Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. в., 06.02.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т.К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4611 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” АД срещу Е.Е.Р. за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №517/ 02.02.2016г.,
издадена по ч.гр.д. №1030/2016г. по описа на ВРС, 9 с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 386.48лв. (триста осемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем с № *, сключен на
05.05.2015г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010г. и Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.10.2015г., сумата от 13.52лв. (тринадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.07.2015г. до 28.08.2015г., сумата
от 18.00лв. (осемнадесет лева), представляваща
такса разходи, сумата от 143.84лв. (сто
четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение за
периода от 10.07.2015г. до 28.08.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
заявлението в съда – 01.02.2016 год. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 19.74лв.
(деветнадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 11.07.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда –
01.02.2016г., на основание чл. 410 от ГПК, както и сторените по делото разноски
от които: 25.00лв. (двадесет и пет
лева), заплатена държавна такса и 300.00лв.
(триста лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Моли за присъждане на съдебно-деловодните
разноски.
Ищецът
твърди, че на 05.05.2015г. между „И. А. М.”АД и ответника е сключен Договор за
паричен заем № *, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 750 лева. Ответникът се задължил да
върне сумата при уговорена договорна лихва в размер на 50 лева или общо сумата
от 800 лева в срок до 28.08.2015г. на 16 равни седмични вноски, всяка по 50
лева. Твърди се,че съобразно сключения договор за заем в случай,че заемателят
забави плащането на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за
разходи за събиране на просроченото вземане в размер на 9 лева, която се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна
вноска,чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски не могат да
надхвърлят 45 лева. На основание тези разпоредби на договора на длъжника били
начислени разходи в размер на 27 лева. Съгласно клаузите на договора заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията по договора – валидна банкова гаранция, която да е издадена след
усвояване на заема в размер на цялото задължение , която да е валидна за целия
срок на договора. Твърди се,че поради неизпълнение на това задължение на
длъжника е начислена неустойка в размер на 287.68 лева, която била разсрочена на 16 равни части, всяка по
17.98 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така месечната погасителна
вноска, която длъжникът следвало да заплаща възлизала в размер на 67.98 лева.
На длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 11.07.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда в
размер на 19.74 лева, представляваща съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка падежирала, неплатена вноска.
Твърди
се, че длъжникът е погасил сумата от 552.84 лева, с която били погасени :
143.84 лева –неустойка за неизпълнение; 9.00 лева – такса разходи, 36.84 лева –
договорна лихва и 363.52 лева – главница.
На
01.10.2015г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.”АД и „А.з.с.н.в.”ООД,
по силата на което вземането на „И. А. М.”АД било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.”ООД, произтичащо от договор за
заем № *. Сочи се,че „А.з.с.н.в.”ООД е
правоприемник н. „А.з.с.н.в.”АД вследствие на преобразуване от 21.08.2015г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното :
От
приложеното ч. гр.д. №1030/2016 г. по описа на ВРС, 9с. е видно, че на основание
чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение №517/02.02.2016г. срещу ответника Е.Е.Р., с която същият е осъден да заплати на „АСВ” АД следните суми : сумата от 386.48лв., представляваща дължима
главница по Договор за паричен заем с № *, сключен на 05.05.2015г. и Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2015г.,
сумата от 13.52лв., представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 10.07.2015г. до 28.08.2015г., сумата от 18.00лв., представляваща такса разходи, сумата от 143.84лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение за представяне на обезпечение за периода от 10.07.2015г. до
28.08.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда –
01.02.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 19.74лв., представляваща лихва за забава за периода
от 11.07.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2016г., на
основание чл. 410 от ГПК, както и сторените по делото разноски от които: 25.00лв., заплатена държавна такса и 300.00лв., юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Длъжникът Е.Р. е
подал възражение против заповедта по реда
и в срока по
чл. 414 от ГПК,в което изрично е заявил, че не оспорва сключения договор за
заем с И. А. М. АД, възразява,че не е уведомен за сключения договор за цесия и
оспорва размера на дължимото по договора.
Съгласно Договор за паричен заем №* от 05.05.2015г. „И. А. М.”АД е
предоставило заем на Е.Е.Р. в размер на 750 лева,
което не се оспорва от последния. Уговорено е заемът да се върне чрез внасяне на
16 седмични вноски, всяка от които в
размер на 50 лева, считано от 15.05.2015г. до 28.08.2015г. Посочен е размер на
дължимата договорна лихва- 40 %, годишен размер на разходите по заема 46.26 % и
общ размер на всички плащания 800 лева. Съобразно чл.4, ал.1 от договора
заемателят се е задължил в срок от три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения : 1/две физически лица
–поръчители с поставени изисквания към тях; 2/ банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя за сумата от 800 лева, като съгласно ал.2 при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер
на 287.68 лев, която се изплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, към която
се добавя сума в размер 17.98 лева. В
чл.8 е уговорено,че при забава в плащането на погасителните вноски с повече от
30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи
събирани, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещение на адрес, в размер на 9 лева, като тези разходи се
начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да
бъдат повече от 45 лева. Съгласно чл.8,ал.2 от договора при забава в
плащането на някоя от погасителните вноски заемателят дължи на заемодателя
законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г.
„И. А. М.”АД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.”
ООД вземания, станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени с продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират с
Приложение №1, което ще бъде неразделна част от
договора. Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване на
условията на договора на месечна база, които ще се индивидуализират в ново
Приложение №1 със съответна нова дата.
Съгласно препис–извлечение от месец октомври 2015г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010г. е прехвърлено вземането на „И. А. М.”АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД по отношение на Е.Е.Р.
по договор от 05.05.2015г. в общ размер на 1 087.88 лева.
Представено е уведомление,
адресирано до Е.Р. от „И. А. М.”АД чрез
„АСВ” АД, с което същият се уведомява за прехвърляне на вземането по цесията. Към
уведомлението е приложена обратна разписка, в която е удостоверено, че същото е
изпратено на адрес гр.в., ул. П.* №* с
отбелязване,че пратката не е потърсена от получателя.
По делото е проведена съдебно
счетоводна експертиза за установяване вида и размера на задълженията по
процесния договор за кредит, която съдът намира за обективно и компетентно
изготвена и я кредита в цялост. Съобразно същата седмичната вноска от 50 лева
включва главница и лихва и е определена чрез формула за изчисляване на
анюитетни вноски по кредит, въз основа на годишния лихвен процент, брой вноски
и размера на главницата. Вещото лице е посочило,че ответникът е извършил едно
плащане на дата 03.07.2015г. в размер на 552.84 лева, с които е погасил : 9
лева за задължение по събиране на разходи, 143.84 лева за неустойка по чл.4 от
договора , 36.84 лева –договорни лихви и 363.52 лева –главница. След
преустановяване на плащанията са останали непогасени вноски с падежи в периода 10.07.2015г. до
28.08.2015г., общо за главници по погасителен план – 386.48 лева, лихви 13.52
лева, неустойка 143.84 лева. До датата на подаване на заявлението е начислена
наказателна лихва в размер на 19.85 лева. Начислени са такси по събиране на
задължението, от които са погасени 9 лева и са останали непогасени 27 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
В производството по установяване съществуването
на вземането си кредиторът следва при
условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя, вида и размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
От доказателствата по
делото се установява, че ответникът е сключил Договор за паричен заем №* от
05.05.2015г. „И. А. М.”АД, по силата на който му е предоставен
заем в размер на 750 лева, което
не се оспорва от последния.
Уговорено е заемът да се върне чрез внасяне на 16 седмични вноски, всяка от които в размер на
50 лева, считано от 15.05.2015г. до 28.08.2015г., като общият размер на
дължимото по договора е 800 лева. Съобразно заключението на вещото лице
седмичната вноска се формира от лихва и главница и се определя по формула за
пресмятане на анюитетни вноски.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от
16.11.2010г. „И. А. М.”АД е прехвърлило
н. „А.з.с.н.в.” ООД вземания по договори за заем, сред които видно от
приложение препис извлечение от Приложение 1 фигурира и вземането по процесния
договор. Съобразно
разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Със сключването на договора и изразеното съгласие в Приложение 1 от
месец октомври 2015г. заемодателят е
продал на ищеца и вземането, което е имал към Е.Р. по сключения договор за заем.
За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на
страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните
по договора цесията произвежда своето действие, независимо,че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
По делото са налице доказателства, че на
ответницата е връчена заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК на 26.02.2016г. Дори и да се приеме, че същата не
е получила уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до нея с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на нея, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
Предвид събраните писмени
доказателства и заключението на вещото съдът намира,че ответникът дължи на ищеца заплащането на поетите с Договор за паричен заем №* от
05.05.2015г. парични задължения :
главница в размер на 386.48 лева, договорна лихва в размер на 13.52 лева. С
оглед постъпилото еднократно плащане, с което не е покрито цялото задължение по
договора и липсата на каквито и да било други погасявания на дължимите седмични
вноски ответникът дължи лихва за забава върху всяка вноска в размер на
законната лихва, съгласно уговорката по чл.8,ал.4 от договора, която съгласно
заключението на вещото лице възлиза в размер на 19.85 лева. Липсват представени
доказателства за изпълнение на задължението на ответника по чл.4 от договора за
предоставяне на обезпечение на вземането
си в полза на заемодателя, поради което същият дължи предвидената в чл.4,ал.2
неустойка за неизпълнение. Установява се, че ответникът е изпаднал в забава в
плащанията по заема, поради и което и дължи на заемодателя по чл.8 разходи по
събиране на вземането, които се претендират в размер на 18 лева.
С
оглед гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и същият следва да бъде уважен.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същите разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, както
следва сумата от 325 лева – разноски по заповедното производство и сумата от
225 лева заплатена д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева и
200 лева –депозит за извършената ССчЕ.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК
: * със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда лабиринт , ет.*,
офис 4,че Е.Е.Р., ЕГН : ********** с адрес *** дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №517/02.02.2016г.,
издадена по ч.гр.д. №1030/2016г. по описа на ВРС, 9 с. в полза на ищеца суми, произтичащи от Договор за паричен заем с № *, сключен на
05.05.2015г. с „И.
А. М.”АД и
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 01.10.2015г., а именно : сумата
от 386.48лв. (триста осемдесет и шест
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща дължима главница, сумата от 13.52лв.
(тринадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.07.2015г. до 28.08.2015г., сумата от 18.00лв. (осемнадесет лева), представляваща
такса разходи, сумата от 143.84лв. (сто
четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение за
периода от 10.07.2015г. до 28.08.2015г., сумата от 19.74лв. (деветнадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 01.02.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението
в съда–01.02.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Е.Р.,ЕГН : ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.с.н.в.”
АД, ЕИК : * със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда лабиринт , ет.*,
офис * сумата от 325/триста
двадесет и пет/ лева, представляваща реализирани разноски в заповедното
производство и сумата от 625/ шестстотин двадесет и пет /лева,
представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: