№ 278
гр. Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000394 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Е. А., ЕГН
**********, с.Пристое, обл.Шумен, против решение №25/09.05.2023г.,
постановено по т.дело №88/2022г. по описа на ШОС , в частта, в която
предявеният от въззивника иск срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД, е бил отхвърлен за разликата над 30 000 лева до предявените
60 000 лева, частичен иск от общо 100 000 лева, представляващи обезщетение
за търпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП на 07.04.2022г.,
настъпило на пътя гр.Разград – гр.Исперих, при самокатастрофиране на МПС
микробус Мерцедес В 220 ЦДИ, рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от
неправоспособен водач Д. Д. Х., който се удря в крайпътно дърво, преобръща
буса на пътното платно, в резултат на което е пострадал пътник в превозното
средство Е. Е. А., ведно със законните лихви от 15.06.22г. до изплащане на
задължението.
Твърди се, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, в противоречие със съдебната практика на съдилищата.
Съдът е приел, че дължимото справедливо обезщетение за причинените
на ищеца вреди възлиза на 100 000 лева, което обаче следва да бъде намалено
1
с 40% с оглед приетото за доказано съпричиняване на вредите от
пострадалия. Твърди се, че при ПТП ищецът получил множество травми:
травматичен шок, съчетана травма на глава, гърди и корем, комоцио церебри
със загуба на спомени, контузия на дясна ръка, контузио торацис, фрактура на
1 – до 6 ребра в дясна част, хемоторакс вдясно, двустранна контузия на бял
дроб, контузио абдоминис, а впоследствие и мозъчен инфаркт. Твърди се на
първо място, че съдът не е определил правилно размера на дължимото
обезщетение като е занижил същото, без да отчете задълбочено всички
доказани по делото факти, имащи значение за определяне на обезщетението
за неимуществени вреди съгласно критериите в ППВС №4/1968г. Твърди се,
че по делото са установени надлежно всички релевантни обстоятелства за
определяне по-висок размер на обезщетение, но съдът, макар да е обсъдил
същите, не е извършил реална оценъчна дейност за вида и обхвата на вредите
и тяхното отражение върху ищеца.
На следващо място, въззивникът се оплаква, че съдът не е съобразил
действащите към датата на настъпване на събитието лимити на
застрахователни суми за неимуществени вреди, което също е способствало за
определяне на обезщетението в занижен размер. Прави се довод, че съдът не е
отчел нарастващата инфлация, която към настоящия момент е 26%, доколкото
ищецът е претендирал обезщетяване на всички вреди, настъпили от
процесното ПТП /вкл. бъдещите им проявления/ Въззивникът сочи, че в този
случай съдът следва да отчете инфлационните процеси и към по-късна дата,
напр. датата на проявление на вредите, свързани с процесното ПТП, които са
част от предмета на спора. Като не го е сторил съдът е допуснал нарушение
на материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД. /цит.съдебна практика на ВКС/
Счита, че съдът следва да отчете темпа на нарастваща инфлация в страната,
която през 2022г. достига 25%. Отправя се искане тези икономически процеси
да бъдат съобразени от въззивния състав при определяне на обезщетението по
чл.432 КЗ като се съобразят интересите на ползващите се от застраховката
лица. Поради нарушение в правоприлагането на чл.52 ЗЗД, съдът е определил
несправедлив размер на обезщетение от 50 000 лева вместо претендираните
100 000 лева, от които при прилагане процента за съпричиняване от 40%,
искът за сумата от 60 000 лева следва да бъде уважен изцяло. Претендира се
въззивният съд да уважи жалбата като присъди допълнително на страната
още 30 000 лева до претендираните 60 000 лева, частичен иск от общо
100 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски за производството в размер на
адв.възнаграждение, което да бъде определено по реда на чл.38 ЗА.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на ЗК ЛЕВ ИНС АД за
неоснователността на жалбата. Страната излага, че съдът правилно е
определил размера на обезщетението до сумата от 50 000 лева, което е
намалил с 40% поради установено съпричиняване на вредите от пътника в
автомобила, който бил без поставен предпазен колан. Поддържа, че
получените увреждания са леки и са получени предимно от детайли извън
2
автомобила поради изпадане тялото на пътника при ПТП. Твърдят се
получени травми на гръдния кош, на дланите и на главата, които са били
напълно възстановени. Към датата на ПТП и след това ищецът е имал други
проявени заболявания, които нямат връзка с процесното произшествие.
Ищецът не е доказал търпените от него по-големи вреди, последиците от
получените травми както и получаване на същите от детайли в купето на
превозното средство. Същевременно по делото било установено надлежно, че
е налице съпричиняване поради липса на поставен предпазен колан, което е
пряко свързано с получените увреждания.
Въззиваемата страна излага, че съдът е занижил процента на
съпричиняване на вредите и не е отчел наличието на алкохолно повлияване
както и обстоятелството, че пътникът се е качил и пътувал в автомобила,
управляван от алкохолно повлиян и неправоспособен водач. Страната сочи,
че съдът е определил по-високо обезщетение от необходимото да репарира
търпените от ищеца вреди. Сочи, че съдът не е взел предвид, но и не следва да
отчита инфлационни процеси и лимити на отговорност по чл.493 КЗ, тъй като
в случая не е налице хипотеза, при която съдът би стигнал до прага на
лимита. Напротив, обезщетението би следвало да бъде определено в много
по-нисък размер. Отделно от това, съдът би следвало да отчете по-висок
процент съпричиняване на вредите от пострадалия. На следващо място
страната счита, че при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази
единствено минималната работна заплата към датата на настъпване на
вредите /710 лева – ПМС №350/19.12.2019г./ като размерът на обезщетението
да съответства на общия стандарт на живот в страната и доходите на
населението, т.е. да е съизмерим със средната покупателна способност.
Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на сторените
разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 540 лева.
В открито заседание пред въззивния съд страните не се явяват, но с
писмени молби главните страни поддържат процесуалните си позиции по
въззивната жалба и постъпилия отговор от застрахователя. Третото лице –
помагач Д. Д. Х. не се явява и не изразява становище по жалбата.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е
образувано по искова молба на Е. Е. А. чрез адв.Н. Д., с която са предявени
срещу ЗК Лев Инс АД, София, осъдителни искове за осъждане на ответника
да заплати застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева, частичен
иск от общо 100 000 лева, за търпени от ищеца неимуществени вреди от
телесни увреждания при ПТП на 07.04.2022г., при самокатастрофиране на
пътя Разград– Исперих, на Мерцедес В 220 ЦДИ, рег. №РР 61 36 ВН,
управляван от Д. Х. и увреждане пътника в автомобила Е. А.. Претендирани
са и законните лихви върху обезщетението, считано от датата на депозиране
на извънсъдебната претенция – 18.05.2022г. до окончателното изплащане.
Твърди се, че ищецът получил във връзка с ПТП травматичен шок, съчетана
травма на глава, гърди и корем, вулнус лацеро контузем капитис, комоцио
церебри със загуба на спомени, контузия на дясна ръка, контузио торацис,
3
фрактура на I, II, III, IV, V и VI ребра вдясно, хемоторакс вдясно, двустранна
контузия на бял дроб, контузио абдоминис, поради което бил хоспитализиран
по спешност в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ – Разград АД. По-късно се наложил
приема му в МБАЛ - Исперих по повод настъпил мозъчен инфаркт. Ищецът е
посочен като пострадал в Протокола за ПТП с пострадали лица, съставен на
местопроизшествието. Твърди, че във връзка с ПТП има образувано
досъдебно производство №3303М-41/2022г. по описа на РУП Разград. Сочи,
че по отношение на „Мерцедес В220 ЦДИ“, рег. №ХХ ХХХХ ХХ е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК„Лев Инс“. Предвид
тези твърдения ищецът счита за доказани настъпването на ПТП и увредите
му, противоправността и виновността на дееца, както и наличието на
гражданска отговорност, в хипотезата на чл.493, ал.1 от КЗ. Сочи, че е
адресирал застрахователна претенция на 18.05.2022г. до застрахователя, по
която била заведена щета №0000-1000-63-22- 7312/18.05.2022г.
Застрахователят изискал допълнителни доказателства, които не били налични
към онзи момент – автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
Ищецът твърди, че представил всички необходими документи за заплащане
на обезщетението, съобразно с изискванията на закона като претендира
законната лихва от датата на депозиране на извънсъдебната си претенция –
18.05.2022г. Претендира и лихвата по чл.497, ал.1 КЗ върху размера на
застрахователното обезщетение плюс лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, ако не е
определено и изплатено в срок от изтичане на 15 работни дни от представяне
на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ – а именно от 10.06.2022г. до
окончателното изплащане на неимуществените вреди. /твърди се дължимост
на законна лихва по чл.429 от КЗ от виновния водач и отделно ответникът
дължи законна лихва за собствената си забава/
Ищецът твърди, че бил изписан от болничното заведение невъзстановен
като близките му трябвало да поемат грижите за него и да осигуряват тоалет,
къпане, прехрана, което допълнително повлияло върху самочувствието му.
Животът му се променил в отрицателна насока. И към момента твърди, че е
зависим от близките си. Изпитвал срам и ужас, че се налагало да се грижат за
него и мислел, че е в тежест на всички. Твърди получена психотравма от ПТП
както и нарушаване функциите на вниманието и паметта, наличие на
безпокойство, висока тревожност, наличие на депресия, нежелание за
общуване, влошено настроение. Твърди, че получил страхова невроза, тъй
като често изпадал в паника и изпитвал страх за себе си и своите близки при
придвижване в МПС, имал чести кошмари. Преди ПТП пострадалият полагал
големи грижи за семейството си, което било задружно и хармонично, а след
ПТП това се променило в негативна насока. Самият той се променил – станал
избухлив, меланхоличен, асоциален, загубил желание за живот, не полагал
грижи за близките си. Счита за справедлив размер на обезщетяване сумата от
100 000 лева, от които предявява претенция частично за сумата от 60 000 лв.
В срока за отговор е постъпило становище на ЗК„Лев Инс“АД, с което
застрахователят оспорва основателността на иска. Оспорва противоправното
4
поведение на водача Д. Д. Х., като сочи, че по отношение на последния няма
влязла в сила присъда. Сочи, че застрахователят е завел щета, но е изискал
още доказателства, които да установят мястото и причините за ПТП,
участниците, заключителен акт (присъда), АТЕ, СМЕ и др. Твърди, че по
преписката не е представена банкова сметка на пострадалия, поради което не
е изпаднал в забава. Оспорва причинно - следствената връзка между ПТП и
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Оспорва твърденията за
вида и интензитета на неимуществените вреди – твърди, че няма травматичен
шок, пострадалият е бил контактен, но с алкохолна интоксикация и за това е
имал забавени реакции. Сочи, че пострадалият е приет без увреди на
мозъчното вещество. Твърди, че предприетите в болницата действия са
адекватни. Твърдят се предходни заболявания – хипертонични сърце и
катаракта, които нямат връзка с ПТП. Сочи, че на 26.05.2022г. му била
поставена диагноза Болест на Паркинсон, като симптомите на това заболяване
могат да се възприемат като травматичен шок. Оспорва твърдението за
загрозяващи белези. Сочи, че няма доказателства за извършена на ищеца
оперативна интервенция. Оспорва твърденията, че ищеца има болки и
страдания, които продължават към момента както и качествената промяна в
емоционалното и психическо състояние на ищеца. Оспорва твърдението за
счупена подбедрица, тъй като няма данни в медицинските документи. Твърди
наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца в размер на 50%,
тъй като пострадалият е знаел, че водачът е неправоспособен и въпреки това е
приел да се вози при него. Освен това твърди, че пострадалият има принос от
още 40% за настъпване на щетата, тъй като не е използвал обезопасителен
колан. Оспорва отделно размера на претенцията като завишена. Оспорва
претенцията за лихва от 18.05.2022г., тъй като застрахователят не дължи
плащане едновременно със сезирането му.
В извършената двойна размяна не са въведени нови факти и
възражения.
С Определение №191/10.11.2022г. /л.186/, съдът е конституирал като
трето лице -помагач на страната на ответника, на основание чл.219 от ГПК,
водачът на ППС Д. Д. Х., с.Подайва, община Исперих, обл.Разград.
Последният не е заел становище по предявената претенция.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, доводите и
събраните доказателства, в пределите на въззивното производство,
настоящият състав достига до следните правни изводи:
При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е
подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител на сдружението, в преклузивния
срок и при интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на
5
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
В жалбата страната не твърди процесуални нарушения на
първоинстанционния съд и не прави нови доказателствени искания.
Решението се обжалва единствено от ищеца в отхвърлителната част на
предявената от него претенция. Част от изложените в жалбата твърдения и
доводи очевидно не съответстват на предмета на делото, поради което съдът
не ги коментира. Предмет на производството е единствено размера на
заявената претенция за обезщетение по чл.432 КЗ, за разликата над уважената
част от 30 000 лева до пълния претендиран размер от 60 000 лева /или 30 000
лева обжалваем интерес/ До този размер първоинстанционното решение е
влязло в законна сила и се ползва с обвързваща сила за страните и съда
относно правопораждащите отговорността на застрахователя факти.
Доколкото предмет на обжалване е размерът на определеното от първата
инстанция обезщетение за неимуществени вреди в отхвърлителната част, по
жалба на увреденото лице, останалите обстоятелства, попадащи във
фактическия състав на чл.45 ЗЗД вр.чл.432 КЗ, съдът приема за установени
със сила на пресъдено нещо и извън предмета на въззивното производство.
Не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за
процесния автомобил Мерцедес В220 ЦДИ, управляван от водача Д. Х..
Вината на последния, причинените вреди и тяхната причинно-следствена
връзка с процесното събитие са установени с приетите САТЕ и СМПхЕ.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
деликвента и доколкото са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, се
установява и материалната легитимация на ответното дружество по прекия
иск.
Повдигнатите с жалбата и отговора към нея въпроси относно
получените от ПТП увреждания касаят изводите на съда при определяне
размера на обезщетението, предявен частично до 60 000 лева /от 100
хил.лева/, съобразно обективните критерии, формиращи преценката за
справедливост съгл. чл.52 ЗЗД. Все във връзка с размера на претенцията,
предмет на въззивното производство е и съотношението на приноса на всеки
от участниците в ПТП, конкретно съпричиняване на вредите от ищеца и
размерът на този принос.
От приетата СМЕ /л.338/ се установява, че при ПТП на 07.04.2022г.
ищецът Е. А. е претърпял съчетана травма: глава, гръден кош и крайници.
Травмите са получени от съприкосновение на тялото с купето на автомобила
и в резултат от изпадането му навън. Констатирани са: разкъсноконтузна рана
на главата теменно вдясно, сътресение на мозъка без вътречерепна травма,
контузия на гръден кош с фрактура на 1-во до 6-то ребра вдясно, контузия на
6
бял дроб двустранно, подкожен емфизем двустранно, плеврален излив вляво.
При приемането си в болничното заведение в гр.Разград, ищецът е бил два
дни в ОАИЛ, а след това е приведен в хирургично отделение на МБАЛ –
гр.Разград, откъдето е изписан на 14.04.22г.
Вещото лице посочва пряка връзка на описаните в Епикриза на МБАЛ –
Разград увреждания с претърпяното ПТП. Посочва, че тези увреждания водят
до затруднение в движението на снагата за период повече от месец /поради
счупване на ребрата/. Раната на главата е била ревизирана с местна анестезия.
Пострадалият е бил настанен в ОАИЛ за две денонощия поради получен
травматичен шок, а след това приведен в хирургично отделение, откъдето е
изписан на 14.04.22г. Последващите прегледи не могат да се свържат с
получените увреждания според експертното мнение, освен едно от 12.05.22г.,
където е отразена болка в гърдите, шум в ушите и световъртеж. Поради липса
на данни за динамиката в състоянието на ищеца, вещото лице посочва средни
/типични/ срокове за възстановяване от: 2-3 седмици за раната на главата; 3-4
седмици за мозъчното сътресение; 2-3 седмици за спадане на плевралния
излив и 3 - 3.5 месеца за болките в гръден кош.
Установените при проведените изследвания катаракта и болест на
Паркинсон според заключението, не са във връзка с процесното събитие, а и
за второто не са открити диагностични данни, независимо от тремора на
главата, констатиран при прегледа след ПТП във връзка с диагноза мозъчен
инфаркт. Вещото лице посочва, че не може болката в гърдите да се свърже
пряко с ПТП, тъй като от преди датата на произшествието при ищеца е
налице установено инфекциозно заболяване – форма на туберкулоза именно в
травмираната област. Именно това заболяване според експерта провокира
кашлицата, затрудненото дишане, болковия синдром и кръвохрака.
