Решение по дело №11840/2018 на Софийски градски съд

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          гр.София,19.02.2020  г.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на дванадесети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                               Мл.с-я   КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова

и прокурора                                                                       сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11840 по описа за 2018  г., за да

се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение № 360928 от 14.03.2018 г., постановено от СРС, Трето ГО, 81 с-в, по гр.д.№ 47577 по описа за 2016 г. Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение, в частта, в която предявените от въззивника срещу Л.Г.К., В.Г.К. и Н.Е.К., искове по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни, съответно за главния иск за разликата над 521,54 лв. до пълния предявен размер от 614, 92 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м.08.2012 г. до м.04.2014 г. и по акцесорния за разликата над 43,40 лв. до 118,08 лв.- лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода 01.10.2012 г. до 02.04.2015 г. СРС неправилно бил кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза. Сочи се, че вещото лице било изготвило заключението на база, представените от ищеца документи, които по своя характер били частни документи. Последните били оспорени от ответника. Съгласно чл.155, ал.1,т.2 ЗЕ сумите за ТЕ се начислявали по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон се изготвяли изравнителни сметки. В случая такива били изготвени от ФДР и били приложени по делото. Вещото лице било посочило, че стойността на потребената ТЕ е начислена на база показанията на водомера за топла вода, независимо какво било заявено за потребление. Липсвали доказателства за извършена рекламация в предвидения по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването 30-дневен срок.

              Решение по в.гр.д.№ 11840 по описа за 2018  г., с.2

 

          Иска се от настоящата инстанция да отмени в обжалваната част така постановеното от СРС, решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло така предявените искове. Разноски се претендират.

          От въззиваемите страни, ответници в производството пред СРС – Л.Г.К., В.Г.К. и Н.Е.К. не е постъпил отговор, както и становище по въззивната жалба Не се претендират разноски.

Третото лице-помагач-„Т.с.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.03.2018 г.,  Въззивната жалба е подадена на 03.04.2018 г., следователно същата е в срок.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на заключенията на допуснатите, изслушани и приети по делото /пред него/ съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

Спорно по делото е какъв е размера на задълженията на ответниците по спора.

По иска по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД:

В заключението си вещото лице инж.Б.В.-Т.е посочила, че задълженията на ответниците на база фактури, издадени от ищеца и по изравнителни сметки за процесния период- м.08.2012 г.- м.04.2014 г., възлизат на 521,54 лв. като резултата за периода е 29,38 лв. сума за връщане/л.84/.

В заключението си вещото лице И.Д.е посочил, че  резултата е : главница – 614,92 лв., от които по фактури ТЕ- 649, 69 лв., по изравнителна сметка – минус 55,17 лв., т.е. сума за връщане, за дялово разпределение – 20,40 лв., а лихвата за забава е 45,78 лв.

Видно от отразеното в протокола за о.с.з. на 03.04.2017 г. заключенията не са били оспорени от страните.

Де факто, за да определи конкретния размер на дължимите от ответниците суми, СРС е кредитирал размера по заключението на СТЕ.

Това е правилно, защото вещото лице –счетоводител е взел предвид и суми за предишен период /виж л.81/, а именно: за периода м.05.2012 г. до

Решение по в.гр.д.№ 11840 по описа за 2018  г., с.3

 

м.07.2012 г. А вещото лице по СТЕ се е съобразило с периода по исковата молба.

Действително, вещото лице Т.е изготвила заключението на база, представените от ищеца документи, които по своя характер са частни такива, както и са оспорени от ответника. Не е в интерес на въззивника да оспорва изготвените от самия него документи, респ. дали счетоводството му е водено редовно. Освен това видно от констативната част на заключението, вещото лице е работила и на база документите представени от третото лице-помагач на страната на ищеца.

Следователно, в обжалваната част по иска по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД решението е правилно.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Искът като акцесорен е зависим от изхода по главния.

Освен това и по двете заключения определеният размер на лихвата за забава е значително по-малък от претендирания от ищеца размер от 118,08 лв.

На основание гореизложеното настоящата инстанция счита, че решението на СРС, ГО, 81 с-в, в частта, в която се обжалва, е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивника не се следват разноски и такива няма да бъдат присъдени.

Въззиваемите не претендират разноски, такива не са били сторени и затова не им се присъждат.

 

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 360928 от 14.03.2018 г., постановено от СРС, Трето ГО, 81 с-в, по гр.д.№ 47577 по описа за 2016 г., в частта, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Г.К., В.Г.К. и Н.Е.К., искове по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни, съответно за главния иск за разликата над 521,54 лв. до пълния предявен размер от 614, 92 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м.08.2012 г. до м.04.2014 г. и по акцесорния за разликата над 43,40 лв. до 118,08лв.- лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода 01.10.2012 г. до 02.04.2015 г., както и в частта за разноските.

 

          Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

        

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решение по в.гр.д.№ 11840 по описа за 2018  г., с.4