№ 295
гр. С. 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110100600 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. Я. № 23Б срещу Е. Г. Е., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С. ул. Х.П. № вх. ет. ап, с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата в сумата от
3888,70 лева, от които 3420,27 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до 04.2021г.,
ведно със законната лихва от 23.05,2022г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 385,42 лв. за периода
15.09.2020г. до 03.05.2022г., както и сумата за дялово разпределение - 70,26
лв. - главница за периода м.5.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 23.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 12,75 лева - лихва
за периода от 01.07.2019г. до 03.05.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
1
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Сочи, че съгласно чл.150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр.
С. които се изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение
на ответника. Изтъква, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така
имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за употребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите
в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по
ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК не е заплатил задължението си. Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ, което в случая е „Директ“ ЕООД. Сочи, че
съгласно общите условия сумата за дялово разпределение е дължима на
ищеца.
Ответникът чрез пълномощник е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на писмен
договор между страните и твърди, че от приложените документи не може да
се установи наличие на облигационна връзка. Сочи, че не се установяват
количествата на доставена и употребена топлинна енергия. Сочи, че
топлинната енергия е неясно разпределена. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо
2
ЗЗД, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, а същите са предявени по реда на
чл. 422 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства и твърденията на страните,
се установи следното във фактическо и правно отношение:
Предявените искове са допустими.
По заявление от 23.05.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 26937/2022г. по описа на СРС, по което на
06.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е възразил по чл. 414 от ГПК и на „Т.С.“
ЕАД е указано да предяви иск за установяване на вземанията си спрямо него.
Исковете са предявени в срок.
Разгледани по същество исковете са основателни, поради следното:
По делото се установи, че през процесния период от време от м.05.2019г. до
м.04.2021г. ответникът Е. Е. е бил клиент на „Т.С.“ ЕАД, като собственик на
топлоснабден имот, по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съгласно която
разпоредба, клиент на топлинна енергия е собственик на имот или носител на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение и той е длъжен да
монтира средства за дяловото й разпределение съответно да заплаща цената
й.
Собствеността на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 21,
находящ се на адрес: гр. С. ул. Х.П. № вх. ет. е била придобита от ответника
чрез дарение през 1997г., за което е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 52, дело № 26267/1997г. на нотариус при Софийската
нотариална служба. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № том 2, рег. №, дело №г. на нотариус А.Д. върху
имота е била учредена договорна ипотека. Ответникът не твърди и не
представя доказателства, че в последствие е загубил правото на собственост
върху този имот.
От съдебно-техническата експертиза се установи, че процесния имот е
топлоснабден. В имота на ответника е имало 5 броя радиатори с монтирани
индивидуални разпределители на разход за отопление. Показанията на
3
уредите са отчетени на 01.07.2020г. и на 02.06.2021г. Същите фигурират в
изравнителните сметки.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че през процесния период
от време задълженията за топлинна енергия и за дяловото й разпределение не
са заплатени, а дължимите суми са претендираните от ищеца. Затова
предявените искове следва да се уважат в пълен размер, а разноските да се
възложат за заплащане от ответникът. Процесните вземания не са погасени по
давност.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
,,Т.С. ЕАД сторените по делото разноски в общ размер на 805, 54 лв., от
които: по 77, 77 лв. държавни такси, платени в исковото и заповедното
производство, 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт в исковото
производство, 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт в заповедното
производство и по 250 лв. възнаграждения за двете вещи лица.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Е. Г. Е., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.
ул. Х.П. № вх. ет. ап ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С. ул. Я. № 23Б сума в общ размер на 3888,70 лева, от
които: 3420,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.05.2019г. до 04.2021г., ведно със законната
лихва от 23.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 385,42 лв. за периода 15.09.2020г. до 03.05.2022г.,
както и сумата за дялово разпределение - 70,26 лв. - главница за периода
м.5.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 23.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 12,75 лева - лихва за периода от
01.07.2019г. до 03.05.2022г.
ОСЪЖДА Е. Г. Е., с ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. Х.П. № вх. ет. ап
да заплати на ,,Т.С. ЕАД сторените по делото разноски в общ размер на 805,
54 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третите лица помагачи на ищеца –
„Техем сървисис“ ЕООД и „Директ“ ЕООД.
4
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
След влизане в сила на решението по делото, сверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. № 26937/2022г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5