№ 1680
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110202769 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****************, ЕГН: **********, законен
представител на Почетното консулство на *************, подадена чрез адв.
Б. Т. М. от САК, срещу Електронен фиш Серия Г № 0067227, издаден от
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който на „П.“ на осн. чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева.
С жалбата А.П, в качеството си на законен представител на
санкционираното лице, моли съда да отмени издадения електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка твърди, че от електронния
фиш не може да бъде установена фактическата обстановка, при която е
извършено деянието. На следващо място твърди, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което препятства възможността на жалбоподателя да
научи в какво се състои вмененото нарушение, тъй като в обстоятелствената
част на ЕФ нарушението не е описано достатъчно ясно. В заключение
жалбоподателят сочи, че административнонаказващият орган /АНО/
неправилно е приложил материалния закон.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от
процесуалния си представител в съдебното заседание по делото. По делото е
постъпила молба от адв. М., с която той заявява, че поддържа жалбата и
изложените в нея доводи, като моли съда да отмени обжалвания ЕФ като
неправилен и незаконосъобразен. Същият моли съда да присъди разноски в
1
полза на жалбоподателя в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за които
представя договор за правна защита и съдействие и разписка за заплащане на
посочената в договора сума.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното
заседание по факс, не се явява, не се представлява от процесуален
представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрк. Кондова, в
качеството на пълномощник на СДВР, която е поискала от съда да потвърди
оспорвания електронен фиш като правилен и законосъобразен. Същата е
изложила съображения, съгласно които са били спазени разпоредбите на ЗДвП
и КЗ във връзка с установяване на нарушението, определяне на правната
квалификация на деянието и налагането на наказание. Направила е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова от другата
страна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания и проверен по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 28.06.2024 г., в 12:19 ч., в гр. София, по бул. „Александър М.“ срещу
блок 602 с посока от Околовръстен път към ул. „Самара“, с Автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ CORDON M2 с № MD1196, било
установено и заснето управление на МПС марка *****************, с
регистрационен номер *******. Автомобилът е бил регистриран в Република
България, не е бил спрян от движение и по отношение на него към онзи
момент не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Обстоятелството какъв вид застраховка не
е била сключена не е било отразено в електронния фиш.
Поради горното, на собственика на МПС – Почетното консулство на
Република ************** представлявано от законния му представител
****************, е бил издаден електронен фиш Серия Г № 0067227 от
органите на СДВР. С него на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638,
ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството – собственик на МПС е
била наложен имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
Издаденият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 03.02.2025
г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът възприе изложената фактическата обстановка по делото въз
основа на събраните по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 283 от НПК
доказателства и по-конкретно:
От справка за собственост на МПС (л. 11) се установи, че собственик на
заснетото с АТСС МПС, действително е дружеството- жалбоподател.
Видно от заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на
вътрешните работи (л. 12), обжалваният ЕФ е издаден съобразно утвърдените
форма и ред.
2
От писмените доказателства, представляващи документи, издадени от
Българаски метрологичен институт (л. 13 - 14) и от представения превод от
хърватски език на решение за одобрение на типа уред за измерване (л. 15-16),
АТСС, с който е заснето нарушението, е било одобрено и технически годно
(валидно) да заснема нарушения.
От електронните справки в Гаранционен фонд (л. 18 и л. 25-26) съдът
достигна до извод, че към 28.06.2024 г., когато е заснето нарушението, за
управляваното МПС марка *****************, с регистрационен номер
******* не е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
От справка - разпечатка от АИС АНД (л. 17) съдът установи, че ЕФ е
издаден на 31.07.2024 г. и е връчен на жалбоподателя на 03.02.2025 г.
От приложените фотоснимки (л. 9) съдът установи, че на посочените в
електронния фиш време, място, МПС, чийто собственик е санкциониран е
управлявано по пътната мрежа на страната.
Съдът дава вяра на описаните писмени доказателства, доколкото
същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и водят до единен
извод за фактическата обстановка по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният
съд е винаги инстанция по същество, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността на оспорения акт, т. е.
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. чл. 84 от ЗАНН
вр. чл. 314, ал. 1 от НПК.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от
правнолегитимирана страна - санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. Поради това съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ въвежда задължение да сключи
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко
лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от
юридическо лице се санкционира от нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ с глоба в
размер на 2000 лв. В ал. 4 на чл. 638 от КЗ е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се съгласи с
направеното от жалбоподателя възражение относно пълната неяснота при
описание на извършеното нарушение. В обстоятелствената част на издадения
електронен фиш е описано нарушение свързано със спазване на максимално
3
допустимата скорост за движение по пътищата, което е било установено с
АТСС. В същото време се съдържа и описание на извършено нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно, че собственикът не е сключил задължителна
застраховка /без да е уточнен видът на същата/. Съдът намира, че по този
начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото е налице неяснота относно обстоятелствата, свързани с
извършеното нарушение. Като допълнение към тази неяснота се явява и
фактът, че в словесното описание на нарушението в ЕФ, същото не е
дописано, като е посочено, че „собственикът не е сключил задължителна
застрахов“, без да става ясно за каква застраховка става въпрос.
Предвид изложеното, съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя и правото на същият да разбере в какво именно е обвинен.
Предвид на това, съдът счита, че издаденият електронен фиш следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото съдът намира, че искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателно. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. По
делото жалбоподателят е бил представляван от упълномощен процесуален
представител - адв. Б. М. от САК. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие и приложението към него (л. 42 – 47), жалбоподателят е
заплатил на адв. М. възнаграждение/хонорар в размер на 500.00 /петстотин/
лв.
По отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за
прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос: Делото не
представлява фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на едно
съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че за
оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и депозиране на жалба, без
процесуално представителство в хода на проведеното по делото съдебно
заседание, като защитата е осигурена чрез депозирана писмена молба,
справедливото възнаграждение се равнява на сумата от 400 /четиристотин/
лева и до този размер следва да се намали размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение. Същият съответства на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 18, ал. 2, вр. ал. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд, Наказателно
4
отделение, 129-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0067227, издаден от Столична
дирекция на вътрешните работи, с който на „П.“, ЕИК: ********,
представлявано от законния му представител ****************, ЕГН:
**********, на осн. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 2 вр. чл. 461 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
„П.“, ЕИК: ********, представлявано от законния му представител
****************, ЕГН: ********** сумата от 400,00 /четиристотин/ лева,
представляващи възнаграждение (адвокатски хонорар) за осъществено от адв.
Б. М. процесуално представителство по настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5