РЕШЕНИЕ
№85
Гр.Русе, 08.06.2018г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 22 май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При участието на
секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА като разгледа докладваното т.д.№292 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са
обективно кумулативно съединени, по реда на чл.422 ГПК, вр.
чл.430, вр. чл.432 ТЗ.
Ищецът У.гр.София, *****, чрез адвокат Я.Д.
твърди, че на 23.08.2017г. било подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника Б.Ц.В., Б.и Т., по което било образувано
ч.гр.д.№5773/17г. по описа на РРС. Издадени били заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист на
25.08.2017г. Били уведомени от съда на 17.10.2017г., че ответника В. е подал възражение
по реда на чл.414 ГПК против издадена заповед за изпълнение, както и за
възможността банката да предяви иск за съществуване на вземането, поради което
и предявява иска. Твърди, че на 14.08.2008г. между банката и ответника Б.Ц.В.-кредитополучател
е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №2509, по който Т.и
Б., представлявани от Б.В. са солидарни длъжници, за
сумата 41000 евро, със срок за усвояване до 4.09.2008г. и срок за погасяване до
5.08.2018г. На 27.05.2013г. договорът бил изменен с анекс №1, като срока за
погасяване бил продължен до 5.04.2022г. Твърди, че дължимите вноски за периода
5.12.2016г-7.06.2017г. не били платени в срок, поради което от 7.06.2017г.
кредита е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.60 ЗКИ, вр.чл.17 от договора, вр.чл.29 от
ОУ към договора, вр.чл.17 от анекс №1, вр. чл.29 от ОУ към анекс №1. Поради допуснатото просрочие, на 3.08.2017г. до длъжниците
е изпратена нотариална покана, с която са уведомени, че задължението е обявено
за предсрочно изискуемо, която е получена на 4.08.2017г. от ответника в
качеството му на кредитополучател и представител на солидарните длъжници. На 23.08.17г. е подадено заявление по чл.417 ГПК,
въз основа на което по ч.гр.д.№5773/2017г. на РРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в полза на банката срещу Б.Ц.В.,
Т.и Б.за сумата 21901.79 евро, от които сумата 19967.15 евро-главница и сумата 1934.64
евро-дължими лихви за периода от 5.12.2016г. до 22.08.2017г., която включва:
882.18 евро-договорен лихвен процент за същия период, сумата 836.14 евро-лихва
върху просрочена главница за същия период и 216.32 евро-наказателна лихва при просрочие за същия период. Тъй като ответникът В. подал възражение по чл.414 ГПК, иска съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на него, че
дължи на банката по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №2509
от 14.08.2008г. и анекс №1 от 27.05.2013г. следните суми: 19967.15 евро-главница, ведно
със законна лихва от 23.08.2017г. до окончателното изплащане, 1934.64
евро-лихва за периода 5.12.2016г.-22.08.2017г., която включва: 882.18
евро-договорен лихвен процент, 836.14 евро-лихва върху просрочена главница,
216.32 евро-наказателна лихва при просрочие, всички
за същия период, както и сумата 856.72лв. разноски за заповедното производство
и 1407.05лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Претендира присъждане на разноските, направени по делото.
Ответникът Б.Ц.В. чрез
пълномощник адвокат Р.К. *** е подал в срок отговор на исковата молба, с който
е заявил становище, че иска е допустим. Не оспорва сключването на договора и
анекса към него при ОУ и погасителен план, както и че е преустановил плащането.
Счита, че банката едностранно е завишила цената на финансовата услуга и че е
заплатил дълга си според първоначално договореното и първоначалния погасителен
план. Оспорва претенциите по основание и размер. Прави възражение за
недействителност на: чл. 4.2, 4.3, 5.2, 5.3, 5.4, 12.6, 19, изр.2 от договора,
чл.4.1, 4.2,чл.11.1.1, 11.3 от анекс №1, чл.9.4, 9.5, 10 от Общите условия към
договора, чл.9.4, 9.5, 9.3.5, 9.6.1, 9.6.1.1, 9.7, 23, 31 от ОУ към анекс №1.
Твърди, че за периода от сключване на договора до твърдяната предсрочна
изискуемост банката едностранно е изменила цената на финасовата
услуга-възнаградителната лихва, компенсирайки срива
на индекса едномесечния Юрибор, формиращ БЛП-чл.9.2.2
от ОУ, за което няма договореност и съгласие. През цялостното развитие на
правоотношението между страните цената на договора е поставена единствено в
зависимост от волята на банката, която едностранно определя и лихвите и таксите
и комисионните и капитализира към главницата остатъчния дълг по кредита на
непредвидени в договора основания. Към
договора съгласно чл.9.2 е добавена застраховка-пакет А-кредитна протекция с
покрити рискове-смърт, трайно намалена или временна неработоспособност, за
която плаща 9.95 евро месечно, но никога не е получавал застрахователна полица,
противно на посоченото като приложение към договора. Анекс №1 от 25.05.2013г.
заменя действащия договор и регламентира неправомерните действия на ищеца в
т.ч. и начисляваната рискова премия към цената на услугата, далеч преди
сключването му. На новите ОУ, приложени към анекса се придава обратно
действие-към датата на сключване на договора. Според чл.4 от анекса БЛП се
формира от тримесечния Юрибор и премия към дата на
анекса, като никъде в договора не е упоменато и не става ясно какъв е размера
на тази премия, към надбавката или към БЛП се начислява. БЛП е договорен в
размер 8.24 /чл.11.1 от ОУ/. Разпоредбата на чл.9.4 е неясна и неразбираема.
Според чл.9.3.5 от ОУ банката има право да променя едностранно въз основа на
решение на оторизиран свой орган размера на приложимия лихвен процент, както и
такси и комисионни. Неясни са условията за такава промяна, прехвърлят се
рискове и фактори, които могат да се разберат и оценят, нито да се понесат
единствено от кредитополучателя. Въведения трети компонент „премия“по решения
на УС на банката не е договорен с кредитополучателя и той не е уведомен за тази промяна. Протоколите, с
които са взети решенията са изброени и в ОУ към анекс 1-т.40. Твърди, че
определянето размера на възнаградителната лихвата
следва да спазва първоначално договореното, без въведения трети компонент
„премия“ и замразяване нивата на индексите. Наложената от банката промяна в
методологията за определяне на БЛП е в противоречие с добрите нрави тъй като
нарушава принципите на равнопоставеност, на
договорното начало, поради което е незаконосъобразна. Аналогично е поведението
на банката и при прехвърляне на риска върху кредитополучателите и въвеждането
на несигурност и непредвидимост в правоотношението и най-вече съществения му
елемент-цената на услугата. В тази насока са и протоколи на КЗП, НП
№3ИИП-К-8729/10г., с които на банката се налага имуществена санкция за
неравноправни и нищожни клаузи, заповед №806/10г., с която й се забранява да
прилага нелоялна търговска практика. Посочените клаузи покриват общите
критерии, дадени в нормата на чл. 143 ЗЗП, банката не разполага с правото да
извършва подобно превратно тълкуване на условията на договора и анекса и то изключително
в своя полза, тъй като дори и това да е предвидено в договора или в ОУ, подобни
неравноправни клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1, вр.ал.2,
вр.чл.143 ЗЗП, вр. чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД. Процесните клаузи не са индивидуално
уговорени, те са част от стандартни, предварително изготвени и типови условия
на банката и кредитополучателя не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им при сключването на договора и анекса, поради което са нищожни на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП и не го обвързват. Доколкото още при получаване на заплатената
в повече възнаградителна лихва, годишна и месечна
такса за управление, комисионна, липсва основание за това имуществено
разместване, исковата сума не е дължима. Прави възражение за прихващане до
размера на дължимите застрахователни вноски за 9 години в общ размер 1074.60
евро, или левовата им разностойност-2104.96лв.
