Р Е Ш
Е Н И Е № 1560
гр. Бургас,
20.10. 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 957 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба, подадена от Г.С.Л., чрез адв. Ст.К., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-000384 от 18.02.2021г., издадена
от началник група към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта на Г.С.Л.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП- изземване
на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че оспорения акт е
издаден при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че всички
наказателни постановления (издадени през периода 2007-2010г.), посочени в акта
не са влезли в законна сила, тъй като не са му били връчени. Заявява, че на
8.04.2016г. му е било издадено СУМПС и контролен талон към него, като в
последния няма отразяване на отнемане на контролни точки. Според него, дори да
се приеме, че посочените дати на влизане в сила на наказателните постановления
са действителните такива, то към датата на издаване на заповедта всички
контролни точки са служебно възстановени с оглед разпоредбата на чл.158, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Поради изложеното иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. К., поддържа жалбата и направените с нея искания. Акцентира
върху факта, че с допусната по делото графична експертиза категорично е
установено, че подписът, положен върху наказателните постановления за получател
не е изпълнен от Г.Л., поради което същите не са влезли в сила и към момента
даже са погасени по давност, затова не могат да бъдат основание за налагане на
принудителната административна мярка. Претендира присъждане на разноски в
размер на 660лв., по представен списък.
Ответникът, началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, сектор "ПП" при ОДМВР – Бургас, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.С придружително писмо вх.№4464/26.04.2021г.
застъпва тезата за законосъобразност на оспорената заповед.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от
действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
Със заповед за прилагане на
принудителни административни мерки №
21-0769-000384 от 18.02.2021г., началник група към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна
полиция“ е разпорежда,
на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя да бъде иззето
свидетелството за управление на МПС №*********.
В мотивите на заповедта е посочено,
че на водача са отнети всички контролни
точки с влезли в сила НП, както следва:
1. НП № 11051/03.09.2007г. на
сектор ПП Бургас, влязло в сила на 9.10.2007 г., с което се отнемат 10 контролни точки;
2. НП № 17736/10.12.2007г. на
сектор ПП Бургас, влязло в сила на 12.01.2008г., с което се отнемат 10 контролни точки;
3. НП № 2574/10.04.2009г. на РУ
Сливен, влязло в сила на 14.10.2009г., с което се отнемат 4 контролни точки;
4. НП № 678/17.03.2010г. на сектор
РУ Несебър, влязло в сила на 18.04.2010г., с което се отнемат 3 контролни точки;
5. НП № 324/16.06.2010г. на ОДМВР
Бургас, 01 РУ, влязло в сила на 06.07.2010г., с което се отнемат 6 контролни точки;
6. НП № 593/24.04.2010г. на ОДМВР
Бургас, 01 РУ, влязло в сила на 27.10.2010г., с което се отнемат 8 контролни точки;
В заповедта е посочено, че с
отнемането на тези контролни точки, Л. е
загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за
управление на МПС в съответната служба на МВР.
Посочените в заповедта наказателни
постановления, са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и
разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че
връчването е извършено на Г.С.Л. и датата на извършване на връчването.
Към наказателни постановления с
№11051/03.09.2007г.; 17736/10.12.2007г.;
324/16.06.2010г. и 593/24.04.2010г. са приложени платежни нареждания,
удостоверяващи извършени от Л. плащания на наложените административни наказания
„глоба“.
По делото е представена справка за
нарушител/ водач (л.34). Справката съдържа информация за съставени актове,
издадени наказателни постановления и фишове.
Съдът констатира, че наказателни
постановления, с които е извършено и отнемане на контролни точки са издавани и
за периода 2014г.- 2020г.
Отделно от това, в справката е
посочено, че свидетелството за управление на МПС №********* е издадено на
6.04.2016г. и е валидно до 6.04.2021г., в едно с талон № 5798123.
Според копията на посочените
документи, представени по делото, контролният талон е издаден при първоначален
максимален размер 39 контролни точки.
Справката съдържа информация, че на
03.10.2016г. на водача служебно са възстановени 6 контролни точки.
В хода на съдебното производство е
допусната и приета съдебно- графическа експертиза.
Според заключението на вещото лице,
в разписките към всяко едно от посочените в обжалваната заповед, наказателни
постановления подписът, целящ да удостовери връчването им не е изпълнен от Г.Л..
ІІ.ПРАВОТО:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен
орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/2017 г. (л.49) на
директора на ОД МВР – Бургас, точка 1.4., началниците на групи в сектор
"Пътна полиция" са оправомощени да издават заповеди за налагане на
ПАМ по ЗДвП
Спазена е предвидената от закона
писмена форма.
Административният орган е приел, че
са налице основанията на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Поради това и с оглед разпоредбата
на чл. 170, ал.1 от АПК, административният орган следва да
установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни
постановления), посочени в оспорената заповед, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването й.
В настоящия случай, органът е
приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни
постановления въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 09.10.2007г.-
27.10.2010г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.
В придружително писмо към административната
преписка (л.2) се посочва, че основанията за налагане на процесната ПАМ са
налични на магнитен носител в администрацията на органа. По личния картон на
водача се извършва справка, чрез която се проверяват обстоятелствата,
обуславящи материалната законосъобразност на заповедта.
Съдът намира, че заповедта е материално
незаконосъобразна, защото не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП - 1.) загубване на правоспособността
поради отнемане на всички контролни точки и 2)
неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.
Според разпоредбата на чл.64 от ЗАНН,
влизат в сила наказателните постановления, които: а) не подлежат на обжалване;
б) не са били обжалвани в законния срок; в)
са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
В случая административният орган приема, че
процесните наказателни постановления са влезли в сила при хипотезата на т. „б“
на посочената норма.
Тази хипотеза може да се осъществи обаче,
само в случая, че наказателните постановления са били връчени на нарушителя.
Нормата на чл.58ал.1 от ЗАНН сочи общото
правило на връчване на наказателното постановление- препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.
Ал.2 на нормата предвижда изключение тогава, когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен.
По делото е доказано, че нито едно от
шестте наказателни постановления, въз основа на които е издаден оспореният акт,
не е връчено на нарушителя, защото подписите, удостоверяващи връчването не са
положени от него.
Наличието на извършени плащания от страна
на жалбоподателя на глобите, наложени с четири от наказателните постановления,
не освобождава органа от задължението за докаже, че извършил връчване на
санкционните актове по реда на чл.58 от ЗАНН. Датата на узнаване или датата на
доброволно изпълнение на наложеното наказание, не предпоставят извод за влизане
в сила на наказателните постановления, защото тези факти не изключван
възможността санкционираното лице да упражни правото си на жалба в предвидения
от закона срок.
Поради това, към датата на издаване на
заповедта, с която се налага принудителната мярка, тези наказателни
постановления не са влезли в сила. Т.е. те не са породили като последица
отнемане на контролни точки и не доказват осъществени фактически основания за
налагане на принудителната административна мярка.
Отделно от това следва да се
посочи, че остава неясно защо на 6.04.2016г. на жалбоподателя е издаден
контролен талон, удостоверяващ наличие, към тази дата (значително по- късно
след датата 27.10.2010г., за която се твърди, че е влязло в сила последното
наказателно постановление № 593/24.04.2010г.) на максималния брой контролни
точки- 39.
В случай, че административният
орган приема наличие на отнети към
27.10.2010г. 41 контролни точки, не би следвало на 6.04.2016г. да бъде
издаден контролен талон с посоченото съдържание.
В тази насока може само да се
предполага, че към датата на издаване на контролния талон и СУМПС всички
контролни точки, отнети с процесните наказателни постановления са били служебно
възстановени. Това предположение обаче, също изключва възможността да се
приемат за доказани фактическите основания за издаване на заповедта.
Съдът отбелязва, че в преценката за
законосъобразност на оспорения акт, е обвързан с фактическите основания за
издаването му.
Поради това, не може да обсъжда
наличие на предпоставки за налагане на ПАМ въз основа на факти, извън тези
приети от административния орган. В случая, издадени след 24.04.2010г. наказателни постановления, за периода
2014г.- 2020г.
Както вече бе посочено, фактическите
основания за издаване на оспорената заповед не са доказани. Този извод изключва
необходимостта от изследване на втората кумулативна предпоставка,
регламентирана с нормата на чл. 157, ал.4 от ЗДвП- неизпълнение на задължението за връщане
на свидетелството за правоуправление.
С оглед изхода
на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените, своевременно
поискани и доказани в размер на 660лв., разноски.
Поради изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ІV състав на Административен съд гр.
Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000384 от
18.02.2021г., издадена от началник група към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна
полиция“.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Бургас да заплати
на Г.С.Л., ЕГН ********** сума в размер на 660лв., представляваща разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
СЪДИЯ: