Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана П. разгледа докладваното
от съдия Георгиев гр. д. № 9 662 по
описа за 2014 г. и
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА „ Ч.Е.Б.“
АД да заплати следните суми:
1. на д-р Р.Л.Х.:
- 1 000,00 лева на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне
на електрическа енергия в периода ноември 2008 г.-02.07.2014 г. плюс законната
лихва от 02.07.2014 г. до окончателното изплащане;
- 0,40 лева на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат Г.К. – 32,49
лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[2] ОТХВЪРЛЯ
следните искове на д-р Р.Л.Х.
1.
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД срещу „Ч.Е.Б.“
АД за разликата над 1 000,00 лева до предявения размер от 60 000,00
лева;
2.
исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД срещу
„Ч.Е.Б.“ АД и „Ч.Р.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнение на задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември
2008 г.-02.07.2014 г.;
3.
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „Ч.Е.Б.“
АД и „Ч.Р.“ АД за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на
електроенергия за периода ноември 2008 г.-02.07.2014 г.;
4.
иска по чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД срещу „Ч.Е.Б.“
АД и „Ч.Р.“ АД за осъждането им да изпълнят задължението си по договор за
доставка на електрическа енергия, като доставят такава до първия етажа от
къщата на ул. „*******в гр. Банкя. Д-р Р.Х. е със съдебен адрес – адвокат Г.К.,***.
„Ч.Е.Б.“ АД и „Ч.Р.Б.“ АД са с адрес ***.
[3] ОСЪЖДА д-р
Р.Х. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати следните суми:
1. на „Ч.Е.Б.“ АД - 694,40
лева разноски и 297,60 лева юрисконсултско възнаграждение;
2. на „Ч.Р.Б.“ АД - 350,00
лева разноски и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
[4] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса. Ако „Ч.Е.Б.“ АД обжалва решението, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 25,00
лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа
инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] В искова молба от 02.07.2014 г. д-р Р.Х.
заявява, че е собственик на жилище, представляващо етаж от къща, която е с
адрес в гр. Банкя, ул. „*******. Той е отдавал под наем на трети лица отделни
помещения от жилището.
[7] През ноември 2008 г. длъжностни лица на „Ч.Е.Б.“
АД (Ч.Е.) са подали информация към „Ч.Р.Б.“ АД (Ч.Р.) за необходимостта от
прекъсване на електроподаването към жилището на д-р Х., а длъжностни лица на Ч.Р.
са го прекъснали. Ч.Е. е подал информацията, защото е приел, че д-р Х. му е
дължал 288,48 лева цена за доставена електроенергия за периода 28.06.2008
г.-20.12.2008 г. и 21,32 лева обезщетение за забава. След прекъсването на
електроподаването наемателят на помещения в жилището е прекратил договора за
наем с д-р Х..
[8] За да събере твърдяното си вземане, през юли
2009 г. Ч.Е. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е
издал такава, но след възражение от д-р Х. и неподаване в установения срок от Ч.Е.
на искова молба, на 22.06.2012 г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение.
[9] Междувременно, през 2010 г. и през 2012 г.
анонимни гласове от името на Ч.Е. и госпожица Р.от „Ф.“, нает от Ч.Е., са
заплашвали д-р Х. с посегателство върху живота му. От прекъсването на
електричеството до имота: се е влошило здравословното състояние на д-р Х.;
нарушили са се негови установени навици - той не е могъл да подържа личната си
хигиена и външен вид; д-р Х. не е могъл да получава и разпространява информация
и да упражнява правото си на труд, като публицист и научен работник, което му е
пречело да издържа децата си. От заплахите на служители на ответниците се е
влошило здравословното състояние на д-р Х..
[10] Д-р Х. оценява вредите, които е претърпял
на:
-
60 000,00
лева неимуществени вреди от 01.01.2009 г. до 02.07.2014 г.;
- 34 910,00 лева имуществени вреди от
невъзможността да отдава имота под наем от 01.01.2009 г. до 02.07.2014 г. Затова
той моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят тези суми.
[11] Д-р Х. моли съда да осъди ответниците
солидарно да му заплатят и:
- 20 500,00 лева обезщетение за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 02.07.2011 г.-02.07.2014
г.;
- 9 500,00 лева обезщетение за забава върху
обезщетението за имуществени вреди за периода 02.07.2011 г.-02.07.2014 г. Д-р Х.
също така иска от съда да осъди ответниците да възстановят нормалното
електроснабдяване на неговия имот (исковата молба, т. I, л. 1-10; молбата, т. I, л. 79-85; молбата, т. I, л. 205-223; молбата, т. I, л. 277-278; определението на съда за допускане
изменение на искове, т. I, л. 279-гръб; молбата, т. I, л. 504-510; уточнението, л. 601; определението за
допускане на увеличение на исковете, т. II, л. 603).
2.
На
ответниците
2.1. На Ч.Е.
[12] Ответникът ЧЕЗ ЕЛЕТРО е
подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Той заявява, че:
1. ответниците не отговарят
солидарно;
2. през ноември 2008 г. не е
било прекъсванато електроподаването към имота на д-р Х.;
3. д-р Х. не е отдавал под
наем помещения от жилището си в гр. Банкя;
4. д-р Х. не е заплатил
1 955,62 лева цена за електроенергия, доставена до жилището в гр. Банкя в
периода 07.10.2008г.-04.11.2011 г., както и 721,74 лева обезщетение за забава.
Затова дори електроподаването към жилището да е било прекратено, това е било
правомерно действие;
5. здравето на д-р Х. не се е
влошило вследствие на прекъсване на електрозахранването, а поради негови
предходни заболявания;
6. размерът на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен (писмения отговор, т. I, л. 91-95; становището, т. II, л. 468-469).
2.2.
На Ч.Р.
[13]
Ч.Р. е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Той
заявява, че:
1.
той и Ч.Е. не отговарят солидарно, а
отговорността при неправомерно прекратяване на електроподаването поради
незаплатена сметка е само на Ч.Е.;
2.
не е било прекъсвано електрозахранването към
имота на ищеца;
3.
дори да е било прекъсвано, това е било
направено поради незаплащане от ищеца на цена за доставено му електричество
4.
здравето на д-р Х. не се е влошило вследствие на прекъсване на
електрозахранването, а поради негови предходни заболявания;
5. д-р Х. не е отдавал под
наем помещения от жилището си в гр. Банкя;
6. размерът на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен (писмения отговор, т. I, л. 147-152).
3.
Насрещни твърдения на ищеца
[14]
Д-р Х. е оспорил писмените отговори. Той е заявил, че:
1. ответниците отговарят солидарно,
защото само чрез изпълнението от тях двамата на техни договорни задължения до процесния
имот би могла да се достави електроенергия, а, когато такава не се доставя,
отговорността на двамата ответници е солидарна;
2. не е дължал суми на ЧЕЗ Е.;
3. е претърпял твърдените вреди, а
размерите на търсените обезщетения не са прекомерни (молбата, т. I, л.
205-223).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[15] Не се спори, че д-р Х. е български
журналист и публицист. На 09.06.2004 г. Д.Л.и Н.А.са учредили в полза на д-р Х.
доживотно право на ползване за първия надземен етаж от къщата, която се намира
в гр. Банкя, ул. „*******(нотариалния акт, т. I, л.
11-12). Не се спори, че Ч.Е. е доставял електричество за този имот.
[16] През февруари 2008 г. служители на Ч.Р.
са изнесли на границата на собствеността на имота електромера за първия етаж от
къщата на ул. „*******в гр. Банкя (писмото, т. I, л.
13[1]).
Не се спори, че Ч.Е. е доставял електричество до имота, ползван от д-р Х., от
февруари 2008 г. до края на ноември 2008 г., когато Ч.Е. е поискал от Ч.Р. да
прекрати електроподаването и последният е направил това (твърденията в исковата
молба; заявеното от юрисконсулт И.в с. з. на 16.10.2019 г., т. II, л.
759-гръб).
[17] Междувременно, на 17.11.2008 г. д-р Х. е
постъпил на работа в Агенция пътна инфраструктура (АПИ), като главен експерт
(трудовия договор, т. II, л. 457). Понеже след
прекъсването на електроподаването към процесния имот
д-р Х. не е имало къде да се къпе, той е правил това в дома на свидетелката З.,
която е живеела в близост до АПИ (показанията на свидетелката З., т. II, л.
808). Също така той е започнал да пише материалите си в кафенета и ресторанти.
Спирането на електричеството го е лишило от необходимите условия за нормален
живот (показанията на свидетеля Д., т. II, л.
758).
[18] На 13.07.2009 г. Ч.Е. е подал до СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу д-р Х. за 288,48 лева цена
за доставена електрическа енергия от 21.08.2008 г. до 20.12.2008 г., както и
21,32 лева обезщетение за забава от 21.08.2008 г. до 18.06.2009 г. СРС е издал
заповед за изпълнение (заповедта, т. I, л. 19). Д-р Х. е подал
възражение срещу заповедта (възражението, т. I, л.
20). Понеже Ч.Е. не е подал искова молба в срок, на 22.06.2012 г. СРС е
обезсилил заповедта за изпълнение, а определението е влязло в сила на
12.07.2012 г. (определението, т. I, л. 21).
[19] През март 2012 г. вследствие на природно
явление е било нарушено електроподаването от границата на собствеността на
процесния имот до самия имот (писмото на д-р Х., т. II, л.
669). Ч.Е. е възстановил електроподаването към границата на собствеността на
процесния имот едва на 17.05.2019 г. (констативния протокол, т. II, л.
598; по-долу пар. 23-29).
[20] Не се спори, че нито Ч.Е., нито Ч.Р. са
изплащали обезщетение на д-р Х. за вреди от неизпълнение на договора за
доставяне на електричество към процесния имот. Д-р Х. е заплатил 50,00 лева
такса за получаване на схема на процесния имот и 0,50 лева за преписи на
документи от делото (т. I, л. 226, 398). Съдът го е освободил от
заплащането на държавна такса и разноски (т. I, л.
1-горе и л. 436). Д-р Х. е бил представляван безплатно от адвокат (т. I, л.
2). Ч.Е. е заплатил 700,00 лева за вещи лица (т. I, л.
256; т. II, л. 495, 694, 706). Ч.Р. е заплатил 325,00
лева за вещи лица (т. II, л. 617, 768).
2.
Спорни обстоятелства
[21] Спорните обстоятелства по делото са:
1.
откога докога е било прекъснато
електроподаването към процесния имот;
2.
отдавал ли е д-р Х. имота под наем;
3.
заболял ли е д-р Х. вследствие на прекъсването
на електроподаването към имота му. Тези обстоятелства, освен че са спорни, за
тях са събрани и противоречиви доказателства.
[22] Съдът преценява всички доказателства по
делото по вътрешно убеждение (чл. 12 от ГПК). По делото е възможно да има
обстоятелства, които са спорни или за тях са събрани противоречиви доказателства.
Съдът е свободен да приеме, че обстоятелството се е осъществило по начин,
твърдян само от едната страна, защото такова е вътрешното му убеждение. Той обаче,
следва да обоснове тази своя преценка, защото само така страните, а евентуално и
по-високостепенният съд, биха могли да проверят правилността
ѝ.
2.1. Откога докога е било прекъснато
електроподаването към процесния имот
[23] Съдът приема, че Ч.Е. е прекъснал
електроподаването към границата на собствеността на процесния имот в края на ноември
2008 г. и то е останало прекъснато до 17.05.2019 г. Съдът приема това, защото страните
не спорят, че електроподаването е било прекъсното от края на ноември 2008 г. до
29.06.2009 г., както и, че то отново е било прекъснато в края на 2011 г., а е
било възстановено на 17.05.2019 г. (исковата молба; изявлението на юрисконсулт И.в
с. з. на 16.10.2019 г, т. II, л. 759-гръб; протокола, т.
II, л.
598). Спорът е дали електроподаването е било прекъснато от 26.06.2009 г. до
края на ноември 2011 г.
[24] Съдът приема, че електроподаването е
било прекъснато и в периода 29.06.2009 г. – края на ноември 2011 г., защото писмото
на л. 13 от т. I на Ч.Е. до д-р Х. е от 28.08.2009 г. и е в
отговор на писмо на д-р Х. от 23.06.2009 г. В писмото Ч.Е. изрично е заявил, че
електроподаването е било преустановено на 14.05.2009 г. поради дължима цена за
доставка на електричество. Затова Ч.Е. е приел, че жалбата на д-р Х. за
възстановяване на електроподаването е била неоснователна. Ако Ч.Е. е бил
възстановил електроподаването на 29.06.2009 г., няма логично обяснение защо с
писмото си от 28.08.2009 г. той не е уведомил д-р Х. за това, а е отказал
възстановяването на електричеството.
[25] В подкрепа на обстоятелството, че Ч.Е. е
възстановил електроподаването на 29.06.2009 г. Ч.Е. е поискал от съда: да
събере съдебно техническа експертиза относно това дали в периода 29.06.2009 г.
– края на ноември 2011 г. е имало електроподаване към имота; да разпита
свидетеля К.. Съдът е направил това, като заключението на вещото лице Б. е, че Ч.Е.
е отчитал електроподаване към имота за този период, а свидетелят К. е заявил че
лично той е разпоредил електроподаването да бъде възстановено на 29.06.2009 г.
(основното и допълнителното заключение, т. II, 591-597,
748-751, и показанията на вещото лице Б., т. II, л.
604-607, 755-757; показанията на свидетеля К., т. II, л.
807-810).
[26] Вещото лице Б. е работил върху данни,
предоставени му от Ч.Е.. Съдът не вярва на тези данни, защото според тях
електроподаване към имота е имало и в периода края на ноември 2008 г. - 29.06.2009
г. Ч.Е. обаче, не спори, че в този период не е имало електроподаване към имота.
Следователно няма как данните на Ч.Е. за този период да са верни.
[27] Нещо повече, пак според данните на Ч.Е. за
периода 21.08.2008 г. - 20.12.2008 г. за процесния имот е било подадено
електричество за 288,48 лева, които д-р Х. не е бил заплатил (заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което Ч.Е. е подал в СРС, е било за тази
сума - т. I, л. 19). Пред настоящия съд обаче, Ч.Е. твърди, че д-р Х.
му е дължал единствено 48,28 лева за септември 2008 г. (изявлението на
юрисконсулт И.в с. з. на 28.06.2019 г., т. II, л.
603-гръб). Следователно отново данни на Ч.Е. са неверни. Затова в конкретния
случай съдът не вярва на данните на Ч.Е. за подаване на електричество към
процесния имот в периода 29.06.2009 г. – края на ноември 2011 г.
[28] В допълнение, прекъсването на
електричеството става по писмена заявка от доставчика до специализираното
диспечерско звено на електроразпределителното дружество (чл. 91, ал. 2, връзка
с чл. 91, ал. 1, т. 4 от Наредба РД-16-57/28.01.2008
г. за дейността на операторите на електроенергийната система и на
разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от
електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите). В случая
такива заявки не са представени. Следователно последващо прекъсване на електроподаването от Ч.Е. не е имало, а това означава, че
не е имало и включване на електроподаването след ноември 2008 г.
[29] Съдът не възприема и показанията на
свидетеля К., защото той не си спомня за конкретния случай на възстановяване на
електроподаване, а възпроизвежда информацията, отразена в електронната база
данни на Ч.Е. (показанията, т. II, л. 807 – четвъртото
изречение). След като са изминали почти девет години, е нормално свидетелят да
не си спомня за конкретния случай - обратното би било ненормално – но би било
нелогично и непоследователно съдът да възприеме показания, основани на данни,
за които съдът вече прие, че не са надеждни. Затова съдът не вярва и на
показанията на свидетеля К..
[30] Съдът приема, че захранването от
границата на собствеността на имота до самия имот е било прекъснато през март
2012 г. вследствие на природно явление, защото това е заявил самият д-р Х. в напомнителното си до Ч.Е. от 05.12.2012 г. (т. II, л.
669). Свидетелят М.е заявил, че това е станало още в края на ноември 2008 г.
(показанията на свидетеля М., т. II, л. 754-гръб). Ако това е
така обаче, а към април 2012 г. вече е било прекъснато електроподаването до
границата на собствеността на имота поради неплащане на дължими суми, защо д-р Х.
е искал възстановяване на захранване, прекъснато от природно явление, освен ако
това захранване не е било от границата на собствеността на имота до самия имот.
Нещо повече в исковата молба д-р Х. въобще не е твърдял, че в края на ноември
2008 г. е било прекъснато и захранването от границата на собствеността на имота
към самия имот.
[31] Ако захранването от границата на
собствеността до самия имот е било прекъснато по-рано, както твърди свидетелят М.,
д-р Х. би оспорил писмото на Ч.Е. от 28.08.2009 г. (т. I, л.
13). Д-р Х. не само не е оспорил това писмо, но се и позовавал на него. Ето
защо съдът приема, че захранването от границата на собствеността към имота е
било прекъснато през март 2012 г. вследствие на природно явление.
2.2.
Отдавал ли е д-р Х. имота под наем
[32] Съдът приема, че до прекъсването на електроподаването от Ч.Е. д-р Х. не е отдавал имота под
наем. За да докаже твърдението си, че е отдавал имота под наем, д-р Х. е
поискал от съда да допусне разпита на свидетеля М.. Съдът го е направил и е
разпитал свидетеля.
[33] Съдът не възприема показанията на
свидетеля М.. От една страна той твърди, че е ползвал имота, за да може да
слуша силно музика, той е държавен служител и е заплащал на д-р Х. около
2 400,00 лева годишно. През 2008 г. възнагражденията на държавните
служители не бяха толкова високи, за да им позволяват да заплащат по 200,00
лева месечно, за да ползват имот, в който да слушат силно музика. Поведението на
свидетеля К. при разпита му също не беше убедително.
[34] От друга страна свидетелката З.не знае
д-р Х. някога да е отдавал имота под наем, а тя е близка на д-р Х. -
предоставяла му е в продължение на няколко години собствената си баня, за да я
ползва. Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че д-р
Х. е съвестен гражданин. Като такъв той е следвало да заплаща данък върху
получения наем. Доказателства за това обаче, не са представени. Затова съдът
приема, че д-р Х. не е отдавал имота под наем на свидетеля М., преди електроподаването към него да е било прекъснато.
2.3.
Заболял ли е д-р Х.
вследствие на прекъсването на електроподаването към имота му
[35] Съдът приема, че д-р Х. не е заболял
вследствие на прекъсването от Ч.Е. на електроподаването към имота му. Съдът
приема това, защото това се установява от заключението и показанията на вещото
лице д-р М.. Действително, д-р Х. е представил и заключение на други вещи лица.
Тях съдът е приел като документи. Те са частни документи и като такива
доказателствената им стойност е много по-ниска от тази на заключението и
показанията на д-р М..
[36] Това е така, защото съдът е предупредил
д-р М. за наказателната отговорност при даване на невярно и пристрастно
заключение. Нещо повече, съдът е разпитал д-р М. и е придобил непосредствени
впечатления от отговорите му и поведението му при разпита, а те не усъмниха
съда във верността и безпристрастността на заключението. Това съдът не е правил
с лекарите, изготвили заключенията, представени от д-р Х.. Затова тяхната
доказателствена стойност не е достатъчна да убеди съда, че д-р Х. е заболял от
прекъсването на електроподаването към имота му.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[37] Д-р Х. е предявил три иска. Първите два
иска са по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор – на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди. Третият иск е по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД съдът да осъди ответниците да изпълнят договора си с д-р Х., като му
подават електроенергия. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен. Останалите два иска са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1. По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
[38] Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор между
ищеца и ответника; 2. неизпълнение от ответника на негово задължение по
договора; 3. ищецът да е претърпял вреди от неизпълнението; 4. ответникът да не
е заплатил обезщетение на ищеца.