С допълнителна искова молба
ищецът е направил допълнения и уточнения, взел е становище по оспорванията на ответника в отговора му. Пояснил е, че иска
е предявен само срещу ответника, който е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, тъй като останалите длъжници
не са подали такова. Счита неоснователно твърдението, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на задължението по договора, то е обявено от кредитора
за предсрочно и изцяло изискуемо и до длъжниците е
изпратена нотариална покана, получена от Б.В. в качеството на кредитополучател
и на представител на солидарните длъжници на
4.08.2017г. Счита възражението за недействителност на посочените клаузи от
договора, ОУ към него, анекса и ОУ към него за неоснователно. Твърди, че при
систематично тълкуване на разпоредбите на чл.143 и чл.144 ЗЗП и съдебната
практика се налага извод, че са допустими уговорки, предвиждащи възможност за
увеличаване на първоначално уговорената цена, при определени кумулативни
условия:1.Обстоятелствата при чието настъпване може да се измени цената на
финансовата услуга трябва да бъдат изрично уговорени н потребителския договор,
2.Обективен характер на обстоятелствата, 3.Методиката за промяна на цената на
финансовата услуга трябва да бъде подробно и ясно описана в договора, 4.При
настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга. В посочените
от ответника клаузи е предвидено правото на банката да променя едностранно
размера на дължимата цена на базата на промяна на обективни, независещи от
индикатори, а именно съответствие на БЛП с ценовите условия на кредитния
пазар-чл.9.3.5 ОУ към Анекс №1. Именно в цитираните от ответника клаузи са
посочени дефинициите, методиката, алгоритъма и правилата за формиране на ГПР.
Предвидена е възможност за реципрочно намаляване цената на финансовата услуга
при понижаване стойността на ГПР-чл.9.3.5, чл.9.6.1 от ОУ към анекс №1. Овен
това, в чл.9.6.3 от ОУ към анекса е предвидена възможност при увеличение на
премията, като компонент от БЛП с повече от един процентни пункта,
кредитополучателят да погаси предсрочно кредита и да прекрати договора, без да
се дължат и заплащат комисионни за предсрочно погасяване. Оспорва направеното
възражение за прихващане, като твърди, че в договора е включена и клауза за
застраховане-чл.9.2 и със сключването му ответника се е съгласил да заплаща
определената премия. Застрахователния договор е в полза на банката и е сключен
между кредитополучателя и застрахователя, при условията на чл.242 КЗ /отм./-за
обезпечаване задължението на кредитополучателя.
С отговор на допълнителната
искова молба, ответникът признава, че нотариалната покана е получена от него,
оспорва съдържанието й, като счита, че не кореспондира с т.18 на ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, тъй като не е достатъчно да се сочи само общо дължимата сума.
Поддържа възражението, че не е настъпила предсрочната изискуемост. Твърди, че
ищецът общо се е позовал на изключенията по см. на чл.144 ЗПК без да
конкретизира на което от тях се позовава. Твърди, че не са налице
предпоставките на чл.144 ЗЗП. Твърди, че
преценката за неравноправност на договорна клауза се прави предвид
обстоятелствата към датата на сключване на договора-чл.145, ал.1, вр. 147 ЗЗП, поради което последващото
изменение на клаузите е без значение.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че между У.София и
ответника Б.Ц.В.-кредитополучател, на 14.08.2008г. е сключен договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №2509, по силата на който на кредитополучателя
е отпуснат кредит в размер на 41000 евро, с цел-ремонт. Солидарни длъжници по кредита са Т.и Б.. Не се спори също така, че сумата
е усвоена от кредитополучателя. Срока за издължаването и е договорен-до
5.08.2018г., на анюитетни вноски, съгласно Приложение
1, ежемесечно, на 5-то число, на 120 вноски, считано от 5 септември 2008г.
Според т.4 годишния лихвен процент /ГЛП/ за периода на олихвяване се формира от
базов лихвен индекс /БЛИ/ по раздел III от ОУ 1М EURIBOR и надбавка. В т.4.1а
ГЛП върху редовна главница е посочен като сбор от БЛП-4.480 и надбавка-3.820,
на 8.30%. В т.4.2 ГЛП върху просрочена главница е посочен като сбор от
БЛП-4.480 и надбавка-5.820, общо 10.30%. В т.4.3 е посочен ГЛП върху текущия
дълг / редовна главница +просрочена главница/ при просрочие
на главница и/или лихва и главница-5%, като се начислява едновременно и
независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по т.4.1а или 4.1б и
т.4.2 за срока на просрочието. В т.5 Такси и
комисионни, страните са уговорили, съответно: т.5.2-такса за поддръжка и
обслужване на кредита 0.45%-начислява се върху размера на кредита и се внася
при първо ползване на суми:, т.5.3-комисионна за управление за всяка следваща
година или част от нея-0.10%-върху установения размер за всяка следваща година
или част от нея и се начислява върху текущия дълг по кредита в първия ден от
периода, за който се отнася:, т.5.4-комисионна за ангажимент-1%-едно на сто годишно
върху разликата между сумата на разрешения кредит и фактическия дълг в
отделните дни през периода на ползване. Кредитът е обезпечен с договорна
ипотека. В т.9.2 е посочено, че към договора е добавена застраховка пакет А-„Кредитна
протекция“, с покрити рискове:=смърт вследствие на заболяване или злополука,
=трайно намалена или загубена работоспособност над 70% вследствие заболяване
или злополука:=временна нетрудоспособност вследствие заболяване или злополука.
В т.12.6 страните са уговорили, че кредитополучателят дава съгласието си
неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при
условията на Наредба №9 на БНБ. В раздел III Допълнителни разпоредби, т.19 е посочено, за всички
неуредени с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство
и ОУ, всички промени в ОУ влизат в сила от датата на приемането им и са
задължителни за страните. В т.23 е посочено, че неразделна част от договора са
изброени в 10 точки документи, вкл. и ОУ при които банката предоставя ипотечни
кредити на физически лица, както и застрахователна полица-застраховка
„Живот“-Пакет А и застрахователна полица-имуществена застраховка. Договорът е
подписан от страните и не е оспорен. Представени са Общи условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на
физически лица. В т.9.4 от ОУ е посочено, че при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на БЛИ с повече от
0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката
променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с
публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е
необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните. Посочено е и че банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя, вкл. и към момент, различен от промяната на лихвения
процент, като уведомява кредитополучателя и третите задължени лица за извършената
промяна чрез последващото промяната извлечение по
кредита, предоставено по реда на т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от
промяната. В т.9.5 от ОУ е посочено, че при
кредити, погасявани чрез погасителни вноски по главницата, с промяна на
действащия към съответния период на олихвяване БЛИ, лихвените условия по
кредита автоматично се променят при запазване на определената в договора
надбавка, като новите лихвени условия са задължителни за страните, а банката
уведомява кредитополучателя и третите задължени лица за всяка промяна на БЛИ
към съответния период, чрез обявяването му на интернет страницата и, изричното
му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и
изпращане по пощата на адресите, посочени в договора. В т.10 от ОУ е посочено,
че конкретния размер на дължимите такси и комисионни по кредита, както и
начинът на издължаването им се определя съгласно приложимата към датата на
изискуемостта и начисляването им Тарифа, освен ако в договора не е установено
друго. Ответникът е декларирал, в качеството на кредитополучател, че е запознат
със съдържанието и е получил екземпляр от ОУ. Представен е погасителен план. С
анекс №1, сключен на 27.05.2013г. страните по договора са се съгласили договора
да се измени, приеме съдържанието и се чете съгласно уговореното в анекса. В пар.1 изрично е посочено, че всички отношения между
страните ще се уреждат от анекса, съдържанието на който заменя напълно и изцяло
съдържанието на договора от 14.08.2008г. и анексите към него, както и че се
съгласяват и приемат в отношенията регламентирани от анекса да се прилагат ОУ,
при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила към
датата на подписването му. В пар.2 страните са
изразили съгласие да прекратят действието на ОУ, приети към датата на сключване
на договора, а в пар.3 кредитополучателят,
солидарните длъжници и всички трети задължени лица са
декларирали, че са запознати и със съдържанието на ОУ и са получили екземпляр
от тях. В пар.6 е посочено, че страните изразяват
съгласие, че с подписването на анекса, подлежащото на плащане на банката
вземане, считано от датата на анекса и при условията на погасителен план, като
редовен дълг по т.2.8, е идентично с вземането по ипотечния акт. Редовният дълг
съгласно анекса е формиран от редовна главница по т.2.4, неиздължена,
просрочена и изискуема главница по т.2.5, начислена, неизискуема лихва по
т.2.6, начислена, просрочена и изискуема лихва по т.2.7. В т.2.8 е посочен
размерът на редовния дълг-28994.48 евро. В т.3-индивидуално договорена цена на
кредита за съответния период на олихвяване е посочено, че ГЛП се формира от БЛП, формиран от приложими към
датата на олихвяване променлив индекс и премия и фиксирана надбавка към БЛП.