Получените при ПТП травми не изискват допълнително лечение и операции,
лечението е протекло нормално и без усложнения. На ищеца е проведена
единствено медикаментозна терапия като е изписан в добро състояние. При
извършения преглед от вещото лице не са открити данни за свързване на
оплакванията с получените при ПТП травми. Вещото лице посочва, че се
касае за пристрастен пушач, с хроничен инфекциозен болестен процес в
дробовете, белодробна болест, протичаща с възпалителни и фиброзни
промени в бронхите и големите съдове, плеврални изливи вляво, намаляващи
дихателната повърхност на белите дробове. Лицето системно е употребявало
алкохол, а към датата на произшествието е било с 3.5 промила алкохол в
кръвта, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване.
Според вещото лице, наличието на две следи по главата също не
покрива критериите за обезобразяване или белязване. Счупването на ребрата
и получените в резултат на това сраствания могат да обусловят болки в тази
област занапред и затруднения за извършване на различни дейности.
Хоспитализирането през май 2022г. в МБАЛ –гр.Исперих не може да се
свърже с конкретното ПТП, тъй като не е установен остатъчен неврологичен
дефицит при томографско изследване след 07.04.2022г. Към м.12.2022г. и
7
началото на 2023г., при постъпване отново в МБАЛ –Исперих също не са
установени усложнения, които да се свържат с процесните травми от април
2022г. /вж.експертиза на л.337/ Нееднократно вещото лице посочва, че не са
налице диагностични данни за болест на Паркинсон, отразена в Епикризата
от 27.02.22г. /преди ПТП/
Според заключението, единствено травматичните увреди, посочени в
т.1 от СМЕ, са пряко свързани с произшествието от 07.04.22г. Временна
опасност за живота и здравето на ищеца е възникнала единствено от гръдната
травма и контузията на бял дроб, съответно с натрупването на въздушна
колекция в подкожието на гръдния кош и средостението. Останалите
увреждания са причинили само временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Голяма част от приложените медицински документи не са
свързани с процесното ПТП, а са по повод други заварени болестни състояния
на ищеца. Липсва медицинска документация за провеждане на прегледи след
изписването му, за проследяване на състоянието му в динамика.
Единственото такова е от 12.05.22г., когато е прегледан от пневмолог, пред
когото са направени оплакванията за болки в гърдите. Този период се
обхваща от възстановителния във връзка с получената гръдна травма. Няма
данни за лечение на констатираните исхемичен мозъчен инсулт,
хипертонична болест и болест на Паркинсон. Установеният от вещото лице
тремор на главата не може да се свърже с болестта на Паркинсон, а
представлява идиопатичен тремор - липсват невропатологични данни за
Паркинсон. Вещото лице посочва още, че несистемните оплаквания на ищеца
от задух и болка в гърдите могат да се дължат на посткомоционен синдром, а
не на мозъчен инсулт. Вещото лице посочва, че във връзка с травмите не
може да се изключи остатъчно главоболие през първия месец поради
наличието на мозъчно сътресение, но липсват такива доказателства. Към
момента на прегледа възстановителният период за установените от ПТП
травми е приключил.
В устните си обяснения вещото лице посочва, че данните за механизма
на произшествието сочат, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан – в
противен случай тялото му не би изпаднало от автомобила. /или не е бил
правилно поставен такъв/ Не може да даде отговор на въпроса дали при
ползване на колан би се състояла комбинираната травма, тъй като липсват
данни за скоростта на движение на автомобила.
В идентичен смисъл е и приетата САТЕ /л.312/, от която се установява,
че водачът и ищецът са изпаднали от автомобила при преобръщането му,
поради което може да се заключи, че и двамата не са имали обезопасителни
колани. В противен случай ищецът, който е бил ситуиран на предна дясна
седалка, не би изпаднал навън. Вещото лице не посочва дали травмите са
получени от детайли в автомобила или от удар в земята при изпадане на
телата, но изразява становище, че и двата варианта са възможни. Въпреки
това посочва, че при правилно поставен предпазен колан тялото на ищеца не
би изпаднало от автомобила при преобръщане и интензитета на
8
нараняванията би бил намален.
Ищецът сам се е отказал от допуснатите му гласни доказателства за
установяване вида, характера и интензитета на търпените неимуществени
вреди – болки и страдания, като не е претендирал такива и пред настоящата
инстанция. По този начин възложените му в тежест съгласно чл.153 ГПК
обстоятелства са останали недоказани.
По размера на обезщетението в обжалваната част: Съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието справедливост е предпоставено от преценката на
редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличие на
телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, търпените битови неудобства, степента на
възстановяване и пр. Тези обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в
съвкупност, в контекста на икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, за да се стигне до определяне на обществено
оправдан размер – еквивалент на вредите. Еднозначно в практиката на ВКС се
приема, че на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди,
причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната
конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици
или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за
справедливо обезщетение. Размерът на същото във всички случаи се определя
след преценка на всички установени обстоятелства, примерно очертани в
ППВС №4/1968г., без да се отдава предпочтително значение на едни от тях за
сметка на други и като се държи сметка за конкретно засегнатите
неимуществени блага и тяхната стойност за увредения.
Тъй като във всеки случай следва да се извърши индивидуална
оценъчна дейност спрямо претърпените от ищеца вреди, за които данни съдът
черпи от събраните доказателства, единствените такива са изслушаната и
кредитирана медицинска експертиза. От нея се установява, че травматичните
увреди са повлияли на начина на живот на ищеца за период от поне 2 до 3
месеца. В първия месец ищецът изпитвал нетърпими болки в лявата част на
гръдния кош, имал значителни затруднения в движението на снагата,
засилващи се при движение. Поради това в този период ищецът не можел да
се обслужва сам, да се придвижва свободно, бил ограничен при всяко
движение. Тъй като бил с хронична кашлица години преди произшествието, а
получената гръдна травма е свързана с плеврални сраствания, в голяма степен
на вероятност е изпитвал интензивни болки при закашляне, резки движения и
физическо натоварване. Не са събрани преки доказателства за установяване
състоянието му непосредствено след ПТП, независимо от допуснатите гласни
доказателства. /заличени по искане на страната/ При прегледа от вещо лице
към 21.02.2023г. ищецът съобщава за болка в гръдната област и към
настоящия момент. След ПТП трудно работел и се уморявал бързо. И към
момента на прегледа е със силна кашлица. Констатирани са деформации на
9
ребрените дъги с уплътнявания. Не са установени парези, патологични
рефлекси и ограничаване на движенията на крайниците и ставите.
Диагностициран е с обструктивна белодробна болест преди ПТП. Вещото
лице не е насочило към изводи, че описаните деформации се дължат на ПТП
или зле проведено лечение на гръдната травма. Съдът не може да изгради
правните си изводи въз основа на предположения.
Според психологическата експертиза, при ищеца се наблюдава
потиснато настроение, песимистични нагласи, тревожност, нарушение на
съня /инсомния/, които са характерни за депресивна реакция. Вещото лице
посочва /л.274/, че в резултат на ПТП при него е настъпил посткомоционен
синдром и разстройство в адаптацията, които състояния могат да бъдат
подобрени с фармакологична терапия. Не са налице психически заболявания,
няма трайна промяна на личността, деменция или органично разстройство.
Промяната в настроението след катастрофата и към момента е обусловено от
факта, че ищецът не може да се подсигурява материално и е зависим от
близките си. Констатираният инсулт, тремор на главата и болест на
Паркинсон не могат да бъдат свързани с получената политравма при ПТП. / в
този смисъл е СМЕ, неоспорена от страната/
Към датата на процесното произшествие ищецът е бил на 66 години,
живеел на квартира и при роднини, тъй като бил разделен със семейството си,
работел като овчар в с.Подайва, употребявал системно алкохол, имал
заварена белодробна болест. При катастрофата загубил съзнание, нямал
спомен от случилото се, което е свързано с полученото мозъчно сътресение.
Към датата на ПТП ищецът е с проявени вече симптоми на посочената от
медицинската експертиза белодробна болест и катаракта, нямащи
травматичен характер. /несвързани с процесното събитие/ Ищецът живее със
своята майка и сестра като разчита изцяло на издръжката им, тъй като е
неработоспособен.
Въз основа на горното, като отчита получените наранявания на
ищеца, вкл. счупването на шест ребра, контузията на главата, на гърба и
лявата ръка, получените мозъчно сътресение, създадената негативна нагласа
към живота и материалната обезпеченост, възрастта на ищеца и стандарта му
на живот, съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 50 000 лева е адекватен паричен еквивалент на
търпените неимуществени вреди. Не се установяват основания за увеличаване
размера на обезщетението – ищецът е излекуван от травмите си без дефицит,
няма негативни последици върху здравето и психиката му, няма осакатявания
и усложнения. Констатираните здравни проблеми и състояние са обусловени
от заварени заболявания без връзка с травмите от ПТП. Установената
депресивна нагласа няма пряка връзка с търпените от произшествието вреди
като не са налице доказателства за установяване генезиса на това състояние
при ищеца.
Икономическата конюнктура и стандарт на живот са израз на
10
общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52
ЗЗД. Справедливостта не съществува извън конкретните условия, а те
включват време и място на увреждането, обществено-икономическото
развитие и средностатистически стандарт на живот. В този смисъл,
посочените нива на минималната работна заплата, инфлационен индекс и др.,
са само помощни средства при определяне размера на обезщетението. С оглед
на предявената претенция и обезщетяваните конкретни вреди, разпоредбата
на чл.492 КЗ на застрахователните лимити при Гражданска отговорност, не
намира приложение. В тежест на ищеца е да установи вида и размера на
понесените и търпени вреди, а съдът да ги съотнесе към посочените в чл.52
ЗЗД критерии за справедливост. В случая ищецът не е установил наличие на
психически и емоционални нарушения в личността, на невъзстановени
травматични увреди, усложнения и неблагоприятни последици върху
здравето и живота си, които да са резултат от конкретното ПТП. СМЕ не дава
категоричен отговор на тези въпроси, поради което съдът не може да изгради
изводите си на предположения. /вж.точна последна от заключение на л.344-
345/ Не е установена разлика в състоянието и начина на живот на ищеца
преди и след ПТП, негативна промяна, която да се отнася към търпените
неимуществени вреди. Поради това съдът не може да извърши съпоставяне и
да обвърже описаното в медицинската и психологическата експертиза
състояние на ищеца с получените травми при катастрофата.
Разпоредбата на чл.492 КЗ въвежда минимална застрахователна сума
/лимит/ относно задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка
(кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от
директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди,
с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се
обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните
социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането
през 2022г., както и нормативно установеният лимит на отговорност на
застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са
обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на
размера на обезщетението за неимуществените вреди, съгласно практиката на
Върховния касационен съд. /Решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. №
2998/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 157 от 28.11.2014 г. по т. д. №
3040/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. №
777/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 103 от 02.11.2020 г. по т. д. №
2181/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 103 от 09.11.2020 г. по т. д. №
2546/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 60112 от 01.12.2021 г. по т. д. №
1221/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 12 от 14.07.2022 г. по т. д. №
11
194/2021 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./ Съдът съобразява както времето на
настъпване на вредите и характеризиращите го инфлационни промени, но
така и обичайният стандарт на живот на ищеца като определеният от съда
размер от 50 000 лева намира за еквивалентен на търпените от ищеца вреди в
конкретния обществено-икономически контекст. Несъобразяване със
стандарта на живот, който ищецът е имал и има до момента на ПТП, може да
предпостави неоснователното му обогатяване, което би изопачило
обществената представа за справедливост и приложението на чл.52 ЗЗД.
Определеният размер обезщетение, с оглед датата на инцидента /април
2022г./ и конкретно претърпените от него неимуществени вреди, е в рамките
на законоустановения лимит и съответен на икономическата конюнктура в
страната. С оглед на изложеното не са налице основания за завишаване на
определеното от първата инстанция обезщетение от 50 000 лева. Същото е
редуцирано поради установен принос на ищеца за настъпилите вреди.
Съдът дължи произнасяне като част от въззивния предмет и по
възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалия. Според
задължителната практика на ВКС - решение №169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010г., релевантно за съпричиняване на вредата от страна
на увредения е не всяко негово действие, а само онзи конкретно установен
принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. В тази връзка съдът кредитира заключението на
медицинската и автотехническата експертиза, които установяват, че
ползването на предпазен колан от ищеца би препятствало изпадане на тялото
му от автомобила, съответно би намалило получените травми. Въз основа на
изложеното съдът приема възражението на застрахователя за доказано и
основателно.
По делото липсват данни съобразно приетото в т.7 на ТР №1/2015 г.
на ВКС, ОСТК, ищецът да е знаел, че водачът на автомобила Д. Х. е
употребил алкохол над законоустановения минимум. В мотивите към т.7 от
цитираното тълкувателно решение е направено разграничение между
допринасяне на пострадалия за възникване на самото ПТП като правно
значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал. 2 ГПК и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който също води до приложение на
чл.51, ал. 2 ГПК. Въпросът дали поведението на пострадалия пътник,
качвайки се в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол е
рисково, и дали то е допринесло за увреждане в смисъла на направеното по-
горе уточнение, подлежи на установяване за всеки конкретен случай. За да е
налице съпричиняване от страна на пострадалия пътник, е необходимо
същият да е знаел или да е имал възможност да узнае, че в резултат на
12
употребата на алкохол водачът не е в състояние безопасно да управлява
автомобила, без да се изисква знание у пътника за точната концентрация на
алкохол в кръвта на водача. По делото липсват доказателства както за
употребата на алкохол от страна на водача Д. Х., така и за знанието на ищеца
на това обстоятелство. Употребата на алкохол в значително количество от
последния, което е посочено от медицинската експертиза, е ирелевантно към
състава на чл.51, ал.2 ЗЗД, макар да има значение към установеното
състояние на ищеца след хоспитализирането му. Застрахователят не е доказал
това свое възражение, поради което съдът го намира за неоснователно.
Аналогично, застрахователят не е установил и знанието на ищеца, че водачът
на автомобила е неправоспособен. /данни за това се съдържат единствено в
материалите от досъдебното производство, но представляват доказателства,
които не са събрани по предвидения в ГПК ред/
Въз основа на изложеното съдът определя идентичен размер
съпричиняване на вредите от 40%, тъй като свободното движение на тялото
на пасажера в колата и изпадането му от автомобила са определящи за
получените по вид и характер травми, основно в главата и гръдната област.
При тази фактическа установеност въззивният съд достига до
идентични на първата инстанция правни изводи, което обуславя
потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част.
Съобразно резултата, върху присъдената главница се дължи
законната лихва, считано от 15.06.22г. до окончателното изплащане на
задължението на застрахователя, на основание чл.429, ал.3 и чл.497 КЗ. В
жалбата не са въведени конкретни оплаквания по отношение на началната
дата на задължението за забава като обжалването е обвързано единствено с
произнасянето по главния иск /относно размера на обезщетението/.
Поради неоснователност на жалбата, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемата страна ЗК Лев Инс АД. Тъй като
страната е била реално представлявана от юрисконсулт и претендира сторени
разноски съгласно чл.78, ал.8 ГПК, на същата се дължи възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство. Съгласно цит.разпоредба,
възнаграждението се определя от съда като размерът му на може да
надхвърля максималния за съответния вид дело по чл.37 ЗПП вр.чл.25 от
НЗПП. Страната претендира възнаграждение от 540 лева /чл.25, ал.1 и ал.2
НЗПП/, но съдът определя дължимото до размера от 300 лева, предвид
извършените процесуални действия от подаване на отговор на жалбата и
становище, без явяване в съдебно заседание и извършване на други
процесуални действия от пълномощника.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №25/09.05.2023г., постановено по т.дело
13
№88 по описа за 2022г. на ОКРЪЖЕН СЪД - ШУМЕН, в обжалваната част, в
която е отхвърлен иска на Е. Е. А., ЕГН **********, с.Пристое, обл.Шумен,
против ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК **********, София, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лева до
предявения частичен иск от 60 000 лева, от общо 100 000 лева, търпени от
ищеца от получени травми при ПТП на 07.04.2022г., на пътя Разград –
Исперих, при самокатастрофа на Мерцедес В 220 ЦДИ с рег.№ХХ ХХХХ ХХ,
управляван от водачът Д. Д. Х., в резултат на която пострадал пътникът в
превозното средство Е. Е. А., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
ответника Д. Д. Х..
ОСЪЖДА Е. Е. А., ЕГН ********** да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД,
ЕИК **********, София, сторените във въззивното производство разноски за
ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8
ГПК и чл.37 от ЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14