[39] Съдът установи, че между
Ч.Е. и д-р Х. е бил налице валиден договор за електроподаване към имота на д-р Х.
***. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[40] Съдът установи, че в края на
ноември 2008 г. Ч.Р. по искане на Ч.Е. е прекъснал електроподаването към имота
на д-р Х. и то е останало прекъснато до 02.07.2014 г. Въпросът, на който съдът
следва да отговори, е, дали прекъсването на електроподаването е било правомерно,
защото, ако не е, Ч.Е. не е изпълнявал задълженията си по договора за доставка
на електричество.
[41] Съдът приема, че е било
неправомерно искането на Ч.Е. към Ч.Р. да прекъсне през ноември 2008 г.
електроподаването към имота на д-р Х.. Съдът приема това поради следното: при
оспорването по съдебен ред на вземане за доставка на електроенергия,
доставчикът няма право да прекъсва електроподаването до решаване на спора с
влязъл в сила съдебен акт, с който вземането му е надлежно установено. В
случаите, когато потребителят не е възразил срещу основанието и размера на
търсените суми пред доставчика, но е подал възражение в производството по реда
на чл. 410 от ГПК, инициирано от доставчика, вземането не е безспорно.
Затова доставчикът няма право да прекъсва електроподаването,
а, ако то вече е прекъснато, е длъжен незабавно да го възстанови (решение на
ВКС 303-2019-IV Г. О. по гр. д. 4 081/2017 г.).
[42] В случая Ч.Е. е поискал от Ч.Р.
да прекъсне електроподаването към имота на д-р Х. заради вземането на Ч.Е., за
което на 13.07.2009 г. Ч.Е. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Съдът установи, че д-р Х. е възразил срещу издадената заповед за
изпълнение. Следователно вземането на Ч.Е. не е било безспорно и той е следвало
незабавно да възстанови електроподаването към имота на д-р Х.. Ч.Е. не е
направил това, а е възстановил електроподаването едва на 17.05.2019 г. Ето защо
прекъсването на електроподаването към имота на д-р Х. е било неправомерно и Ч.Е.
в нарушение на договора с д-р Х. не е доставял електричество към имота му.
Налице е втората предпоставка за уважаването иска.
[43] Съдът установи, че
прекъсването на електроподаването на към имота на д-р Х. му е причинило
неудобства. Той не е имал къде да се къпе и се е къпел в дома на свидетелката З..
Също така той е започнал да пише материалите си в кафенета и ресторанти.
Спирането на електричеството го е лишило от необходимите условия за нормален
живот. Следователно д-р Х. е претърпял неимуществени вреди от прекъсването на
електроподаването. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
[44] Ч.Е. не е заплатил
обезщетение за неимуществени вреди на д-р Х.. Налице е и четвъртата
предпоставка за уважаването на този иск. Съдът отчита интензитета на
претърпените вреди, техния характер и продължителността им. Затова съдът
приема, че 1 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от д-р Х.. Ето защо съдът осъжда Ч.Е. да заплати на д-р Х.
1 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска до
предявения размер от 60 000,00 лева. Съдът отхвърля изцяло иска за
имуществени вреди, защото не установи д-р Х. да е претърпял такива.
[45] Съдът приема, че Ч.Р. не
отговаря за неимуществените вреди, които д-р Х. е претърпял, защото Ч.Р. е
прекъснал електроподаването към имота на д-р Х. не по своя инициатива, а по
искане на Ч.Е.. Затова съдът отхвърля двата иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
на д-р Х. срещу Ч.Е..
2. По
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
[46] Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
когато длъжникът не изпълни точно задължението си, длъжникът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забава. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са: ищецът и ответнците да са страни по валиден договор;
ответниците да не са изпълнили виновно свое задължение по договора; ищецът да
търси изпълнение на договора.
[47] Съдът установи, че между д-р Х. и Ч.Е.
е налице валиден договор за доставка на електроенергия. Съдът установи, че по
искане на Ч.Е. на 17.05.2019 г. е било възстановено електроподаването към
границата на собствеността на имота на д-р Х.. Съдът установи, че
електроподаване няма от тази граница до самия имот. Въпросът, на който съдът
следва да отговора, е чие е задължението да осигури електроподаването от
границата на собствеността на имота до самия имот – на Ч.Е. или на собственика
на имота.
[48] Когато електрическата
енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост
е изходящите клеми на средствата за търговско измерване (чл. 29 от Наредба 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клинети на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредбата).
Задължение на доставчика е да постави под електрическо напрежение съоръженията
до границата на собственост, а след нея до имота, задължението е на собственика
на имота (чл. 23, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Наредбата).
[49] В случая съдът
установи, че на 17.05.2019 г. Ч.Е. и Ч.Р. са поставили под напрежение
съоръженията до границата на собственост. Следователно те са изпълнили своето
задължение. Ето защо задължение на д-р Х. е да осигури електроподаването от
границата на собственост до самия имот. Следователно липсва неизпълнение на
задължение както от Ч.Е., така и от Ч.Р..
Не е налице предпоставка за уважаването на иска и съдът го отхвърля.
3.
По исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[50] Д-р Х. е предявил и два иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава от 20 500,00 лева върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 02.07.2011 г.-02.07.2014 г. и
от 9 500,00 лева върху обезщетението за имуществени вреди за периода
02.07.2011 г.-02.07.2014 г. Той е предявил исковете срещу двамата ответници за
солидарното им осъждане.
[51] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването
на иска са:
1. ищецът да има парично вземане към ответника;
2. ответникът да е изпаднал в забава;
3. ответникът да не е изплатил обезщетение на
ищеца.
[52] Съдът установи, че само Ч.Е.
има парично задължение към д-р Х. от 1 000,00 лева за обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнение на договор. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
[53] В случая Ч.Е. не е имал
определен ден за изпълнение на задължението си за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на д-р Х.. Следователно Ч.Е. би следвало да изпадне в
забава след покана. Съдът не установи преди подаването на исковата молба д-р Х.
да е поканил Ч.Е. да изпълни това задължение. Ето защо Ч.Е. е изпаднал в забава
с подаването на исковата молба. Д-р Х. търси обезщетение за периода до
подаването на исковата молба, а, тогава Ч.Е. не е бил изпаднал в забава.
[54] Не е налице предпоставка за
уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля. Съдът отхвърля и втория иск за
обезщетение за забава, както и двата иска срещу Ч.Р.. Съдът прави това, защото
не установи, нито Ч.Е. да има задължение към д-р Х. за обезщетение за
имуществени вреди, нито Ч.Р. да има задължения към д-р Х. за заплащането на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие на неизпълнение на
договор.
4.
По
разноските
[55] Д-р Х. търси разноски.
Той е направил такива за 50,50 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.
[56] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска съдът уважава исковете на
д-р Х. за 1 000,00 лева при предявен размер от 124 910,00 лева.
Затова съдът осъжда Ч.Е. да заплати на д-р Х. 0,40 лева разноски по делото, а
на адвокат К. 32,49 лева адвокатско възнаграждение
(124 910,00-100 000,00х0,02+3 560,00х1 000,00/124 910,00).
[57] Ответниците също търсят разноски. Ч.Е. е
направил такива за 700,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт, а Ч.Р. е
направил разноски за 350,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[57] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете
спрямо Ч.Е. за 123 910,00 лева при предявен размер от 124 910,00 лева,
а исковете срещу Ч.Р. съдът отхвърля изцяло. Затова съдът осъжда д-р Х. да
заплати на Ч.Е. 694,40 лева разноски и 297,60 лева юрисконсултско
възнаграждение, а на Ч.Р. 350,00 лева разноски и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдия:
[1] Писмото не е
оспорено от д-р Ханджиев. Точно обратното, той няколкократно се позовава на
него – т. II, л. 760, 808).