БЛП-формиран от тримесечен Юрибор, съгл. раздел 3 от
ОУ и премия към датата на анекса. В т.4.а е посочен общия размер 8.24%, сбор от
0.211%+8.029%-върху редовна главница, за кредити, изплащани върху анюитетни вноски. В т.4.1 е посочено, че ГЛП, начисляван
върху редовния дълг при просрочие на лихви и/или
главница от кредита е 10.24%, формиран от БЛП, увеличен с ценова рискова премия
от 2 пункта /2.211%/ и фиксирана надбавка /8.029%/, а в т.4.2 е посочено, че
ГЛП, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието
е 20.24%, формиран от приложимия ГЛП по т.4.1 /12.211%/ и надбавка за
просрочена главница /8.029%/. В т.4А е посочен годишен процент на разходите при
редовно обслужване на кредита и лихвите по т.4-8.5581%, в т.5.3-комисионна за
управление за всяка следваща година-0.10%, срока за погасяване на кредита е до
05.04.2022г., съгласно погасителен план, на анюитетни
вноски-т.7, 7.2.
В т.11.1 е посочено, че за кредита кредитополучателят заплаща цена в
съответствие с Раздел III от ОУ в размер на индивидуално договорените лихви с подписването на
договора, установена в т.4 при редовно плащане на задълженията по договора и в
т.4.1 при допуснато просрочие, както следва: т.11.1.1
- годишна лихва върху текущ редовен дълг, при редовно обслужване на лихви,
формирана от БЛП/индекс и премия/ и фиксирана надбавка, установени в т.4. В
т.11.3 е уговорено, че кредитополучателят заплаща комисионни в съответствие с
Раздел III от ОУ и Тарифата на банката в
размерите по т.5 от договора. В анекс №1 страните по него, вкл.
кредитополучателят са декларирали, че са запознати и обвързани от правното
действие на установеното в Общите условия, при които банката предоставя
ипотечни кредити на физически лица, приемат ги изцяло като неразделна част от
договора и се съгласяват с прилагането им като индивидуално договорени. Анекс
№1 е подписан от банката-кредитор, кредитополучателя и солидарните длъжници, последните са декларирали и че са запознати със
съдържанието и са получили екземпляр от ОУ. Представен е погасителен план. По
делото не се спори, че ответника е преустановил плащането на вноски по кредита,
както и че е получил изявлението на банката, с което е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, на 4.08.2017г. Представени са ОУ, действащи към датата
на анекс №1. Приети са заключение на икономическа експертиза и допълнително заключение,
които съдът възприема изцяло, като компетентни и обосновани. Приложено е
ч.гр.д.№5773/2017г. по описа на РРС.
Искът, предмет на делото е положителен установителен по реда на чл.422 ГПК-за установяване
съществуване на вземане на ищцовата банка от
ответника, за което по ч.гр.д.№5773/2017г. по описа на РРС е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, произтичащо от договор за банков
ипотечен кредит и анекс към него, срещу която заповед ответника-длъжник е подал
възражение. Искът е предявен в едномесечен срок и е допустим. Солидарните длъжници по кредита-двете търговски дружества не са подали
възражения по чл.414 ГПК и по отношение на тях заповедта е влязла в сила.
