Решение по дело №309/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 346
Дата: 10 декември 2019 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20197270700309
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 10.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор О.Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 309 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Р.Г.“ ЕООД, ЕИК № *********, депозирана чрез адвокат К.С.от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 551/02.10.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1577/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000754/20.06.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен, с което на „Р.Г.“ ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че е налице разминаване между изготвения АУАН и издаденото впоследствие наказателно постановление. Обективира се и становището за незаконосъобразност на постановлението по същество. Поддържа се и тезата за „маловажност“ на простъпката. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован,не се явява.Същият се представлява от адв.К.В. от ШАК,който поддържа изцяло подадената касационна жалба на релевираните в нея отменителни основания.

Ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен,  депозира писмен отговор, в който оспорва депозираната касационна жалба като неоснователна.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството стопанисва обект – ресторант комплекс „Тенис кортове“, находящ се в градска градина   в Шумен. На 16.05.2019г., около 12,00 часа, от Д.В.-И.и Г.П., рботещи, съответно, като юрисконсулт и инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която било установено, че лицето В.Н.И.работи, като „хигиенист“ в горепосочения обект, без дружеството да е сключил с нея трудов договор в писмена форма.

Била назначена документна проверка, при която за В.И.бил представен трудов договор от 16.05.2019г., като уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ, било регистрирано в НАП в 17.57 часа на посочената дата. Във връзка с тези констатации, на 21.05.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на неговата дейност, е приело на работа лицето В.И.на длъжност „чистач-хигиенист“, без да сключи с него трудов договор в писмена форма. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан от него, уточнявайки, че в определения срок ще депозира възражения. Такива обаче на били депозирани в изискуемия в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.

Въз основа на така съставения акт и на материалните по преписката АНО издал процесното наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че при издаване на оспорения правораздавателен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. След обсъждане на приобщените писмени и гласни доказателства, съдебният състав извел и решаващия правен извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, поради което потвърдил оспорения санкционен акт.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи по отношение на субекта на административнонаказателна отговорност.

На първо място, правилно въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице твърдяното от касатора противоречие между акта и обстоятелствената част на НП. От прочита им се установява, че нарушението, възприето от актосъставителя и АНО, се изразява в това, че дружеството е приело на работа лице, без да сключи трудов договор с него. Поведението е получило и съответната му правна квалификация.

Съдебният състав се солидаризира и с мотивите на районния съд относно безспорната установеност на вмененото на дружеството неизпълнение. Не съществува неяснота относно времето на извършване на проверката и възприемане на нарушението. Контролните органи пределно ясно са индивидуализирали момента, в който е констатирано полагането на труд, за което свидетелстват не само показанията им, но наличните писмени доказателства. От задълбочения им прочит се налага извод, че работникът е полагал труд преди пристигане на органите на ДИТ – обстоятелство, установимо не само от попълнетото от И. обяснение, но и от прегледа на приложения по делото работен график за процесния ден, в който е отразено, че работникът е полагал труд в първа смяна. Също така, не буди съмнение и констатацията на органите на Инспекцията, че лицето е полагало труд, без с него касаторът да е бил сключил изскуемия трудов договор. Работникът не е отразил наличието му в попълненото обяснение, в което е отразена и продължителността на работното време. Трудов договор е представен на контролните органи едва при последващата документална проверка от 21.05.2019г., като в обяснението си от 21.05.2019г. управителят на санкционираното лице сочи, че той е сключен в 13.30 часа. Тези факти навеждат на единствено възможния извод, че договорът е сключен след приключване на проверката от 16.05.2019г. в опит да бъде избегната административно-наказателната отговорност. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, обосновавайки решаващото си становище относно доказаността на описаното в акта и в НП неизпълнение.  

Правилен и съответен на закона е и изводът на съда за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение. Съгласно специалния текст на чл. 415в, ал. 2 от КТ, нарушенията на чл. 62, ал. 1 от кодекса не следва да бъдат възприемани за „маловажни.“ Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК специалният състав по глава ХIХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 551/02.10.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1577/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.12.2019 г.