от НПК,
С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
8
Потвърждава определение от 02.02.2022 г. по НОХД № 869/2021 г. по
описа на СлРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9