При разглеждането на положителния установителен
иск по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник-възраженията, които го погасяват, изключват или
унищожават. В случая, ищецът твърди, че ответника не е изпълнил задълженията си
по договор за кредит, в резултат на което последният бил обявен за предсрочно
изискуем, както и че му е обявил предсрочната изискуемост. Ответника оспорва
иска с възражения за неравноправност на оспорени клаузи от договора, анекса към
него и ОУ към тях, както и по размер.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
При сключване на договора страните са
уговорили ГЛП върху редовна главница 8.30%, формиран от БЛП 4.480+надбавка
3.820./т.4.1а/. ГЛП върху просрочена главница е определен на 10.30%, формиран
от БЛИ 4.480+надбавка 5.820./т.4.2/. В ОУ /л.7-10/, т.9.4 е предвидено при
кредити, погасявани на анюитетни вноски, при
нарастване на БЛИ с повече от 0.5% спрямо действащия, банката да може да промени
ГЛП в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на
новата стойност на съответния лихвен индекс, без да е необходимо сключване на
ново споразумение. Банката може да промени и размера на анюитетната
вноска по нейна преценка. Установено е по делото от приетата и неоспорена от
страните икономическа експертиза, че след сключване на договора и преди
подписване на анекс №1, считано от 28.11.2008г., банката е включила
допълнителен компонент „премия“, като част от ГЛП, с променлив размер от 1 до 4
пункта /заключението на експерта-въпрос 4/. Компонента „премия“ е включен на
основание решения на УС на банката. Със същия тя е компенсирала спада на
пазарния индекс EURIBOR, определящ БЛИ като елемент от ГЛП /допълнително заключение-въпрос 2,
т.2.1/ В резултат на тази промяна банката е събрала от кредитополучателя до
сключване на анекса в повече сумата 6206.74 евро /левова равностойност
12139.33лв./. Според допълнителното заключение на вещото лице М. постъпилите до
30.04.2013г. суми за погасяване на кредита са в общ размер 28044.34 евро.
Според варианта, даден от вещото лице, при който дължимата главница, лихви,
такси и комисионни се определят съобразно с договореното, без капитализация,
без премия, без зачитане на ОУ, тази сума служи за погасяване на вноските по
погасителния план, ведно с лихвите за просрочие,
наказателна лихва и комисионна за управление-общо 22423.84 евро, като към
30.04.2013г. има неусвоена сума от 5752.25 евро, която се разпределя за
погасяване на вноските за периода на прекъсване на плащанията. Със сключения
анекс №1 от 27.05.2013г. към договора, страните са се съгласили в т.2.3, че
погасения размер на кредита по договора е 13385.74 евро, редовна главница-25693.59
евро /т.2.4/, просрочена главница-1920.67 евро /т.2.5/, начислена неизискуема
лихва-129.38 евро, начислена просрочена и изискуема лихва-1250.84 евро, или
редовен дълг, формиран от горните-28994.48 евро. При съобразяване само на
клаузите на договора за банков кредит, без премия и без зачитане на анекса и ОУ
към договора и към анекса, вещото лице е дало вариант, според който дължимата
сума по кредита към 23.08.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ възлиза на 6310.41 евро, формирана от дължима главница - 6150.94 евро,
дължима редовна лихва-133.28 евро, дължима лихва за просрочие
до 23.08.17г.-8.89 евро, дължима наказателна лихва до същата дата-12.36 евро,
дължими комисионни за управление -4.49 евро. Разпределението на плащанията,
извършено от вещото лице в този вариант сочи, че вноските са покривани редовно
до 5.05.2017г., вкл., а ответника е изпаднал в просрочие
от 5.06.2017г. Гореизложеното сочи, че на практика, банката е компенсирала
намаляването на БЛИ /EURIBOR вж.експертизата/, като компонент от ГЛП за целия период, чрез въвеждане на недоговорен
компонент-премия. Такава промяна в договора е в противоречие с чл.143 ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета, а клаузите в договора и ОУ, на основание на
които на практика е променена лихвата са неравноправни и нищожни, тъй като не
са индивидуално договорени, а са част от ОУ, а в тях- чл.9.1 е посочен начина
на формиране на ГЛП, чл.9.4-предпоставките за промяна на ГЛП. Според практика
на ВКС, напр. решение №77 от 22.04.2015 г. по гр.д.№4453/2014 г. на ВКС, ГК,
решение №95 от 13.09.2016 г. по т.д.№240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
решение №205 от 07.11.2016 г. по т.д.№154/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и
решение №165 от 03.12.2016 г. по т.д.№1777/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение,
сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на
заетите парични средства, а клаузите, които дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да
има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, по принцип са неравноправни клаузи. В разпоредбата на чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП законодателят е предвидил изключение от това правило, като основният
критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи
на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин /чл.147, ал.1 от ЗЗП/. Потребителят следва предварително да получи
достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени
цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Съдът не
следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока. При съмнение
обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.2 от ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на договора,
като вземе предвид вида на стоката и услугата /чл.145, ал.1 от З./. Дори и да
са налице условията, посочени в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, валидността на
клаузата, позволяваща едностранна промяна на лихвения процент от страна на
кредитора, е обусловена от добросъвестността на последния, като изискване за
поведение по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. В случая в договора за банков
кредит както бе посочено е предвидено, че размерът на годишния лихвен процент
/релевантен за определяне цената на заетите парични средства/, се формира от
променлив базов лихвен индекс и фиксирана надбавка от 3.820% /т.4.1.а от
договора и т.9.1 от ОУ/, като за базов лихвен индекс страните са се споразумели
да се прилага едномесечния EURIBOR, равен на индекса, публикуван на страницата EURIBOR на REUTERS в 11.00 часа централно европейско време, два работни дни преди първия
работен ден от всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца до
деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец, включително /т.9.2.2 от
ОУ/. От друга страна в т.9.4 от ОУ е предвидено, че при всяко нарастване на
базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към
момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия
размер, като промяната влиза автоматично с публикуването на новата стойност и
без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение, като
банката може да промени размера на анюитетната
вноска по нейна преценка и в интерес на кредитора, включително и към момент,
различен от промяната на лихвения процент. Анализът на визираните разпоредби
налага категоричен и несъмнен извод, че нарастването на визирания по-горе
индекс с повече от 0.5%, води до
автоматично увеличение на базовия лихвен индекс, а оттам и на годишния лихвен
процент /респективно до промяна в цената на кредита/. Т.е. критериите,
механизмът и начинът на увеличение на годишния лихвен процент са определени
ясно и недвусмислено, но в клаузата на т.9.4 от ОУ /а и в другите разпоредби на
общите условия и договора/ не е предвидена реципрочна автоматична промяна на
годишния лихвен процент при намаляване на базовия, респективно годишния лихвен
процент, както в случая. С решение №236 от 20.12.2016 г. по т.д.№3082/2015 г.
на ВКС, ТК, Второ отделение е прието, че поради липсата на реципрочност
/която липса сочи на несъответствие с общото изискване за добросъвестност/,
уговорената неиндивидуално клауза в общите условия към договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице е нищожна на основание чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП, в случая, когато клаузата
предвижда, че посочената в договора цена на финансовата услуга, при промяна на
пазарните тенденции, може само да нараства, но не и да намалява. В този смисъл
и тъй като стандартните и типови, предварително изготвени от банката общи
условия /и в частност т.9.4 от тях/ не са уговорени индивидуално и
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
клаузата на т.9.4 от Общите условия е нищожна поради неравноправността на
страните по правоотношението. При това положение, оспорените клаузи са нищожни,
като неравноправни. В случая нищожността на
посочените клаузи не води до нищожност на целия договор, тъй като той може да
се приложи и без тях.
Съдът намира, че сключеният между страните анекс №1 от
27.05.2013г. не е породил действие между тях. Същият е сключен в резултат на неравноправните клаузи, даващи
възможност на банката едностранно да променя БЛП, съответно договорения размер
на лихвения процент, а като краен резултат - да увеличи размера на задълженията
на длъжника / към датата на сключването му са надплатени 6206.74 евро/. С
анекса на практика в общия размер на редовния дълг от страна на банката са
включени като компоненти редовна главница, просрочена главница, неизискуема и
изискуема просрочена лихва в размери, неотговарящи на действителните такива и
основани на нищожните клаузи. Доколкото анекс №1 от 27.05.2013г. е сключен след
прекъсване на плащанията от страна на ответника към 30.04.2013г. /факт, по
който не се спори/, същият има характер на спогодба и е резултат на искането на
ответника за промени в договора. Тъй като размерът на задължението по анекс №1
е определен на база нищожни договорни клаузи, независимо от факта, че са приети
от кредитополучателя, те представляват спогодби върху непозволен договор, които
съгласно разпоредбата на чл.
366 ЗЗД са нищожни.Такова разрешение е дадено и от ВКС, І ТО, в
Решение № 146/01.11.2017г постановено по т.д. 2515/ 2016 г., съгласно което
"Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез
прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на
спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания
размер на дълга, представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на
чл.
366 от ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен".
В същия смисъл е и цитираното от ответника решение по т.д.№2615/2016г. на ВКС, I ТО.
Ето защо, когато отделна клауза сключена с потребител е неравноправна и поради
това нищожна съгласно чл. 146, ал.1 от
ЗЗП, спогодбата, основна на такава клауза е нищожна по смисъла на
чл.
366 ЗЗД."
Поради констатираната от съда нищожност на сключения
между страните анекс №1, между страните следва да се приложат разпоредбите на
първоначалния договор за кредит, без неравноправните клаузи в него и в ОУ за
едностранно изменение на възнаградителната лихва,
таксите и комисионните. По делото няма спор, че ответника е преустановил
плащането на вноските по кредита от 9.02.2017г. В подаденото заявление по
чл.417 ГПК банката се е позовала на неплащане на 7 вноски за главница за периода
5.12.2016г.-7.06.2017г. на стойност 1771.22 евро и 8 вноски просрочена договорна
лихва за същия период-882.18 евро. Тази забава за банката е обусловила
предсрочната изискуемост на кредита и обявяването и на кредитополучателя.
Според т.2 от допълнителното заключение на вещото лице за дължимите суми,
съобразно приетото по-горе, постъпилите по сметката на ответника суми са
достатъчни за погасяване на първите 105 анюитетни
вноски и част от лихвата от 106-та вноска, с падеж 5.06.2017г. Изпаднал е в
забава по отношение на дължимата главница от 5.06.2017г. Следователно,
твърденията на банката, че е налице неплащане на 7 вноски за главница и 8
вноски за лихви за периода 5.12.2016г.-7.06.2017г., обуславящо обявяване
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 7.06.2017г. са неоснователни, тъй
като не са били налице предпоставките на чл.17 от договора, съответно-чл.29 от ОУ
към него. При това положение, съдът намира че предявените искове за
установяване на вземания на банката, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№5773/17г. по описа на РРС, са
неоснователни, тъй като не се установява наличието на предпоставките за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита
поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид отхвърлянето на исковете съдът не се произнася по
направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на ответника
за сумата 1074.60 евро-платени застрахователни вноски по договора. Не се
произнася и по направеното в хода на устните състезания от пълномощника на
ответника възражение за прихващане за сумата 6206.74 евро-недължима и
недоговорена премия и 2864.21 евро-недължима наказателна лихва, както по
гореизложените съображения, така и тъй като същото е направено след срока по
чл.367 ГПК и след приключване на съдебното дирене.
В частта, с която ищецът иска установяване на вземане за
разноски в заповедното производство в размер на 856.72лв.-държавна такса и
1407.05лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение, производството следва да се
прекрати, като недопустимо, предвид постановките на т.10в на ТР№4/13г. от
18.06.2014г. по т.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС.
В тежест на ищеца са направените от ответника разноски по
делото.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от У., *****,
със седалище и адрес на управление гр.Спротив Б.Ц.В.
иск за установяване съществуване на вземане за сумите:19967.15 евро-главница по
договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №2509 от 14.08.2008г. и
анекс №1 от 27.05.2013г. към него, 1932.64 евро-дължима лихва за периода
5.12.2016г.-22.08.2017г., която включва: 882.18 евро-договорен лихвен процент
за периода 5.12.2016г.-22.08.2017г. и 836.14 евро-лихва върху просрочена
главница за периода 5.12.2016г.-22.08.2017г. и сумата 216.32 евро-наказателна
лихва за просрочие за периода 5.12.2016г. до
22.08.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5773/2017г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за установяване вземане за
направените разноски в заповедното производство, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА У., ***** със седалище и адрес на управление гр.С,
представлявано от Л.К.Х.и Е.М.да заплати на Б.Ц.В. ***, ЕГН********** сумата 2228.60лв.
разноски по делото, вкл.1928.60лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: